Преди две години, когато в Армения Никол Пашинян и компания свалиха тогавашния президент и премиер Серж Саркисян, реториката на Пашинян беше много остра спрямо Русия. По-късно, подтикнат от енергийните и отбранителни нужди на страната си, той даде сигнал на Путин, че ще работи с него и отиде в Москва да се “закълне във вярност”.

Проблемът със зависимостта на Армения от Русия винаги бил обвързан с това, че Армения е много малка и много изолирана държава, която е абсолютен пленник на географското си положение. В античността за древните арменски царства на Урарту и по-късно за великият арменски цар Тигран положението е било различно. Тогава всички търговски пътища са ги засягали. Днес те са препятствие, което може да бъде преодоляно от азерите.

Това, което се случва днес в Карабах, обаче, обслужва изцяло Баку и Анкара. И не в малка степен Иран, която също иска парче от пая на азерския газ. Даже сънуват и едни тръби и транзитни такси как минават край Табриз и Западен Иран за Турция. Това е опит Армения да се извади окончателно от уравнението с газовите доставки. Лично наказание на Ердоган към Ереван, за това, че американското арменско лоби го удари по неоосманската пропаганда в Конгреса, когато САЩ призна арменския геноцид и поредният случай в който Ердоган бяга от вътрешните проблеми и ги замества със султанските си комплекси.

В краен случай на военен конфликт, това, което имат арменците е стратегическото преимущество на същата тази география, на която са пленник. Високите планини и проходи ги пазят по страхотен начин на изток. На запад обаче има ниски терени откъм границата с Турция. При евентуална война, азерите са повече, но преимуществото в Карабах е за арменците заради по-високата земя. Ако Турция се намеси от запад, обаче, нещата се променят. Не случайно този конфликт няма решаване от 30 години. Теренът е капана в уравнението, както и бойният дух на арменците.

Азерите имат голям проблем с армията си. Близо 20% от всички наборници дезертират. Нека си припомним колко наемници от азерски произход имаше в ИДИЛ. Нищо, че са шиити. За арменците всичко е на кантар, а за Алиев и Ердоган – само и без това спадащата им репутация. Но къде е Путин е въпросът?

Има и един друг по-скоро любопитен аспект и той е, че Армения е най-старото християнско царство в света, приело първо християнството за официална държавна религия през 301 г. от Тиридат III Велики. Удар по Армения може само да донесе пропагандни приноси за режимите в Турция, Азербайджан и Иран, които все повече се крепят на елементарния ислямистки национализъм, за да запазят властта си.

Българската позиция трябва да е неутрална и със силен призив за диалог. С азерите имаме инфраструктурни проекти и икономически отношения, а историческата съдба на арменския народ се преплита тясно с тази на българския. Не трябва да забравяме, че е имало много арменски офицери участвали в балканските войни и в боевете за Македония. Интересна е съдбата на Андраник Озанян, водачът на арменските доброволци в българската армия по време на Първата Балканска война. Познавал се е с Борис Сарафов и Пейо Яворов от близко и участва активно в македонското освободително движение. Смята се, че стихотворенията на Яворов “Заточеници” и “Арменци” са посветени на него и арменските доброволци в българската армия. В Ереван има училище, носещо името Пейо Яворов, а почетна пощенска марка, посветена на поета, беше в обръщение по случай сто години от кончината му.

В заключение, арменският народ е силен и ни е братски народ, чиято съдба по един или друг начин е свързана с нашата. Трябва със симпатия да се отнасяме към тях. От друга страна, Азербайджан са наш важен партньор и един от новите ни, много приятелски настроени партньори, с които България има и ще има дългосрочни енергийни и инфраструктурни проекти в близкото бъдеще. Военната ескалация ще остане капсулирана. Едно е сигурно и то е че в този конфликт трябва да се следи най-вече поведението на Анкара и на Москва. С поведението на Ердоган стана ясно едно и то е, че Армения е поредната съседна държава с която Турция си отворя фронт и че първият удар в неделя не е бил от страна на Армения. Сега предстои да видим отговора на Москва!

Споделете:
Димитър Къцарков
Димитър Къцарков

Димитър Къцарков e хебраист и магистър по международно право от СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал в университета в Хайфа, Израел по Международна сигурност и Йерусалим, Израел в програмата им по политически науки със специализация. Работил е в посолството на Израел в България, Министерство на външните работи и и Израелския център за наука и култура в България, фондация „Orient Occident” по програма на Съвета за човешки права на ООН в Рабат. В момента работи като търговски представител и бизнес разузнавач за Близкия Изток и Африка на голяма международна фирма в сферата на киберсигурността.