fbpx

НОВО

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

Припомняне: защо Доган е зло

През последните седмици българският политически живот е тотално доминиран от скандали. Но докато повечето от тях всъщност „затапват” възможността за смислен политически дебат и поради тази причина са вредни, то във вторник се случи един, който определено си струва да...

Двойната криза в САЩ

Деконструкция на разума Епидемията в САЩ отключи процеси, които дълго време набираха сила, още от края на седемдесетте, след петролната криза. Възходът на реториката в политиката и на популизма е още от 60-те с победите на Кенеди срещу Никсън благодарение на...

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

23 март: Филип Тотю

Време за четене: 5 мин.

     На днешния ден през 1907 година умира един от най-прочутите хайдути и революционери в цялата ни история – Филип Тотю.

     Той е роден на 10 април 1830 година в махала „Гърците”, днес част от село Вонеща вода, Великотърновско. Рожденото му име е Тодор Тодоров Станчев. На турските власти обаче е известен като Тотю Топалский и под това име е издирван от тях през всичките му години на революционна дейност. До 20-годишна възраст е животновъд и търговец на едър рогат добитък. След 1850 г. участва в четите на Бойчо войвода, Стоян Люцканов Попов и Жельо войвода. Също така, води и дружини из Балкана.

     В началото на 1860-те години е арестуван и попада в търновския, а след това и в сливенския затвор. През 1863 г. успява да избяга и да се установи в Румъния. Сдобива се с фалшиво тескере, според което се казва Ради. В началото живее в Зимнич, а по-късно в Александрия. За кратко става градинар, като използва името, с което остава в историографията ни – Филип Тотю.

     Подкрепя разработената от Раковски четническа тактика. През 1867 г. е определен за второстепенен войвода според „Привременен закон за народните горски чети за 1867-то лето” на Раковски. В съответствие с плана, на 15 май 1867 г. преминава Дунав  при Свищов с чета от около 40 души и знаменосец Иван Шипкалията. Целта е да проучи настроенията на българите в тази част на страната. Дружината се забавя с около един ден и по петите ѝ е изпратена турска потеря. Четниците се укриват в гората край село Върбовка, но са издадени на властите от ловджии. Стотици башибозуци и редовни войници от поделенията в Търново, Севлиево и Свищов ги обкръжават за отрицателно време. Захарий Стоянов пише за схватката: „…захванала се отчаяна борба. Мирната до него време горичка преобърнала се на касапница. Битката била гърди срещу гърди. От една страна гърмели пушки, а от друга звънтели ятагани, а из помежду мнозина се борели като пежливани.”

     След разгрома на четата, под прикритието на нощта и с помощта на българи от околните селища (включая Бачо Киро) оцелелите мъже, сред които е и Филип Тотю, успяват да се спасят и достигат връх Юмрукчал (връх Ботев). Съвсем близо до него се срещат с четата на Панайот Хитов и с нея се оттеглят в Сърбия. Тези действия на Филип Тотю привличат вниманието на европейската общественост върху съдбата на българите.

     През 1868 г. се включва във Втора българска легия и е част от нея до разпускането ѝ. След това се установява в Одеса и получава пенсия от руското правителство заради революционната си дейност.

     През 1875 г. е определен от БРЦК за войвода на чета в Старозагорското въстание, но поради преждевременното му избухване, не успява да се прехвърли на юг от Дунав. Завръща се в Русия и му е предложено да води чета в Априлското въстание, но той отказва и това право е предоставено на Христо Ботев.

     По време на Сръбско-турската и Руско-турската война е водач на чета от доброволци. Неговата чета е първата, използвала трикольор – червено, бяло и зелено в низходящ ред. Знамената с трикольор са две. Когато става раздялата на четниците в Балкана, тези, които се отделят от четата на Филип Тотю, поемат с второто знаме. На това знаме следите се губят, но трикольорът, останал у Тотювата чета, е запазен и до днес.

     След известен престой в Свищов, тръгва да се връща в Одеса. По пътя за Плоещ се забърква в неприятна история, която ще му донесе много беди. Филип Тотю намира подслон в един кръчмарски дюкян, стопанисван от жена вдовица и нейния слуга. Съблича се, за да легне да спи, но слугата вижда, че носи кесия с пари на кръста си. Вече дълбоко заспал, Тотю е нападнат от жената, слугата и непознат мъж. Отбранява се и успява да се измъкне, след което излиза на пътя и започва да вика за помощ, но слугата го настига и го удря по главата с малка брадва. Идва полиция, а изпадналият в безсъзнание мъж е откаран в болница. Започват разследване, следствие, а след това и дело, което се проточва 9 месец. През цялото това време Тотю е в килия в Плоещкия затвор. Неговият адвокат му краде 100 рубли и изчезва безследно. Накрая съдът взима изключително несправедливо решение – според него Тотю е нападнал румънската кръчмарка с цел да я обере, заради което войводата е осъден на 6 години затвор. Изпратен е да излежи присъдата си в затвора до село Марджинени де Сус в окръг Дъмбовица.

     По време на престоя му в затвора започват проблемите със семейството му. Синът му обявява пред родът, че баща му е мъртъв и продава всичко, което му се полага като наследствено имущество. След това пък жена му си намира любовник.

     Филип Тотю е освободен на 6 юни 1884 г. и се завръща в България, като се установява в село Острица, Русенско. От 1 декември същата година му се отпуска пенсия от 200 лева на месец. По същото време Никола Живков и Коста Паница го включват в Българо-македонския комитет и той се забърква в афери за пари и оръжия. Стамболов го предупреждава да престане с тази си дейност, но той не го прави.

     През 1887 г. е арестуван, но съвсем скоро е освободен и той се мести в Две могили, където умира на 23 март 1907 г. Погребан е в двора на черквата в селото. На погребението присъства неговият близък съратник Панайот Хитов, който казва следните думи: „Тук почива страшилището на Турската империя”.

Споделете чрез

Предишен

Следващ