fbpx

НОВО

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Социализмът – невъзможна и вредна утопия

Търговията, разделението на труда, частната собственост са благо  Летящите пилета   Планиран хаос Днес пред лицето глобалната икономическа криза, на глобалните протести и глобалната пандемия - имаме и глобална амнезия. Или просто незнание - престъпно...

Адекватни ли са новите икономически мерки в условията на политическа криза?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев, както и авторът в платформата Никола Филипов гостуваха в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по ТВ Европа. Тема на разговора бяха новите икономически мерки в условията на политическа криза, както...

Как да се спасим от икономическото цунами

Пандемията от COVID-19 постави света пред огромни икономически и социални предизвикателства. За няколко месеца бяха въведени безпрецедентни мерки за опазване на живота на гражданите и устойчивостта на здравните системи. Това предизвика драматичен спад в потреблението...

Основи на корпоративния социализъм – грешките при справянето с кризата

Теодор Димокенчев гостува на Димитър Вучев в предаването Business Daily по ТВ Европа. Тема на разговора бяха грешните мерки за справяне с кризата и протестите срещу правителството и главния прокурор. Двамата обсъдиха и по-дълбоките проблеми в икономиката,...

Зовът на сърцето

Днес, 28 юли, се навършва една година от смъртта на Алекс Алексиев – родолюбец, анализатор, експерт по сигурност и антитероризъм. Алекс Алексиев беше анализатор в изследователски център „Ран Корпорейшън“, изпълнителен директор на радио „Свободна Европа“ в Мюнхен,...

Печеливши и губещи при предсрочни и при редовни избори

Почти три седмици протести с различен интензитет настояват за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Докато второто изглежда трудно изпълнимо по редица причини, първото е възможно, макар и към днешна дата (27.07.) да не изглежда вероятно. В...

Вот на недоверие №5 или как се говори на инфантилната тълпа

Чуйте ги само как говорят! Вижте ги как първото нещо, което ги интересува, е дали ще ги дават по телевизора! Преди малко гласуването на поредния вот на недоверие към кабинета започна с процедурно предложение за пряко излъчване по БНТ, въпреки че излъчването вече...

Апокалипто

Време за четене: 4 мин.

Янко Терзиев

Сбъдна се старата мечта на Айзенщайн. Един режисьор като световен демиург насочва патоса на хората към избрана от него идеология. Мел Гибсън постигна това, което Кубрик, Куросава, Уелс и другите велики не успяха – масова световна проповед чрез кино, хипнотизирани пълни салони, независимо от експерименталната крайност на авторските средства. За разлика от Айзенщайн австралийският екшън-симпатяга го върши не за партията, а за себе си, праща лични послания. И ще продължи да го прави, докато те се продават добре. 

Резултатът е „Апокалипто“ (Apocalypto), пак в същия кървав ключ. Историята е на млад войн и неговото семейство, разказана е с ударни дози епичен екшън с моменти на хорър, ясна морална метафора за залеза на цивилизацията на маите, разбирай нашата. Времето е около 1517 г., когато конквистадорите стъпват за първи път в тази част на Южна Америка. Не те интересуват Гибсън (все пак са официални католици, а той там е сектант), неговата цел е визуализацията на мотото на филма: „Великите цивилизации не падат превзети отвън, първо се разлагат отвътре.“ Всички герои във филма са с индиански черти, сред артистите няма познати лица, говори се на юкатански, редкия език на днешните потомци на маите. 

За „Страстите Христови“ Гибсън игра ва банк, извади $30 млн. свои пари, въпреки стреснатите защитници на добрия вкус и обидените евреи филмът разби касите по света, само в Щатите с $572 млн. За „Апокалипто“ Гибсън вече е без ограничения в средствата, постигнал е точно филма, който е искал. С антропологически автентизъм при възстановката на епохата и средата до най-дребния детайл и жест. В екипа му има дори учител по телодвижението на хората от онова време, актьорите му минали тримесечен курс при него. Довел е любимия си австралийски оператор Дийн Семлър („Лудия Макс“ 2 и 3, носител на „Оскар“ за „Танцуващия с вълци“), „Апокалипто“ е първият високобюджетен филм, заснет изцяло дигитално. HD камерата от ново поколение Genesis лети със скоростта на пантера, държи за гърлото, постоянно сме във водовъртежа на действието. Наблюдава отблизо ексцесиите с плътта, отново ще има излизащи по средата на прожекцията. Но такъв е методът на Гибсън, да не оставя нищо на въображението. Жестокостта му обаче е с естетическо оправдание, заложена е в материала. Без нея филмът нямаше да е наполовина ефикасен и в идеите си. 
„Апокалипто“ започва с жизнерадостен лов в девствена гора, шегите на полуголите мъже с препаски са поднешному смешни, връщат се с убития тапир при племето си. То живее в райска идилия, единено с природата, всички знаят в кой момент кой войн работи за наследник, вечер старейшината разказва на всички мъдри приказки край огъня. Последната е за алчността на хората, направила ги жестоки, обърнала природата срещу тях. Злото се стоварва със зората, мародери от по-напреднало в оръжията племе атакуват селото, жените са изнасилени, старците избити, мъжете отведени в плен. Синът на вожда Ястребова лапа (Руди Йънгблъд) успява да скрие бременната си съпруга (Далия Ернандес) и малкия си син на дъното на дълбок кладенец, после е закопчан за робските синджири. 

Водят ги в столицата на империята на маите, залязваща декадентски в суша, чума, бедност за едни, разгул за други. За да умилостивят боговете, корумпирани жреци и вождове вършат денонощни човешки жертвоприношения по върховете на запазените и до днес стъпаловидни пирамиди, изтръгват се димящи сърца, търкалят се черепи. Ястребова лапа е спасен по чудо, втората половина на филма е неговият крос на живот и смърт през джунглата, гонен от кръвожадна хайка, към кладенеца със семейст­вото му, за да изпревари тропическия дъжд, който ще го пълни. 

Около „Апокалипто“ тепърва ще се спори. Ще има мърморещи срещу натурализма, други ще защитават правото на артиста да избира сам средствата си, трети ще посочват либерално-екологичната навременност на посланието като оправдание за всичко. Моето мнение е – има ли го в живота, може да го има и в изкуството. Защо някои похвати и подробности да са разрешени в треторазредния касапски хорър, а в сериозния авторски филм да не са? Да не забравяме и че Гибсън не работи с исторически достоверности, а с митове. Пригажда ги според това за какво му трябват. Истинското ниво на „Апокалипто“ е над конкретната история, иначе във всеки фолклор има подобна героична приказка. Това е филм за една идея. Тя е лична на Гибсън, мъчи го отвътре, той има парите и влиянието да я сподели на света. Идеята е, че трябва да се стреснем, докато не е станало късно. В киното средствата за стряскане са ясни, а Мел Гибсън показва, че ги владее до съвършенство.

От capital.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