7 ноември

На днешния ден е роден Любен Каравелов – виден деец на националнореволюционното движение, един от основателите на Българския революционен централен комитет в Букурещ, писател, публицист и журналист.

Роден e в Копривщица. Допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика.

Във връзка с убийството на княз Михаил Обренович (24 май 1868 г.) по искане на сръбското правителство Каравелов е арестуван от австрийските власти и хвърлен отначало в Петроварадинската крепост, а след това в затвора в Будапеща. След седеммесечно следствие е освободен по недоказаност на обвинението.

В началото на май 1869 г. се прехвърля в Букурещ. Опитите на ръководителите на Добродетелната дружина да го привлекат за редактор на техния орган в. „Отечество“ са неуспешни. Каравелов установява контакт с българската революционна емиграция и за кратко време се изявява като един от нейните ръководни дейци. През есента на същата година става един от инициаторите за създаването на Българския революционен централен комитет и след неговото основаване поема редактирането на печатния му орган в. „Свобода“. На първото Общо събрание на комитета (април – май 1872 г.) Каравелов е избран за негов председател.

След смъртта на Васил Левски през февруари 1873 г. той полага усилия да продължи неговото дело. На 25 февруари 1873 г. вместо в. „Свобода“ Каравелов започва да редактира в. „Независимост“. На свиканото през май същата година Общо събрание на БРЦК той отново е утвърден за негов председател. Гибелта на Васил Левски обаче разколебава до голяма степен неговата увереност в революционните сили и въпреки настойчивите увещания на Христо Ботев през 1874 г. преустановява издаването на в. „Независимост“. От януари 1875 г. започва да издава сп. „Знание“, което се занимава с научни и литературни проблеми. Макар и вън от редиците на революционната организация, Каравелов не престава да се интересува от развоя на обществено-политическите борби. Взима участие в организирането на български доброволчески чети за Сръбско-турската война 1876 г. След избухването на Руско-турската освободителна война 1877 г.-1878 г. той оказва ценно съдействие на руското командване при действията на неговите войски в България. През лятото на 1878 г. се завръща в свободната си родина и се установява в Търново (днес Велико Търново), а няколко месеца по-късно отива да живее в Русе.

Завършил Софийския университет, специализирал в Тюбингенския университет и Американския университет в Прищина. Специалист по Балканска история и политика, председател на Младежкия консервативен клуб (2013-2015). Стипендиант на фондация „Конрад Аденауер”, член на клуба на наследниците на царския офицерски корпус „Един завет”. Един от създателите на „София помни“.

Share This