fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Качествен скок в недоверието

Време за четене: 9 мин.

Нямам никакво намерение да се впускам в разсъждения за „стабилността на банковата система в България”. Тя сигурно е реалност. Ще се опитам обаче да посоча (по точки и схематично) защо у нас хората въпреки това демонстрират недоверие както към успокояващите ги държавни говорители, така и въобще към „говорещата” им чрез тях държава.

1. На успокояващите обществото говорители, които казват, че банките в България са атакувани от зловредни „криминални групи”, трябва да бъде ясно, че у нас понятието „криминална група”, уви, отдавна се е лишило от конотацията на нещо маргинално и пренебрежимо; което тъкмо защото е „криминално” има природата на нещо, с което държавата е в състояние да се справи (както е във всички нормални страни). В България напротив „криминалните групи” са станали за общественото съзнание нещо, което – страшно е да се каже – е поне толкова (ако не и по-силно, колкото и държавата. Защото те отдавна не се асоциират в него с асоциални елементи от квартален порядък (обирджии, побойници, дребни гангстери), а с мощни задкулисни обединения, които държат в ръцете си цели партии, местни власти, полицейски структури и съдебни магистрати.

Да, когато в една „нормална държава” се каже, че определени действия са дело на „криминални групи” това би могло да внесе успокоение. Колкото и брутални действия да извършва една „криминална група”, щом тя, все пак, е „криминална”, тя е „от другата страна” на държавата, тя се крие от държавата, тя бяга от държавата и върши делата си встрани от нея. В България обаче за хората въобще не е така и чувайки от „успокоителите”, че атаките срещу банковата ни система днес са дело на „криминални групи”, гражданите непременно умозаключават, че това, значи, е сериозно, не е за пренебрегване и че вместо да чакат държавата да разбие въпросните „групи”, по-добре е хората да вземат делото на спасението в собствените си ръце.

2. Нека успокояващите обществото с приказки, че „банковите атаки са дело на криминални групи” си дадат сметка какво би следвало да си помисли обикновеният гражданин за характера на тези „групи”. Дали ще ги асоциира с махленски обирджии, с повтарям квартални криминални елементи, след като чува (от самите успокояващи обществото), че те, тези „криминални групи” са в състояние да изпращат хиляди смс-и и имейли (очевидно информирано прицелени, за да предизвикат масова психоза); след като чуват, че те, „криминалните групи”, изпращали хора (очевидно стотици) да образуват „фалшиви опашки” пред банкови клонове като им плащали за това? Кой би могъл да мобилизира толкова хора и ресурси за зловредната си дейност – несъмнено ще се попитат успокояваните по този начин граждани. Ако е „криминална група”, то с каква стройна организация трябва да разполага тя, с каква мощ да мобилизира обслужващи я елементи, с какъв достъп до лични данни? Не, такава „криминална група” очевидно изобщо не е за пренебрегване – не могат да не си помислят успокояваните от властта и следователно да предпочетат, вместо да чакат тази последната (както става в „нормалните държави”) да смаже „криминалната група”, да се спасяват сами, увеличавайки в паниката си сриването.

3. Още по-нататък: гражданите, колкото и да биват смятани от властта за наивни, не биха могли, струва ми се, да не направят някои прости умозаключения. „Криминалните елементи” – ако са действително криминални елементи от конвенционален порядък (каквито се подразбират под снизяващото понятие „криминални елементи”) обикновено вършат престъпления, от които имат непосредствена и ясна за всички полза – например нападат мирни граждани, за да им отнемат парите от джобовете, измамват възрастни хора, за да се сдобият с нотариални документи, с които да присвоят недвижимото им имущество и т. н. Какви обаче – не могат да не се запитат успокояваните от властта граждани – би трябвало да са „криминалните групи”, които атакуват (повтарям със стотици мобилизирани подставени лица, с хиляди централно изпращани смс-и и имейли) една от най-големите банки на страната? И най-вече – защо биха могли да го правят? Каква непосредствена полза биха могли да имат от действията си? Крадец, обирджия, изобщо „криминален елемент” от конвенционален тип не срутва банки, защото няма какво да спечели от това. Изводът следователно, се налага още веднъж: въпросните „криминални групи”, за които ни говорят властите би трябвало да са изключително мощни обединения, разполагащи (вече) с огромен ресурс и с простиращи се в грамаден мащаб интереси. А това означава, че са обединения, които (вече) са или по-силни, или поне толкова силни, колкото държавата. Следователно, най-накрая – те не биха могли нито да се създадат, нито да съществуват към настоящия момент без срастнатост със структурите на държавата и не са никакви „криминални групи”, а власт – власт, овладяла, подменила държавата, от която ние, гражданите, трябва тогава да се спасяваме както можем.

Чудно ли е – нека попитам сега – че хората мислят по подобен начин? Патологична ли е тази тяхна „визия” в момента? Ирационална ли е тя? Без основание ли е? Отговарям отново по точки и схематично.

