НОВО

Срещата на НАТО – зад кулисите на медийния фолклор

Реалната динамика на провелата се в Лондон среща на върха на НАТО има малко общо с публичните престрелки между отделните лидери, на които станахме свидетели. Вървенето по следите на размяната на пейоративни коментари - на американския президент Доналд Тръмп спрямо...

“Зелената философия” на Роджър Скрутън

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек гостува в предаването "Денят с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бе излязлата наскоро на български език книга на сър Роджър Скрутън "Зелената философия". Вижте пълното видео:...

Видео & Снимки: Представяне на Роджър Скрутън – “Зелената Философия”

Представяне на книгата „Зелената философия“ на Роджър Скрутън, организирано от "Сиела Норма" и дясна платформа "Консерваторъ".ВодещБорис СтанимировПанелисти:Д-р Нено Димов – министър на околната среда и водите Д-р Красен Станчевдоц. д-р Антоний ГълъбовБоян...

Най-важните избори – 3 основни проблема на Борис Джонсън

Днес се провеждат най-важните избори в следвоенната история на Великобритания. Ако искат да осъществят Брекзит, британските граждани ще трябва да препотвърдят резултата от референдума на тези парламентарни избори и да излъчат мнозинство, което да приеме сделката на...

Тукидидовият капан, САЩ и Китай

В древността е имало два центъра на мир, спокойствие и цивилизация, съществували едновременно в двата края на стария свят – Pax Romana и Pax Sinica, или Римския мир и Китайския мир. Римската цивилизация днес е родила множество държави и организации,...

Видео & Снимки: Конференция “Западни Балкани”

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  организирана от Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ Official opening of the Western Balkans Summit Angel Dzhambazki MEP, Vice President of New Direction Foundation Keynote...

Резултатите от PISA: Обичайното, необичайното и невидимата криза

Резултатите от изследването на PISA за моментната картина на образователната ни система предизвикаха маса безсмислени и некомпетентни коментари, които отразиха неразбирането на коментиралите какво означават и какво стои зад тези резултати. Ще се опитам да хвърля...

Съвременната консервативна мисъл-Доналд Тръмп и Борис Джонсън

Съвременната консервативна мисъл-Доналд Тръмп и Борис Джонсън В навечерието на двадесетте години на ХХI век светът е изправен пред редици важни решения, които са от огромно значение за развитието на човечеството. Отново консерваторите се явяват като съществените...

Долу ръцете от капачките!

Честит Десети декември – международният ден на човешките права! Съвременният либерален свят се люшка между свободите и регулациите, като правата са махалото, което отмерва това люшкане. За да бъде човек свободен, нуждае се от права, но за да са гарантирани правата,...

Кой и с какво вдъхновява политика във Великобритания?

Кой и с какво вдъхновява политика във Великобритания в навечерието на  парламентарните избори на 12 декември? Според вестник Times, Ленин е неугасващият източник на лейбъристкият водач Джереми Корбин. Той е открит и заклет противник на капитализма, НАТО, САЩ,...

Борбата за църковна независимост

Време за четене: 18 мин.

Започналата на локално ниво борба против гръцкия прозелитизъм постепенно придобива общонационален характер през 50-те години.

Развитието на проблема до 1856 е ограничено в рамките на местните борби и дребните амбиции. След Кримската война и приемането на Хатихумаюна амбициите на българските дейци се увеличават, а след събитията в Кукуш и опитите за покатоличване, борбата се вдига на по-високо ниво и придобива все по-организиран характер. Събитията в Кукуш дават надежда на българите а с това силен тласък на българската борба за църковна независимост. Разломът между православните народи се появява когато кукушчани, предизвикани от гръцките действия решават да минат под опеката на католическата църква.

Тъй като история на борбата за Екзархията е дълга,сложна и повлияна от немалък брой субекти ще е добре още в началото да обясня мотивите и целите на различните страни, които вземат участие в нея.

1) Българите

Започната в първите десетилетия на 19 в. борбата с гръцкото влияние на българите набира сила и през 40-те и 50-те години тя постепенно достига своя връх в борбата за българска национална църква. В средите на българите постепенно се оформят две крила-умерено и крайно. Умерените искат автономия в рамките на Цариградската патриаршията,а крайните са по-склонни към скъсване с и отцепване от нея. И двете искат българска църква,обхващаща всички български земи,но първите са по-склонни на отстъпки, докато вторите са решени да постигнат обединението на всички българи.

