НОВО

Добри момчета, винаги поздравяват

Поредният (тридневен) скандал в Републиката е свързан с… футбол. И то български, който най-накрая попадна в световните новини. Не сте очаквали да е с нещо хубаво нали. Скандалната статия В понеделник вечер България посрещна поданиците на английската кралица пред...

Ден на фалша и гузната съвест

Ден на фалша и гузната съвест. Държавата, която напуска ЕС заради имигрантски натиск и водена от желанието да не бъде солидарна с други народи и държави, отъждествява поведението на агитка от 30 души с мирогледа на една цяла нация. Нека не се връщаме и по-назад в...

Крайните убеждения на днешната младеж

Изборите за Европейски парламент през май показаха интересна тенденция в променящия се политически пейзаж на Европа. Първият и най-очевиден показател за обхванатия от все по-голяма треска континент беше високата избирателна активност. От 1979 г. насам, когато близо...

Пред импийчмънт ли е Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Пресечна точка" на телевизия ВТК. Тема на разговора бе процедурата по импийчмънт на президента на САЩ Доналд Тръмп. Вижте пълното видео:...

Ситуацията в Сирия (аудио)

Михаил Кръстев, редактор в "Консерваторъ", гостува при Силвия Великова в "Преди Всички" по програма "Хоризонт" на националното радио. Чуйте целия запис тук: Традиционно нереспектираща изглежда за Ердоган позицията на Европейския съюз, ако може да определим, че има...

Без субсидия не може, но кажете защо?

Ако не сте разбрали, намираме се по средата на предизборната кампания за местния вот. Не се притеснявайте, ако не сте разбрали, кампания така или иначе почти няма. Тук там може да мярката по някой билборд, вял плакат или някой банер в интернет сайт… Нищо общо с морето...

Завръщането на лошите бели мъже

Вече години наред културният климат е толкова силно доминиран от големия разказ за „лошите бели мъже“, които мачкат „бедните репресирани малцинства“, че ни се струва странно, когато някакви художествени продукти кривнат за малко от партийната линия и не се подчинят на...

Грета Тунберг не спечели Нобеловата награда за мир – и слава Богу

Днес, на 11-ти октомври, приблизително в 12:00 ч. българско време, Нобеловият комитет най-накрая оповести кой ще е носителят на тазгодишната Нобелова награда за мир. Хората очакваха със затаен дъх името на наградения, като някои от тях се опасяваха, а други се...

Брекзит – последно действие, първа сцена

Датата 31 октомври наближава неумолимо за Борис Джонсън и Великобритания. Ето как е подредена сцената за заключителното действие: Борис Джонсън е избран с 2/3 мнозинство от членовете на Консервативната партия заради обещанието си, че ще изведе страната от ЕС на 31...

Бягайте! Норвежците идат!

Някъде четох, че не само през мрежите, не само чрез персонално изпращане на видеоклипове, но и чрез анонимни телефонни обаждания по списък преди няколко дни се произведе истерия, че социалните служби ще тръгнат по училищата и ще събират циганета, за да ги отнемат от...

22 април: Яне Сандански

Време за четене: 15 мин.

“Простодушенъ нагледъ, гордъ и наистина царственъ, Яни Сандански слѣпо привързваше къмъ самата своя личность всичко отзивчиво въ народнитѣ маси, а кръвожадно погазваше всичко съмнително.”

Антон Страшимиров, 1919 г.

“Плачетѣ! Вашитѣ сълзи сѫ заслужени, защото той и вие служитѣ на единъ и сѫщъ идеалъ – национализма.”
Павел Делирадев, 1915 г.


Снимка: Царство България въ цвѣтъ

На 22 април, 1915 г. на път за Неврокоп, в Пиринска Македония загива Яне Иванов Сандански – български революционер, деец на ВМОК, впоследствие на ВМОРО, окръжен войвода на Серски революционен окръг, радикален антивърховист, лидер на лявото идейно течение „санданизъм“ в средите на македонското движение, участник в Четническата акция, Илинденско-Преображенското въстание, Младотурската революция и двете Балкански войни. Известен е с псевдонимите си „Старикот“, „Пиринския Цар“, „Пиринският орел“, „Сандан паша“, „Бизим Яне“.

