НОВО

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации. Кой е големият победител на изборите? На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и...

Всички обичат Радев

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за...

Вредата от данъчната хармонизация

В телевизионно интервю, новият икономически еврокомисар Паоло Джентилони сподели, че не било нормално в ЕС да има единна валута и една централна банка, а в същото време във всяка страна да има различно данъчно облагане.  Той изрично посочи, че не може в България...

Бюджет 2020: Първи впечатления

Министерски съвет одобри държавния бюджет за 2020 г. Малко първи впечатления: За моя изненада, Бюджет 2020 е подобрение спрямо Бюджет 2019, който беше позициониран силно в ляво. Та този път, освен негативните, ще изброя и някои позитивни страни на бюджета:...

Бюджет 2020: Без изненади

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните...

Стопанската немощ на социализма

“...стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията,...

Един необикновен ден преди 30 години

Не бива да се бърка денят 10 ноември 1989 с прехода или пък с други последващи събития, които като цяло наричаме „демокрацията“. Денят си е ден, докато преходът и демокрацията са разтегливи понятия, на които все още не са сложили окончателни граници в пространството и...

Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин. Време за четене: 6 мин. Слави Трифонов в политиката – рубриката “Сблъсък” Кристиян Шкварек и Николай Облаков

Споделете чрез

Четиринадесет гласа делят Борис от историята

Време за четене: 4 мин.

Борис Джонсън го делят (най-много) 14 гласа от учебниците по история. Ако неговата версия на сделката за Брекзит бъде одобрена от парламента, дори той да загуби следващите избори, това няма да има значение. Защото ще остане завинаги като политикът, водил кампанията за напускане на ЕС, преживял предателство и разочарование от съмишлениците си, но след това завърнал се на върха в най-критичния момент, за да поеме премиерския пост и да изведе държавата от ЕС, тъкмо когато каузата на Брекзит започва да изглежда безнадеждна.

Той не може да си пожелае нищо повече от политическата си кариера. Но само ако намери 14 гласа.

Как се стигна до тук?

В предишния текст, оставихме Джонсън със завързани от парламента ръце, принуден да изпрати писмо за (още една) отсрочка ако не постигне сделка с европейците и по този начин лишен от най-силния си коз, с който именно би могъл да я постигне – заплахата за Брекзит без сделка.

На срещата на Европейския съвет в четвъртък обаче, събитията взеха изумителен обрат и Съюзът прие неговото предложение.

Това вероятно се дължи на две неща:

1) Борис им е казал предварително, че планира да надхитри парламента като изпрати неподписано писмо за отсрочка и веднага след него второ писмо, което оттегля изявената воля. Нещо, което той наистина стори в събота, както аз предположих в миналия си текст. Естествено, това ще го вкара в съдебна битка, но показва че позицията на правителството ще бъде отстоявана, при това с основателния аргумент, че е именно негов конституционен прерогатив да направлява външната политика, а не на парламента и т.нар. “Закон Бенн” е формално спазен, тъй като има изпратени писмо със съответния текст. Следователно, при по-малко от две седмици до 31-ви, ЕС ще трябва сам да реши с кого преговаря – с парламента или с правителството.

2) ЕС е нетърпелив да приключи въпроса и явно не желае да влиза в нови отсрочки, надявайки се проевропейската фракция в Лондон да успее най-накрая на преобърне резултата от референдума. Тя имаше три години да го направи и на върха на усилията си успя… да докара Борис Джонсън на власт. В Брюксел вече се преживяли загубата и искат да продължат напред, дори това да означава да се споразумеят с Джонсън срещу проевропейския парламент.

И така, сделката договорена в четвъртък има много по-голям шанс да премине успешен вот в парламента, тъй като разполага с няколко значителни преимущества пред трижди отхвърлената сделка на Тереза Мей:

1) Предпазният механизъм за Северна Ирландия е свален. Той заплашваше да остави цялото Обединено кралство в плена на митническия съюз за неограничено време и беше основния недостатък на предишната сделка, който доведе до катастрофалния ѝ провал в парламента.

2) Северна Ирландия ще остане само под регулационната рамка на ЕС за стоки и услуги, но и тя и цялото кралство няма да бъдат в митническия съюз. А дори това положение ще подлежи на периодичен демократичен контрол и северноирландците биха могли да го напуснат в бъдеще.

3) Договорките за лоялна конкуренция, според които Великобритания се задължаваше да не притиска Съюза с ниски данъци и либерален трудов пазар сега бяха преместени от Споразумение за напускане (което е юридически обвързващо) в другата част на сделката, Политическата декларация (която не е задължителна).

Фактът, че ЕС се съгласи на тези условия е удар за парламента. Особено след като Юнкер намекна неформално, че повече отсрочки не трябва да има. Сега, макар и с половин уста, Европа сякаш застава зад Джонсън. Парламентът отказа да гласува сделката в събота и отложи за следващата седмица, след гласуването на законовия пакет за потенциалното ѝ имплементиране, което е във вторник. Отлагането имаше за цел да принуди Джонсън да изпрати писмото за отсрочка, понеже в събота изтичаше срока по Закона Бен. Той го стори, ала по неговия начин и така застави парламента да се разкрие като противник на Брекзит, което не може да бъде печеливша позиция. Гласуването завърши 322 на 306 в полза на отлагане съществения вот и това може да се интерпретира като 306 сигурни гласа за сделката на Борис.

При същото присъствие другата седмица, дори само 9 преобърнати ще му бъдат достатъчни, а при пълно присъствие, най-много 14. Най-важното за него е, че наложи разлома за/против Брекзит, който членовете на парламента избягваха хитро цели 3 години. И Борис е от по-добрата страна.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!