1. Нека онези, които така строго сега се заканват на анонимните „предизвикващи паника елементи”, си припомнят, че само преди десетина дни не можаха да попречат на двама олигарси публично – пред целокупното гражданство – да си разменят обвинения и закани, от които стана ясно, че те действително, поне до избухването на конфликта, са били вече много по-силни от държавата. Единият – Цветан Василев (нека припомня, миналата година класацията на сп. Форбс за България го посочи като човека с най-голямо влияние в страната) бе мощно атакуван от другия – Делян Пеевски (той пък бе човекът, за когото в началото на мандата сам Сергей Станишев бе заявил на своите депутати, че ако не го изберат за шеф на ДАНС „правителството пада”). В резултат от избухналата крамола банката на Цв. Василев – на „най-влиятелния човек в страната” – изпадна в криза. И „най-влиятелният човек” произнесе публично онова, което до този момент се знаеше под сурдинка – че Пеевски „държи в ръцете си политическата и съдебната власт”. В отговора си Пеевски се опита да го опровергае чрез мощна медийна атака, която обаче бе толкова силна за един отделно взет бизнесмен, че ако не успя да ни убеди, че съдът и прокуратурата не са му в ръцете, убеди преизобилно всички поне в това (също известно дотогава под сурдинка), че в ръцете му са медиите. Тези двамата следователно със самата си крамола, безучастно наблюдавана от властта, осведомиха обществото, че към настоящия момент са далеч по-силни от държавата и значи – конфликтът им я държи като заложник.

2. Единият от двамата „по-силни от държавата”, твърди се много отдавна, е свързан с БСП, другият – безспорно с ДПС. Разрушаването на коалиционния мир между тези две партии не съвпадна ли показателно с началото на конфликта им? Конфликтът им не затвори ли една банка и не събори ли правителството? Това са неподлежащи на отричане факти. Кой следователно трябва да бъде наказан за злонамереното „всяване на паника в обществото”? Кой може днес да бъде убеден, че паниката в него е ирационална, че няма никакви основания? Не е ли основание за тотално недоверие в силите на държавата това, че конфликтът между двама души – колкото и да са богати – може да събори правителство и да затвори банка?

3. Още по-нататък: сърдещите се, че в обществото е възникнала неоправдана и провокирана „отвън” паника, не е ли добре да си дадат сметка, че след една година, в която медиите ни (практически всички, с нищожни изключения) бяха открито присвоени от въпросните двама (или още няколко други) олигарси; в която всички вече знаят: тази телевизия е на този, а онази – на онзи, тези вестници са на този, а онези – на онзи, българските граждани се върнаха в годините на тоталитаризма, когато четяха и слушаха изнасяното по медиите не в прав текст, а „между редовете”. Защото си даваха сметка, че монополизирани медии не информират, а манипулират. По съвсем подобен начин и днес хората, знаейки, че телевизия еди-коя си и вестник еди-кой си са „на Пеевски” вече въобще не се „информират” от тях, а гадаят – гадаят какво цели Пеевски с написаното и показаното там, съпоставят го с прочетеното и видяното в „медиите на еди-кой си” и разсъждават как той пък отвръща на удара и т. н. Хората не вярват на медиите, които бяха тотално „приватизирани” от олигархията и, следователно, няма как – колкото и трогателни да са днес усилията на тези медии да успокоят „паниката” – тези техни усилия да имат успех. Когато четат и гледат днес изявленията дори на висши чиновници с ненакърнен авторитет – като Иван Искров – хората вече си мислят кой от олигарсите и с каква цел „играе играта си” чрез г-н Искров и какво би могъл да отвърне на това другият. Да не говорим пък за изявленията на горкия министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев, при чиито успокоения, че „няма да си изтегли парите от ПИБ”, хората най-вероятно си припомнят удивително навременното „оттегляне” на Христо Бисеров от публичната политика непосредствено преди да бъде обвинен в пране на пари в международен мащаб.

4. Как, още по-нататък – нека си дадат сметка „успокоителите” – да се очаква от хората „да запазват спокойствие” след като практически всекидневно научават за действието на един загадъчен феномен в държавния ни живот, а именно, отварянето на някакви тайнствени „финансови дупки” в жизнено-важни сектори на държавата (и за причините на чието „зейване” никой не ни информира смислено). Изобщо това с „дупките” става нещо удивително. В последните дни на това злощастно управление те се превърнаха в нещо като загадъчен природен феномен. В НЗОК била „зейнала дупка” от не знам колко милиона. Как е „зейнала”, защо е „зейнала”? В НЕК имало „дупка”, предизвикана от „собствени действия на НЕК” (какво точно ще рече това?), както и от проектите „Беляне” и „Цанков камък” (т. е. от самите проекти, а не от определени хора). „Дупки” се отварят всекидневно, но видите ли, обхващащата хората паника била съвсем неоправдана и я предизвиквали неидентифицирани „криминални елементи”.

5. И най-накрая: ще припомня на всички удивляващи се как се стигна до кризата на доверие в „най-стабилната ни институция”, че управляващата парламентарна коалиция и излъченото от нея правителство, практически от началото на своя злощастен мандат управляват страната с равнища на доверие между 11 и 15%, т. е. –безпрецедентно ниски. Социологически агенции предупреждаваха още през миналата година, че това именно е крайно опасно и патологично, че така просто не може да продължи безнаказано. Само че упорството на БСП, ДПС и „Атака” бе непробиваемо. Не знам какво към момента е доверието в основните политически институции на държавата, но подозирам, че особено след обявената оставка на настоящото правителство, последвано от повече от месец шикалкавене: „не днес, утре, не утре, в други ден”, то е направо на катастрофално ниско равнище. Както на катастрофално ниско равнище с положителност е доверието към ключови персони, които днес се кълнат, че остават на поста си в България, а утре потеглят към Брюксел.

В заключение, особено на ляво мислещите ще припомня нещо, което те би трябвало да знаят от своя стар марксизъм, а именно – че „количествените натрупвания” (в случая натрупванията на недоверие) „водят до качествени скокове” (в случая, в неподозирани сфери на свързаните едно с друго звена на държавата).

От kultura.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