Когато се разглежда биографията на Яне Сандански, трябва да се има предвид, че тя не би била пълна, ако не е съизмерена с тази на неговия личен съперник в движението – поручик Борис Сарафов. Двамата войводи имат повече общо отколкото биха признали техните поддръжници, защото те са носители на един и същи лидерски модел, който ще се окаже определящ за бъдещето на Вътрешната организация, а именно – моделът на силния, прагматичен, харизматичен и  авторитарен лидер, способен да осигурява лоялността на дейците както към делото, така и към себе си. Този модел е различен от модела, който Даме Груев и Гоце Делчев прилагат.

Яне Сандански е роден на 18 май, 1872 г. в малкото мелнишко село Влахи в бедното семейство на участника в Кресненско-Разложкото въстание Иван Сандански. Освобождението заварва семейство Сандански в град Горна Джумая, който впоследствие остава в границите на Османската империя. Това принуждава семейството да се премести на север, в свободното българско княжество, в пограничния град Дупница, където младият Яне завършва своето образование. Там той израства в махалата „Бешико“, където живеят повечето бежанци от поробена Македония, много от които стари харамии и войводи. През 1892 г. Яне отбива военната си служба в 13-и Рилски полк в Кюстендил, след което се връща в Дупница, където работи като писар на своя вуйчо – изтъкнатия адвокат и легален македонски деец Спас Харизанов.


В 13-ти Рилски полк, 1892 г.

По това време (1895 г.) градчето в подножието на Рила е център на трескави приготовления от страна на новооснования в София Македонски комитет (по-късно Върховен Македоно-Одрински комитет). С негласното съдействие на министър-председателя Константин Стоилов, македонският деец и български общественик Трайко Китанчев и група български офицери от Македония формират и въоръжават чети, чиято цел е да принудят султана да прокара реформите, които ще доведат до бленуваното автономизиране на Македония и Одринско. Младият Яне Сандански, привършил в онзи момент четенето на биографията на Левски, „Под Игото“ и „Записки по българските въстания“, решава да влезе в четата на познатия му харамия от драмското село Скрижево – дедо Стою Костов. Ирония на съдбата е, че революционното кръщене на Яне Сандански започва по същото време и на същото място като това на неговия бъдещ съперник, който ще загине по негова заповед – поручик Борис Сарафов. Освен Сандански, в четата на Стою Костов (Трета Серска дружина) влизат и други дейци, които ще оставят своята дълбока следа в историята на македонското освободително движение – бъдещият охридски войвода поручик Тома Давидов, подпоручик Димитър Думбалаков, Кирил Пърличев, Георги Гюров, впоследствие прочул се с псевдонима Марко Лерински, Кръсто Захариев и други.

Четническата акция се характеризира с две големи събития – едното е превземането на Мелник от Четвърти отряд на поручик Борис Сарафов, а другото е опожаряването на Доспат от Трета Серска Дружина, в което участва и Сандански. След това, Яне се завръща в Дупница, решен да продължи своето революционно поприще, но нямащ знанията за съществуващите организации. Както той самият споделя пред Любомир Милетич:

“Отъ тогава се заинтересувахъ по-добре да вникна въ дѣлото, но мѫчно бѣше, нищо опредѣлено не долавяхъ.”


Димо Хаджидимов и Яне Сандански

По това време Сандански е твърд привърженик на идеите на върховизма, който разглежда Македонския въпрос не като международен, а само и единствено като български държавен, откъдето произтича и идеята, че той няма да бъде решен самостоятелно от македонските българи във вътрешността, а от перата на българските дипломати и щиковете на българската армия. През лятото на 1897 г. Яне е нелегален в четата на Кръсто Захариев в Пиринско и след като е ранен и се прибира в Дупница, се запознава с пунктовия началник на ВМОРО в града – Никола Малешевски, който от своя страна го запознава с Гоце Делчев.  Следващите няколко години, Сандански участва дейно в живота на дупнишкото македонско дружество и постепенно завързва множество връзки, както с големите дупнишки тютюнотърговци, така и с представители на различните все още оформящи се идейни течения в македонското движение, един от които е социалистът от Горно Броди Димо Хаджидимов. Освен това, той става привърженик на радослависткото крило на Либералната партия и като такъв, е назначен за тъмничар на Дупнишкия затвор.