2) Гърците

Решени да възстановят Византийската империя,южните ни съседи използват Цариградската патриаршията с цел елинизирането на възможно най-голяма част от православното население. Решени да не допуснат никакви отстъпки спрямо българите те ще правят всичко възможно да не направят никакви отстъпки и в името на тази цел ще използват всички налични “козове”. При тях доминиращо,а не рядко и единствено крило е на радикалите,които са против каквато и да е българска църква, а в последствие когато позициите им се влошават значително те ще се ограничат до минимални и неприемливи за българите отстъпки.

3) Турците

Влиянието на Русия върху православните дълги години е кошмарът на Османската империя.Във въпроса с българската църква тя ще вижда две възможности:

А) Окончателно решаване на проблема чрез разделяне църквите а с това и на православните и влошаване на отношенията им с Русия
Б) Поддържане на конфликта,чрез което да манипулират Русия и да държат подчинени и стремящи се към турското благоразположение българи и гърци.
В) Първите години, в типичен за Портата стил на протакане, ще надделява втория подход, но към края на 60-те и началото на 70-те проблемите, възникващи от продължаващия спор ще принудят Портата да заложи на окончателно решение

4) Руснаците

Амбициите им да властват над всички православни тласка русите към разпростиране на влиянието им. Желанието им да постигат пълно влияние над православните на Балканите ще ги постави в тежката ситуация да опитват да съчетаят несъвместимите интереси и амбиции на двата народа, да смекчат дълбоките им различия и да водят балансирана политика,с която да държат двете нации заедно.

5) Католиците,

в това число Франция, Австрия и Ватикана, ще правят опити да засилват позициите на католицизма на Балканите, но никой от тях няма да бъде успешен. На практика ще служат само за сплашване на руснаците, а накрая ще се намесят, за да засилят противоречията между православните и да ги докарат до изгоден за австрийците край.

Проблемите с елинизма и Цариградската патриаршия довеждат до засилващо се национално движение за българска църква в края на 50-те. Още тогава мнозина се надяват Портата да проумее, че в неин интерес е да работи за разделянето на православните. По това време позициите на Портата на международно ниво отново започват да се влошават. Русия, надвита в Кримската война в продължение на няколко години стои в частична изолация и чак през 1859 тя започва да показва признаци на външнополитически амбиции на Балканите.
В отговор на руските действия турците започват да насърчават униатството/ католицизма, привърженик на който е Д. Цанков. Последния приема католицизма и започва пропагандирането му чрез в. България.

Освен подкрепата за униатството османските власти решават да помогнат на българите да получат свое духовенство, което на практика до скоро е било цел на църковното движение, но към края на 50 – те българските амбиции вече са нараснали и не могат да бъдат задоволени само с духовенство. Съзнавайки българските амбиции Портата решава да ги използва поставяйки следната дилема: православие и Патриаршия или католицизъм и свобода от Патриаршията. Руснаците, уплашени от евентуално покатоличване стават склонни към отстъпки. На практика католицизма никога не се превръща в реална алтернатива, но спомена за ефекта върху руснаците остава и в последствие ще бъде използван неколкократно.

През 02. 1861 ситуацията се изостря и гърците правят всичко възможно с цел да заточат Иларион Макариополски. Първия опит за арестуването му е осуетен от българите, но скоро след това той е заточен независимо от по – нататъшните опити за спасяването му от страна на българите. Великия везир блокира исканията им, опитите им да търсят помощ от Аали паша (министър на външните работи и изповеданията) също удрят на камък . По това време турците не са склонни да приемат самостоятелна българска църква. Скоро (30. 07. 1861) българите предлагат 8 точки на Аали паша, с които уж търсят компромис. На практика тяхната цел е да накарат гърците да изглеждат неотстъпчиви, а точките далеч не са примирителни, ако бъдат изпълнени те ще запазят формата на Патриаршията, но ще превърнат последната в българска, тъй като залагат на народния принцип, според който духовниците се назначават според народността на епархията му, което автоматично превръща гърците в малцинство. Междувременно Аали паша става велик везир и скоро назначава комисия, която да изглади различията между двата народа. След две години работа не е постигнат никакъв резултат поради дълбоките различия.

 

Гърците, убедени в непобедимостта си, не са склонни на никакви отстъпки. На свиканото събрание всички български искания са категорично отхвърлени. Стремейки се да не докара до отчаянието на последните Аали паша им прави сериозни отстъпки – дава им места във висшите държавни училища, връща Иларион от заточението му през 1864, а същата година се създава и Временния съвет на българската община в Цариград начело с С. Чомаков.

