Берлускони или завръщането на Каймана

Време за четене: 6 мин.

Източник: vevesti.bg

Ирена Тодорова

В джунглите на Амазония, индианците и случайно преминаващите бели туристи избягват да произнасят името му, защото се страхуват, че така могат да предизвикат съдбата и да ги сполети някоя нежелана среща с него.

С огромното си туловище, тежест над тон и дължината от седем, а понякога дори десет метра, кайманът се доближава до най-едрите хищници на планетата. Това, което обаче го прави наистина страховит не са размерите, а неговата непредсказуемост. Тежък, ленив и със забавен метаболизъм, кайманът често може да бъде сбъркан с някой плаващ в реката дънер или пък с купчина треволяци. Непосредствено до дебнещото му тяло, човек или животно може спокойно да спре и да забрави за опасността, чак до фаталния момент, в който дънерът се изстреля с над 50 километра в час, показвайки че е хищник, завладял върха на хранителната верига двайсет милиона години преди появата на динозаврите, конкурирал се успешно с тях и преживял 65 милиона години след изчезването им.

В политическата джунгла на Европа, прозвището Кайман доскоро също изглеждаше фатално забравено. Защото човекът, който го носеше беше преминал през самия политически ад – корупционни скандали, обвинения за връзки с мафията, сексуални скандали за организиране на оргии и секс с малолетни, присъди, въобще забрана да се занимава с политическа дейност. Един единствен скандал от всички изброени би бил достатъчен да съсипе напълно всяка една политическа кариера на стария континент. Какво остава за комбинацията от всички! И все пак, Кайманът оцеля, надживя политическите динозаври от „своето време“ – Хелмут Кол и Герхард Шрьодер, Франсоа Митеран, Жак Ширак и Никола Саркози, Джон Мейджър и Тони Блеър и отново е тук. Със слънчев загар, лъскава черна коса, неподражаемо чувство за хумор и опасен поглед.

Кой е Силвио Берлускони? Роденият в Милано през 1936 г., Силвио е най-голямото от три деца в семейството на банков служител и домакиня. Още като ученик проявява бизнес нюх като събира пари за гледане на куклени представления и приема пари, за да пише домашни на свои съученици. След като завършва класическата гимназия Салесиан, Силвио записва право в Държавния университет в Милано и за да осигури образованието си, продава прахосмукачки, а през лятото пее в нощни клубове и круизни кораби. Когато през 1961 г. се дипломира с теза върху правните аспекти на рекламата, Берлускони отказва да започне работа в банката на баща си, но убеждава собствениците да финансират негова строителна фирма. Компанията процъфтява и до 1969 г. построява цяло предградие северно от Милано, финансирането на което остава неясно и поражда подозрения за връзки със сицилианската мафия. През 1974 г. той решава да разшири бизнеса си и създава кабелна телевизия, която да функционира в неговото миланско предградие.

Осъзнавайки реалните възможности, които медийният бизнес ще му предостави, Силвио Берлускони заобикаля закона, който позволява само на държавната телевизия да предава в цяла Италия и изгражда мрежа от локални станции, излъчващи едновременно една и съща програма. През 1980 г. създава първата частна национална италианска телевизия, в която набляга на американските сериали и игри. Същевременно рекламната му агенция се превръща в най-голямата в Европа и оперира с годишен бюджет от 2,5 милиарда долара. През 1986 г. той купува срещащия сериозни финансови затруднения футболен клуб Милан.

През всичките тези години чарът на Силвио Берлускони остава негова характерна черта и основно преимущество по пътя му към успеха. Вероятно именно усещането за тази невидима сила в крайна сметка изкушават медийния бос да започне да се занимава с политика. За което в Италия няма по-подходящ момент от началото на 1990-те години, когато уникалната операция Чисти ръце, превръща в клиенти на прокуратурата трима бивши премиери, двайсет министри, сто и петдесет депутати и хиляди по-нисши държавни и общински служители и съдии. Италианските съдии буквално за една нощ елиминират старата политическа система. За традиционните италиански политически сили ефектът от разкритията е апокалиптичен и води до разпада на господствалата в продължение на половин столетие Християндемократическа партия. Така хората гласували за определени партии през последните петдесет години, практически остават без партии, защото този процес унижощава не само десницата, но и левица. Остават единствено неофашистите в дясно и комунистите в ляво. Точно тогава на освободения вече от традиционната десница терен, през 1994 г. изгрява звездата на Силвио Берлускони, който основава своя собствена партия наречена Напред Италия (итал. Forza Italia). Участва на парламентарните избори, печели ги и поема министър-председателското кресло. Той проявява силна интуиция и интелект като вкарва в системата неофашистите и Северната лига, правейки съюз с тях. Това, което се случва днес е всъщност повтаряне на историята отпреди десетилетия. Партията на Берлускони, въпреки неговата скандална фигура, успява да възпита вярност и  привързаност на електората, които въпреки неговото временно отсъствие остават трайни.

