НОВО

За какво говорим, когато говорим за Бърк

Едмънд Бърк, 1729 - 1797 "Шестнадесет или седемнадесет години изминаха, откакто видях кралицата на Франция… не допусках, че ще живея, за да видя как такива бедствия са паднали над нея, сред народ от галантни хора, сред народ от честни мъже и кавалери. Мислех, че десет...

Тоталитарна толерантност

Как се нарича система, в която полицията арестува жена, защото е казала на биологичен мъж, че е такъв в Интернет? Толерантна или тоталитарна? Как се нарича общество, в което се наблюдават рекордни скокове на уличните атаки с нож и киселина, терористични...

Изборният кодекс – нероденото дете на политически безхаберници

22 април 2014; 27 юни 2014; 28 ноември 2014; 13 октомври 2015; 26 май 2016; 22 юли 2016г; 28 октомври 2016г; 6 декември 2016; 7 март 2017; Това не са обикновени девет дати. Това са деветте дати, на които през последните по-малко от пет години е било променяно...

Социализмът е мозъчно увреждане

Социализмът е мозъчно увреждане. В момента социалистите в Ню Йорк празнуват, защото Амазон се отказа от строежа на втора централа на компанията в града. Това са 25,000 работни места и милиарди долари, които няма да се инвестират в града. Социалистите мразят...

Либерализъм и антиваксърство

Явлението антиваксърство Феномена „антиваксърство“ описах и преди в статия, озаглавена „Колективният имунитет, защо данъците не са кражба и защо хората не вярват на експертите“[i]. Там не обърнах никакво внимание на аргументите на антиваксърите, нито на тяхната...

Модите и “опорките” на отиващите си в политиката по света и у нас

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Боян Стефанов от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Имате думата" по Канал 3 с водещ Александър Владимиров. Тема на разговора бяха "опорките" на левите партии в Европа и...

Кабинетните кърджалии ни пазят от конкуренция

Поредното вредно решение на Комисията за защита на конкуренцията обогатява републиканския бюджет с 15 милиона лева, ограничава правата на потребителите и прави всичко друго, освен да защитава конкуренцията. Спорът се върти около рекламна кампания на...

Какъв е отрасловият профил на областите в България?

През изминалата седмица НСИ публикува данните за регионалния брутен вътрешен продукт (БВП) за 2017 г. Тези данни ни дават възможността да се ориентираме в икономическите процеси на регионално ниво, макар и да са с година назад. Традиционно новините за...

Генералът, който иска да седне в стола на Нетаняху

На 12 февруари 2015 година, само няколко дни преди да се оттегли от активна военна служба, началникът на Генералния щаб на Израел, Бени Ганц, получава не само щедри думи за съвместната им работа, но и личен подарък от действащия министър-председател на страната...

Две минути до полунощ

Перо или чук без дръжка На първи февруари 2019 г. Президентът на САЩ,  Доналд Тръмп, обяви едностранното оттегляне на САЩ от Intermediate-Range Nuclear Forces Treaty (INF Treaty). Договор за ликвидиране на ракетите с малък и среден обсег на чист български. Буквално на...

Бог и човек в Йейл

От Стефан Кичев

Последните една-две години се забелязва появата на ново дясно мислене в политическото пространство, което бавно и постепенно започва да се налага в обществото. Същата тенденция, която наблюдаваме в САЩ, може да се намери и в България.

То се характеризира най-вече с ожесточената си критика спрямо традиционните приемани стожери на дясното, като ясно и точно се изобличават тяхната непоследователност и безпринципност. Най-вече се атакува провала им в установяването на морална защита за пазарната икономика и основополагащата роля на християнството в западната цивилизация.

Новите десни забелязват как за последните десетилетия общественото мнение все повече се движи към повсеместно отричане на християнството като някаква сериозна основа на западната мисъл, както и почти аксиоматично приемане на факта, че свободният капитализъм води до злини и държавата трябва все повече да се намесва и коригира.

В България критиката им се състои най-вече във факта, че традиционните български десни получават своето образование и насока от естаблишмънта на американската демократична партия, подплатен от престижните институции на бръшляновата лига.