 

През 1865 се състои среща между гърци и българи. Те дават основните насоки на бъдещите преговори, дебати и борби. Още в началото се налага териториалното разделение като основна спорна точка и приоритетна за българите. Те правят отстъпки в други насоки, защото единството и големите територии на Екзархията остават главна цел. Независимо от постигнатите съгласия, преговарящите гърци не са официални пратеници, а целят да проучат положението, за да може да се постигне някакво бъдещо споразумение. След постигнатите споразумения патриарха свиква ново Събрание, чиито състав е същия като през 1864 и отношението му към българите не е по – различно от тогава. Скоро патриарха бива сменен.
За новия патриарх Григорий българският въпрос е най – важният и належащ проблем пред Патриаршията. Той прави опит да го разреши, но дълбокото разминаване между гръцките и българските позиции премахва подобна възможност. Гърците смятат, че българска църква, подчинена на Патриаршията и обхващаща териториите северно от Стара планина е прекалено голяма отстъпка докато българите са си поставили за цел автономна църква, обхващаща всички български земи – Мизия, Тракия и Македония. Нежеланието на българите да се съгласят с предложението на гърците и настояванията им за възстановяване на Охридската патриаршия се посрещат зле от руснаци и турци.

Тук е важно да се вметне, че по това време започват да се оформят двата стълба на външнполитическите възгледи в България – русофилския и русофобския. Русофилите виждат в руската политика – подкрепата за православието и славянофилството единствения начин за освобождаване на България, а и като цяло средство за постигане външнополитическите цели на България. Те смятат, че Русия има интерес да работи за интересите и за освобождението на българите. Склонни са към славянофилство и не смятат противоречията със сърбите за неразрешими. Русофобите виждат в Русия заплаха за цялостните интереси и свобода на България, а в свободата на съседните балкански народи заплаха за българските териториални претенции. Те искат постепенно извоюване на автономия и други свободи на българите и са противници на всякакви революции или на частични освобождения. Смятат, че Османската империя има интерес от привличане на българите към нея и вярват, че използвайки този интерес те постепенно ще извоюват българска автономия, а след това и независимост. Най – големият им страх е “италиански сценарий” – освобождаване на част от страна и водене на множество войни за освобождаване на останалите българи.

Една от основните фигури в българската църковна борба е Стоян Чомаков.

Русофоб по убеждение той вижда в Руската империя заплаха за българската свобода и единство. Идеите му са насочени към превръщането на българите във важен съюзник и стълб на Османската империя на Балканите. Той смята, че руска доминация на Балканите ще ощети България териториално, а създаването на силни съседни страни ще отслаби България и ще създаде заплаха за териториите, населени с българи. Затова и иска да превърне България в част от Османската империя, част със собствена армия, която постепенно да печели независимостта си, като същевременно запазва териториалната си цялост. Заради тези си възгледи той често влиза в противоречие с Добродетелната дружина и революционерите, които не харесва и смята за опасни за интересите на българите. Такива пререкания възникват по време на Критското въстание (1866), което емиграцията и революционерите в това число подкрепят. По време на въстанието Чомаков защитава Османската империя и гледа на ситуацията като на възможност за отслабване на гръцките позиции по църковния въпрос, той дори пише хвалебствен за Портата адрес.

На Парижката конференция, свикано във връзка с въстанието Русия защитава гръцките интереси, а Турция се позовава на българския адрес на Чомаков, който чрез похвалите в него цели да опровергае нападките за нехуманността на турското управление. Освен това покрай адреса се провалят и опитите на гърците да се представят като приятели на българите, а освен това се разчува за проблемите, които гърците създават на българите покрай църковния въпрос. За кратко време позициите на българите се подобряват значително, а гърците са поставени в неудобно положение.

Четите от 1867 и 1868 намаляват натрупаните от българите “точки” по време на конференцията и дават повод на гърците да сменят позициите си от проруски към антируски, с което да застанат срещу българите, представяйки се за протурски. Опитите на българите от Цариград да се отрекат от четниците постигат известен успех, а Чомаков все по – усилена налага тезата си за съюз между Османската империя и българите. Четите също така провалят създаването на българска милиция, за която натискат полските имигранти. Чомаков също защитава тезата, че ако турците се отнасят по – благосклонно към българите ще засилят собствената си империя и ще се защитават по – ефективно от руските амбиции. Фауд паша, по това време велик везир, споделя възгледите на Чомаков, но скоро умира, а заместилия го Аали паша няма дълбочината на възгледите на Фауд и не съзнава преимуществата на подобна политика.

