НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Димитър Аврамов: Има ниша за нова дясна партия

Време за четене: 8 мин.

– Г-н Аврамов, какво бихте отличили в политическите процеси, които наблюдавате днес в България?

– Ако говорим за европейските избори, не виждам нищо ново.Отиваме на конни състезания с кокошки. С други думи, готвим хора за Европейския парламент (EП),докато си мислим за сваляне на българското правителство – за това кой ще е в опозиция и кой на власт. Тук имам предвид не хората, а политическите сили. Вярно е, че и в другите европейски страни дебатите преди вота за Брюксел са в голяма степен вътрешни, но все пак са свързани с общността – било с емиграция или с друг тип проблеми, които произтичат от отворения пазар. Докато в България споровете са изцяло наши, което в голяма степен показва неподготвеност на елита й. Защото няма смисъл да подменяме разговора и да твърдим, че след тези избори ще има разместване на властовите пластове в държавата, при положение че пращаме хора в ЕП. Казвам това с уточнението, че е възможно опозицията да спечели или пък , което ми се струва по-малко вероятно, да загуби изборите. Което обаче не означава непременно поход към извънреден парламентарен вот у нас.

– А изключвате ли вероятността да го предизвикат днес управляващите?

– Няма логика – с оглед на заявките им до момента. Те твърдят, че работят качествено, че имат програма за развитие на страната и от тази гледна точка е важно да останат на власт. Ако някоя от тези парламентарни сили вземе курс към нови избори – това означава, че не е била искрена. За ГЕРБ е ясно – те не могат да се справят с ролята си на опозиция, измъчват се в нея и затова им е ужасно необходимо да са управляващи.

– Могат ли да се очертаят прилики и разлики между АБВ на Георги Първанов и ДСБ на Иван Костов, като се има предвид, че и движението на президента (2002-2012-а), и политическата формация на бившия премиер (1997-2001-а)са създадени от активисти, недоволни от партиите си майки?

– Г-н Костов беше много влиятелна фигура в тогавашната десница. Още в началото той успя буквално да раздели СДС на две равни групи. Спомняте си, че ДСБ и СДС имаха почти равен брой депутати. Докато днес изглежда, че АБВ няма толкова висок електорален потенциал, за да откъсне половината (условно казано) от левицата. Но пък БСП винаги е била партия, с която хората са свързани в голяма степен биографично, а не толкова и не само на идеен признак. Друг е въпросът какви са идеите. С цялото ми уважение към БСП ще кажа, че тя никога не е лансирала модерна политика, която да привлича нови симпатизанти. Въпреки че прие НАТО и на моменти заема по-центристки позиции, за мен социалистическата партия винаги е била старомодна. Интересното е, че вместо да тръгне напред с едни по-съвременни виждания за лявото, новата формация на г-н Първанов се позиционира по-скоро като лявоцентристка по отношение на гъвкавостта си за това с кого да прави бъдещи партньорства и с кого не. В същото време АБВ е подчертано русофилска . И то не от гледна точка на някакви бъдещи концепции за развитието на света, а като отглас от традиционната бивша геополитическа позиция на България като част от Съветския блок. Напълно е възможно движението на президента да се оформи като формация на хора, които са на възраст над 50-те години. Не би следвало да правим аналогии, но нещо подобно се случи с Консервативната партия на САЩ (тя е на противоположната страна на политическия спектър). В нея членуват високообразовани, възрастни и много консервативни граждани, които обаче са ядрото на свободата, ядрото на пазара на конкуренцията, на разбирането за ненамеса на държавата в политиката. Докато тук е обратното – в БСП също влиза знаещо и можещо поколение, но тези хора демонстрират представа за света и за геополитиката, която в голяма степен отразява разбирания за Изток и Запад, каквито сме свикнали да ги виждаме от края на Студената война и в постсъветската епоха. Това, разбира се, може да се окаже само привидно.

– Вярвате ли в хипотезата, според която АБВ е реанимиран проект, за да лобира за АЕЦ “Белене”?

– АЕЦ “Белене” е корупционен проект и би било много лошо, ако дадена партия се появява в негова защита. Защото това означава, че единственото, което я интересува, е достъпът до корупционни пари. Тук няма значение, че Русия стои зад строежа на централата. Има значение обаче, че в този проект са изсипани много средства, без да е ясен резултатът и без публичност. И в крайна сметка той се превърна във възможност за това политиците да си създават огромни черни каси.

– Като човек, работил за десницата, как ви изглежда днес тя?