Според тях, а и според мен, подобни институции, както и самият естаблишмънт, от доста време насам са обърнали гръб към фундаменталните американски ценности, въплътени в конституцията и писанията на бащите-основатели, а за сметка на това неистово проповядват лява икономическа мисъл и едно ново явление в хуманитариите “културен марксизъм”.

Това, разбира се, повърхностно погледнато, звучи абсурдно – как така Америка, държавата на капитализма, държавата, победила империята на злото и допринесла за освобождението на Източна европа от съветско иго – как тази страна на свободата и християнството в момента се е превърнала в хранилище на социалистически политики и марксистки разбирания за културата и социалния живот?

И с право би следвало да подлагаме на съмнение подобни обвинения – най-малкото, защото са отправени и към университети със статута на Харвард, Йейл, Принстън – учебни заведения за висше образование със стотици години история, традиция и тежест.

Но какво наистина се случва в тези университети? Какво се случва в тях последните 60-70 години и има ли меродавност в привидно гръмки твърдения на новото дясно течение?

Уилиам Бъкли –  писател, политически теоретик, основател и бивш главен редактор на авторитетното издание National Review, автор на над 50 книги и поголовно разглеждан като основополагаща фигура в американския консерватизъм –  през 1951 година, току що довършил своята магистратура в Йейл, пише книга, в която разглежда критично обстановката, усетил в университета.

Книгата се казва Бог и Човек в Йейл и с издаването си предизвиква фурор в американското общество и буди противоречиви реакции, като отляво поривисто го хулят, че представя предубеден поглед, докато отдясно го хвалят за неговия кураж, прямота и добре осведомено мнение.

Интересно е да се отбележи самата позиция и интелектуалната обосновка, с която Бъкли оправдава писането на тази книга и критичната й позиция спрямо институцията, от която е черпил  знание и вдъхновение.

Той смята, че ценностите и принципите, които трябва да се изучават и които трябва да бъдат насаждани в характерите на студентите, учещи там, трябва ясно и неразривно да кореспондират с вярванията и ценностите, поддържани от основателите на самия университет.

Трябва актът на университетско обучение да се разглежда като продължението на органична нишка, свързваща цялото интелектуално наследство, създадено и съхранено в самата институция.

Така е било през цялото му съществуване и така би трябвало да бъде, според Бъкли.

Тази амалгама от вярвания, подплатяваща историята на Йейл, той я конкретизира в два принципа – Християнство и Индивидуализъм.

Според него, новото предразположение спрямо работата на професора – “академична свобода” – в повечето случаи се използва като удобна мантия, в която откровени опити за оронване на тези ценности могат да се облекат и по този начин оправдаят.

Той отбелязва, че ако възпитателите на Йейл са съгласни с това, което се преподава там и не виждат причини за тревога – то тогава цялата книга може да си остане само негово мнение и той няма да ги критикува, освен, разбира се, ако ги срещне да оплакват все по-разширяващата се роля на държавата в американското общество.

Но да се върнем към самото съдържание на книгата.

Бъкли със своята изключителна информираност относно основните учебници, използвани в различните курсове в Йейл показва на първо време равнодушното и дори неприязнено настроение на повечето професори спрямо въпроса за религия. Той изобразява как често пъти професори, ползуващи се с авторитета на позицията си, осмиват и омаловажават религията, обезоръжавайки по този начин всички студенти, които може би смятат различно. Освен това, в книгата детайлно описва как катедрите по философия, история, социалните науки и психология пренебрегват важната роля на религията в дисциплините им и я третират единствено като интересен, но вече непрактичен белег от миналото.

Цялата тази атака спрямо значимостта на религиозното светоусещане често води до това студенти масово да изгубват смисъла в нея и дори да са активно насърчавани да изоставят вярванията си, култивирани преди това дълго време в домовете си.

По този начин, под мантията на “академична свобода”, професори могат да затрият и изоставят важни християнски аспекти в самата си дисциплина и за сметка на това да представят безбожния си поглед.

И след като те представляват авторитета, към който студентите се обръщат за отговори и знания – то в повечето случаи студентите ще останат с мисленето, че религията просто вече не е толкова значима.

Всичко това, според Бъкли, кулминира в склонността на професорите в хуманитарните науки да отричат наличието на обективни истини и вместо това да проповядват вид морален релативизъм, усъмняващ се във всички фундаментални предпоставки, приемани от западната цивилизация за валидни и истинни.

