НОВО

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

За тежестта на един комисар

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември. Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и...

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и...

Историята се повтаря като фарс

Нито един скучен ден в Републиката. Можеше просто този материал да бъде продължението на онзи за лицемерието, но „фарс“ вече е далеч по-точнo определение. Фарс №1 В София се проведе протест срещу избирането на нов главен прокурор. Независимо от фигурата и...

Четири поуки от един сексскандал

Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от...

Каква щеше да бъде България без комунизма?

Сравнение с Гърция Населението Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България...

Избори: Да изчистим България за един ден

Днес, тридесет години след свалянето на престъпния и тоталитарен комунистически режим от власт, неговите останки продължават да ни заобикалят. Почти няма град или село в България, в които да не стоят улици, булеварди или площади, носещи имената на признати престъпници...

Черният девети

09.09.1944г. е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство - Деветосептемврийският преврат. Това е успешно...

8 ноември: цар Калоян

Време за четене: 4 мин.

На днешния ден през 1204 г. с тържествена церемония в Търново цар Калоян получава корона, скиптър и знаме като знаци на владетелско достойнство от кардинал Лъв, легат на папа Инокентий ІІІ.

През есента на 1204 г. кардинал Лъв потегля за България, но бива задържан от маджарския крал Имре (Емерих), който заявява, че ще пропусне кардинала само ако получи областите Белград и Браничево. Папата обаче му припомня, че Калоян ще бъде коронясан „не върху чужда, а върху собствена земя“ и го заплашва с отлъчване от Църквата, ако не освободи пратеника му. На 15 октомври 1204 г. кардинал Лъв пристига в Търново. На 7 ноември той миропомазва архиепископ Василий за примас на Българската църква, а на следващия ден – 8 ноември 1204 г. – от името на папа Инокентий III провъзгласява Калоян за крал (rex Bulgarorum et Blachorum) и му връчва корона и скиптър.

Калоян изпраща писмо до Инокентий III, че е коронясан за император, а първосвещеникът му – за глава и патриарх на българската църква. По този начин Калоян сключва уния и признава върховенството на католическата църква. Така и двете страни биват удовлетворени, а папската благословия и коронация придават голям авторитет на българския владетел в цяла Европа. Според архимандрит Павел Стефанов, унията има голямо влияние върху вътрешния живот на Българската църква. Тя обаче е отменена с решение на всеправославния събор в Лампсак през 1235 г.

През 1204 г. рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, начело с френския рицар и граф на Фландрия и Ено Балдуин, нахлуват във Византия. Калоян им предлага своята помощ, но те я отхвърлят. На 12 април 1204 г. западните рицари превземат Константинопол и обявяват създаването на Латинската империя. Те отново отхвърлят предложената от цар Калоян за подкрепа. Неочаквано ромейската аристокрация в Тракия се обръща за помощ именно към Калоян. Ромеите се заклеват да го приемат за свой владетел, ако им помогне да се избавят от властта на рицарите. Въстанието на гръцката аристокрация избухва в началото на 1205 г. Латинският император (наскоро коронясаният Балдуин I) тръгва на поход, за да накаже непокорните градове в Тракия, с всички войски, които има на разположение. Когато стига до Одрин на 29 март 1205 г., той вижда над крепостните стени да се вее знамето на цар Калоян. Рицарите обсаждат града, като се опитват да подкопаят крепостните стени. През това време те биват подложени на непрекъснати нападения от куманската конница.

На 14 април 1205 г. се провежда битката при Одрин, една от най-великите и значими битки в българската история, в която цар Калоян напълно разгромява кръстоносците. Битката започва с вихрена атака на куманите, които веднага след това демонстрират мнимо бягство, за да подмамят армията на рицарите. Част от кръстоносците се втурват да ги преследват, увличайки и други след себе си, включително и император Балдуин. Така куманите ги отвеждат до мястото, където в засада чака основната част от българската армия. Дотогава смятани за непобедими, западните рицари биват напълно разгромени, а в плен пада самият император. Той е отведен в Търново, където остава пленник в т.нар. Балдуинова кула в Царевец до края на дните си, когато е хвърлен от т.нар. „Лобна скала“ в пропастта („Лобната скала“ била мястото за екзекуции в Търново).

Писмо на папа Инокентий ΙΙΙ до цар Калоян от края на юни 1205 г.

„До Калоян, славния цар на българите и на власите.

Поради особеното благоволение, с което те прославихме между всички християнски владетели, ние те обичаме до такава степен, че дейно подкрепяме твоето благо и чест, като сигурно се надяваме, че ти трябва непрекъснато да напредваш в предаността си към своята майка, светата Римска църква, чрез чиито заслуги ти спечели славна победа срещу тия, които се стараеха да ти причинят неприятности.

Понеже ти получи от нея чрез посланика на апостолическия престол царска диадема и военно знаме, за да бъде твоята царска власт специално от блажения Петър, ние желаем да се погрижиш старателно, освободен отвсякъде от нападенията на неприятелите, да се радваш на спокоен мир. И тъй да знаещ, прелюбезни сине, че освен тази войска, която се е приближила неотдавна, огромна войска ще тръгне от западните страни за Гърция. Затова ти трябва да се погрижиш много и за себе си, и за своята земя, докато можеш, за да сключиш мир с латинците, защото, ако случайно, от една страна, те, а, от друга, унгарците те нападнат, ти не би могъл да се противопоставиш лесно на усилията на двете страни.

Затова ние внушаваме на твоя сияйност и искрено те съветваме, понеже казват, че ти държиш в плен константинополския император Балдуин, ти така да се погрижиш за себе си, че чрез освобождаването му да сключиш истински и здрав мир с латинците, за да спрат напълно да нападат теб и твоята земя. Защото ние наредихме с апостолическо писмо до Хенрих, брата на същия император, който стои в Константинопол начело на латинската войска, да склони латинците на мир с тебе срещу освобождаването на императора и да престане изобщо да те безпокои. И така нека бог ти внуши да послушаш нашите напомняния и съвети, за да може твоето царство, което ти най-предано посвети на блажения Петър и на Римската църква, да се запази незасегнато от всяко смущение, за което ние желаем да положим грижливо старание и резултатен труд.

Писано е до Василий, търновски архиепископ, примат на българи и власи и той да го посъветва усърдно и да го склони към това.”

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!