fbpx

НОВО

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Социализмът – невъзможна и вредна утопия

Търговията, разделението на труда, частната собственост са благо  Летящите пилета   Планиран хаос Днес пред лицето глобалната икономическа криза, на глобалните протести и глобалната пандемия - имаме и глобална амнезия. Или просто незнание - престъпно...

Адекватни ли са новите икономически мерки в условията на политическа криза?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и авторът в платформата Никола Филипов гостуваха в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по ТВ Европа. Тема на разговора бяха новите икономически мерки в условията на политическа криза, както...

Как да се спасим от икономическото цунами

Пандемията от COVID-19 постави света пред огромни икономически и социални предизвикателства. За няколко месеца бяха въведени безпрецедентни мерки за опазване на живота на гражданите и устойчивостта на здравните системи. Това предизвика драматичен спад в потреблението...

Основи на корпоративния социализъм – грешките при справянето с кризата

Теодор Димокенчев гостува на Димитър Вучев в предаването Business Daily по ТВ Европа. Тема на разговора бяха грешните мерки за справяне с кризата и протестите срещу правителството и главния прокурор. Двамата обсъдиха и по-дълбоките проблеми в икономиката,...

Зовът на сърцето

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм. Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен,...

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Докато второто изглежда трудно изпълнимо по редица причини, първото е възможно, макар и към днешна дата (27.07.) да не изглежда вероятно. В...

Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа

Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече...
Време за четене: 2 мин.

Иво Инджев

Първи е май – ден на лицемерната загриженост за “робите на труда”, като се пее в един марш от времето на комунизма, който величаеше “трудовия човек”, съблечен по гащи ( без разлика от пола, но предимно на детско-юношеска възраст), за да зарадва с плътта си старците, ръкопляскащи на своите дефилиращи покрай тях портрети.

Робите на труда бяха разкъсали капиталистическите вериги, за да бъдат приковани в социалистическата клетка, която нямаха право да напускат под заплахата от стрелба на месо по бягащите. В СССР селяните нямаха дори паспорти, а в НРБ “само” беше забранено бягството в големите градове на селяните без право на жителство, освен ако не са мобилизирани за обектите на милитаризираната индустрия от съветски тип в бълващите отрова “комбинати”.

Селата бяха обезлюдени, а градовете- обезчовечени. И на село и в града човек за човека беше доносник.

 

Педофилските сборища се наричаха “манифестации”, макар да бяха демонстрации на послушанието и лоялността към властта, която държеше да изплакне очи с кълките на “социалистическата младеж” независимо дали е хладно, вали или пече.

Някакъв си празник на Априлското въстание на същата дата не заслужаваше да засенчва тази комунистическа порнография- в края на краищата празнувахме Международния ден на труда и още не беше модно социалистическите националисти да крещят “България над всичко”.

А би трябвало 1 май да е ден на националния траур за незнайните, невидимите, обречените на ранна смърт жертви на първомайското масово заразяване с рак на българите през 1986 г. Безмилостните към човешкия живот престъпни управници на НРБ подкараха по площадите на България своя човешки добитък да ги слави с песни, скандирания, тъпи лозунги и портрети на комунистическите “величия” под радиоактивния дъждец- подарък от СССР.

Престъплението беше умишлено, но остана безнаказано. Наказани с невидимия бич на рака бяха хиляди “обикновени българи”, докато необикновените “правоимащи” ( така се наричаха в партийните документи другарите от каймака на управляващата каста) предвидливо се бяха запасили с бутилирана вода , консерви и вносни хранителни продукти- зловещо доказателство за тяхната престъпна информираност и нагона им да спасяват личната си кожа, без да пожалят същия този народ на НАРОДНА република България.

Това ли имаше предвид майката Дина Станишева, майката на Сергей Станишев, когато в едно вестникарско интервю направи “нАучното” съобщение, според което българите били генетично леви?

Носим си го “лявото” под формата на чернобилски изотопи, докато отговорните другари са взели мерки да избегнат заразата от съветския атомен облак.

Облъчването с мутирал комунизъм продължава и дори се засилва- отново откъм страната на изгряващия ядрен облак.

От ivo.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