През 1900 г. Яне Сандански и Никола Малешевски участват като дупнишки делегати в Шестия и Седмия конгрес на македонските дружества. Тази година е белязана от изключително ползотворен период на сътрудничество между ВМОК в България и ВМОРО в Македония и Одринско. Председателят на ВМОК, поручик Борис Сарафов, споделя идеи, които все повече се отдалечават от върховизма и се приближават към централизма на комитите от ВМОРО. Това, личната му харизма и талантът му да осигурява средства му спечелват симпатиите на дейците в двете македонски организации. Уви, това се оказва затишие пред буря. След убийството на румънския журналист Михайляну по заповед на Сарафов, княз Фердинанд решава да подчини Върховния Комитет на своята воля, вкарвайки в него приближения си генерал Иван Цончев и създавайки разкол сред върховистите, провокирайки крилото на Сарафов към доближаване до централистите. През 1901 г. – годината на разрива между ВМОРО и ВМОК, Яне Сандански окончателно скъсва с върховистките идеи, възприемайки изцяло централизма като дори влиза в личен конфликт с ген. Цончев във връзка с оръжието, което ВМОК изисква да бъде предадено от Дупница.

Разривът между ВМОРО и ВМОК ограничава паричните средства, които централистите са получавали до този момент от България. Никой в този момент не подозира, че това ще доведе до една от най-известните и вълнуващи за света афери на организацията, а именно – аферата „Мис Стоун“, чиито инициатор и изпълнител е точно Яне Сандански, който за пръв път става войвода в Горноджумайско и Разложко.

Липсата на средства за ВМОРО кара революционерите да търсят други начини за набирането им. На среща в Кюстендил с Гоце Делчев и с Христо Чернопеев, Сандански предлага отвличането на княз Фердинанд с цел откуп. Делчев бързо изтъква защо подобна авантюра би била вредна за движението. Така, четата на Яне, в която влизат Христо Чернопеев, Сава Михайлов и племенникът на Хаджи Димитър – Кръсто Асенов, отвлича протестантската мисионерка Елън Стоун. Никой от участниците не предполага, че акцията ще продължи шест месеца.

След дълги перипетии, преговори, криене от турски потери и сражение с върховистки чети, в началото на 1902 г. четата на Сандански получава откуп от 14 000 златни турски лири и Елън Стоун е освободена. Репутацията на ВМОРО надхвърля пределите на Балканския полуостров. Една от наченките за бъдещия конфликт между Яне Сандански и Борис Сарафов е свързана с грешната представа на европейските медии, че последният е извършил акцията. Въпреки това, авторитетът на Сандански нараства неимоверно и той става окръжен войвода на Серски Революционен окръг.

Това е ключов момент, защото този окръг е пограничен със свободното Княжество. Борбата с върховистите прераства във въоръжен конфликт, наречен от Пею Яворов „безсмислено разделяне на българската енергия“. Този конфликт все пак е локализиран – ВМОК няма изградени комитети на Османска територия и затова неговите чети действат само в пограничните околии. Ролята на Сандански се оказва ключова за пресичането на върховистките домогвания – влиянието му в Пиринско и връзките му в Дупнишко го правят идеалният и ефективният фактор за париране на тази македонска междуособица и го изправят в кървав конфликт с войводите Дончо Златков, мичман Тодор Саев, капитан Йордан Стоянов, ген. Иван Цончев и други. Борбата с върховистите, която стига до крайности както в Македония, така и в свободното Княжество, е водена от Сандански с хъс, който не е присъщ за мнозина други вътрешни дейци.

