fbpx

НОВО

Коронавирусът и гражданското

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай облаков, както и Петър Кичашки от "Сдружение републикански център", гостуваха в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бяха мерките, които държавните органи предприеха в...

НПО-тата се използват от хора, които нямат куража да се заявят като политически лица

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Плюс - минус" по "Нова телевизия". Тема на разговора бяха неправителствените организации у нас и кой ги използва. Вижте пълното...

Вълната от Минеаполис – вандализъм или гражданска пандемия?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Тема на разговора бяха размириците в САЩ и техните причини. Вижте пълното видео: Журналистът гостува също в предаванията "Свободна зона с Георги...

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

15 декември: Тодор Саев

Време за четене: 4 мин.

 На днешния ден през 1872 г. е роден войводата Тодор Саев.

Първите стъпки в образованието му са в родното му село. Учи при брат му, духовника Константин Саев. След това завършва българското педагогическо училище в Сяр, след което продължава в българската столица. Следващият етап на неговото образование е в австро-унгарското морско училище в Триест, намиращ се в наши дни в Североизточна Италия и го завършва през 1894 г. На същата година на 4 август постъпва на служба в Българския флот. Успява да специализира във Военното училище в София и две години по-късно, през 1896г., кариерата му дава начало, като става офицер в Русе, а през 1898 година започва служба във Варна. Той е един от първите българи, които още в края на XIX век стигат до философското осмисляне на ролята на морето в българската история. През 1898 година пише останалия неиздаден труд „Мореплаване и морска сила“. В него върху 200 ръкописни страници развива своето виждане за трудното общуване на българите с морето в миналото, като аргументира убеждението си, че българското мореплаване има бъдеще и категорично отхвърля упреците, че от българина моряк не става.

Неговата военна служба приключва на 16 Октомври 1900г., като загърбвайки нея, той влиза във Върховния македоно-одрински комитет, орган на Македоно-одринската организация, съставен от македонски и тракийски емигранти, както и от български общественици с цел реализиране на предвидената в Берлинския договор от 1878 година широка автономия на останалите в границите на Османската империя Македония и Одринска Тракия. На идната година той става делегат от Кочериновското дружество на Осмия македоно-одрински конгрес, който се състои от 4 до 7 април. Навлиза с чета на Върховния комитет в родния си Разлог. През май 1902 г., революционерът се сражава два пъти с Христо Чернопеев при селата Габрово и Селище, като и двете страни дават жертви. Битката им продължава с друго сражение при Лешко. През същата година, на 23.09(стар стил), четата на Саев дава начало на Горноджумайското въстание в село Железница. Тогава негов четник е и революционерът Павел Желязков. Заедно с четата на Никола Лефтеров се сражава и в селата Лешко и Белица.


                За жалост Горноджумайското въстание бива потушено и 15 села в Горноджумайско и Разложко биват подложени на  опожаряване и разграбване. Най-засегнати са селата Железница, Сърбиново, Градево, Елешница и Долно Драглища. Като човек от този край за мен е длъжно да кажа и помня извършеното от турския ятаган зверство. Според Силянов, Христо в книгата му „Освободителните борби на Македония”, том 1, София, 1933, стр. 179, османската войска извършва масови насилия, убийства и репресии. Убити са 37 мъже и 8 жени, изтезавани са 304 мъже и 134 ени, изнасилени са 111 моми и жени, ограбени са 807 къщи, а 67 са опожарени. Свещениците Стефан Стоименов от Падеш и Атанас от Ораново са обесени с главата надолу над горящ огън и горени с нажежени железа. Повече от 2000 българи са принудени да напуснат родните си места и да търсят спасение в Княжество България. Църквата „Свети Йоан Предтеча” в Бистрица и „Свети Илия” в Железница са превърнати в яхъри, тези в Падер, Тросково и Сърбиново пък биват разрушени.

Обединената чета на Тодор Саев и Никола Лефтеров, взела участие в Горноджумайското въстание. Източник: Държавна агенция „Архиви“



                Тодор Саев е един от оцелелите. След покъртителните събития, българското правителство под натиск от Великите сили,  го интернира заедно с един от основните организатори на Горноджумайското въстание и герой от Сръбско-българската война – генерал-майор Иван Цончев, полковник Стефан Николов и поручик Софроний Стоянов. В края на годината обикаля с голяма чета Малешевско, Огражден, Пирин и Пиянец, подготвяйки тамошното население за ново въстание.

Възпоменателна пощенска картичка за смъртта на Тодор Саев, Софроний СтояновБорис Сугарев и Димитър Милев



                На 09.03.1903 г., четата на Саев и капитан Константин Настев се натъква на засада в месността Чавката, Пиянечко. 36 души четници се сражават 8 часа с над 13000 души аскер. Загубите от турска страна възлизат на повече от 60 души убити и ранени, а от страна на четата са убити 5 и 6 от тях са ранени.

Погребението на Тодор Саев

                В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание, Саев навлиза с четата си в Горноджумайско. На 28.03 (стар стил) четата му е обградена от турска потеря в село Цапарево. Успява да се измъкне от обкръжението, но в сражението бива смъртно ранен. Погребан е в местността Орещец край село Долене. Смята се, че последните му думи са били „Кураж, момчета!”. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