НОВО

Без субсидия не може, но кажете защо?

Ако не сте разбрали, намираме се по средата на предизборната кампания за местния вот. Не се притеснявайте, ако не сте разбрали, кампания така или иначе почти няма. Тук там може да мярката по някой билборд, вял плакат или някой банер в интернет сайт… Нищо общо с морето...

Завръщането на лошите бели мъже

Вече години наред културният климат е толкова силно доминиран от големия разказ за „лошите бели мъже“, които мачкат „бедните репресирани малцинства“, че ни се струва странно, когато някакви художествени продукти кривнат за малко от партийната линия и не се подчинят на...

Грета Тунберг не спечели Нобеловата награда за мир – и слава Богу

Днес, на 11-ти октомври, приблизително в 12:00 ч. българско време, Нобеловият комитет най-накрая оповести кой ще е носителят на тазгодишната Нобелова награда за мир. Хората очакваха със затаен дъх името на наградения, като някои от тях се опасяваха, а други се...

Брекзит – последно действие, първа сцена

Датата 31 октомври наближава неумолимо за Борис Джонсън и Великобритания. Ето как е подредена сцената за заключителното действие: Борис Джонсън е избран с 2/3 мнозинство от членовете на Консервативната партия заради обещанието си, че ще изведе страната от ЕС на 31...

Бягайте! Норвежците идат!

Някъде четох, че не само през мрежите, не само чрез персонално изпращане на видеоклипове, но и чрез анонимни телефонни обаждания по списък преди няколко дни се произведе истерия, че социалните служби ще тръгнат по училищата и ще събират циганета, за да ги отнемат от...

Ухажването на старата градска дама

Волен Сидеров в обичайното си изборно амплоа, Веселин Марешки обещаващ бензиностанции и Митьо Пищова, чийто изборен неуспех е предначертан от това, че никой не му знае фамилията, са единственото нещо, което ни напомня, че сме в реална изборна кампания. (ако не четете...

Дисекция на централния софиянец

Ето че тази седмица за втори път ще цитирам една публикация, която започва с изречението: „Четиримата кандидати за кмет на София, които дотук излъчиха десните, объркват сериозно столичаните от централните квартали“. Първия път показахме кои са тези...

Дебели противоречия

Tрудно е да се поддържа култура, в която едни и същи хора се борят с расизма и сексизма като демонизират белите мъже, противопоставят се на публичното засрамване, засрамвайки публично, мразят капитализма от смартфоните си и водят „необходими на обществото разговори“,...

Рационализъм, изчислимост и знание

Рационалност и изчислимост  “Всички най-велики математици отдавна са осъзнали, че представеният в тази книга метод е не само изключително полезен при анализа, но и допринася значително за решаването на физически проблеми. Защото тъй като тъканта на Вселената е...

Каква обществена телевизия искат българите? (резултати)

Преди няколко седмици зададохме въпроси относно Българска Национална Телевизия. Същата телевизия, междувременно, попадна в центъра на общественото внимание, по съвсем други причини, но тази тема вече отразихме – тук, тук и тук. Анкетата е проведена изцяло онлайн пред...

Бог и човек в Йейл

Време за четене: 8 мин.

От Стефан Кичев

Последните една-две години се забелязва появата на ново дясно мислене в политическото пространство, което бавно и постепенно започва да се налага в обществото. Същата тенденция, която наблюдаваме в САЩ, може да се намери и в България.

То се характеризира най-вече с ожесточената си критика спрямо традиционните приемани стожери на дясното, като ясно и точно се изобличават тяхната непоследователност и безпринципност. Най-вече се атакува провала им в установяването на морална защита за пазарната икономика и основополагащата роля на християнството в западната цивилизация.

Новите десни забелязват как за последните десетилетия общественото мнение все повече се движи към повсеместно отричане на християнството като някаква сериозна основа на западната мисъл, както и почти аксиоматично приемане на факта, че свободният капитализъм води до злини и държавата трябва все повече да се намесва и коригира.

В България критиката им се състои най-вече във факта, че традиционните български десни получават своето образование и насока от естаблишмънта на американската демократична партия, подплатен от престижните институции на бръшляновата лига.

