НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Високомерие към баницата

Време за четене: 4 мин.

Виргиния Стаматова е възпитаничка на НГДЕК “Св. Константин Кирил философ” и СУ “Св. Климент Охридски”, специалност българска филология. Работила е като журналист в БНР, БНТ, в-к “Дневник”. В момента е журналист в БНР.

 

 

 

– Мисли за таргет групата на продукта, повтаряше ми новият акаунт менидър. „Мисли!“

– Е, добре, де! Мисля. И какво от това? – казвам мислено, докато му се усмихвам с ъгълчетата на устните си с онази снизходителна усмивка, с която удостоявам обикновено нарцистично уязвимите индивиди.

Той продължава монолога си:

– И какво прави твоят човек? ЯДЕ МАЗНА БАНИЦА! Ти, миличка, не пишеш слогани за Евгени Онегин, за твоя интелигентен потребител, а за човека, който даже не ЯДЕ, а ДЪВЧЕ МАЗНА БАНИЦА!

– Не съм ти „миличка“, казвам жлъчно и продължавам да се усмихвам, макар че ме напушва смях. „И какво имаш против баницата?- продължавам.

– Не, нищо определено, казва новият акаунт – обяснявам ти как да си представиш простия потребител.

– А-а! Ами аз си представям простака по друг начин. Кое е водещото тук ПРОСТАКЪТ или БАНИЦАТА?“

– Простакът, който ЯДЕ/ДЪВЧЕ МАЗНА БАНИЦА! – продължава да упорства той.

Положението става неудържимо, защото, наистина ме напушва смях: простакът е налице, остава да му намерим баница! Удържам се и продължавам:

– Каква е баницата – моля за пояснения. Fast food, или домашна? Със сирене или със спанак? Помогни ми да си я представя по-добре!

Но преди акаунта да ми отговори или докато се колебае дали и колко точно се шегувам, се чува глас от аудиторията:

– М-м баница…Кой каза баница? – гласът е на дизайнера, който задремал и изпуснал диалога, в просъница беше дочул ключовата дума „баница“.

Това обаче сложи край на импровизирания разговор за потребителя и баницата. Да не си мислите, че правим реклама на прах за пране или тоалетна хартия. Рекламата е … на верига мебелни магазини.

Но моят мозък беше включил на вълна „баница“ и аз продължих мислената импровизация по темата, без никаква връзка с мебелния магазин и прилежащите дивани и холни масички….

Ех, баница, баница! „Не е луд който яде баницата“, казва една народна поговорка! „Луд е който му я дава!“ Но в моя случай баницата беше принизена. Отношението към нея беше високомерно, т.е. бях изправена пред точно противоположната ситуация. „Луд е който яде баницата, не който му я продава!“ – би трябвало горе-долу да гласи новата версия.

По някаква причина яденето на баница се беше превърнало в непрестижна дейност и явно – бях го изпуснала, така че трябваше да го наваксам. Поне като помисля малко по темата.

Има ли припокриване между простотията и бедността, чието олицетворение се явяваше баницата? Иначе казано – задължително ли е прост всеки, който е беден и яде баница, вместо кюфтета, например? В този момент асоциативно в съзнанието ми изплува образът на моя бивша преподавателка по география от гимназията, която видях преди време да рови и една кофа за боклук. Беше определено бедна. Дали беше проста – не. Дали би могла да яде мазна баница – да. А би ли си купила диван/ табуретка/ холна масичка? Не – защото няма пари и рови в кофите…

А кой би си купил мебели? Вероятно освен това „да му трябват мебели“, трябва и да може да си ги купи, т.е. трябва да не е поне на ръба на мизерията.

Как стоеше потенциалният клиент в хранително отношение?

Най-вероятно по-скоро би ял кюфтета или пържола, вместо мазна баница. Дали е интелигентен или простак? Честно казано, вероятността да е простак ми се вижда по-примамлива. Аргументите ми – по-високо в хранителната верига стоят обикновено хищниците, тези, които изяждат или изстискват другите, за да си осигурят хранителна среда. Вървят ли тези качества в комплект с диплома? Може – по желание на клиента – все пак много ВУЗ-ове продават тапии, но човекът си остава на същото интелектуално и духовно ниво и след покупката.

Колко тъжно!

Преди се деляхме на седесари и бесепари; на левскари и цесекари; на селяни и граждани; на роми и българи и на каквито още се сетите… сега се опитват да ни класифицират само в зависимост от положението, което заемаме в хранителната верига. Високомерието не е към баницата, а срещу човека и по-точно срещу бедния, макар и образован човек.

От доста време у нас са на мода хора, чиито дрехи струват повече от същността им, т.е. формата публично е превзела съдържанието. Разбира се, жалко – за самите тях на първо място. Но по-тъжно ми се вижда, когато един човек струва по-малко от храната, която преработва. А дори и с мазна баница в ръка, интелектуалецът пак е значим. Та нали оmnia mea, mecum porto. (лат. „Нося всичко свое със себе си“).

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!