– Десницата в онази й форма от края на 90-те и малко след 2000 година фактически не съществува. Тя претърпя идейно и кадрово поражение. Формално погледнато, днес ГЕРБ е дясната партия, защото е призната от Европейската народна партия (ЕНП). Ако обаче анализираме идеите на ГЕРБ, ще видим, че между тях има и много леви, популистки. Тоест, ако партията на Бойко Борисов изобщо е дясна, тя може да бъде оприличена с ранния СДС. Помним, че той беше фокусиран не толкова върху идеята да е дясноцентристка политическа сила, колкото да е противник на старата комунистическа партия. За съжаление при ГЕРБ този процес не е толкова ценностен, колкото механичен. Там е пълно с хора, свързани с бившата БКП, с апарата на МВР и на службите, които са обслужвали тогавашния режим. Така че ГЕРБ в голяма степен е опортюнистка партия. Не го казвам, за да ги обидя, просто така мисля. Възможно е обаче ГЕРБ да се установи дългосрочно в българската политика, както и обратното – след 5-6 години да изчезне. А иначе – към днешна дата практически ясна и добре структурирана десница в България няма. Впрочем самият Борисов твърди, че ГЕРБ е центристкодясна партия. Което прави въпроса за създаване на нова дясна партия и отворен, и належащ.

Що се отнася до Реформаторския блок, той е някакъв политически Ноев ковчег. Там са хора, които вероятно са работили честно в интерес на старата десница, но днес са изпаднали в унизителната ситуация да присъстват в нещо нехомогенно. Което не означава, че Реформаторският блок не трябва да бъде подкрепян. Но от гледна точка на формата си те са нито риба, нито рак.

– Биха ли могли те да направят коалиция с ГЕРБ в следващия български парламент?

– Това е единственият им вариант. Всичко друго би било неестествено.

– А възможно ли е да играят вляво?

– Има една стара максима, според която политиката е изкуство на възможното. Няма да се учудя, ако в следващ парламент видя Реформаторския блок в преговори с други партии. И не бих ги обвинил, ако участват в ляво правителство. В крайна сметка там са един вицепремиер на тройната коалиция и един европейски комисар, номиниран от Сергей Станишев. Времето ще покаже…

– Бихте ли се наели с оценка на поведението на президента Росен Плевнелиев?

– На моменти той имаше адекватни позиции, които си заслужаваше да бъдат подкрепени. Не ми се струва обаче, че г-н Плевнелиев разбира значението на институцията, която представлява. Той поставя нещата в някаква хипотетична реалност, в която си представя, че е президент на хората, мислещи като него. Докато българският държавен глава по дефиниция трябва да битува в реалността. Той не може да застава срещу правителството по принцип. Може да е срещу него само в отделни ситуации. Не е възможно обаче да кажеш в началото на мандата: “Аз загубих доверие в правителството” само защото то е направило едно скандално назначение. Скандалните назначения са факт навсякъде по света и винаги могат да бъдат поправени. Това е рутина в политиката.

Нещо повече – българският президент, заставайки на страната на протестиращите от лятото, легитимира разделението на нацията. Защото провокира друга протестираща група – тази, подкрепяща кабинета. Не зная дали го съзнава, дали е близък с определени групи или лобита, за които непрекъснато се говори. Не се ръководя от това в случая, а от ходовете му. С детския си устрем да използва референдума той де факто направи допитванията занапред безинтересни. Като прибавим и действията му по отношение на казуса с ЦИК, аз съм по-скоро песимистичен към ефективността от поведението му. От друга страна, като цяло считам, че геополитическата му позиция е правилна.

– А позицията му за санкции срещу Русия заради кризата в Украйна не крие ли заплаха за негативни икономически последици за България?

– Вижте, този тип поведение на президента, несъгласуван с външен министър и с премиер, които и да са те, е неадекватен. На президентската институция не й е мястото да изявява русофилски или русофобски настроения. А и не може тя да говори от името на правителството. Второ, да изказваш крайни позиции по отношение на международния ред, ако нямаш инструменти да влияещ върху това, е глупаво. България няма достатъчно геополитически ресурси, за да е арбитър в какъвто и да е конфликт. В този смисъл президентът просто беше неадекватен по отношение на кризата в Крим. Тук не става въпрос на мен какво ми се иска да чуя и какво не. На мен ми импонира позицията да има санкции за Русия. Но за това можем да си говорим ние с вас. А не българският президент публично. Виж, ако г-н Плевнелиев беше лидер на дясноцентристка партия – била тя ГЕРБ или някоя друга, това би била много адекватна позиция.

– Смятате, че у нас има ниша за нова дясна партия. Възможно ли е, след като излезе от президентството, той да създаде такава?

– Той трябва да излезе от “Дондуков” 2 след около три години. Това е много дълъг период в българската политика. Ако проследим процеса назад във времето, ще видим, че на почти всички избори се появява нова формация. Тя се създава не защото има нужда от нея, а защото определени политически или икономически кръгове смятат за необходимо да я подкрепят с оглед на това да имат политически буфер в пространството. Българската политика се развива по такъв начин. Много е възможно след три години г-н Плевнелиев да бъде част от такъв процес, но не бих искал да го натоварвам с излишни подозрения.

Сега най-важното е партиите в България да водят европейска политика. А не всеки да е изкушен да каже колко високи са лихвите и колко са лоши банките.

От special.bg

Димитър Аврамов е политолог. Популярен блогър и политически коментатор. 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!