Аали вижда в борбата по църковния въпрос най – вече краткосрочните перспективи и ползи, той не успява да вникне в дълбочина на възможностите, които турско – българския съюз предлага. Аали се насочва към протакане на въпроса като през 1868 изпраща проект за самостоятелна църква, основаваща се на принципът на мнозинството (народностния принцип), което сериозно противоречи на гръцките интереси и амбиции, тъй като в македонските епархии българите с малко изключения са мнозинство. Българите бързо се съгласяват, а гърците започват съпротивата си.

Игнатиев е решен да работи за руските интереси – единството на православните и затова реагира бързо на случилото се.

За съжаление на руснаците графа не може да подкрепи гърците заради реакцията на славянофилите (които са защитници на българите) и не може да подкрепи българите заради Патриаршията и гърците, освен това не може да признае самостоятелната църква, защото това ще го противопостави на руската патриаршия. Заради тези проблеми той иска преговори между българи и гърци. Протакането на въпроса се харесва на Аали паша. През 01. 1869 Аали назначава нова комисия. Преговорите се водят до 06. 1869 , когато се стига до предложение Македония да бъде разделена. Българи и гърци недоволстват от постигнатото. Междувременно създаването на българската църква тече бързо, българите са решени да засилят позициите си използвайки периода на преговори. Гърците правят всякакви отчаяни опити за компрометиране на българите: заплахи за отлъчване, клевети, подмазване пред турците (по стар фанариотски обичай), но нищо от това няма ефект. Аали паша разбира, че не може да протака вечно, особено имайки в предвид, че българската църква вече на практика съществува. След смяната на лагерите на гърците през 1869, когато те се опитват да се разграничат от руснаците те губят руската подкрепа и скоро – 28.02.1870 г. – е издаден фермана за Българската екзархия. Въпреки издадения ферман борбите не престават.

Фермана включва само 15 от 25 – те епархии, които са населени с българи, защото Аали е надява да го използва за да разпалва конфликти и да държи българите в подчинение.
Гърците са бесни, а патриарха болен. Искат свикване на Вселенски събор, но РПЦ не се съгласява с свикването на събора. Гърците си поставят две цели: да представят българите като оръдия на Русия и да представят себе си за защитник на Османската империя и съюзник на Запада. По – нататъшните им опити за свикване на събор отново срещат съпротивата на Портата и на РПЦ. Българите също са против събора, който ги е пренебрегвал в миналото. По това време се оформя и засилва разделението крайните (Чомаков, Бурмов, Балабанов и Иванчов) и умерените (Кръстевич).

Откриването на събора (става въпрос за българския събор, на който трябва да се решат спорните въпроси за Екзархията, а не за съборите, на които гърците отхвърлят българските искания) е през 01.1871 г. Основните въпроси са два: седалището на църквата и продължителността на управлението на екзарха. Крайните искат седалището да е в Цариград, а умерените в Търново или София. Иларион иска да е екзарх и затова върви с умерените, независимо, че по възгледи е от крайните. Чомаков, обаче, не иска Иларион за екзарх, това допълнително се засилва от това, че Иларион се държи така сякаш е с умерените. Чомаков държи той самия да е водител на народното дело, но е наясно, че ако Иларион стане екзарх той ще поеме това дело. Другите притеснения на лидера на крайните са свързани с липсата на доверие в умерените.

Игнатиев е очаквал окончателно решение на въпроса, но решението го изненадва, тъй като не решава окончателно проблема.

Въпреки това той представя фермана като своя победа, а руското правителството го приема, понеже до тогава то е гледало на Църковния върпос като на някакъв досаден проблем и не е вникнало в него. Скоро РПЦ се намесва подкрепяйки гърците, защото не одобрява намесите на Портата в делата на православните. По това време приключва Френско – пруската война, след която Франция губи ролята си на Балканите, а Русия прави усилени опити да запълни вакуума. Игнатиев отново полага усилия да съчетае православните интереси с руските такива и прави опит за нови преговори, които започват след като Аали паша ги е разрешил, но остават тайни заради евентуална съпротива както от българите, така и от гърците. Игнатиев трябва да смекчи конфликтите без да променя фермана, което го кара да се насочи към натиск за това седалището да е в Търново, както и да не се допуснат македонските представители в Цариград.

