Как Ангела Меркел създаде крайната десница в Германия

Фредрик Ериксън, The Spectator

 

Според Хемингуей банкрутът се случва по два начина – „постепенно и после изведнъж“. Ангела Меркел най-вероятно е започнала да проумява, че нейната изключителна кариера се движи към втория начин. Само допреди година тя беше считана за лидера на свободния свят. Сега е обвинявана от собствената си партия, че е обърнала наопаки на немската политика, позволявайки на крайната десница да се превърне в сериозен политически фактор за първи път от четиридесетте години на XX век. Корицата на Der Spiegel, най-големият германски седмичник, обобщи всичко в една дума: „Криза“.

 

Тази криза се заражда открай време. Тя започна още от федералните избори миналия септември. Партията на Меркел получи най-ниския си вот от 1949 година насам и за малко председателката на партията да бъде свалена от власт. Това все още може да се случи. В страната се надигат брожения срещу Меркел и нейната центриска теология – Меркелизъм – която вече се разглежда не като лекарство, а като причина за сегашното положение. Според самата партия, именно имигрантската политика на „отворени врати“ носи главната вина за изтичането на избиратели в посока на крайно дясната „Алтернатива за Германия“, която от маргинална група се превърна в партия с 92 депутати в парламента. Последният ход на Меркел бе да предостави на Алтернатива за Германия статутът, който привържениците им неистово желаят. Съставяйки коалиция с главния си опонент, Социалдемократическата партия, тя превърна АзГ в главната парламентарна опозиция. Или както партията обича да нарича себе си – главната алтернатива за Германия.

Не се усещаше задоволство в столицата на Германия, когато Меркел оповести своята дясно-лява коалиция. В същата сутрин, в която канцлера и Мартин Шулц, лидерът на социалдемократите, представиха своя коалиционен договор от 177 страници в Бундестага, привърженик на Меркел ми каза следното – “Слепците водят слепите“. Лидерството на социалдемократите е доволно от длъжностите, които Меркел им предостави (министерството на финансите и външно министерство), но членската им база се опасява, че коалицията може да бъде фатална. Партията бе наказана от своите гласоподаватели заради последната им коалиция с Меркел и получи най-ниските си резултати от десетилетия. Ако отново се закачат за нея, как биха реагирали избирателите? Мнението на членската база на социалдемократите има значение. Въпросът за коалицията ще бъде представен пред тях и ще трябва да гласуват върху него, всички 465 хиляди членове. Ако го отхвърлят, сделка няма да има. Най-вероятно ще последват нови избори и нова криза.

Брак между лявото и дясно рядко носи щастие, но коалицията на Меркел обещава да бъде абсолютно злощастен.  Тя предлага да управлява Германия с правителство, лишено от каквито и да е съюзяващи принципи; правителство, в което и двете страни не вярват, че действията им ще решат който и да е проблем на немския народ.

Двете страни най-вече са съюзени от своята романтична нагласа, наречена „култура на стабилността“. Идеята, че Германия никога не трябва да бъде управлявана от правителство на малцинството или със страх от Афд. И двете партии смятат, че са нагърбени с цивилизационна мисия, която, според зелен депутат в Бундестага, „се изразява в историческата отговорност  парламентарни опоненти да се обединят, когато има реална заплаха от крайно дясното“. Но благородството на тази мисия напоследък не се оценява от повечето избиратели. Даже и някои политически партии – както стана видно от ранното напускане на Зелените и Свободните демократи от разговорите за коалиция с Меркел.

Всичко това е новост за политиката в Германия. За разлика от Австрия и Франция, немското крайно дясно никога не е представлявало реалистична електорална сила. Също така генезисът на Алтернатива за Германия е различен. Те в началото не са били екстремисти; основите на бъдещата партия бяха положени, когато група професори по икономика се обединиха, за да предпазят немската икономическа ортодоксалност от плановете за изкупуване на дълга на Гърция. По-късно това преля и в имиграционната политика, като така постепенно откриха популисткия си глас, при това с помощта на Меркел и нейното приканване на стотици хиляди бежанци през лятото на 2015 година.