Според тях, а и според мен, подобни институции, както и самият естаблишмънт, от доста време насам са обърнали гръб към фундаменталните американски ценности, въплътени в конституцията и писанията на бащите-основатели, а за сметка на това неистово проповядват лява икономическа мисъл и едно ново явление в хуманитариите “културен марксизъм”.

Това, разбира се, повърхностно погледнато, звучи абсурдно – как така Америка, държавата на капитализма, държавата, победила империята на злото и допринесла за освобождението на Източна европа от съветско иго – как тази страна на свободата и християнството в момента се е превърнала в хранилище на социалистически политики и марксистки разбирания за културата и социалния живот?

И с право би следвало да подлагаме на съмнение подобни обвинения – най-малкото, защото са отправени и към университети със статута на Харвард, Йейл, Принстън – учебни заведения за висше образование със стотици години история, традиция и тежест.

Но какво наистина се случва в тези университети? Какво се случва в тях последните 60-70 години и има ли меродавност в привидно гръмки твърдения на новото дясно течение?

Уилиам Бъкли –  писател, политически теоретик, основател и бивш главен редактор на авторитетното издание National Review, автор на над 50 книги и поголовно разглеждан като основополагаща фигура в американския консерватизъм –  през 1951 година, току що довършил своята магистратура в Йейл, пише книга, в която разглежда критично обстановката, усетил в университета.

Книгата се казва Бог и Човек в Йейл и с издаването си предизвиква фурор в американското общество и буди противоречиви реакции, като отляво поривисто го хулят, че представя предубеден поглед, докато отдясно го хвалят за неговия кураж, прямота и добре осведомено мнение.

Интересно е да се отбележи самата позиция и интелектуалната обосновка, с която Бъкли оправдава писането на тази книга и критичната й позиция спрямо институцията, от която е черпил  знание и вдъхновение.

Той смята, че ценностите и принципите, които трябва да се изучават и които трябва да бъдат насаждани в характерите на студентите, учещи там, трябва ясно и неразривно да кореспондират с вярванията и ценностите, поддържани от основателите на самия университет.

Трябва актът на университетско обучение да се разглежда като продължението на органична нишка, свързваща цялото интелектуално наследство, създадено и съхранено в самата институция.

Така е било през цялото му съществуване и така би трябвало да бъде, според Бъкли.

Тази амалгама от вярвания, подплатяваща историята на Йейл, той я конкретизира в два принципа – Християнство и Индивидуализъм.

Според него, новото предразположение спрямо работата на професора – “академична свобода” – в повечето случаи се използва като удобна мантия, в която откровени опити за оронване на тези ценности могат да се облекат и по този начин оправдаят.

Той отбелязва, че ако възпитателите на Йейл са съгласни с това, което се преподава там и не виждат причини за тревога – то тогава цялата книга може да си остане само негово мнение и той няма да ги критикува, освен, разбира се, ако ги срещне да оплакват все по-разширяващата се роля на държавата в американското общество.

Но да се върнем към самото съдържание на книгата.

Бъкли със своята изключителна информираност относно основните учебници, използвани в различните курсове в Йейл показва на първо време равнодушното и дори неприязнено настроение на повечето професори спрямо въпроса за религия. Той изобразява как често пъти професори, ползуващи се с авторитета на позицията си, осмиват и омаловажават религията, обезоръжавайки по този начин всички студенти, които може би смятат различно. Освен това, в книгата детайлно описва как катедрите по философия, история, социалните науки и психология пренебрегват важната роля на религията в дисциплините им и я третират единствено като интересен, но вече непрактичен белег от миналото.

Цялата тази атака спрямо значимостта на религиозното светоусещане често води до това студенти масово да изгубват смисъла в нея и дори да са активно насърчавани да изоставят вярванията си, култивирани преди това дълго време в домовете си.

По този начин, под мантията на “академична свобода”, професори могат да затрият и изоставят важни християнски аспекти в самата си дисциплина и за сметка на това да представят безбожния си поглед.

И след като те представляват авторитета, към който студентите се обръщат за отговори и знания – то в повечето случаи студентите ще останат с мисленето, че религията просто вече не е толкова значима.

Всичко това, според Бъкли, кулминира в склонността на професорите в хуманитарните науки да отричат наличието на обективни истини и вместо това да проповядват вид морален релативизъм, усъмняващ се във всички фундаментални предпоставки, приемани от западната цивилизация за валидни и истинни.

