fbpx

НОВО

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Препъникамъни пред икономиката ни

Перфектната буря е налице - какво можем да избегнем? Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят Перфектната буря е налице - глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата...

Не, светът не загива!

Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората„. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко...

“Амнистия” за предприемача – тук и сега

В пазарната икономика клиентът решава какво да се произвежда, гласувайки с покупките си В реалност­та ролите „предприемач“ и „капиталист“ често се смесват След Освобождението строителите на съвременна България започват от нулата. За няколко десетилетия изцяло...

Въглеродната неутралност е загубена кауза за света и Европа

Въглеродната неутралност е загубена кауза в глобален мащаб и в Европа, освен ако Старият континент не реши да се самоубие икономически. Пренасочването на пари се прави от политици, които нямат реална представа как функционират процесите и които са длъжни...

Европа по пътя към социализма

Авторът в дясната платформа Стефан Стоянов гостува в предаването "Работен дневник - Business Daily" по "ТВ Европа". Тръгнала ли е Европа по пътя към социализма? Вижте пълното...

Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020?

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Владимир Сиркаров гостува в предаването "Делници" по телевизия "Евроком". Сурова ли ще бъде финансовата зима 2020? Новият външен дълг от 5 млрд. - защо бе изтеглен той?. Абсолютната давност на земите. Идва ли краят на казусът...

Има ли решение на политическата криза и какво да е то?

Авторите в дясната платформа "Консерваторъ" Иван Стамболов и Кузман Илиев гостуваха в предаването "Референдум" на БНТ. Тема на разговора бе политическата криза у нас. Вижте цялото...

Развитието на епидемията в България март-октомври 2020

Резюме: В статията разглеждаме развитието на епидемията в България, взетите мерки от правителството и резултатите към момента. Анализираме управлението на епидемията, правим качествен анализна сценариите и краткосрочна прогноза до края на октомври Вирусът SARS-COV-2...

Нищо освен прозападна кауза не може да обедини десницата

Време за четене: 6 мин.

Иво Инджев*

„Разрешение за бунт” е като „подстрекателство към самоуважение”. Защото бунтът и самоуважението могат да бъдат истински само ако са лична инициатива.

Надежда Нейнски посочи тази сутрин за зрителите на БНТ „невидимия” факт, че на партийно ниво българските управляващи чакат разрешение от Москва, за да заемат проевропейска позиция за събитията в Украйна.

Да, след дълго увъртане и „провинциално миекане” в проруската ни провинция, външният министър Кристиян Вигенин най-после склони да артикулира европейското становище, че за ескалацията на украинската криза има виновен и това е именно управляващият Янукович. На намека обаче, че БСП няма подобна позиция, Вигенин бързо и твърде неубедително побърза да замаже от екрана на БНТ тази сутрин истината, че „всяка партия” ( сякаш не става дума именно за неговата, управляващата!) си имала собствени съображения.

„Съображенията” бяха извадени вчера на показ от факта, че депутатите от управляващите партии, сред които и напусналите „Атака” ( но не и нишата на русолюбящия български национализъм) евродепутати не искат или не просто не бива да гласуват предложената от Надежда Нейнски неудобна за Путин декларация на българските евродепутати, макар де факто, чрез заетата от Вигенин по същото време позиция, София всъщност вече им позволява подобен демарш.

София, под влиянието ( или натиска?) на Брюксел, може и да позволява, обаче Москва не дава да се леят сълзи за украинския проевропейски стремеж и това се оказва по-важно за руските троянски евроконе с българска регистрация на паркинга на Европарламента.

Тази „случка” с разделението на българските евродепутати е до момента най-ярката демонстрация на факта на противопоставянето на прозападните и проруските българи. Не го търсете под лупа в семейството, при съседа или където и да било в битовото ви обкръжение, където виждаме това разминаване на манталитета всекидневно. Разделението по линията изток-запад, което преодоля вчера вътрешнополитическите различия между сини, гербаджии и царисти, обединявайки ги в Брюксел под декларацията на бившия министър на външните работи от времето на българското прозападно правителство ( 1997-2001 г.) Надежда Нейнски, вече марширува открито на върха на европейската политика!

Оказва се това, което твърдя отдавна: нищо не може да обедини разделената по безброй признаци и причини прозападно настроена политическа половина, освен самата прозападна кауза в сблъсък с проруската у нас. Путинската пета колона стана видима и за упорито незрящите нашенци, а невъзможното във вътрешните ни спорове обединение на прозападните сили на българите получи първия си сертификакт за годност, макар и катализиран от нещастието на украинците да се окажат под по-силен руски натиск от нас. Засега.

Истината е тъкмо тази: БСП, ДПС и „Атака” са до такава степен производна на руските интереси в България, че продължават да се държат точно така, както по време на грузинската криза през август 2008 г., когато Русия разгърна пълномащабна война на отсрещния черноморски бряг срещу малката, православна, традиционно русофилска Грузия, превръщайки я трайно, ако не завинаги вече, в свой враг и антипод.

