НОВО

Целите на Зелената сделка на ЕС

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Темите" по "ТВ Европа" с водещ Николай Лефеджиев. Тема на разговора бе Зелената сделка на ЕС. Вижте пълното...

Guerrilla PR и краят на тероризма

С какво да започна? С добрата или с лошата новина? Първо добрата. Глобалната “война срещу тероризма” приключи успешно. Тероризмът беше победен. Тероризъм вече няма. Ура, да? Лошата е онова “но”, което почти винаги съпътства гръмки твърдения. Тероризмът действително...

Милиардери, комунисти, Демократи

Психодрамата в Демократическата партия набира скорост с разгръщането на първичните избори и наближаването на „супер вторника“ на 3 март. Тогава 14 щата ще гласуват за кандидатите за президентската номинация. Ще се раздават делегати на килограм, а погледите са вперени...

Какъв е българският политически профил

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Реакция" по "ТВ Европа". Гост също бе политологът и колумнист в платформата Мартин Табаков. Водещ - Георги Харизанов. Вижте пълното видео:...

Има такава партия

Или вероятно ще има, ако съдът пак не се хване за нещо. Голяма реклама е съдът да се заяде, защото е доказано, че партията, с която се е заял, в чиято регистрация е турил прът, после има сияйно политическо бъдеще за по-голям или по-малък период от време. Ето,...

Готови ли сме за машинно гласуване

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров". Тема на разговора бе машинното гласуване и има ли то почва у нас. Вижте пълното...

„Орелът трябва да позволи на малките птици да пеят“: Уроците от Брекзит за Източна Европа

Стивън Ф. Хейуърд преподава политически науки и право в Унивеситета Бъркли, Калифорния, където е член на Института за правителствени изследвания. Почетен гостуващ професор в програмата на името на Роналд Рейгън в Школата за публични политики на Университета Пепърдин....

Демократите в САЩ: между Еминем и Майкъл Джексън

Предстоящите избори за президент на САЩ, които ще се проведат през ноември месец по-късно тази година, ще са най-трудните и травматични за Демократическата партия от 80-те години насам. Тогава Уолтър Мондейл - кандидатът за президент на партията, загуби 49 щата от...

Войната срещу красотата

Джордж Оруел е казал, че английските интелектуалци са единствените, които мразят собствената си страна. През 2020-а това важи за почти всички западни интелектуалци и със сигурност е вярно за бледите им български подражатели и имитатори. Клишето гласи, че изживяващите...

Културата и властта

Дегенерацията на човека ли води до дегенерация на културата му или дегенерацията на културата води до дегенерация на човека? Имам предвид не някаква друга деградация, да речем телесно-физиологическа, а нравствено-естетическа деградация. Дори бих казал...

Четиринадесет гласа делят Борис от историята

Време за четене: 4 мин.

Борис Джонсън го делят (най-много) 14 гласа от учебниците по история. Ако неговата версия на сделката за Брекзит бъде одобрена от парламента, дори той да загуби следващите избори, това няма да има значение. Защото ще остане завинаги като политикът, водил кампанията за напускане на ЕС, преживял предателство и разочарование от съмишлениците си, но след това завърнал се на върха в най-критичния момент, за да поеме премиерския пост и да изведе държавата от ЕС, тъкмо когато каузата на Брекзит започва да изглежда безнадеждна.

Той не може да си пожелае нищо повече от политическата си кариера. Но само ако намери 14 гласа.

Как се стигна до тук?

В предишния текст, оставихме Джонсън със завързани от парламента ръце, принуден да изпрати писмо за (още една) отсрочка ако не постигне сделка с европейците и по този начин лишен от най-силния си коз, с който именно би могъл да я постигне – заплахата за Брекзит без сделка.

На срещата на Европейския съвет в четвъртък обаче, събитията взеха изумителен обрат и Съюзът прие неговото предложение.

Това вероятно се дължи на две неща:

1) Борис им е казал предварително, че планира да надхитри парламента като изпрати неподписано писмо за отсрочка и веднага след него второ писмо, което оттегля изявената воля. Нещо, което той наистина стори в събота, както аз предположих в миналия си текст. Естествено, това ще го вкара в съдебна битка, но показва че позицията на правителството ще бъде отстоявана, при това с основателния аргумент, че е именно негов конституционен прерогатив да направлява външната политика, а не на парламента и т.нар. “Закон Бенн” е формално спазен, тъй като има изпратени писмо със съответния текст. Следователно, при по-малко от две седмици до 31-ви, ЕС ще трябва сам да реши с кого преговаря – с парламента или с правителството.

2) ЕС е нетърпелив да приключи въпроса и явно не желае да влиза в нови отсрочки, надявайки се проевропейската фракция в Лондон да успее най-накрая на преобърне резултата от референдума. Тя имаше три години да го направи и на върха на усилията си успя… да докара Борис Джонсън на власт. В Брюксел вече се преживяли загубата и искат да продължат напред, дори това да означава да се споразумеят с Джонсън срещу проевропейския парламент.

И така, сделката договорена в четвъртък има много по-голям шанс да премине успешен вот в парламента, тъй като разполага с няколко значителни преимущества пред трижди отхвърлената сделка на Тереза Мей:

1) Предпазният механизъм за Северна Ирландия е свален. Той заплашваше да остави цялото Обединено кралство в плена на митническия съюз за неограничено време и беше основния недостатък на предишната сделка, който доведе до катастрофалния ѝ провал в парламента.

2) Северна Ирландия ще остане само под регулационната рамка на ЕС за стоки и услуги, но и тя и цялото кралство няма да бъдат в митническия съюз. А дори това положение ще подлежи на периодичен демократичен контрол и северноирландците биха могли да го напуснат в бъдеще.

3) Договорките за лоялна конкуренция, според които Великобритания се задължаваше да не притиска Съюза с ниски данъци и либерален трудов пазар сега бяха преместени от Споразумение за напускане (което е юридически обвързващо) в другата част на сделката, Политическата декларация (която не е задължителна).

Фактът, че ЕС се съгласи на тези условия е удар за парламента. Особено след като Юнкер намекна неформално, че повече отсрочки не трябва да има. Сега, макар и с половин уста, Европа сякаш застава зад Джонсън. Парламентът отказа да гласува сделката в събота и отложи за следващата седмица, след гласуването на законовия пакет за потенциалното ѝ имплементиране, което е във вторник. Отлагането имаше за цел да принуди Джонсън да изпрати писмото за отсрочка, понеже в събота изтичаше срока по Закона Бен. Той го стори, ала по неговия начин и така застави парламента да се разкрие като противник на Брекзит, което не може да бъде печеливша позиция. Гласуването завърши 322 на 306 в полза на отлагане съществения вот и това може да се интерпретира като 306 сигурни гласа за сделката на Борис.

При същото присъствие другата седмица, дори само 9 преобърнати ще му бъдат достатъчни, а при пълно присъствие, най-много 14. Най-важното за него е, че наложи разлома за/против Брекзит, който членовете на парламента избягваха хитро цели 3 години. И Борис е от по-добрата страна.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!