Всъщност трудно е да се каже, на какво точно се дължи пробивът на Берлускони. Въпреки успехите си в бизнеса, първите му стъпки в политиката са неуверени и оставят впечатлението, че ще е по-скоро временно явление. Нещо повече, въпреки бомбастичния начин, по който влиза в политиката, той така и не предлага нещо по-различно от старата италианска десница, освен усещането, че когато традиционните, професионални политици са се провалили, един идващ отвън човек може да реши проблемите. А също и умението си да говори на езика на обикновените хора – цветисто, иронично и без обичайните политически клишета. Точно тук се крие магията на този тип консервативни политици – те казват това, което гласоподавателите си мислят, казват го по начина, по който гласоподавателите биха го казали и атакуват омръзналия им и корумпиран политически елит. Дори част от обещанията им да не изглеждат постижими, те създават усещането, че са искрени в момента, в който ги отправят, което никак не е маловажно. Иначе не би могъл да се обясни успехът на претенцията му да представлява бедните и онеправданите на фона на своите официално декларирани активи на стойност над девет милиарда евро.

Насетне историята е известна. Силвио Берлускони трайно спечелва симпатиите на голямата част от италианските гласоподаватели, което му позволява на три пъти да стане  премиер на Италия (в периода 1994–1995 г., 2001–2006 г. и 2008–2011 г.) и в продължение на две десетилетия да доминира италианската политика. През цялото време той е разследван или са му повдигани обвинения за счетоводни и данъчни измами, връзки с мафията, корупция и подкупи на длъжностни лица и става известен с ловките си маневри за избягване на съдебно преследване. В три от случаите, съдебните дела срещу него се блокирани заради закони, които самият Берлускони прокарва и които му осигуряват имунитет. В крайна сметка, не финансови злоупотреби, а сексуалните скандали с прословутите бунга-бунга партита в луксозната вила на милиардера стават причина за осъдителната му присъда (за секс с малолетна) и слизането му от политическия небосклон. Но не и от сърцата на италианците и страниците на жълтата преса. Именно благодарение на пресата, която през последните години следеше всяка негова стъпка, той  успя да оцелее за пореден път. Но не само тя!

През последните години политическият нюх на Силвио Берлускони правилно усети новата политическа вълна в Европа и като истински кайман се втурна да я яхне. Всъщност на фона на милионите чернокожи мигранти на Апенините, нямаше как Италия да не стане поредната европейска страна, в която надигащия се нов консерватизъм да отбележи поредната си точка. Затова следвайки примерите на Бойко Борисов в България и Себастиан Курц в Австрия, Берлускони не се посвени да вкара в предизборна коалиция своята Форца Италияс крайнодясната Северна лига и още две по-малки формации. И да повтори дословно реториката на Ярослав Качински в Полша и Виктор Орбан в Унгария като нарече нелегално пристигналите мюсюлмани „социална бомба със закъснител, която може да избухне по всяко време“, обещавайки че ако коалицията му спечели изборите, ще екстрадира от Италия 600 000 мигранти.

В крайна сметка резултатът не беше безспорен. Макар коалицията създадена от Берлускони да спечели изборите в неделя, новият, приет миналата година изборен закон, със своята сложна смесица от пропорционални и мажоритарни елементи му изигра лоша шега и неочаквано се оказа, че Северната лига има значително повече представители в парламента. Този резултат не е маловажен, доколкото четирите партии от коалицията имаха предварително споразумение премиера да излъчи онази от тях, която има най-висок резултат, а Форца Италия дори номинира председателя на Европейския парламент Антонио Таяни за тази позиция.

В цяла Европа моментално тръгнаха медийни спекулации, че коалицията ще се разбие и Берлускони ще предаде партньорите си, правейки голяма коалиция с провалилата се левица. Но бързо бяха опровергани, след като дон Силвио се срещна с лидера на Лигата Матео Салвини и декларира волята си да участва единствено в консервативно управление. Кнсервативно управление далеч не означава управление насочено срещу Европейския съюз, а по-скоро такова, което се съобразява предимно с вътрешните динамики и обществени настроения.

Каймана не е Меркел и за разлика от нея има политически инстинкт за това, в коя епоха живее.

Прочее, залозите, че подобно на предшествениците й Кол и Шроьодер ще надживее и нея, скочиха нагоре.

 

*Ирена Тодорова е главен редактор на Conservative quarterly, политолог, НБУ.

mm

“ Консерваторъ “ е независима платформа за всички дясно мислещи хора в България в истинския смисъл на тази дума. Нашата мисия е да защитаваме истински десните позиции.

Share This