fbpx

НОВО

Краят на илюзиите (I част)

Времената на криза – здравна, а вече и икономическа бързо елиминират всички илюзии, които безпрепятствено виреят във времена на възход и мързелив разгул. Сегашната пандемия на COVID-19 не прави изключение и несъстоятелността и ненавременността на много идеи става...

Защо България не трябва да бърза с тегленето на нови дългове?

Светът е изправен пред безпрецедентна дългова криза. Животът на дълг вече е нещо напълно нормално, но и много опасно. През годините наблюдаваме засилваща се тенденция към трупане на все повече и повече дългове. The Institute of International Finance направиха...

Нетолерантната толерантност

Политическата коректност е идеология, сред чиито основни характеристики фигурира създаването и налагането на изкуствени „неутрални” думи и изрази, очертаването на, така да се каже, лексикални (и граматични) рамки, в които говорещите са длъжни да се ограничават, за да...

Интелигенцията и Църкватa

Не социалните прослойки са тези, които правят човека Може би е редно да започнем с дефиниране на понятията, ако желаем текстът да заблести с наукоподобно очарование. Що е интелигенция? Някои казват, че това са всички висшисти. Други твърдят, че интелигенцията се...

Благи вести за новите политически проекти

От вече доста години над българската политика тегне една мъка - прозорецът пред нахлуването на нови политически проекти е затворен. Не че няма желаещи пеперуди, привлечени от ярката светлина вътре в стаята, но всеки път щом се засилят на пъстрите криле на надеждите...

Изкуство по време на криза

Фейсбук групата „Купи изкуство, помогни на художник“  е създадена в помощ на българските художници, които както всички останали българи, живеещи от труда си, трябва да стоят в карантина и да оцелеят в икономическата криза, започнала с пандемията от КОВИД-19....

Медийна теория for dummies

На международната геополитическа и икономическа сцена се случват различни събития, а от участниците се изказва да бъдат съобразителни, бързи и да преследват личния си интерес максимално успешно и на минимална цена. Също като в истинския живот. Нерядко същинското...

Платформа „Консерваторъ“ стартира кампания #ЧетиВкъщи

Как Платформа „Консерваторъ“ ще ни мотивира не само да си стоим вкъщи, но и да четем книги? Николай Облаков разяснява кампанията #ЧетиВкъщи. Какви са стимулите и как точно ще се провежда? Вижте пълното...

Как държавата ще помогне на бизнеса и служителите?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и София Касидова от Българската банка за развитие, гостуваха в предаването "Вие питахте, експертите отговарят" на Dir.bg. Тема на разговора бяха мерките за справяне с икономическите последствия от...

Рекламата в условия на криза

От началото на март 2020 година бизнесът в България започна да усеща практическите резултати от мерките във връзка с COVID-19. В такъв момент фирмите гледат на рекламата като нещо, което може да ги издърпа нагоре. Но не осъзнават обаче риска, пред който са изправени....

23 март: Филип Тотю

Време за четене: 5 мин.

     На днешния ден през 1907 година умира един от най-прочутите хайдути и революционери в цялата ни история – Филип Тотю.

     Той е роден на 10 април 1830 година в махала „Гърците”, днес част от село Вонеща вода, Великотърновско. Рожденото му име е Тодор Тодоров Станчев. На турските власти обаче е известен като Тотю Топалский и под това име е издирван от тях през всичките му години на революционна дейност. До 20-годишна възраст е животновъд и търговец на едър рогат добитък. След 1850 г. участва в четите на Бойчо войвода, Стоян Люцканов Попов и Жельо войвода. Също така, води и дружини из Балкана.

     В началото на 1860-те години е арестуван и попада в търновския, а след това и в сливенския затвор. През 1863 г. успява да избяга и да се установи в Румъния. Сдобива се с фалшиво тескере, според което се казва Ради. В началото живее в Зимнич, а по-късно в Александрия. За кратко става градинар, като използва името, с което остава в историографията ни – Филип Тотю.