Малката, черноморска, православна, русофилска България, управлявана от проруската тройна коалиция със Станишев начело, мълча солидарно с огромната Русия, проявила се като брутален побойник, който на настъпване по мазола отговаря с кървав побой с цялата си мощ.

София изчака тогава близо три седмици общата позиция на ЕС, за да се присъедини с възможно най-мека формулировка към осъдителната спрямо Москва позиция на Брюксел. След което София отново млъкна и мълчи по темата в угода на Русия и до днес.

Нямам съмнение, че взимайки със скърцане ( на зъби) европейския завой, Вигенин е имал вчера предварителна информация накъде клонят везните, които принудиха Янукович да отстъпи днес.

“Обявявам стъпките, които трябва да бъдат предприети, за да се възстанови спокойствието и да се избегнат следващите жертви на конфронтацията. Ще свикам предсрочни президентски избори. Ще инициирам връщане към конституцията от 2004 година с преразпределяне на пълномощията в полза на парламента”, се казва в изявление на Янукович, публикувано днес на сайта на украинския държавен държавния глава.

Възможно е обаче този път да се натъкваме и нещо повече от обичайното хитруване на столетницата и нейните чеда във властта. За да разберем контекста, трябва да се върнем малко назад.

От края на 2008-ма та чак до последния момент до края на април 2009-та президентът Първанов и покорната му българска пропаганда рекламираха месеци наред предстоящо благоволение на Путин да присъства на специално организирания като за негова регионална трибуна енергиен форум в София (през април 2009-та). Тогава обаче руският премиер царствено зашлеви своя васал Първанов с отсъствието си.

Лъжите от този род, по една вече наложена традиция ( никой да не смееше да проверява дали президентът има подарени мезонети на един ясно посочен и издайнически охраняван от полиция адрес, например), бяха приети на вяра от медиите в България. Така и Путин си остана сит и битият ( Първанов) бит.

След императорския шамар се наложи външният министър Ивайло Калфин да лъже ( това е точната дума!) на пресконференция, че изненадващият отказ на всесилния руски министър-председател бил причинен от липсата на готовност от българска страна да подпише за „Южен поток”. Иначе казано, Калфин призна все пак, че става дума за наказание, но не посочи истината, която пък беше замазвана в Москва от говорителя на правителството Дмитрий Песков с друга издаваща надменността на имперска Русия „полуистина”: нямало смисъл Путин да идва в София броени дни преди там да кацне българският премиер Сергей Станишев ( и тази „липса на смисъл” осени Путин в последния момент, унижавайки др. Първанов да се надява публично да го уважи в София!).

А истината, за която съм намеквал и друг път, ще прочетете тук и сега: Путин наказва тогава своя васал Първанов с отсъствието си от провалената „световна” енергийна конференция в София заради присъствието на грузинеца Михаил Саакашвили. За да не го „правят” велик и тържествуващ, че е накарал Путин да отмени едно отдавна планирано турне за рекламиране на любимите му енергийни проекти, обслужващите Путин руски и български чиновници лъгаха целия свят, въвличайки малка България в големите си мерзости.

Това „малко отклонение” е необходимо като предисловие за проясняване на сегашната мъгла, от която бавно изпълзява позицията на Вигенин, най-близкия министър на Станишев в днешния кабинет ( забележете, че Вигенин често се произнася и по доста вътрешни проблеми, като уличните протести в София).

Важно е да помним, че премиерът Станишев два пъти беше принуждаван демонстративно да чака за аудиенции в Русия: веднъж вися с часове в предверието на вилата на Путин в Сочи през есента на 2008-ма и втори път –цял ден в предверието на президента Медведев в Москва през пролетта на следващата година.

Днес Станишев и Вигенин са във вътрешнопартийна война с Първанов и Калфин, включително по въпроса кой да е първа писта на путинизма в България. Първанов и Румен Петков, ползвайки предимството да не са принудени в момента да се мазнят на Брюксел, постоянно накисват пред Кремъл Станишев и четата му, че не служат достатъчно вярно на Москва, като се помайват за проекта АЕЦ „Белене”. Сложна обстановка, нали!

Станишев не може да си позволи лукса да настрои срещу себе си по русофилска линия партията си, наежена и без това от конфликта с АБВ, седи на двата стола по класическия за столетницата начин. От една страна пуска напред и за пред Брюксел външния министър Вигенин ( стоейки лично в сянка), но си запазва ролята на русофил за пред другарите и другарките по съборите с партизани и ятаци.

Примерът с Грузия в цялата тази бъркотия е поучителен, защото след измъкването си от руската орбита тази откровено прозападна страна се разви като една от най-малко корумпираните държави в СВЕТА. И обратното, попадналите под пряко руско управление нейните земи в Южна Осетия изглеждат жалко спрямо съседна Грузия. Контрастът е като между Северна и Южна Корея.

Това е доста поучително за малката, православна, черноморска, ( прозападна по документи) русофилски управлявана България.

Oт ivo.bg

* Иво Инджев е български журналист и блогър.

Споделете чрез

Предишен

Следващ