НОВО

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Интервю на Н. В. Цар Симеон II

Време за четене: 9 мин.

Източник: 24 часа

 

– Ваше Величество, близо два месеца след старта на българското европредседателство кажете как се справяме до този момент?

– Не обичам да давам оценки. Едва ли може да имаме големи очаквания, защото срокът е твърде кратък, а и трябва да имаме предвид възможностите си. Малка държава сме и не можем да се надскочим. Това, че тук се провеждат срещи и се говори за България, е добра реклама за страната. Трябва да се има предвид и че това председателство ни е първо, но е и възможно да е последно. Ако по тази ротационна система действа съюзът, следващото ще е след много години, а дотогава ще има нови държави-членки, а и съвсем сигурно – и нови регламенти за самата ротация.

– Вие сте член на Съвета на старейшините към премиера. Каква е ролята ви, с какво помагате на България сега?

– Много врати са отворени пред мен благодарение на родословното ми дърво. Естествено, най-вече в монархиите, а отделно от това и в световните политически и бизнес среди, но до момента нямам конкретни задачи.

През последните 73 г. съм се старал и съм бил отдаден на българската кауза. В интерес на истината този мой опит в дипломацията и международните срещи е нещо, което поради годините ми малко хора имат.

По време на преговорите за нашето членство в НАТО и ЕС това, че владея 6-7 езика, улесняваше много събеседниците ми. Затова имах навика първо да се срещам с всеки на четири очи и след това на пленарни срещи.

На 11 януари т.г. при откриване на българското председателство на ЕС с председателя на ЕК Юнкер и с еврокомисаря Московиси например си припомнихме този мой модус операнди. Спомням си как по време на преговорите за членство в НАТО президентът Буш изпитваше голяма симпатия към мен. При една от срещите ни припомни на държавния секретар Ръмсфелд и на генерал Колин Пауъл, че освен премиер съм и цар…

Помня и срещата в Главната квартира на НАТО, посветена специално на нашето членство в алианса. На излизане тогавашният генерален секретар лорд Робъртсън ме поздрави гръмко, че не беше виждал подобна презентация и високо ниво на отговори, а ме питаха пак на няколко езика. Може би си спомняте, че при първото ми посещение в Русия като премиер президентът Путин реши да оглави руската делегация, а не премиерът Касянов.

Нещо, което говори само за себе си. Начинът, по който ме посрещаха в кралствата, едва ли щеше да бъде същият, ако не съм цар все пак. И го казвам не за друго, а за гласността, която получаваше всяка среща, а това в крайна сметка беше реклама за България. Дългите ми години работа в частния сектор и контактите ми на високо ниво в обществените политически кръгове допълнително създаваха доверие в събеседника и това беше от полза за страната. Президенти като Ширак и Буш имаха специално отношение към мен. Първият, защото съм и франкофон, а вторият, защото съм следвал във военна академия в САЩ.

– Да, не се случва често цар да е премиер…

– Медийната сензация, която предизвиках, ставайки премиер, не беше лична изява, а помогна България продължително да бъде на първите страници в чужбина. Мисля, че без бомбастика и шумни изявления си свърших работата като премиер. До днес остава уникално явлението цар-премиер, както описвам и в своята автобиографична книга. В далечна Камбоджа крал Сихамоний сподели с мен, че има аналогия с битието на баща му крал Сиханук. Миналата година посетих Китай на форум на Световната организация по туризъм и останах много учуден от изключителното внимание на властите, което пак допринасяше за реклама на страната ни.

– Но около вашето участие в този съвет не се шуми много, нямаме представа с какво точно се занимавате?

– И аз това се чудя на моменти – с какво съм ангажиран. На разположение съм бил винаги. Много хора дори ме питаха дали съм присъствал на откриването на нашето европредседателство. За жалост, трябва да кажа, че нищо не се спомена за присъствието ми тогава. Не срещнах отзиви и за пресконференцията, която с президента Росен Плевнелиев и Соломон Паси дадохме за чуждестранните журналисти, които отразяваха откриването на нашето председателство. Умишлено затъмнение беше, което мога да си обясня само с някакви комплекси.