Подобно виждане трудно може да се свърже с наличието на вездесъщ Бог, който удостоява човека с неотчуждаеми права, постановява неизменни закони, както и вечни правила относно човешкото поведение.

Дори и да смятате, че това е правилно и бележи прогрес в нашето общество – то върви в директен разрез с традицията, съдържанието и принципите, изградили Йейл като основно хранилище на знание за всичките си векове на съществуване, и това именно подтиква Бъкли да напише своята книга.

Втората ценност, която той определя, е индивидуализмът.

Индивидуализмът, чрез който едри и дребни предприемачи през цялата американска история създават нечувано богатство, както и невиждана досега социална мобилност, превръщайки страната си в главна икономическа сила.

Индивидуализмът представлява главното вдъхновение за написването на свещения американски документ, а именно конституцията, проличаващо си в може би най-известния й пасаж – “Всеки има право на живот, свобода и стремеж към щастие”.

Според Бъкли, ако някой студент излезе от Йейл и се превърне в иновативен, способен да поеме рискове предприемач, то ще е, защото е пренебрегнал всичко, преподавано му в катедрата по икономика.

Пренебрегнал думите и текстовете на всичките професори, които според Бъкли “усърдно омаловажават и очернят индивида, възхваляват държавата, пазят свято сигурността и осмиват личната отговорност”.

Важно е да се отбележи, че няма да се открият в Йейл (поне когато Бъкли пише) самопризнати социалисти, откровено приканващи за насилственото премахване на капиталистическата система. Повечето икономисти в Йейл ще са добре запознати с главни икономически закони, като търсене и предлагане, дори и потенциала за производство на блага в система на свободен пазар.

Самият Маркс, приеман за бащата на лявата мисъл днешно време, описва два метода за достигане до социалистическия строй – единият, естествено, се състои в кървава революция – докато другият е определен като едно бавно разширяване на социалните облаги, държавните регулации над икономиката, увеличението на данъчната тежест и появата на нови рестрикции върху частната собственост, до момента, в който “мекото” преобразяване от индивидуалистично общество в колективистично може да се осъществи.

Именно подобен похват използват и икономическите професори от Йейл, от една страна признаващи успехите на капитализма в миналото, но в същото време твърдящи, че поради невъзвръщаеми промени в нашето общество, тези индивидуалистични методи от миналото вече няма да са успешни. За сметка на това ние трябва да се обърнем към държавата, която с цялата си сила и благородност на целите си, може да коригира всички дефекти, предполагаемо произхождащи от частното производство.

Естествено, най-голямо значение се прилага над “неравенството”, неразделно свързано със свободния пазар, представляващо, според професорите, рак в нашето общество, който трябва да се изкорени. И както се вижда, единственият метод за подобно начинание е чрез държавата. Бъкли подкрепя всички тези твърдения с постоянни цитати от учебниците по икономика на почти всяка страница от неговата книга.

Ето един цитат от професор Боуман като пример:

Нескопосаният индивидуализъм на пионерската държава и неговият залез позволяват изникването на нови начини за достигането до равни възможности за всеки. Държавата трябва да се разглежда като много по-позитивна сила отпреди. Демокрацията, както е подчертана в американските идеологии, започва да придобива все по-колективистичен характер.

Важно е да се отбележи, че икономистите на Йейл са добре запознати с главните закони и теории, съставящи науката им, но доколкото иде реч за желани държавни политики – тяхната подкрепа за все по-голям държавен интервенционизъм ясно си проличава.

Откакто естеството на нашата икономика се променя и проблемите, с които се сблъсква се увеличават в своя размер, ние сме задължени да привикаме държавата на помощ.”

Подобни пасажи и още много могат да се открият из страниците на “Човек и Бог в Йейл”, както и поетапно и систематично изобличаване на същинския характер на преподаване в самия университет.

От всичко до тук, което изписах, се стига до въпрос, чийто отговор може да ни помогне да разберем гротескните аномалии в американския политически живот. Пример за такава аномалия беше популярността на откровения социалист кандидат за президент Бърни Сандърс и неговата безобразно голяма подкрепа сред младите.

Ако през 40-те години на 20-ти век вече до такава степен се е изповядвала лява мисъл в университетите на Запад, то какво се случва днешно време в тях?

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!