НОВО

Ще живеят ли повече хора в България?

Докато текат вяли следизборни дебати относно размерът на прословутата партийна субсидия, някак без особен шум мина прогнозата на ООН с тежест на присъда - според доклад, изнесен от глобалистката организация в най-оптимистичният вариант към края на ХХI век в страната...

Сюжет за 18+: Вашингтон срещу Техеран

Нека пробваме да сглобим някои елементи от мозайката на ескалиращото напрежение между Иран и САЩ, без да имаме претенцията, че ще успеем да видим картината в нейната цялост, понеже не разполагаме с всички части от пъзела. Но така или иначе това, което постепенно...

Изградете Кенотаф* за тленните останки на цялата комунистическа естетика

Принадлежа към онези, които са били насилствено хранени със социалистическа културна естетика в изобразителните изкуства. Наречете го соц реализъм, “политически правилно творчество”, “народна” култура. Монументи, истукани от цимент и гранит, бронзови сака, метални...

Инфантилният Запад

През последните години все по-натрапчиво се създава усещането, че Западна Европа (същото може да се каже и за Северна Америка) вече въобще не е онова прекрасно място за живеене, каквото беше допреди едно-две десетилетия. И причините за това далеч не са основно...

Борбата за истината е тежка, но за сметка на това продължителна

Когато най-накрая бе приет Закона за задължително изучаване на престъпленията на комунистическия режим, в обществото се появиха реакции от типа на: „Дотук добре, но кой ще пише учебниците?” Времето твърде скоро показа, че тези притеснения са били...

Фандъкова срещу Манолова и обратно

Йорданка Фандъкова срещу Мая Манолова – това ли ще е софийската интрига в меката есен? Вероятно. Ако Мая Манолова все още не е обявила, че ще се кандидатира, то е защото не е съвсем сигурна дали ще получи отнякъде партийна подкрепа. Въпреки че след неделния...

Диктатура на дъгата

Юни е месецът, в който цветовете на дъгата потичат от логата на всевъзможни бизнес организации – от глобални корпорации до малки хипстър-куиър кафенета, които предлагат 25 вида тиквено лате и тост с авокадо. Монументални маркетингови усилия се впрягат с двойна цел....

Има един глупак, но той не е Борис Джонсън

Ако Борис Джонсън още не ви е обидил, това е само защото не ви познава. За острия език на БоДжо, както е известен бившият кмет на Лондон и настоящ фаворит за председател на Консервативната партия и премиер на Обединеното Кралство, няма фигури, които да не се превръщат...

Темите, които ни разделят

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и председателя на "Младежки консервативен клуб" Боян Стефанов, гостуваха в предаването "Имате думата" по Канал 3 с водещ Александър Владимиров. Тема на разговора бяха провелият се за поредна година в...

Тръмп е виновен, че е… Тръмп

Тръмп е глупав. Тръмп е незначителен. Тръмп е необразован. Тръмп не е прочел и една книга. Тръмп прекарва дните си пред телевизора. Тръмп е вулгарен. Тръмп е лекомислен. Тръмп е нелеп. Тръмп е женомразец. Тръмп е расист. Тръмп е мързелив. Тръмп е алчен. Тръмп е...

Верую на реакционер

Време за четене: 3 мин.

Ерик фон Кунелт-Ледин

 

Не ме е страх да заявя, че съм реакционер. Дори съм горд с този факт. Не виждам какво по-добро има в лекомисления апел към незнайно бъдеще, отколкото в носталгичния поглед, обърнат назад към времена и ценности, за които си сигурен, че са били със стойност.
Поняието „реакционер“, както аз го използвам, не представлява точно определен набор от идеи. То се състои в конкретно умно предразположение. Като реакционер аз не понасям и не търпя духа и теченията на епохата, в която съм принуден да живея, и търся да възродя този дух, имащ най-светлите си въплъщения в минали времена.

Обстоятелствата поради които терминът „реакционен“ се използва като синоним за фашисти и други, заслужаващи единствено презрението на истинския реакционер, съвременни мъже, изобщо не ме вълнуват. Бидейки честен реакционер, естествено, че отхвърлям нацизма, комунизма, фашизма и всички останали идеология, които, погледнати трезво, не представляват нищо повече от волята и господството на тълпата. Отхвърлям и абсурдните предпоставки на мажоритарното управление, парламентарните небивалици; криво разбрания материалистичен либерализъм на Манчестърската школа и фалшивия консерватизъм на големите банкери и индустриалци. Изпитвам погнуса от централизма и униформеността на овчедушния живот, глуповатия племенен дух на расизма, частния капитализъм  и държавния капитализъм, които са допринесли за постепенния разпад на нашата цивилизация в последните две столетия. Истинският днешен реакционер е бунтар срещу господстващите предпоставки и радикал, тъй като най го засягат дълбоките корени на нашето общество.

Специално аз съм реакционер от традиционната християнска вяра, с либерален светоглед и земеделски симпатии. Докато всички около мен издигат до небето „новото“, аз изпитвам трайно уважение към порасналите органично с времето форми и институции. Периодите, които предшествуват двете големи бурии – Средновековието и Ренесанса, погълнати от Реформацията; и 18-ти век, погълнат от Френската революция – изобилстват от идеи и институции с трайна значимост. Общочовешкия светоглед на един Николай Кузански или Алберт от Кьолн, великолепието на Катедралата Нотър Дам дьо Шартър и късния Барок в Австрия, вдъхновяващи личности като Мария Тереза, Паскал, Джордж Вашингтон или Лайбниц ме впечатляват много повече от тримата „народняци“ на нашето време – Мусолини, Сталин и Хитлер – или пък от демократичното изобилие в един супермаркет или душевната празнота на комунистическите и фашистки манифестации, разпалвани от възторжени господари на тълпата.

Предговора на нашия цивилизационен разпад е написан от Мартин Лутер, който боготвори нацията, възхвалява държавата и произнася тиради срещу евреите; от възседналия английския трон варварин, който подмени католическия дух на страната си с най-парализиращото тесногръди; от първият „модерен“ мислител – женевецът, който отрече основата на философската свобода, свободната воля – и другият женевец, който проповядваше завръщане към джунглата и идилична диващина. Тези четирима конници – Лутър, Хенри Осми, Калвин и Русо – представляваха просто вестители на идни съдбоносни промени. Катастрофата предприе необратим завой, след като Френската революция, заставена пред дилемата да избира между свобода и равенство, издигна равенството. Гилотината и магистратите в Страсбург, който постановиха върха на катедралата да бъде унищожен, тъй като се издигал над егалитарната височина на всики останали постройки, са вечни изразители на модерността и перверзния прогрес.

Масите народ, организиращи мнозинства, обладани от идентични идеи и униформени мразещи всички, дръзнали да са различни, са днешния продукт на всички тези минали бунтове. Свещеник и евреин, аристократ и просяк, гений и глупак, политическия неконформист и философския изследовател –всички те присъстват в днешните черни списъци. Стадото властва днешно време почти навсякъде с различни методи и под различни етикети. Тази тирания аз осъждам.

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!