fbpx

НОВО

Коронавирусът и гражданското

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай облаков, както и Петър Кичашки от "Сдружение републикански център", гостуваха в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бяха мерките, които държавните органи предприеха в...

НПО-тата се използват от хора, които нямат куража да се заявят като политически лица

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Плюс - минус" по "Нова телевизия". Тема на разговора бяха неправителствените организации у нас и кой ги използва. Вижте пълното...

Вълната от Минеаполис – вандализъм или гражданска пандемия?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Тема на разговора бяха размириците в САЩ и техните причини. Вижте пълното видео: Журналистът гостува също в предаванията "Свободна зона с Георги...

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

2 декември: Велко Думев

Време за четене: 4 мин.

На днешния ден през 1945 г. намира смъртта си българският реолюционер и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Атанас Петров Думев, известен още като Велко Думев, Бодров и Кадров.

                Българският революционер е роден на 15 март 1869 година на 90 км от Солун в град Воден, тогава намиращ се в пределите на Османската империя, а днес – смятан за един от най-красивите градове в Северна Гърция.

Учи в Солунската мъжка гимназия, където след ученически бунт, заедно с група свои другари бива изключен от гимназията. Привлечен от сръбската пропаганда, той и още 19 души биват привлечени от сръбската пропаганда и бива изпратен да учи в Белград за сметка на сръбско-просветната и пропагандистка организация в подкрепа на великосръбската идея Сдружение „Свети Сава”.  Думев се опълчва на натиска на сърбите да бъде посърбен и така бива изключен. Връща се в България, където записва да учи българска филология във Висшето училище в София, днес известно като Софийски университет. През 1893 година завършва славянска филология и става учител в македонското градче Велес, където влиза в революционната организация и оглавява местния революционен комитет. Младият учител е делегат на Солунския конгрес на организацията през 1896г., на който са изработени уставът и правилникът и се приема името Български македоно-одрински революционен комитет.


                Година по-късно Думев става учител в Сяр и започва да развива революционна дейност и там. През 1900 година, учителската му кариера минава и през Скопие, където на следната година е избран за председател на Скопския окръжен революционен комитет.  В списъкът си с лични постижения, той добавя още едно място, на което става председател – през 1902г. се премества в Одрин, където става председател на Одринския окръжен революционен комитет, като замества Спас Мартинов, а заедно с това отново изпълнява дълга си на учител. Заедно с Лясов, известен още като Михаил Герджиков, задвижват механизма на изоставащата революционна машина в Одринско.  Година по-късно той отново бива избран за делегат на конгреса, този път от Одринския кръг. След него заминава за София, където с Даме Груев, Гоце Делчев, Христо Матов, както и с много други дейци обсъжда тактики за предстоящото Илинденско-Преображенско въстание, по време на което той организира доставките на оръжие от София. Въстание, което ще се превърне в едно от най-значимите за българската история.

Ученици в Солунската българска гимназия 1888 – 1889 г. Първи ред: Христо Гюрков от Щип, Константин Вълканов от Песочница, Иван Васков от Велес, Стоян Неделчев от Мелнишко, Втори ред: Александър Маджаров от Охрид, Велко Думев от Воден, Вангел Калеичев от Владово, Димитър Ляпов от Бобища, Трайче Антов от Скопие, Филип Георгиев от Лерин, Георги Палашев от Велес, Трети ред: Авксенти Георгиев от Куманово, Михаил Кратовалиев от Скопие, Йордан Илиев от Велес, Димитър Михов Попов от Горни Порой, Наум Темчев от Загоричани, Апостол Тръпчев от Воден, Христо Занешев от Воден, Тръпче Димитров Шаламанов от Воден, Александър Параспуров от Щип, Димитър Тодоров от Велес


                Думев се задържа в София дори след неуспехите на въстанието, където подготвя свои съратници за пътувания в Европа, за да може останалата част от континента да бъде запозната с истинското положение на Европейска Турция.

                През 1905 г., Думев се завръща в Македония, където още през април същата година е избран за член на Битолския революционен окръжен комитет. След Младотурската революция в 1908 г., е преподавател по български език в Пловдив и София, но вече освен като учител работи и като училищен инспектор. При избухването на Балканската война, камъкът на сърцето на революционера си натежава и той взема участие в македоно-одринското опълчение, служейки като ковчежник в нестроевата рота на Десета прилепска дружина, която е начело с подпоручик Лало Вугов и капитанът от руската армия българинът Владимир Везенков. В следващата война, а именно първата световна, Думев не взема пряко участие, а става училищен инспектор в Ниш.

Учителите във велешкото българско първоначално и класно училище „Св. св. Кирил и Методий“: Иван Хаджипанзов, Методи Михайлов, Христо Елезов, Ванчо Котев, Атанас П. Стефанов, Иван Крайничанец, Роса Бошнакова, Мария х. Попкостова, Велко Думев, Кона Арсова, Ачков, К. Пейов

                След края на войните, които са изминали през първите десетилетия на ХХ век, Велко се включва в легалните македонски организации, като Национален комитет на македонските благотворителни братства и Илинденската организация. Той е един от създателите на Македонския научен институт. След разгрома на левицата във ВМОРО, той влиза в редакцията на „Илинден” с подзаглавие „Орган на сдружените бивши македоно-одрински революционери”.

                След като през 1941 година биват освободени Вардарска и Егейска Македония Думев ги посещава многократно. За жалост, тези земи не остават дълго на нашата карта. Намира смъртта си на 2 декември0 1945 г. а в сетния си дъх, готов да посети своите приятели и съратници, които не са имали неговия късмет по време на въстанията и войните, той не може да види Македония като част от България.

Споделете чрез

Предишен

Следващ