     Подкрепя разработената от Раковски четническа тактика. През 1867 г. е определен за второстепенен войвода според „Привременен закон за народните горски чети за 1867-то лето” на Раковски. В съответствие с плана, на 15 май 1867 г. преминава Дунав  при Свищов с чета от около 40 души и знаменосец Иван Шипкалията. Целта е да проучи настроенията на българите в тази част на страната. Дружината се забавя с около един ден и по петите ѝ е изпратена турска потеря. Четниците се укриват в гората край село Върбовка, но са издадени на властите от ловджии. Стотици башибозуци и редовни войници от поделенията в Търново, Севлиево и Свищов ги обкръжават за отрицателно време. Захарий Стоянов пише за схватката: „…захванала се отчаяна борба. Мирната до него време горичка преобърнала се на касапница. Битката била гърди срещу гърди. От една страна гърмели пушки, а от друга звънтели ятагани, а из помежду мнозина се борели като пежливани.”

     След разгрома на четата, под прикритието на нощта и с помощта на българи от околните селища (включая Бачо Киро) оцелелите мъже, сред които е и Филип Тотю, успяват да се спасят и достигат връх Юмрукчал (връх Ботев). Съвсем близо до него се срещат с четата на Панайот Хитов и с нея се оттеглят в Сърбия. Тези действия на Филип Тотю привличат вниманието на европейската общественост върху съдбата на българите.

     През 1868 г. се включва във Втора българска легия и е част от нея до разпускането ѝ. След това се установява в Одеса и получава пенсия от руското правителство заради революционната си дейност.

     През 1875 г. е определен от БРЦК за войвода на чета в Старозагорското въстание, но поради преждевременното му избухване, не успява да се прехвърли на юг от Дунав. Завръща се в Русия и му е предложено да води чета в Априлското въстание, но той отказва и това право е предоставено на Христо Ботев.

     По време на Сръбско-турската и Руско-турската война е водач на чета от доброволци. Неговата чета е първата, използвала трикольор – червено, бяло и зелено в низходящ ред. Знамената с трикольор са две. Когато става раздялата на четниците в Балкана, тези, които се отделят от четата на Филип Тотю, поемат с второто знаме. На това знаме следите се губят, но трикольорът, останал у Тотювата чета, е запазен и до днес.

     След известен престой в Свищов, тръгва да се връща в Одеса. По пътя за Плоещ се забърква в неприятна история, която ще му донесе много беди. Филип Тотю намира подслон в един кръчмарски дюкян, стопанисван от жена вдовица и нейния слуга. Съблича се, за да легне да спи, но слугата вижда, че носи кесия с пари на кръста си. Вече дълбоко заспал, Тотю е нападнат от жената, слугата и непознат мъж. Отбранява се и успява да се измъкне, след което излиза на пътя и започва да вика за помощ, но слугата го настига и го удря по главата с малка брадва. Идва полиция, а изпадналият в безсъзнание мъж е откаран в болница. Започват разследване, следствие, а след това и дело, което се проточва 9 месец. През цялото това време Тотю е в килия в Плоещкия затвор. Неговият адвокат му краде 100 рубли и изчезва безследно. Накрая съдът взима изключително несправедливо решение – според него Тотю е нападнал румънската кръчмарка с цел да я обере, заради което войводата е осъден на 6 години затвор. Изпратен е да излежи присъдата си в затвора до село Марджинени де Сус в окръг Дъмбовица.

     По време на престоя му в затвора започват проблемите със семейството му. Синът му обявява пред родът, че баща му е мъртъв и продава всичко, което му се полага като наследствено имущество. След това пък жена му си намира любовник.

     Филип Тотю е освободен на 6 юни 1884 г. и се завръща в България, като се установява в село Острица, Русенско. От 1 декември същата година му се отпуска пенсия от 200 лева на месец. По същото време Никола Живков и Коста Паница го включват в Българо-македонския комитет и той се забърква в афери за пари и оръжия. Стамболов го предупреждава да престане с тази си дейност, но той не го прави.

     През 1887 г. е арестуван, но съвсем скоро е освободен и той се мести в Две могили, където умира на 23 март 1907 г. Погребан е в двора на черквата в селото. На погребението присъства неговият близък съратник Панайот Хитов, който казва следните думи: „Тук почива страшилището на Турската империя”.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!