НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Верую на реакционер

Време за четене: 3 мин.

Ерик фон Кунелт-Ледин

 

Не ме е страх да заявя, че съм реакционер. Дори съм горд с този факт. Не виждам какво по-добро има в лекомисления апел към незнайно бъдеще, отколкото в носталгичния поглед, обърнат назад към времена и ценности, за които си сигурен, че са били със стойност.
Поняието „реакционер“, както аз го използвам, не представлява точно определен набор от идеи. То се състои в конкретно умно предразположение. Като реакционер аз не понасям и не търпя духа и теченията на епохата, в която съм принуден да живея, и търся да възродя този дух, имащ най-светлите си въплъщения в минали времена.

Обстоятелствата поради които терминът „реакционен“ се използва като синоним за фашисти и други, заслужаващи единствено презрението на истинския реакционер, съвременни мъже, изобщо не ме вълнуват. Бидейки честен реакционер, естествено, че отхвърлям нацизма, комунизма, фашизма и всички останали идеология, които, погледнати трезво, не представляват нищо повече от волята и господството на тълпата. Отхвърлям и абсурдните предпоставки на мажоритарното управление, парламентарните небивалици; криво разбрания материалистичен либерализъм на Манчестърската школа и фалшивия консерватизъм на големите банкери и индустриалци. Изпитвам погнуса от централизма и униформеността на овчедушния живот, глуповатия племенен дух на расизма, частния капитализъм  и държавния капитализъм, които са допринесли за постепенния разпад на нашата цивилизация в последните две столетия. Истинският днешен реакционер е бунтар срещу господстващите предпоставки и радикал, тъй като най го засягат дълбоките корени на нашето общество.

Специално аз съм реакционер от традиционната християнска вяра, с либерален светоглед и земеделски симпатии. Докато всички около мен издигат до небето „новото“, аз изпитвам трайно уважение към порасналите органично с времето форми и институции. Периодите, които предшествуват двете големи бурии – Средновековието и Ренесанса, погълнати от Реформацията; и 18-ти век, погълнат от Френската революция – изобилстват от идеи и институции с трайна значимост. Общочовешкия светоглед на един Николай Кузански или Алберт от Кьолн, великолепието на Катедралата Нотър Дам дьо Шартър и късния Барок в Австрия, вдъхновяващи личности като Мария Тереза, Паскал, Джордж Вашингтон или Лайбниц ме впечатляват много повече от тримата „народняци“ на нашето време – Мусолини, Сталин и Хитлер – или пък от демократичното изобилие в един супермаркет или душевната празнота на комунистическите и фашистки манифестации, разпалвани от възторжени господари на тълпата.

Предговора на нашия цивилизационен разпад е написан от Мартин Лутер, който боготвори нацията, възхвалява държавата и произнася тиради срещу евреите; от възседналия английския трон варварин, който подмени католическия дух на страната си с най-парализиращото тесногръди; от първият „модерен“ мислител – женевецът, който отрече основата на философската свобода, свободната воля – и другият женевец, който проповядваше завръщане към джунглата и идилична диващина. Тези четирима конници – Лутър, Хенри Осми, Калвин и Русо – представляваха просто вестители на идни съдбоносни промени. Катастрофата предприе необратим завой, след като Френската революция, заставена пред дилемата да избира между свобода и равенство, издигна равенството. Гилотината и магистратите в Страсбург, който постановиха върха на катедралата да бъде унищожен, тъй като се издигал над егалитарната височина на всики останали постройки, са вечни изразители на модерността и перверзния прогрес.

Масите народ, организиращи мнозинства, обладани от идентични идеи и униформени мразещи всички, дръзнали да са различни, са днешния продукт на всички тези минали бунтове. Свещеник и евреин, аристократ и просяк, гений и глупак, политическия неконформист и философския изследовател –всички те присъстват в днешните черни списъци. Стадото властва днешно време почти навсякъде с различни методи и под различни етикети. Тази тирания аз осъждам.

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!