НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

ЕНП отново превзе Европа

Време за четене: 3 мин.

Европейската народна партия печели изборите и за новия Европейски парламент и отново е пред Партията на европейските социалисти макар и с по-малка разлика в сравнение с 2009 г., показват предварителните данни. При избирателна активност от 43.11% (според предварителни данни), което е повече от предходния вот през 2009 г., ЕНП получава 28.10% и 211 мандата срещу 25.70% и 193 мандата за ПЕС.

Малко преди 1 ч. българско време данните бяха обновени, като новите резултати показаха по-голяма разлика между двете основни партии. Според новите данни ЕНП има 212 мандата с 28.2% срещу 185 мандата с 24.63% за ПЕС.

Като големия победител на евроизборите обаче могат да се приемат евроскептиците, които печелят в няколко държави членки и като цяло отбелязват исторически възход. Предварителните резултати показват, че евроскептиците печелят 25% във Франция, 23% – Дания, 22% – Великобритания, 20% – Австрия, 15% – Унгария, 13% – Финландия, 12% – Гърция.

Евроскептиците са разделени на няколко фракции, което прави АЛДЕ трета сила със 74 места, а Зелените – четвърти с 58 места (към 23.30 ч.), но въпреки това крайните партии за първи път вкарват толкова евродепутати.

В графата “Други” влизат партиите от държавите членки, които са спечелили места в Европарламента, но все още не са част от някое от големите европейски политически семейства. Всяка политическа група трябва да е съставена от 25 евродепутати от най-малко 7 държави членки.

Тепърва предстоят преговорите за това към кои политически групи ще се присъединят тези партии, което може да промени изгледa на Европейския парламент.

Средната активност в Европейския съюз на днешните избори за Европейски парламент е била 43.11%, съобщиха от пресцентъра на Европарламента. Говорител на институцията определи това като исторически момент, тъй като за пръв път от 1979 г. насам е бил преодолян постоянният спад в активността на избирателите.

Днешната избирателна активност е само с 0.11 на сто по-висока от изборите през 2009 г., когато беше средно 43% – рекордно ниско равнище. За сравнение, през 1979 г. активността е била 61.99%, като оттогава насам бележеше постоянен спад.

Най-висока днес е била активността в държавите, където гласуването е задължително – 90 на сто. Най-слабо са гласували в Словакия – 13 процента.

Политически реакции

Председателят на Европейската народна партия (ЕНП) Жозеф Дол изрази задоволство от данните за избирателната активност при гласуването вчера на новия състав на Европейския парламент. В изявление в пленарната зала в Брюксел той заяви, че повишената за пръв път от 35 години насам активност в тези избори е добра, макар и засега слаба тенденция.

Дол настоя, че Европарламентът трябва да обсъди най-напред кандидатурата на ЕНП за следващ председател на Европейската комисия на Жан-Клод Юнкер, след като ЕНП води в изборните резултати.

Председателят на групата на социалистите и демократите в досегашния състав на Европарламента Ханес Свобода определи повишената избирателна активност с 0.11 на сто като стъпка напред. Той заяви, че повечето избиратели в ЕС искат да определят пряко председателя на Еврокомисията. По неговите думи ЕНП е претърпяла “драматична загуба” на вчерашните избори – с 20-25%.

Ако Юнкер иска да бъде следващият председател на Еврокомисията, а чувам, че не иска, той трябва да предприеме промени в ЕС, не към икономии, а към създаването на заетост, заяви Свобода. Ако Юнкер иска да оглави комисията, трябва да представи своята програма, иначе няма да го подкрепим и ще трябва да се съюзява с крайната десница, допълни той и поясни, че социалистите ще участват в динамични мнозинства в Европарламента и няма да влизат в коалиции.

Досегашният председател на групата на АЛДЕ и кандидат за следващ председател на Еврокомисията Ги Верхофстад заяви, че Европарламентът няма да подкрепи друг кандидат за ръководител на комисията, освен някой от участвалите в предизборната надпревара за този пост. “Иначе няма да бъде демократично, иначе ще означава, че се играят игрички”, коментира той. Верхофстад също изрази желанието на следващите избори председателят на Еврокомисията да бъде излъчен чрез пряко гласуване.

От dnevnik.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!