fbpx

НОВО

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Счупените прозорци на западната цивилизация

"Теорията на счупените прозорци" е формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието...

Възпитание на изразяването – сбъднатото пророчество на Оруел

През 1949 г. английският писател Джордж Оруел публикува написания си през 1948 г. роман „1984” – антиутопия, в която действието се развива във въображаемата свръхдържава Океания, включваща териториите в Западното полукълбо, Британските острови, Австралазия, Полинезия...

Колосът на глинени крака

Целогодишна победа Тази година, вместо на 9-ти май, Русия отбеляза своя своеобразен най-важен ден в годината на 24-ти юни. В последните години, приготовленията за 9-ти май започват все по-рано през есента.  Тогава се разработват новите празнични пана, знамена и украси...

Не плоският данък е проблем, а липсата на доход

Време за четене: 4 мин.

В петък “24 часа” публикува статията на Валери Найденов“Как изхвърлихме 10% БВП на боклука”. 
Плоският данък е едно свлачище, което отнася България в небитието, пише Найденов и доказва твърдението си с факти. Според него “всичко, което ви говорят вече втора петилетка за плоския данък, е чиста лъжа. Лъжа е, че увеличава данъчните приходи. Лъжа е, че “осветява” бизнеса. Лъжа е, че привлича инвестиции.”
Икономистът от Институт “Отворено общество” Георги Ангелов пусна вчера във фейсбук възраженията си срещу тезите на Валери Найденов (какви са те – виж долу).
В социалната мрежа се разгоря оживена дискусия, в която се включиха и икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев и бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов. (Някои от аргументите им виж по-долу).

Георги Ангелов 

Адмирирам всеки, който мисли как да се помогне на бедните (това е крайно необходимо!), но трябва да отбележа няколко грешки в изчисленията на Валери Найденов.

1. Вярно е, че преди 2008 г. имаше необлагаем минимум и той беше в размер на 600 млн. лв. годишно, но не е вярно допускането, че тези пари са отивали в
най-бедните Всъщност необлагаемият минимум се отнасяше за всички, които плащат данък върху доходите (системата действаше така – от дохода на всеки се изважда необлагаем минимум, след което остатъкът се облага). Поради начина на действие на необлагаемия минимум до бедните достигаха само 44 млн.лв. – 13 пъти по-малка сума от споменатата в статията.

2. Вярно е, че разходите на правителството имат мултипликатор и всъщност има няколко изчисления за неговото ниво в България. Повечето посочват размер между 0.3 и 0.4 (този размер се наблюдава и в други малки отворени икономики като България). Умножавайки мултипликатора по сумата от 44 млн. лв., стигаме до ефект от 0,02% от БВП  – а не 10% от БВП, както се твърди в статията. Т.е. ефект има, но той е около 500 пъти по-нисък, отколкото изчислява Валери Найденов.

3. Не е вярно твърдението, че бедните са пострадали от плоския данък заради премахването на необлагаемия минимум.

Първо, данъчната ставка беше драстично намалена за всички (и за бедните). Второ, данъчната реформа беше съпътствана с цял комплекс от мерки, свързани с намаление на осигурителните ставки, промени в минималните доходи, промени в минималните прагове, промени в социалната система и субсидиите, стимули за увеличение на доходите и създаване на работни места, директно компенсиране и т.н.

Трето, през 2014 г. беше въведено и връщане на платения данък на хора с доход до минималната заплата (340 лв. на месец), т.е. те бяха освободени от данък. Всичко това е многократно повече от 200 лв. необлагаем доход, който съществуваше през 2007 г. Т.е. за всички данъкоплатци плоският данък от 10% е по-изгоден от съществуващия преди това прогресивен данък. Връщането назад ще означава загуба на доход за всички.

4. Добре е да уточним, че повечето бедни са сред безработните, пенсионерите и хората извън пазара на труда. Те не плащат данъци – освободени са, независимо дали има, или няма необлагаем минимум. Данъкът не им е проблем, а липсата на работа и/или доход.

За съжаление, изводът е, че нито бедните ще забогатеят, нито България ще стане икономическо чудо, ако се върне към данъчната система, която съществуваше преди плоския данък. Проблемът с бедността е свързан с липса на работни места и липсата на трудови доходи в много домакинства. И тези хора няма да излязат от бедността с промяна на облагането (те не плащат данъци), а имат нужда от мерки, създаващи работни места, от инвестиции в квалификация и образование. А това е далеч по-сложно от бърникането по данъчната система.

 В дискусията във фейсбук се включи и ГЕОРГИ ГАНЕВ от Центъра за либерални стратегии:

Само да задълбая с точка 2. 
44 милиона лева са парите, които биха останали в бедните при връщане на необлагаемия минимум. Но допускането, че пределната склонност към потребление на бедните е 100%, е нереалистично – и най-забитият кейнсианец никога не би го приел. 
Та дори и тези 44 милиона лева няма да влязат в потребителски разходи, за които Валери толкова тъжи.

ЛЮБОМИР ДАЦОВ:

Спорът за плоския данък е спор за типа на данъчната система. Има поне няколко сравнителни изследвания за Европа, които показват, че данъчната ни система е growth friendly. Никой “нормален” не пробива дупка в нещо работещо.

24 часа

Споделете чрез

Предишен

Следващ