НОВО

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Каталунският сепаратизъм не е националистически

Време за четене: 3 мин.

Референдумът в Каталуния многократно беше наречен в медиите „националистически” и така наречените каталунски „националисти” станаха предмет на разговора за бъдещето на региона. Има обаче структурни и контекстуални проблеми с това определение и то по-скоро не отговоря на реалността.

Най-напред, съвременният европейски национализъм, чиито противници го квалифицират като популизъм или националпопулизъм, по правило винаги действа през установените конституционни механизми. Той търси промяна само чрез законни избори и референдуми, защото в света на либералния политически консенсус, в който неговите позиции са извън рамките на допустимата реторика, това е единственият източник на легитимност за едно такова движение.

Тоест, въпреки че често не се съобразява с доктрината на либералната демокрация, европейския национализъм търси начин да я отхвърли през законови механизми. В случая с Каталуния станахме свидетели на незаконно организиран референдум с противоконституционна цел. Последвалото деклариране на независимост беше напълно незаконен, по същество революционен акт.

Това води към втората разлика, която е обяснение и източник на първата.

Каталунският сепаратизъм е революционно движение, докато съвременният европейски национализъм е контрареволюционен. Затова и той е много различен от национализма от 19-ти и 20-ти век, който е бил национализъм на революциите. Сегашните националисти реагират против реформирането на конституционния ред, което европейската интеграция малко или много носи; и желаят реставриране на социални ценности от миналото чрез нелиберален, но все пак легитимен демократичен процес. И тази разлика е съществена, защото ако преди 100 години европейските национализми са били конкурентни и враждебни един към друг, то днес те са солидаризират и вдъхновяват един от друг, търсят взаимна идентификация и сътрудничество, защото тяхната кауза този път не е промяната, а спирането на промяната.

Каталунското сепаратистко движение е прогресивно, то си представя либерална Каталуния, независима от консервативното управление в Мадрид и ненавижда испанските националисти. И не само тях – каталунците не са идентифицират, а и не са припознати от никое друго националистическо движение в Европа, освен от шотландското, което по същество също беше опит за лява революция.

 

Тук идва третата разлика.

Каталунските сепаратисти не отговорят на демографския профил на европейските националисти. Европейските националисти живеят извън мегаполисите, в провинцията. Те имат значително по-висока средна възраст и по-ниско образование. Тяхното класово различие с либералите не е водещото при тях, то е само функция на географската, възрастовата и културната им диференцираност.

Това са хората, които нямат досег с мултикултурната реалност на мегаполиса, не са икономически готови за глобалния свят и не са образовани в университетите, които проповядват и защитават този свят.

Каталунските сепаратисти са точно от обратната страна на демографията. Те идват от града, който има 15% от населението на Испания, но в същото време 20% от брутния продукт, 25% от експорта и 56% от новите инвестиции. Това е революция на прогресивния град, който не иска да има нищо общо с изостаналата провинция.

След Брекзит подобни настроения имаше в Лондон, където либерали родиха идеята за сецесия на столицата от провинцията, защото огромното мнозинство в града беше гласувало за оставане.

В случая с Каталуния местната идентичност и език само способстват съвременния сепаратизъм, но той не е основан на тях. Неговият истински двигател е идеологически, а не етнически.

 

От Вести

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!