fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Апокалипто

Време за четене: 4 мин.

Янко Терзиев

Сбъдна се старата мечта на Айзенщайн. Един режисьор като световен демиург насочва патоса на хората към избрана от него идеология. Мел Гибсън постигна това, което Кубрик, Куросава, Уелс и другите велики не успяха – масова световна проповед чрез кино, хипнотизирани пълни салони, независимо от експерименталната крайност на авторските средства. За разлика от Айзенщайн австралийският екшън-симпатяга го върши не за партията, а за себе си, праща лични послания. И ще продължи да го прави, докато те се продават добре. 

Резултатът е „Апокалипто“ (Apocalypto), пак в същия кървав ключ. Историята е на млад войн и неговото семейство, разказана е с ударни дози епичен екшън с моменти на хорър, ясна морална метафора за залеза на цивилизацията на маите, разбирай нашата. Времето е около 1517 г., когато конквистадорите стъпват за първи път в тази част на Южна Америка. Не те интересуват Гибсън (все пак са официални католици, а той там е сектант), неговата цел е визуализацията на мотото на филма: „Великите цивилизации не падат превзети отвън, първо се разлагат отвътре.“ Всички герои във филма са с индиански черти, сред артистите няма познати лица, говори се на юкатански, редкия език на днешните потомци на маите. 

За „Страстите Христови“ Гибсън игра ва банк, извади $30 млн. свои пари, въпреки стреснатите защитници на добрия вкус и обидените евреи филмът разби касите по света, само в Щатите с $572 млн. За „Апокалипто“ Гибсън вече е без ограничения в средствата, постигнал е точно филма, който е искал. С антропологически автентизъм при възстановката на епохата и средата до най-дребния детайл и жест. В екипа му има дори учител по телодвижението на хората от онова време, актьорите му минали тримесечен курс при него. Довел е любимия си австралийски оператор Дийн Семлър („Лудия Макс“ 2 и 3, носител на „Оскар“ за „Танцуващия с вълци“), „Апокалипто“ е първият високобюджетен филм, заснет изцяло дигитално. HD камерата от ново поколение Genesis лети със скоростта на пантера, държи за гърлото, постоянно сме във водовъртежа на действието. Наблюдава отблизо ексцесиите с плътта, отново ще има излизащи по средата на прожекцията. Но такъв е методът на Гибсън, да не оставя нищо на въображението. Жестокостта му обаче е с естетическо оправдание, заложена е в материала. Без нея филмът нямаше да е наполовина ефикасен и в идеите си. 
„Апокалипто“ започва с жизнерадостен лов в девствена гора, шегите на полуголите мъже с препаски са поднешному смешни, връщат се с убития тапир при племето си. То живее в райска идилия, единено с природата, всички знаят в кой момент кой войн работи за наследник, вечер старейшината разказва на всички мъдри приказки край огъня. Последната е за алчността на хората, направила ги жестоки, обърнала природата срещу тях. Злото се стоварва със зората, мародери от по-напреднало в оръжията племе атакуват селото, жените са изнасилени, старците избити, мъжете отведени в плен. Синът на вожда Ястребова лапа (Руди Йънгблъд) успява да скрие бременната си съпруга (Далия Ернандес) и малкия си син на дъното на дълбок кладенец, после е закопчан за робските синджири. 

Водят ги в столицата на империята на маите, залязваща декадентски в суша, чума, бедност за едни, разгул за други. За да умилостивят боговете, корумпирани жреци и вождове вършат денонощни човешки жертвоприношения по върховете на запазените и до днес стъпаловидни пирамиди, изтръгват се димящи сърца, търкалят се черепи. Ястребова лапа е спасен по чудо, втората половина на филма е неговият крос на живот и смърт през джунглата, гонен от кръвожадна хайка, към кладенеца със семейст­вото му, за да изпревари тропическия дъжд, който ще го пълни. 

Около „Апокалипто“ тепърва ще се спори. Ще има мърморещи срещу натурализма, други ще защитават правото на артиста да избира сам средствата си, трети ще посочват либерално-екологичната навременност на посланието като оправдание за всичко. Моето мнение е – има ли го в живота, може да го има и в изкуството. Защо някои похвати и подробности да са разрешени в треторазредния касапски хорър, а в сериозния авторски филм да не са? Да не забравяме и че Гибсън не работи с исторически достоверности, а с митове. Пригажда ги според това за какво му трябват. Истинското ниво на „Апокалипто“ е над конкретната история, иначе във всеки фолклор има подобна героична приказка. Това е филм за една идея. Тя е лична на Гибсън, мъчи го отвътре, той има парите и влиянието да я сподели на света. Идеята е, че трябва да се стреснем, докато не е станало късно. В киното средствата за стряскане са ясни, а Мел Гибсън показва, че ги владее до съвършенство.

От capital.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