fbpx

НОВО

Кои са “Привилегированите”?

Редакторите в "Консерваторъ" Николай Облаков и Виктория Георгиева гостуват в "Студио Хъ" по темата за битовата престъпност и материала "Привилегированите" Подхождаме с разбиране към затрудненията с четенето на нашите либерални приятели, но показаните данни имат...

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...
Време за четене: 2 мин.

Иво Инджев

Първи е май – ден на лицемерната загриженост за “робите на труда”, като се пее в един марш от времето на комунизма, който величаеше “трудовия човек”, съблечен по гащи ( без разлика от пола, но предимно на детско-юношеска възраст), за да зарадва с плътта си старците, ръкопляскащи на своите дефилиращи покрай тях портрети.

Робите на труда бяха разкъсали капиталистическите вериги, за да бъдат приковани в социалистическата клетка, която нямаха право да напускат под заплахата от стрелба на месо по бягащите. В СССР селяните нямаха дори паспорти, а в НРБ “само” беше забранено бягството в големите градове на селяните без право на жителство, освен ако не са мобилизирани за обектите на милитаризираната индустрия от съветски тип в бълващите отрова “комбинати”.

Селата бяха обезлюдени, а градовете- обезчовечени. И на село и в града човек за човека беше доносник.

 

Педофилските сборища се наричаха “манифестации”, макар да бяха демонстрации на послушанието и лоялността към властта, която държеше да изплакне очи с кълките на “социалистическата младеж” независимо дали е хладно, вали или пече.

Някакъв си празник на Априлското въстание на същата дата не заслужаваше да засенчва тази комунистическа порнография- в края на краищата празнувахме Международния ден на труда и още не беше модно социалистическите националисти да крещят “България над всичко”.

А би трябвало 1 май да е ден на националния траур за незнайните, невидимите, обречените на ранна смърт жертви на първомайското масово заразяване с рак на българите през 1986 г. Безмилостните към човешкия живот престъпни управници на НРБ подкараха по площадите на България своя човешки добитък да ги слави с песни, скандирания, тъпи лозунги и портрети на комунистическите “величия” под радиоактивния дъждец- подарък от СССР.

Престъплението беше умишлено, но остана безнаказано. Наказани с невидимия бич на рака бяха хиляди “обикновени българи”, докато необикновените “правоимащи” ( така се наричаха в партийните документи другарите от каймака на управляващата каста) предвидливо се бяха запасили с бутилирана вода , консерви и вносни хранителни продукти- зловещо доказателство за тяхната престъпна информираност и нагона им да спасяват личната си кожа, без да пожалят същия този народ на НАРОДНА република България.

Това ли имаше предвид майката Дина Станишева, майката на Сергей Станишев, когато в едно вестникарско интервю направи “нАучното” съобщение, според което българите били генетично леви?

Носим си го “лявото” под формата на чернобилски изотопи, докато отговорните другари са взели мерки да избегнат заразата от съветския атомен облак.

Облъчването с мутирал комунизъм продължава и дори се засилва- отново откъм страната на изгряващия ядрен облак.

От ivo.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