Гърците застъпват твърдо позицията, че седалището не трябва да е в Цариград и заплашват с схизма. Въпросът е от огромно значение за бъдещето на Екзархията, но на този етап този въпрос остава на заден план заради по – належащия с избирането на екзарх. По това време македонските представители, които са недоволни от фермана започват да идват в Цариград. На Игнатиев му се налага да действа, за да предотврати това, но Портата подкрепя тайно участието на македонците, турците целят разделянето и поддържането на конфликта между православните. Въпросите за седалището и македонците изострят полемиката между различните крила сред българите. В крайна сметка след намесата на Кусевич и на Кръстевич македонските представители са приети.

В края на 03.1871 г. се разчува че заседава смесена българо-гръцка комисия, която да постигне споразумение и да избегне схизмата. И двете страни – българи и гърци – реагират остро, а Кръстевич, който е представител на българите, е поставен на тясно. Кръстевич все още се бои от скъсване с православната църква. Комисията е обявена за среща между частни лица, което я лишава от това да бъде представител на народните интереси. В комисията са били Кръстевич и Пенчович. Кръстевич е разпитван подробно и казва, че трябват отстъпки, за да има споразумение, но Чомаков иска скъсване с Патриаршията и засилва натиска си за взимане на решение в тази насока. Игнатиев засилва натиска върху българите и гърците, а РПЦ не иска да се меси в спора, но донякъде подкрепя гърците (вероятно, за да пречи на Портата). Игнатиев иска да забави избирането на екзарх, защото това ще изостри спора.
На 24. 07. 1871 българският събор прекратява заседанията. Изготвен е уставът, предложени са кандидати за екзарси, обаче Портата бави развитието. В южна Македония турските власти помагат на Патриаршията. Григорий VI е разочарован и ядосан и подава оставка. Замества го Антим Кутулянос, на 82 – години. Скоро новия патриарх се среща с българите, сред тях е и Иларион Макариополски. Отново започват обсъждания, но са тайни и сред българите започват да се пораждат притеснения. Патриархът, познавайки нежеланието на умерените за схизма, използва това и успява да подлъже Кръстевич. Григорий отнема Кюстендилската и Велешката епархии, излъгвайки Игнатиев и Кръстевич. Още в началото на срещите гърците са оптимисти относно резултата от преговорите, а българските представители мълчат, защото условията са неприемливи и ако се разчуят ще се избухне голямо недоволство.

На 25. 08. 1871 Аали умира идва Махмуд Недим, върху когото Игнатиев има голямо влияние. Гърците започват да заплашват и да репресират хората в Южна Македония. Патриархът иска отменяне на член 10 (според който някои от епархиите остават неопределени и позициите в тях се определят чрез гласуване на населението), но за сметка на това отстъпва няколко епархии най – вече в Югозападна България. Освен това опитва да направи така, че екзарха да се избира от гърци. Българите са много разтревожени и нахлуват по време на заседание на комисията. На 17. 12. 1871 народа се намесва решително и срещите на комисията са прекратени.

Игнатиев остава оптимист, защото печели още няколко епархии за българите, както и свещеници за местата, в които българите преобладават.

Започва да се готви тайно споразумение, Славейков отива при везира, което засилва подозренията. Крайните сред българите, обезпокоени от евентуално неизгодно за българите споразумение, започват да действат. Първо искат от владиците да пренебрегнат църквата и да заемат позициите си в църковните области без позволение. Около 50 човека от крайните, вземат нещата в свои ръце. Отвеждат (може да се каже отвличат) владиците Панарет и двамата Иларионовци от българската църква в Цариград. След това ловешкия духовник Иларион отива при патриарха да предаде исканията, но той ги отхвърля. Българите ликуват, патриарха се оплаква на Министерството на вътрешните работи, а турците отиват при Тъпчилещов, за да разберат причината за голямото събиране на българите той твърди, че са се събрали за да се молят за султана (обичайна практика по това време, ако се иска да се изрази недоволство към решението на турската администрация, но без това да изглежда като бунтовничество).