– Да, и ние журналистите не успяхме да ви видим в театъра…

– Не ще скрия, че мястото, което ми бяха отредили на концерта в Народния театър, едва ли отговаряше на член на т. нар. Борд на старейшините за председателството, без дори да споменавам и останалите ми “длъжности”. И откровено казано, се засрамих, като видях погледите на някои от еврокомисарите, виждайки ме къде седя! “Излагацията” не беше за мен, защото на моята възраст и познавайки поведението си през толкова десетилетия, където и да ме “пласират”, си оставам един и същ. Подобни гафове, дори съгласно елементарни правила на протокола, са за сметка на страната. Сигурно комисарите и някои от посланиците в София, виждайки къде седя, са си помислили, че не си уважаваме историята. Негово Светейшество патриархът беше в една ложа, бившите президенти – в друга, главният мюфтия и католическият екзарх – също в две отделни. Аз не съм ли в категорията на бивш държавен глава? И не е въпросът за ложата, а за принципа. Можеше и до патриарха да ме настанят поне…

От друга страна, считам, че съм имал принос за приемането на България.

Ако погледнем 60-ия юбилей на английската кралица Елизабет, седях ѝ отляво при наличието на толкова крале – ако бях само Сакскобургготски, бивш премиер, едва ли щях да заема това място. Защо е нужно да се срамуваме от нашата история? Нека погледнем Франция например, която през вековете е минала през какви ли не режими, но съумява да се гордее с всеки един от тях.

– Да ви попитам и за съседите ни, особено Румъния, с която бяхме в “тандем” за приемането ни в ЕС. Къде са те днес и какво е отношението на правителство и политически елит към кралското семейство?

– Наскоро погребаха румънския крал Михай и видяхте отношението на властите към неговата личност и институцията, която олицетворява. Нима цар Борис е имал по-малко заслуги от крал Карол? Може би за някои хора разликата е в това, че аз поех немалкия риск да участвам директно в нашата политика, а не да държа на позицията си на цар. Приех, както казах и в книгата си, като се самопонижих. През годините съм участвал в безброй официални срещи, церемонии, конференции, лекции, и все като бивш държавен глава, но явно тук има хора, които го забравят, страдат от историческа амнезия. Човек не става по-малко републиканец, ако зачита миналото.

– Да се върнем към настоящето. Основен приоритет на българското председателство е присъединяването на Западните Балкани към ЕС. Вашето мнение?

– С географското си положение България има специален коз. От едната страна е големият съсед Турция, от друга – географската и историческата свързаност с Русия, а от трета – това, че сме държава – член на ЕС, е голям плюс. Уверен съм, че нашите политици са наясно с това. В контекста на нашето председателство, което е кратко, и като си отчитаме възможностите и силите, то Западните Балкани са чудесен шанс за България като мост между Изтока и Запада. Трябва да подкрепим нашите съседи на запад. Именно този шанс много по-големи страни нямат.

– Продължават ли да ви търсят чужди политици и посланици?

– Да. Повечето посланици в София през последните 20 г. идват на среща с мен като свидетел от времето преди и след комунизма и зачитайки личния ми опит в международните теми.

– Бихте ли се върнали в политиката?

– Наясно съм с ограниченията на възрастта си, но съм направил и равносметка на това, което съм дал на България. Ето, вече не бях премиер, когато при посещението си в България президентът на Италия Карло Чампи, а след него и Михаил Горбачов поискаха да ми гостуват във “Врана”.

