Верую на реакционер

Ерик фон Кунелт-Ледин

 

Не ме е страх да заявя, че съм реакционер. Дори съм горд с този факт. Не виждам какво по-добро има в лекомисления апел към незнайно бъдеще, отколкото в носталгичния поглед, обърнат назад към времена и ценности, за които си сигурен, че са били със стойност.
Поняието „реакционер“, както аз го използвам, не представлява точно определен набор от идеи. То се състои в конкретно умно предразположение. Като реакционер аз не понасям и не търпя духа и теченията на епохата, в която съм принуден да живея, и търся да възродя този дух, имащ най-светлите си въплъщения в минали времена.

Обстоятелствата поради които терминът „реакционен“ се използва като синоним за фашисти и други, заслужаващи единствено презрението на истинския реакционер, съвременни мъже, изобщо не ме вълнуват. Бидейки честен реакционер, естествено, че отхвърлям нацизма, комунизма, фашизма и всички останали идеология, които, погледнати трезво, не представляват нищо повече от волята и господството на тълпата. Отхвърлям и абсурдните предпоставки на мажоритарното управление, парламентарните небивалици; криво разбрания материалистичен либерализъм на Манчестърската школа и фалшивия консерватизъм на големите банкери и индустриалци. Изпитвам погнуса от централизма и униформеността на овчедушния живот, глуповатия племенен дух на расизма, частния капитализъм  и държавния капитализъм, които са допринесли за постепенния разпад на нашата цивилизация в последните две столетия. Истинският днешен реакционер е бунтар срещу господстващите предпоставки и радикал, тъй като най го засягат дълбоките корени на нашето общество.

Специално аз съм реакционер от традиционната християнска вяра, с либерален светоглед и земеделски симпатии. Докато всички около мен издигат до небето „новото“, аз изпитвам трайно уважение към порасналите органично с времето форми и институции. Периодите, които предшествуват двете големи бурии – Средновековието и Ренесанса, погълнати от Реформацията; и 18-ти век, погълнат от Френската революция – изобилстват от идеи и институции с трайна значимост. Общочовешкия светоглед на един Николай Кузански или Алберт от Кьолн, великолепието на Катедралата Нотър Дам дьо Шартър и късния Барок в Австрия, вдъхновяващи личности като Мария Тереза, Паскал, Джордж Вашингтон или Лайбниц ме впечатляват много повече от тримата „народняци“ на нашето време – Мусолини, Сталин и Хитлер – или пък от демократичното изобилие в един супермаркет или душевната празнота на комунистическите и фашистки манифестации, разпалвани от възторжени господари на тълпата.

Предговора на нашия цивилизационен разпад е написан от Мартин Лутер, който боготвори нацията, възхвалява държавата и произнася тиради срещу евреите; от възседналия английския трон варварин, който подмени католическия дух на страната си с най-парализиращото тесногръди; от първият „модерен“ мислител – женевецът, който отрече основата на философската свобода, свободната воля – и другият женевец, който проповядваше завръщане към джунглата и идилична диващина. Тези четирима конници – Лутър, Хенри Осми, Калвин и Русо – представляваха просто вестители на идни съдбоносни промени. Катастрофата предприе необратим завой, след като Френската революция, заставена пред дилемата да избира между свобода и равенство, издигна равенството. Гилотината и магистратите в Страсбург, който постановиха върха на катедралата да бъде унищожен, тъй като се издигал над егалитарната височина на всики останали постройки, са вечни изразители на модерността и перверзния прогрес.

Масите народ, организиращи мнозинства, обладани от идентични идеи и униформени мразещи всички, дръзнали да са различни, са днешния продукт на всички тези минали бунтове. Свещеник и евреин, аристократ и просяк, гений и глупак, политическия неконформист и философския изследовател –всички те присъстват в днешните черни списъци. Стадото властва днешно време почти навсякъде с различни методи и под различни етикети. Тази тирания аз осъждам.

 

През 2013 година печели литературния конкурс за ученици Малки Поетики и впоследствие участва в литературния фестивал София Поетики, като е най-младият участник. Капитал Light му взимат интервю като част от поредицата им за даровити деца „България намери талант“. Завършва Първа английска езикова гимназия и в момента следва в Нов български университет. Работи като финансов журналист в американска медия.

Share This