Везира съветва българите да отидат при патриарха с предложение да се съгласи с всичко за което се се споразумяли или скъсване. Везира не осъзнава сериозността на положението. Срещу Кутулямос започва да валят обиди от страна на гърците, той е излъган от Игнатиев и за да се спаси от ситуацията, в която е изпаднал свиква най – крайните гърци, които се споразумяват да искат от Портата разпускане на привременния съвет, заточване на тримата владици и забрана за български свещеници да участват в службите.
Везирът чак тогава осъзнава какво е станало, но не се съгласява с заточването. Иларион Макариополски е отлъчен, а Панарет и Иларион Ловешки са низвергнати. Игнатиев е ядосан и разочарован от егоизма на двата народа. Крайните и от двете страни са поели водителството, а това значи, че не може да има споразумение. Владиците са разпитани кой ги е отвлякъл, но те не посочват имена след което са заточени. Везирът планира да постигне бърза договорка след изгонването на владиците. Целта е отменяне на чл. 10 от фермана и ясно разпределяне на епархиите. Това споразумение е постигнато под влиянието на Игнатиев и представлява това, срещу което се е борил Аали паша. Кутулянос обаче не отстъпва, защото вече е тръгнал с фанатиците и се е отказал от всякакви отстъпки. Междувременно българите са ядосани заради заточването и започват шествие стигат при което стигат до Високата порта викайки: “да живее султана”. След това отива делегация, съставена от Славейков и Икономов, множеството е оказало натиск. Везира свиква незабавно Министерския съвет. На 27. 01. 1872 владиците са въстановени. Патрирхията заявява, че е готова да преговаря само ако българите се откажат от владиците. Когато това не става, везирът обявява пристъпването към избиране на екзарх като това трябва да се съпроводи с изменение на член 10 и присъединяването на епархии към Екзархията трябва да става чрез позволение на Портата, а не чрез исканията на населението.

Скоро се пристъпва към избор на екзарх. Вариантите са 5: Иларион Макариополски, Панарет, Паисий (който е болен и отказва), Антим и Иларион Ловченски. Крайните, които са се превърнали във водители на движението, не искат Антим, защото се включва в движението чак през 1868 и е клонял към умерените. Реално погледнато Иларион и Антим са се присъединили по едно и също време – при свикването на Привременния съвет, но заблудата остава, поне за известно време.

Иларион няма намерение да търси сближаване с Патриаршията която го е низвергнала.

На 11.02.1872 г. Портата заповядва да се пристъпи към гласуване, което Иларион печели изненадващо за всички. Портата оказва натиска за промяна на избора, защото Иларион е низвергнат, умерените съдействат, защото не искат схизма. Скоро след това Антим е избран единодушно. Точно тогава се променя мнението за Антим, който се оказва част от крайните. Антим се убеждава в правотата на идеите на крайните когато отива в провинцията и вижда огромната подкрепа за тях. Игнатиев и умерените, както и повечето хора в Цариград грешно смятат, че крайните са само в Цариград, реално те са в цялата страна.
Екзархът е приет радушно, но пред него стоя проблеми – трябва да бъде признат от патриарха. Екзарха отказва да пише до патриарха и да моли за прошка, с което Недим се примирява. Антим иска официално да бъде приет от Портата, което става на 02.04.1872 г.

След това отива при патриарха, който не го е признал. Султанът приема Антим, с което показва подкрепа си за него. Крайните, обаче, не са доволни. Те искат скъсването, а все още не са напълно убедени в твърдостта на Антим, защото той действа по – внимателно, стараейки се да принуди Патриаршията да скъса с Екзархията, а не обратното. Патриарха иска осъждане на владиците три пъти, но след като получава три отказа, решава да действа.

На 27.04.1872 г. гърците поставят ултиматум на искат Антим да се разкае или окончателно да бъде отхвърлен от Патриаршията. Няколко дни по – късно официално се къса с гръцката Патриаршия. На 13. 05. 1872 Патриаршията отлъчва, изгонва и анатемосва българските духовници, участвали в движението. Недим не допуска свикването на Вселенски събор, който да отлъчи официално българите, но на 20. 07. Недим е свален и сменен с Митхад паша, русофоб и българомразец. Тогава е убит А. Кънчев, което разпалва страховете на турците и гърците използват случая, за да клеветят българите.

Австрия също се намесва в църковния въпрос изпращайки Феликс Каниц.

Каниц храни дълбоки симпатии към българите, в които вижда и преграда за руското настъпление към проливите и като цяло към Балканите. Той се насочва към реализиране на схизмата, с което смята да откъсне българите от руснаците. Целите на австриеца са установяване на седалището на екзарха в Цариград и възстановяване на член 10, с идеята да доведе борбата до точка, в която схизмата ще е неизбежна. Мидхат е съгласен с всичко и насърчава гърците да обявят схизмата. Така на 12. 09. 1872 българите са обявени за схизматици, а българската църква е окончателно извоювана.

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!