Възгледите на Алтернатива за Германия за имиграцията все още не се споделят от останалите партии. Нито една не е съгласна с призива им тотално да се преустанови прилива на имигранти. Истинският източник на новопоявилата им се подкрепа се намира в неспособността на Меркел да интегрира милионите нови немски граждани. Те не бяха посрещнати нито със задоволителен подслон, нито с възможности за работа. Немците не са загрижени, че имигрантите ще вземат работните им места, нито че ще намалят ръста на заплатите им. Те са обезпокоени от възхода на беззаконието и проклинат Берлин, задето ги принуждава да изоставят гостоприемството си със своята неспособност да се справят с проблемите на миграцията. Те реагират против едно хаотично правителството.

В момента това е хаотичното правителство, което отказва да си замине, въпреки посланието на избирателите. Меркел иска да управлява с коалиция въз основа на стабилност и приемственост във времена, в които избирателите настояват за промяна. Oчаква ни най-лошото. Само че този пък канцлера и правителството й не се радват на същата подкрепа в Бундестага и не могат да си позволят да изгубят критични гласове. Християнсоциалният съюз, баварската партия-сестра на Християндемократите, има нов борбен лидер с програма; Социалдемократите водят вътрешна битка за идентичността си и по-левите – които призовават дори за съюзяване с крайно лявата Die Linke – печелят този дебат.

Партията на Меркел вече се подготвя за предстоящата битка за лидерството. Петер Таубер, главният секретар на партията, подаде оставка по-рано тази седмица по здравословни причини. От изборите насам, той действа като щит за Меркел, обирайки вътрешнопартийната критика срещу центристките политики и разочароващите изборни резултати. Канцлерът бързо назначи наследника му и по-късно този месец Анегрет Крамп-Каренбауер, премиер на Саарланд, ще поеме този важен пост. Тя е убеден центрист, считана за „малката Меркел“. Очакванията за промяна са ниски.

Какво правителство очаква немските граждани сега? Меркел и Шулц подготвиха още една противоречива програма: лишена от нужните структурни промени за икономиката, но пък широка на държавни разходи. Единствената й част, събуждаща каквото и да е вълнение, е мълчаливата подкрепа за плановете на Еманюел Макрон да реформира еврозоната, както и решителността за запазването на Европейския съюз в лицето на Брекзит. Това е опасен път за Германия, в която избирателите са особено враждебно настроени към реформите прокарвани от Париж и Брюксел.

Съюзниците на Меркел все още могат да се надяват за нейното оцеляване. Все пак тя поддържа Християндемократите във властта дълго време и разбира политиката в Берлин по-добре от всеки друг. Те твърдят, че тя е сторила всичко по силите й да формира коалиция със Зелените и Либералите, но са й отказали, затова нямала друг избор освен да потърси Мартин Шулц отново. Няма наистина криза, казват те.

Но подобни извинения все повече олекват. Големият политически проект на Меркел беше да придвижи партията си наляво и да заличи по-голямата част от консервативната й традиция. Точно по този начин тя, повече от всеки друг, създаде вакуума, който в момента се запълва от Алтернатива за Германия. Почти една четвърт от избирателите на Християндемократите гласуваха за друга партия на последните избори, но въпреки това нейният отговор е да продължава с още от същото. Как ще реагират избирателите в този случай? Показателна беше анкетата от миналата седмица, в която Алтернатива за Германия задминава Социалдемократите за първи път в Германия.

Меркел доминира политическата сцена в Германия вече години наред. Нейните решения и нейният стил на управление парализираха политиката в страната и сега заплашват да превърнат крайната десница в главна парламентарна опозиция. За недоволните от политическата класа в Германия, виновникът е само един.

mm

“ Консерваторъ “ е независима платформа за всички дясно мислещи хора в България в истинския смисъл на тази дума. Нашата мисия е да защитаваме истински десните позиции.

Share This