Яне Сандански не одобрява взетото решение за въстание през лятото на 1903 г, но след разговор с Гоце Делчев, с неохота се солидаризира. Въпреки това, предвид факта, че Серски окръг няма толкова оръжие, колкото въстаналите Битолски и Одрински, там въстанието избухва близо два месеца след Илинден – на Кръстовден. В този момент ВМОРО и ВМОК обединяват своите усилия и ген. Иван Цончев, заедно с кап. Йордан Стоянов и полк. Янков навлизат в Пиринска Македония, където се съединяват с четите на Сандански. Помирението между Цончев и Сандански е наистина исторически момент, правдиво отразен от охридчанина Георги Белев, който си спомня думите на генерала:

“Сандански, въ България, при мирно врѣме бѣхме противници, сега, въ поробена Македония азъ ви подавамъ моята братска, другарска рѫка. Приеметѣ я за благото и доброто на борческа Македония!”


Сава Михайлов, Яне Сандански, Кръсто Асенов

Съвместно с довчерашните си противници-върховистите Сандански дава едни от най-сериозните сражения през въстанието, тъй като в него участват офицери и войници от редовната българска армия. След разгрома, Сандански е един от последните дейци, които се изтеглят в свободна България.

Поражението в Илинденско-Преображенското въстание посява семената на бъдещи раздори и междуличностните конфликти придобиват осанка на идейни такива. Сандански е един от основните критици на въстанието и на „авантюристите“, които са го обявили преждевременно. Михаил Герджиков не пропуска да отбележи озлоблението, с което Сандански гледа на факта, че Борис Сарафов се е прославил като член на Главния щаб на въстанието в Битолско.  1904 е годината, в която започва бързото заформяне на т.нар. Серска група или санданистите. Около Сандански се събира група леви интелектуалци, които застъпват по- интернационален подход в борбата за освобождение на Македония и ограничаване на връзките с български държавни фактори. Любопитно е, че в голямата си част, тези хора са родом от свободното Княжество, а не от Македония. С характерното си остро перо, Михаил Думбалаков констатира:

“Той бѣ успѣлъ да обедини около себе си една група отъ несполучили честолюбци и полуинтелигенти, които върху безскрупулната революционна етика на Яне и подлостьта на орѫжието му, градяха всичкитѣ си забъркани и недоносени социалистически идеали въ връзка съ македонскитѣ освободителни борби. Единъ крѫгъ отъ полукултурни безхарактерници, отъ Антонъ Страшимировъ до Хаджидимова, ненавиждани, дори прѣзирани за наглостьта имъ, бѣха намѣрили подслонъ подъ четническата „бурка“ на Сандански…”

По същото време, поручик Борис Сарафов решава да „извие ръцете“ на българското правителство, за да го накара да финансира революционното дело. За целта, той прави кратък флирт със сръбското външно министерство и се опитва да използва тази заплаха, за да накара военния министър ген. Рачо Петров да отстъпи. Несполучливата авантюра на Борис Сарафов, съчетана със своеволното му вождистко поведение, дава още един коз в ръката на Сандански. За негативното му отношение в навечерието на конгреса говорят и думите му, споделени пред Борис Мончев:

„Азъ държа конгресътъ да стане въ Пирина, за да държа Сарафова въ залогъ, и ако конгресътъ го осѫди на смърть, да свърша съ него още тамъ.”

Рилският конгрес от 1905 г. е проведен безметежно благодарение на „гения на компромисите“ Дамян Груев. Конгресът изважда наяве различните идейни течения – победения и умиращ върховизъм, ранния санданизъм във възход и държащия се на повърхността централизъм, който в крайна сметка надделява на мероприятието.

Въпреки всичко обаче, Серският окръг, чийто лидер е Сандански, както и Струмишкият такъв с войвода Чернопеев, все повече се изолират от организационния живот. Междуличностните конфликти и неприязънта към българската държавна политика са катализаторите, които тласкат Яне Сандански по пътя на разцеплението. Със смъртта на сардоничния и ироничен Даме Груев в Русиново през 1906 г. се премахва последното препятствие пред македонското взаимоизтребление. Октомври, 1907 г. са издадени и изпълнени смъртните присъди над драмския войвода Михаил Даев и задграничните представители Борис Сарафов и Иван Гарванов. Така се заражда „тъмната страна на македоно-одринската борба“, за която Христо Силянов печално ще констатира:

“И докато въ Парижъ царството на терора трая непълни две години и се свърши веднажъ за винаги съ обезглавяването на Робеспиеръ, тукъ изтрѣблението доби формата на македонска вендета и стана трайна традиция. Преврати станаха, войни и национални катастрофи се заредиха, Македония се разпокѫса и промѣни потистницитѣ си, но вендетата не умрѣ.”

