На днешния ден през 1907 година умира един от най-прочутите хайдути и революционери в цялата ни история – Филип Тотю.
Той е роден на 10 април 1830 година в махала „Гърците”, днес част от село Вонеща вода, Великотърновско. Рожденото му име е Тодор Тодоров Станчев. На турските власти обаче е известен като Тотю Топалский и под това име е издирван от тях през всичките му години на революционна дейност. До 20-годишна възраст е животновъд и търговец на едър рогат добитък. След 1850 г. участва в четите на Бойчо войвода, Стоян Люцканов Попов и Жельо войвода. Също така, води и дружини из Балкана.
В началото на 1860-те години е арестуван и попада в търновския, а след това и в сливенския затвор. През 1863 г. успява да избяга и да се установи в Румъния. Сдобива се с фалшиво тескере, според което се казва Ради. В началото живее в Зимнич, а по-късно в Александрия. За кратко става градинар, като използва името, с което остава в историографията ни – Филип Тотю.
Подкрепя разработената от Раковски четническа тактика. През 1867 г. е определен за второстепенен войвода според „Привременен закон за народните горски чети за 1867-то лето” на Раковски. В съответствие с плана, на 15 май 1867 г. преминава Дунав при Свищов с чета от около 40 души и знаменосец Иван Шипкалията. Целта е да проучи настроенията на българите в тази част на страната. Дружината се забавя с около един ден и по петите ѝ е изпратена турска потеря. Четниците се укриват в гората край село Върбовка, но са издадени на властите от ловджии. Стотици башибозуци и редовни войници от поделенията в Търново, Севлиево и Свищов ги обкръжават за отрицателно време. Захарий Стоянов пише за схватката: „…захванала се отчаяна борба. Мирната до него време горичка преобърнала се на касапница. Битката била гърди срещу гърди. От една страна гърмели пушки, а от друга звънтели ятагани, а из помежду мнозина се борели като пежливани.”
След разгрома на четата, под прикритието на нощта и с помощта на българи от околните селища (включая Бачо Киро) оцелелите мъже, сред които е и Филип Тотю, успяват да се спасят и достигат връх Юмрукчал (връх Ботев). Съвсем близо до него се срещат с четата на Панайот Хитов и с нея се оттеглят в Сърбия. Тези действия на Филип Тотю привличат вниманието на европейската общественост върху съдбата на българите.
През 1868 г. се включва във Втора българска легия и е част от нея до разпускането ѝ. След това се установява в Одеса и получава пенсия от руското правителство заради революционната си дейност.
През 1875 г. е определен от БРЦК за войвода на чета в Старозагорското въстание, но поради преждевременното му избухване, не успява да се прехвърли на юг от Дунав. Завръща се в Русия и му е предложено да води чета в Априлското въстание, но той отказва и това право е предоставено на Христо Ботев.
По време на Сръбско-турската и Руско-турската война е водач на чета от доброволци. Неговата чета е първата, използвала трикольор – червено, бяло и зелено в низходящ ред. Знамената с трикольор са две. Когато става раздялата на четниците в Балкана, тези, които се отделят от четата на Филип Тотю, поемат с второто знаме. На това знаме следите се губят, но трикольорът, останал у Тотювата чета, е запазен и до днес.
След известен престой в Свищов, тръгва да се връща в Одеса. По пътя за Плоещ се забърква в неприятна история, която ще му донесе много беди. Филип Тотю намира подслон в един кръчмарски дюкян, стопанисван от жена вдовица и нейния слуга. Съблича се, за да легне да спи, но слугата вижда, че носи кесия с пари на кръста си. Вече дълбоко заспал, Тотю е нападнат от жената, слугата и непознат мъж. Отбранява се и успява да се измъкне, след което излиза на пътя и започва да вика за помощ, но слугата го настига и го удря по главата с малка брадва. Идва полиция, а изпадналият в безсъзнание мъж е откаран в болница. Започват разследване, следствие, а след това и дело, което се проточва 9 месец. През цялото това време Тотю е в килия в Плоещкия затвор. Неговият адвокат му краде 100 рубли и изчезва безследно. Накрая съдът взима изключително несправедливо решение – според него Тотю е нападнал румънската кръчмарка с цел да я обере, заради което войводата е осъден на 6 години затвор. Изпратен е да излежи присъдата си в затвора до село Марджинени де Сус в окръг Дъмбовица.
По време на престоя му в затвора започват проблемите със семейството му. Синът му обявява пред родът, че баща му е мъртъв и продава всичко, което му се полага като наследствено имущество. След това пък жена му си намира любовник.
Филип Тотю е освободен на 6 юни 1884 г. и се завръща в България, като се установява в село Острица, Русенско. От 1 декември същата година му се отпуска пенсия от 200 лева на месец. По същото време Никола Живков и Коста Паница го включват в Българо-македонския комитет и той се забърква в афери за пари и оръжия. Стамболов го предупреждава да престане с тази си дейност, но той не го прави.
През 1887 г. е арестуван, но съвсем скоро е освободен и той се мести в Две могили, където умира на 23 март 1907 г. Погребан е в двора на черквата в селото. На погребението присъства неговият близък съратник Панайот Хитов, който казва следните думи: „Тук почива страшилището на Турската империя”.