В този контекст искам да ви кажа нещо, което не съм споделял досега. Поради това, че спя малко нощем, ми остават много часове за четене. Имам навик, като чета книги по съвременна история и биографии на политици, преди да започна, да проверявам имената на хората, които се споменават в книгата. Рядко се случва да не срещна имена на личности, с които съм работил или познавам лично. Това, че човек не шуми около себе си, не значи, че не съществува, както някои си представят.

– А следите ли политиката днес, скандалите между управляващи и опозиция?

– Следя внимателно нашата политика с оглед, когато пътувам, да мога да изкажа някое пояснение или да контрирам нападки спрямо страната. От 2000 г. живея постоянно в България, но ми прави впечатление, когато сънародници ме питат къде живея. Дали е, понеже не се изказвам като всезнайко по всяка тема и не критикувам други, за да привличам внимание?

– Няма как да пропусна най-нашумялата тема тези дни – продажбата на ЧЕЗ. Замесено бе и вашето правителство, по време на което стартира приватизацията. Как ще коментирате скандала, разтърсил държавата?

– Познавате ме и знаете, че не коментирам така прибързано теми, които са злободневни и толкова много “експерти” се изказват ежечасно. Но видях, че точно вашият вестник е опоменал цялостната фактология още от времето на моето правителство. Е, нека изчакаме малко, да се успокоят страстите и тогава може да говорим повече по темата.

– Как ще коментирате конфликта между президента и премиера? Не вреди ли това противоборство на имиджа на страната ни в чужбина?

– Вижте, много от нещата, които ни тревожат тук, минават незабелязано извън нашите граници. Мирното съжителство е желателно в политиката. Бих дал за пример Франция преди години. Президентът Митеран и премиерът Ширак бяха от различни политически сили. И техните взаимни отношения не се тълкуваха като война. Между висшите институции в държавата отношенията следва да са балансирани. Погрешно е да се персонифицират институциите, трябва да се мисли за функционирането на всяка и е важно да има сработване между тях. То допринася и за уважението на хората към самите институции.

Един пример. Всеки може да стигне до заключението колко отдалечени са били политическите позиции на президента Георги Първанов и моите, когато бях премиер, но аз лично, а и от негови изказвания виждам, че сме постигнали необходимото добро сработване в полза на България. Аз поканих президента в Люксембург заедно да подпишем договора за ЕС, а той на най-важната среща за приемането ни в НАТО в Истанбул през 2004 г. ми даде думата да говоря вместо него, което впечатли делегатите.

– Да ви върна на политиката в България – една от най-болните теми е борбата с корупцията. Защо все не се справяме?

– Толкова се говори за корупция у нас. По-новите държави в ЕС като нашата имат интерес да се стараят да не бъдат обвинявани в тази сфера или още по-добре – да не даваме повод. За съжаление, констатирам колко скандали има и в страни от ЕС, които добре познавам. Не е само България.

– Темата за царските имоти замря напоследък, но кажете какво се случва – ще има ли споразумение между вас и държавата? Или ще се пише закон?

– Наистина се надявах да пропуснете този въпрос… Към днешна дата няма споразумение. Темата “Имотите на Симеон” беше умишлена пропаганда в дадени медии, която започна неслучайно веднага след края на мандата на моето правителство. Аз не съм дошъл, за да си “взема” имотите, както се внушава, защото съм живял 55 г. без тях, но продължавам да смятам, че законът важи за всички.

Явно гледането в чуждата чиния се практикува активно у нас. България е пълноправен член на ЕС, където частната собственост е неприкосновена. Откровено да си го кажа, сагата вече стана досадна и съм отвратен от ситуацията, в която съм не по моя воля поставен. Не е било възможно да ме обвинят в далавери или други некоректни финансови сделки. Единственият начин да ме очернят е кампанията за имотите. Като че ли на никой друг български гражданин не е реституирано насилствено отнетото бащино имущество. Тази тема все още продължава да се дискутира с една и съща цел. Нежеланието или липсата на воля да се приключи този изкуствен “казус” от страна на отговорните институции дълбоко ме разочарова.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!