НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

Верую на реакционер

Време за четене: 3 мин.

Ерик фон Кунелт-Ледин

 

Не ме е страх да заявя, че съм реакционер. Дори съм горд с този факт. Не виждам какво по-добро има в лекомисления апел към незнайно бъдеще, отколкото в носталгичния поглед, обърнат назад към времена и ценности, за които си сигурен, че са били със стойност.
Поняието „реакционер“, както аз го използвам, не представлява точно определен набор от идеи. То се състои в конкретно умно предразположение. Като реакционер аз не понасям и не търпя духа и теченията на епохата, в която съм принуден да живея, и търся да възродя този дух, имащ най-светлите си въплъщения в минали времена.

Обстоятелствата поради които терминът „реакционен“ се използва като синоним за фашисти и други, заслужаващи единствено презрението на истинския реакционер, съвременни мъже, изобщо не ме вълнуват. Бидейки честен реакционер, естествено, че отхвърлям нацизма, комунизма, фашизма и всички останали идеология, които, погледнати трезво, не представляват нищо повече от волята и господството на тълпата. Отхвърлям и абсурдните предпоставки на мажоритарното управление, парламентарните небивалици; криво разбрания материалистичен либерализъм на Манчестърската школа и фалшивия консерватизъм на големите банкери и индустриалци. Изпитвам погнуса от централизма и униформеността на овчедушния живот, глуповатия племенен дух на расизма, частния капитализъм  и държавния капитализъм, които са допринесли за постепенния разпад на нашата цивилизация в последните две столетия. Истинският днешен реакционер е бунтар срещу господстващите предпоставки и радикал, тъй като най го засягат дълбоките корени на нашето общество.

Специално аз съм реакционер от традиционната християнска вяра, с либерален светоглед и земеделски симпатии. Докато всички около мен издигат до небето „новото“, аз изпитвам трайно уважение към порасналите органично с времето форми и институции. Периодите, които предшествуват двете големи бурии – Средновековието и Ренесанса, погълнати от Реформацията; и 18-ти век, погълнат от Френската революция – изобилстват от идеи и институции с трайна значимост. Общочовешкия светоглед на един Николай Кузански или Алберт от Кьолн, великолепието на Катедралата Нотър Дам дьо Шартър и късния Барок в Австрия, вдъхновяващи личности като Мария Тереза, Паскал, Джордж Вашингтон или Лайбниц ме впечатляват много повече от тримата „народняци“ на нашето време – Мусолини, Сталин и Хитлер – или пък от демократичното изобилие в един супермаркет или душевната празнота на комунистическите и фашистки манифестации, разпалвани от възторжени господари на тълпата.

Предговора на нашия цивилизационен разпад е написан от Мартин Лутер, който боготвори нацията, възхвалява държавата и произнася тиради срещу евреите; от възседналия английския трон варварин, който подмени католическия дух на страната си с най-парализиращото тесногръди; от първият „модерен“ мислител – женевецът, който отрече основата на философската свобода, свободната воля – и другият женевец, който проповядваше завръщане към джунглата и идилична диващина. Тези четирима конници – Лутър, Хенри Осми, Калвин и Русо – представляваха просто вестители на идни съдбоносни промени. Катастрофата предприе необратим завой, след като Френската революция, заставена пред дилемата да избира между свобода и равенство, издигна равенството. Гилотината и магистратите в Страсбург, който постановиха върха на катедралата да бъде унищожен, тъй като се издигал над егалитарната височина на всики останали постройки, са вечни изразители на модерността и перверзния прогрес.

Масите народ, организиращи мнозинства, обладани от идентични идеи и униформени мразещи всички, дръзнали да са различни, са днешния продукт на всички тези минали бунтове. Свещеник и евреин, аристократ и просяк, гений и глупак, политическия неконформист и философския изследовател –всички те присъстват в днешните черни списъци. Стадото властва днешно време почти навсякъде с различни методи и под различни етикети. Тази тирания аз осъждам.

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!