Подобно виждане трудно може да се свърже с наличието на вездесъщ Бог, който удостоява човека с неотчуждаеми права, постановява неизменни закони, както и вечни правила относно човешкото поведение.

Дори и да смятате, че това е правилно и бележи прогрес в нашето общество – то върви в директен разрез с традицията, съдържанието и принципите, изградили Йейл като основно хранилище на знание за всичките си векове на съществуване, и това именно подтиква Бъкли да напише своята книга.

Втората ценност, която той определя, е индивидуализмът.

Индивидуализмът, чрез който едри и дребни предприемачи през цялата американска история създават нечувано богатство, както и невиждана досега социална мобилност, превръщайки страната си в главна икономическа сила.

Индивидуализмът представлява главното вдъхновение за написването на свещения американски документ, а именно конституцията, проличаващо си в може би най-известния й пасаж – “Всеки има право на живот, свобода и стремеж към щастие”.

Според Бъкли, ако някой студент излезе от Йейл и се превърне в иновативен, способен да поеме рискове предприемач, то ще е, защото е пренебрегнал всичко, преподавано му в катедрата по икономика.

Пренебрегнал думите и текстовете на всичките професори, които според Бъкли “усърдно омаловажават и очернят индивида, възхваляват държавата, пазят свято сигурността и осмиват личната отговорност”.

Важно е да се отбележи, че няма да се открият в Йейл (поне когато Бъкли пише) самопризнати социалисти, откровено приканващи за насилственото премахване на капиталистическата система. Повечето икономисти в Йейл ще са добре запознати с главни икономически закони, като търсене и предлагане, дори и потенциала за производство на блага в система на свободен пазар.

Самият Маркс, приеман за бащата на лявата мисъл днешно време, описва два метода за достигане до социалистическия строй – единият, естествено, се състои в кървава революция – докато другият е определен като едно бавно разширяване на социалните облаги, държавните регулации над икономиката, увеличението на данъчната тежест и появата на нови рестрикции върху частната собственост, до момента, в който “мекото” преобразяване от индивидуалистично общество в колективистично може да се осъществи.

Именно подобен похват използват и икономическите професори от Йейл, от една страна признаващи успехите на капитализма в миналото, но в същото време твърдящи, че поради невъзвръщаеми промени в нашето общество, тези индивидуалистични методи от миналото вече няма да са успешни. За сметка на това ние трябва да се обърнем към държавата, която с цялата си сила и благородност на целите си, може да коригира всички дефекти, предполагаемо произхождащи от частното производство.

Естествено, най-голямо значение се прилага над “неравенството”, неразделно свързано със свободния пазар, представляващо, според професорите, рак в нашето общество, който трябва да се изкорени. И както се вижда, единственият метод за подобно начинание е чрез държавата. Бъкли подкрепя всички тези твърдения с постоянни цитати от учебниците по икономика на почти всяка страница от неговата книга.

Ето един цитат от професор Боуман като пример:

Нескопосаният индивидуализъм на пионерската държава и неговият залез позволяват изникването на нови начини за достигането до равни възможности за всеки. Държавата трябва да се разглежда като много по-позитивна сила отпреди. Демокрацията, както е подчертана в американските идеологии, започва да придобива все по-колективистичен характер.

Важно е да се отбележи, че икономистите на Йейл са добре запознати с главните закони и теории, съставящи науката им, но доколкото иде реч за желани държавни политики – тяхната подкрепа за все по-голям държавен интервенционизъм ясно си проличава.

Откакто естеството на нашата икономика се променя и проблемите, с които се сблъсква се увеличават в своя размер, ние сме задължени да привикаме държавата на помощ.”

Подобни пасажи и още много могат да се открият из страниците на “Човек и Бог в Йейл”, както и поетапно и систематично изобличаване на същинския характер на преподаване в самия университет.

От всичко до тук, което изписах, се стига до въпрос, чийто отговор може да ни помогне да разберем гротескните аномалии в американския политически живот. Пример за такава аномалия беше популярността на откровения социалист кандидат за президент Бърни Сандърс и неговата безобразно голяма подкрепа сред младите.

Ако през 40-те години на 20-ти век вече до такава степен се е изповядвала лява мисъл в университетите на Запад, то какво се случва днешно време в тях?

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!