Сандански и серчани са изключени и осъдени на смърт от ВМОРО. Затова войводата създава своя собствена Македоно-Одринска Революционна Организация, действаща в Серско. В тази обстановка се случва Младотурският преврат. Сандански знае, че друг път за него не съществува в този момент и става един от най-големите привърженици на революцията. Негови са четите, които арестуват султана. Той става най-големият застъпник на новия строй, който в началото обещава повече национални права на българите. Под влиянието на тесните социалисти, групата на Сандански все по-малко говори за освобождението на Македония и все повече – за интернационализъм, за реформирането на Османската империя, за „задружна борба с турския народ“. Така се стига до санданистката замяна на лозунга „Автономна Македония“ с „Федеративна източна република“. Българският представител в Цариград Григор Начович пише, че в Серско „Сандански сее терор и социализъм“. Поредният идеологически завой става факт.


Павел Делирадев, Яне Сандански, Тодор Паница

Времето след революцията е краткият момент, в който революционерите на ВМОРО от всички фракции се легализират и стават членове или на основаната от санданистите Народна федеративна партия (българска секция) или на централистичните Български конституционни клубове. Враждебността между двете течения остава осезаема, а срещу Сандански има няколко опита за покушение. Той се оказва по-прозорлив отколкото противниците му признават. Въпреки че публично заклеймява връзките на ВМОРО с официални български фактори, той самият тайно поддържа връзка с княз/цар Фердинанд и с различни партии в България.

В навечерието на Балканската война, самоизолиралият се Сандански осъмва с предложение за помирение на всички фракции и с надеждата за опрощаване на смъртната му присъда. Серчани единодушно приемат и Яне Сандански става войвода на чета – авангард на освободителната за Пиринска Македония Седма Рилска Дивизия, а впоследствие влиза и в Македоно-Одринското опълчение.

Това е последният идеен завой, който комитата прави. От този момент, той загърбва отвлечените социалистически формулировки за Балканска федерация и отново се отдава на борбата за освобождение на Македония.

Преди началото на Междусъюзническата война, Яне Сандански преговаря с лидерите на новосъздадената Албания за общи действия срещу Сърбия и Гърция. Измамени от илюзията, че Сърбия ще им преотстъпи Косово, албанските лидери отказват. В Албания, българският революционер дава интервю, в което заявява:

“Македонскитѣ революционери, които слѣдъ дълга и жестока борба съ турската тирания доживяха да видятъ своята мечта – извоюване на свобода на татковината, не могатъ да допуснатъ тя да попадне подъ сръбско и гръцко владение. Тѣ нѣма да се спратъ и прѣдъ най-страшнитѣ терористически срѣдства, за да реализиратъ съкровената си мечта – свободна, българска Македония!”

Ролята на Сандански в Междусъюзническата война е подценена от българските военни. В момент, когато гръцката армия настъпва в Кресненското дефиле, Сандански се промъква в нейния тил и предлага на българския щаб да отвлече гръцкия крал. За съжаление, военните не се съгласяват с този план, който най-вероятно щеше да извади Гърция от войната.

След нея, Сандански, отказал се от участие както във ВМОРО, така и в българската обществена дейност, се установява в Пиринско и се захваща с търговия. При избухването на Първата световна, на санданистите става ясно, че България не може да е неутрална. Същевременно Сандански не одобрява прогерманския курс на българското правителство, но планът му за преврат не среща достатъчно поддръжници. Съглашенската му позиция го изправя за пореден път в конфликт с останалите дейци на ВМОРО. Тодор Александров е твърдо решен да насочи ВМОРО и, доколкото му е по силите, България, към съюз с Централните сили в името на свободна Македония. Сандански споделя крайната цел, но смята, че съюзът с Германия ще изправи България пред нежелан конфликт с Русия.

