НОВО

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Брекзит – последно действие, първа сцена

Време за четене: 5 мин.

Датата 31 октомври наближава неумолимо за Борис Джонсън и Великобритания. Ето как е подредена сцената за заключителното действие:

Борис Джонсън е избран с 2/3 мнозинство от членовете на Консервативната партия заради обещанието си, че ще изведе страната от ЕС на 31 октомври “жив или мъртъв” – обещание, на което той ежедневно натъртва в публичната си реч. “Пo-скоро ще ме видите в гроба”, отколкото в Европейския съюз след 31-ви; така се изрази той пред парламента още преди седмици. Макар да се представя от медиите като скандал, това обещание на премиера означава просто, че той ще се опита да удържи на максимата “по-добре никаква сделка, отколкото лоша сделка”, прокламирана от самата Тереза Мей в началото на нейното управление, но след това изоставена от нея в името на сделка с ЕС, която парламентът (въпреки проевропейския уклон на повечето си членове) отхвърли трикратно като незадоволителна.

Изправен пред министър-председател, който изглежда решен да преговаря сериозно (а сериозни преговори са единствено такива, при които човек има готовността да стане и да си тръгне без сделка), разпокъсаният парламент постепенно започна да се консолидира около единственото решение за което има мнозинство – искане за поредна отсрочка от Брюксел, за да се избегне “Брекзит без сделка”. Членовете, които се окопават зад тази позиция са римейнъри по съвест и не се тревожат дали тази отсрочка може да бъде гибелна за Брекзит. Нещо повече, много от тях тайно се надяват на такъв изход или дори открито призовават за втори референдум. Още при гласуването на сделката “Мей” стана ясно, че в камарата на общините няма мнозинство за никакво решение, но има мнозинство против “Брекзит без сделка”, дори това да означава “против Брекзит” по принцип. Едва сега обаче това разпиляно мнозинство започна да оформя парламентарен блок, включително чрез формалното дезертиране на консервативни членове от тяхната група.

Борис Джонсън поначало не се нуждае от техните гласове. Ако те не одобрят евентуалната сделка, която той ще опита да договори с ЕС, Великобритания ще напусне на 31-ви октомври “by operation of law”, т.е. автоматично, по силата на отдавна изпратеното до Брюксел уведомление, а Борис пак ще е изпълнил обещанието си.

Така политическият разлом, който беше толкова мътен и неясен по времето на Мей, когато уж всички се кълняха, че ще уважат волята на народа, а после действаха другояче, сега се очертава съвсем ясно и маските са свалени.

Негативното мнозинство (против No deal), за което стана дума по-горе, сега успя да се кристализира в позитивно мнозинство, т.е. мнозинство да гласува “за” някакъв закон и този закон е следният: правителството да бъде задължено да изпрати до ЕС искане за отсрочка, ако сделка не бъде постигната. Предвид факта, че същият този парламент е отхвърлил три пъти сделката на Тереза Мей, сега е много несвойствено той да подкопава преговорната позиция на правителството, което единствено може да договори евентуална по-добра сделка. За всеки, който може да събере две и две е очевидно, че парламентът вече стои полуофициално против резултата от референдума и се надява Брекзит да се провали.

За да попречи на блокиралия парламент, чиято единствена ясна воля сега е насочена против волята на гражданите, да гласува този закон, Джонсън посъветва кралицата да прекрати сесията на парламента за няколко седмици. Това конституционно правомощие на кралицата беше признато от съда, но актът беше отменен с изключително необичайни аргументи. Така парламентът се събра отново и гласува “Законът Бен”, наречен от Борис Джонсън “Закон за капитулацията”, с който практически връзва ръцете на правителството да преговаря.

Джонсън има предложение към ЕС, което звучи разумно, защото удовлетворява всички заявени от Брюксел приоритети. Той предлага да се замести клаузата за Ирландия (която именно пречеше на сделката на Мей да получи подкрепа в парламента) с алтернативна уговорка. Северна Ирландия да напусне митническия съюз заедно с останалата част от Обединеното кралство, но да остане под регулаторния режим на ЕС за стоки и услуги. Последното ще подлежи на одобрение от местния парламент на Северна Ирландия или от референдум на всеки четири години. Митническата граница няма да има “физически бариери, от каквито се опасяват Дъблин и Брюксел, ами проверките на стоките ще се случват във фирмените складове или други подобни съоръжения.

Според доверен източник на Spectator от “Даунинг стрийт”, ирландците са били отворени за разговор, докато не е станало ясно, че парламентът в Лондон е приел закона, с който да предотврати възможността за излизане без сделка. Напълно очаквано, ирландският премиер Варадкар е изгубил стимул да разговаря, щом е научил че Великобритания няма да излезе на всяка цена. Меркел е разговаряла с Джонсън във вторник и неформално, ала категорично е отказала предложението му. Сега Варадкар, Меркел и колегите им в Брюксел вече нямат интерес да преговарят с британското правителство, защото няма опасност от излизане и най-лошото, което може да стане (според тях) е Джонсън да спечели едни нови избори през ноември, след което да се върне и да им предложи същата сделка. Има обаче и шанс Борис да изгуби, Брекзит да се провали и да се стигне до нов референдум – и именно на това разчитат те.

Има само два фактора, които те не калкулират трезво.

Първо, правното основание на “закона за капитулацията” може да е под въпрос, тъй като няма прецедент парламентът да е диктувал в такива детайли външната политика, която е компетенция на правителството. Джонсън може да се опита да изпрати второ писмо, с което да отмени първото или да потърси друга пролука в правото. Второ, ако той успее да прехвърли цялата вина за новото отлагане на парламентарната си опозиция (а Борис е ненадминат в едно нещо и това е политическия театър), той има много голям шанс да спечели изборите; и ако това стане, настоящата сделка няма да бъде обратно на масата. Получи ли Борис пълен мандат и мнозинство, Брекзит ще се случи без сделка.


Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!