НОВО

Без субсидия не може, но кажете защо?

Ако не сте разбрали, намираме се по средата на предизборната кампания за местния вот. Не се притеснявайте, ако не сте разбрали, кампания така или иначе почти няма. Тук там може да мярката по някой билборд, вял плакат или някой банер в интернет сайт… Нищо общо с морето...

Завръщането на лошите бели мъже

Вече години наред културният климат е толкова силно доминиран от големия разказ за „лошите бели мъже“, които мачкат „бедните репресирани малцинства“, че ни се струва странно, когато някакви художествени продукти кривнат за малко от партийната линия и не се подчинят на...

Грета Тунберг не спечели Нобеловата награда за мир – и слава Богу

Днес, на 11-ти октомври, приблизително в 12:00 ч. българско време, Нобеловият комитет най-накрая оповести кой ще е носителят на тазгодишната Нобелова награда за мир. Хората очакваха със затаен дъх името на наградения, като някои от тях се опасяваха, а други се...

Брекзит – последно действие, първа сцена

Датата 31 октомври наближава неумолимо за Борис Джонсън и Великобритания. Ето как е подредена сцената за заключителното действие: Борис Джонсън е избран с 2/3 мнозинство от членовете на Консервативната партия заради обещанието си, че ще изведе страната от ЕС на 31...

Бягайте! Норвежците идат!

Някъде четох, че не само през мрежите, не само чрез персонално изпращане на видеоклипове, но и чрез анонимни телефонни обаждания по списък преди няколко дни се произведе истерия, че социалните служби ще тръгнат по училищата и ще събират циганета, за да ги отнемат от...

Ухажването на старата градска дама

Волен Сидеров в обичайното си изборно амплоа, Веселин Марешки обещаващ бензиностанции и Митьо Пищова, чийто изборен неуспех е предначертан от това, че никой не му знае фамилията, са единственото нещо, което ни напомня, че сме в реална изборна кампания. (ако не четете...

Дисекция на централния софиянец

Ето че тази седмица за втори път ще цитирам една публикация, която започва с изречението: „Четиримата кандидати за кмет на София, които дотук излъчиха десните, объркват сериозно столичаните от централните квартали“. Първия път показахме кои са тези...

Дебели противоречия

Tрудно е да се поддържа култура, в която едни и същи хора се борят с расизма и сексизма като демонизират белите мъже, противопоставят се на публичното засрамване, засрамвайки публично, мразят капитализма от смартфоните си и водят „необходими на обществото разговори“,...

Рационализъм, изчислимост и знание

Рационалност и изчислимост  “Всички най-велики математици отдавна са осъзнали, че представеният в тази книга метод е не само изключително полезен при анализа, но и допринася значително за решаването на физически проблеми. Защото тъй като тъканта на Вселената е...

Каква обществена телевизия искат българите? (резултати)

Преди няколко седмици зададохме въпроси относно Българска Национална Телевизия. Същата телевизия, междувременно, попадна в центъра на общественото внимание, по съвсем други причини, но тази тема вече отразихме – тук, тук и тук. Анкетата е проведена изцяло онлайн пред...

Каталунският сепаратизъм не е националистически

Време за четене: 3 мин.

Референдумът в Каталуния многократно беше наречен в медиите „националистически” и така наречените каталунски „националисти” станаха предмет на разговора за бъдещето на региона. Има обаче структурни и контекстуални проблеми с това определение и то по-скоро не отговоря на реалността.

Най-напред, съвременният европейски национализъм, чиито противници го квалифицират като популизъм или националпопулизъм, по правило винаги действа през установените конституционни механизми. Той търси промяна само чрез законни избори и референдуми, защото в света на либералния политически консенсус, в който неговите позиции са извън рамките на допустимата реторика, това е единственият източник на легитимност за едно такова движение.

Тоест, въпреки че често не се съобразява с доктрината на либералната демокрация, европейския национализъм търси начин да я отхвърли през законови механизми. В случая с Каталуния станахме свидетели на незаконно организиран референдум с противоконституционна цел. Последвалото деклариране на независимост беше напълно незаконен, по същество революционен акт.

Това води към втората разлика, която е обяснение и източник на първата.

Каталунският сепаратизъм е революционно движение, докато съвременният европейски национализъм е контрареволюционен. Затова и той е много различен от национализма от 19-ти и 20-ти век, който е бил национализъм на революциите. Сегашните националисти реагират против реформирането на конституционния ред, което европейската интеграция малко или много носи; и желаят реставриране на социални ценности от миналото чрез нелиберален, но все пак легитимен демократичен процес. И тази разлика е съществена, защото ако преди 100 години европейските национализми са били конкурентни и враждебни един към друг, то днес те са солидаризират и вдъхновяват един от друг, търсят взаимна идентификация и сътрудничество, защото тяхната кауза този път не е промяната, а спирането на промяната.

Каталунското сепаратистко движение е прогресивно, то си представя либерална Каталуния, независима от консервативното управление в Мадрид и ненавижда испанските националисти. И не само тях – каталунците не са идентифицират, а и не са припознати от никое друго националистическо движение в Европа, освен от шотландското, което по същество също беше опит за лява революция.

 

Тук идва третата разлика.

Каталунските сепаратисти не отговорят на демографския профил на европейските националисти. Европейските националисти живеят извън мегаполисите, в провинцията. Те имат значително по-висока средна възраст и по-ниско образование. Тяхното класово различие с либералите не е водещото при тях, то е само функция на географската, възрастовата и културната им диференцираност.

Това са хората, които нямат досег с мултикултурната реалност на мегаполиса, не са икономически готови за глобалния свят и не са образовани в университетите, които проповядват и защитават този свят.

Каталунските сепаратисти са точно от обратната страна на демографията. Те идват от града, който има 15% от населението на Испания, но в същото време 20% от брутния продукт, 25% от експорта и 56% от новите инвестиции. Това е революция на прогресивния град, който не иска да има нищо общо с изостаналата провинция.

След Брекзит подобни настроения имаше в Лондон, където либерали родиха идеята за сецесия на столицата от провинцията, защото огромното мнозинство в града беше гласувало за оставане.

В случая с Каталуния местната идентичност и език само способстват съвременния сепаратизъм, но той не е основан на тях. Неговият истински двигател е идеологически, а не етнически.

 

От Вести

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!