След голямото сражение на ВМОРО срещу сръбската армия при Удово-Валандово през март 1915 г, Сандански остро критикува ръководството на организацията за нейните провокации, дали повод за още сръбски репресии. С това, помирението от 1911 – 1912г. приключва. ВМОРО така и не оттегля смъртната си присъда, а времето и конюнктурата са угодни за премахването на Сандански. Самият той не се предпазва, защото добре знае революционните закони, които също е следвал –

“Азъ съмъ обреченъ, кога да е ще ме убиятъ. Нѣма смисълъ да се пазя,”

заявява той. Така, на 22 април, 1915 г, на път от Роженския манастир към Неврокоп, Сандански е убит в засада в местността Блатата, в Пирин от Андон Качарков и негови съмишленици. Предполага се, че убийството е организирано от неврокопчаните Стоян Филипов и Стоян Мълчанков, които никога не забравят смъртта на своя земляк Борис Сарафов.

Мъртвият Яне и негов некролог

Убийството на Сандански следва да се разглежда в контекста както на целия му житейски път, така и на конкретната позиция, която той защитава в съдбоносните дни преди влизането на България в Първата Световна война. Животът на българския революционер е колкото забележителен, толкова и противоречив. Белязан е от множество идейни завои, решителни подвизи, кървави вражди и авантюризъм. Малко са дейците в движението, които да съчетават толкова противоположни оценки за себе си.

Идеализиран от своите поддръжници като смел и решителен войвода и заклеймяван от своите врагове като разколник и братоубиец, Сандански остава важна фигура в историята на македоно-одринската борба, неподвластна на тесните идеологически рамки, в които различните конюнктури се опитват да го поставят. Той никога не е бил твърд „социалист“, никога не е бил „етнички македонец“, нито „ранен македонист“, никога не е отричал своята българска народност. Противоречивият му характер може би е разбран най-добре от близкия му Антон Страшимиров, който споделя, че:

“Той съ болка признаваше, че не може да се успокои, докато за кръвь не плати съ кръвь. Единъ човѣкъ съ страшна воля, какъвто бѣ той, не можѣше да съвладее българската си отмъстителность!”

Погледът на Пейо Яворов също заслужава внимание:

“Но въпрѣки тогавашнитѣ неприятности, въпрѣки и по-кѫсната “идейна” неприязънь, Сандански не стана прѣдъ мене черенъ като дявола. Стихийната енергия, гранитната упоритость, невѣроятната воля на тоя човѣкъ всѣкога сѫ ме възхищавали. При малко повече самостоятелна мисъль, трезва амбиция и разбории срѣдства, той би билъ единъ отъ най-едритѣ творци на македонската революция.”


Христо Чернопеев и Яне Сандански

Използвана литература:
Антонъ Страшимировъ, „Книга за българитѣ“, София, 1919г.
Павелъ Делирадевъ, в. „Работнически вестникъ“, София, 16 април, 1915г.
Любомиръ Милетичъ, „Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пеевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Петъръ Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ“, София, 1927г.
„Аферата „Мис Стоун“ -Спомени, документи и материали“, София, 1983г.
Любомиръ Милетичъ, „Спомени на Даме Груевъ, Борисъ Сарафовъ и Иванъ Гарвановъ“, София, 1927г.
Георги Белевъ, „Илюстрация Илиндень“, Генералъ-войвода Иванъ Цончевъ, книга 6, София, априлъ 1935г.
Любомиръ Милетичъ, „Въ Македония и Одринско – Спомени на Михаилъ Герджиковъ“, София, 1929г.
Михаилъ Думбалаковъ, „Презъ пламъцитѣ на живота и революцията“, Томъ I, София, 1933г.
Христо Силяновъ, „ Освободителнитѣ борби на Македония, Том II – Следъ Илинденското възстание“, София, 1943г.
Стоян Бояджиев, „Истинският лик на Яне Сандански“, София, 1994г.
Яне Сандански, Интервю за в. „Секоло“, Тирана, 1913г.
Пею К. Яворовъ, „Хайдушки купнения“, София, 1909г.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!