НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

Шантал Делсол: Европа, която отрича корените си, ще разгневи бащите си

Време за четене: 4 мин.

Френският философ Шантал Делсол, създател на Института “Хана Аренд”, е сред дузината европейски интелектуалци, подписали “Парижката декларация”. Този манифест дава представа за “Европа, в която можем да вярваме”, истинската Европа, която не е тази пред очите ни, днешната Европа в плен на сблъсък на цивилизации и на глобализацията.

 

– “Европа ни принадлежи и ние принадлежим на Европа”. Така започва “Парижката декларация”, манифест за една Европа, в която бихте могли да вярвате, една плътска, въплътена, вкоренена Европа, която се противопоставя на днешната Европа. Каква е връзката между вашия проект за Европа и този на бащите основатели?

 

– Не мисля, че бащите основатели са предвидили това: Европа, която отрича корените си, за да не обиди новите си гости, и се срамува от това, което е. Бащите основатели имаха различни мнения, но тяхната Европа бе закотвена в своята култура и история, тя не беше административна машинария, активирана от меритокрация.

 

Миналия септември Еманюел Макрон произнесе реч за Европа в Сорбоната, в която заяви, че трябва “да преоткрием амбицията” на европейския проект, да “сепнем съзнанието си (…) в момента, в който това мракобесие се разпространява в Европа”. Какво ви говори това връщане на защитата на европейския проект на политическата сцена, в момента, в който той е оспорван все по-видимо навсякъде в Европа (последно в Италия, например)? Еманюел Макрон казва това, което трябва да се каже. Това е театър! Думите са прекрасни. Но няма нищо зад тях.

 

– Европа не би могла да се ръководи от “мултикултуралистка” догма, отговорна според вас за днешното й разпадане. Днес тя трябва да се справи с исляма. Какво място има за исляма в тази Европа, в която вие вярвате?

 

– Има място за гост, когото посрещаме гостоприемно, когато идва в бедствено положение и от когото искаме да спазва нашите закони и обичаи, както е нормално. Именно защото не изискваме нищо в това отношение, ние позволяваме ксенофобията да нараства опасно. Въпросът за приема на имигранти е трагичен въпрос, защото включва две основни ценности, които си противоречат: гостоприемството и съхраняването на приемащата култура. Когато се поставя трагичен въпрос, само личната съвест трябва да отговори – тук всяка европейска страна дава по съвест свой собствен отговор. Смятам, че нямаме право да определяме имигрантски квоти, които всеки трябва да приеме, а след това да дискредитираме морално онези, които не са направили достатъчно. Германците имат право да отричат ценността на съхраняването на приемащата култура и да държат сметка само за гостоприемството като ценност. Това е тяхната страна и тяхното решение. Но никой няма право да раздава морални оценки тук и там, нито да претендира, че единствената важна ценност е гостоприемството, което не е вярно. 

 

– Твърдите, че мултикултурализмът е привилегия на империите, докато вие защитавате националната държава като “запазена марка на Европа”. Но как може да се разбие силното влияние на американската ултралиберална империя? Не е ли единственото решение да се пребориш с една империя нейното разпадане, както често е показвала историята?

 

– Не можем да сравняваме американската империя с великите исторически империи! Това е империя в производен смисъл. Мултикултурализмът принадлежи преди всичко на англосаксонската култура. Франция има друга визия за нещата. Ако приемем мултикултурализма във Франция (което сме напът да направим не поради убеждение, а просто поради  малодушие), то тогава трябва да преразгледаме всичко онова, което изгражда Франция, републиканското училище, например.

 

– Вие настоявате много за християнските духовни корени и класическите интелектуални корени на Европа. Как да върнем смисъла на тези корени в една все по-дехристиянизирана Европа, в която атеизмът прогресира силно (64 на сто от младите на възраст 19-24 г. във Франция се обявяват за атеисти), и в която гръко-латинската култура е заменена от масовата американска култура?

 

– Културата на Европа се е променила из основи не заради нейната дехристиянизация. Християнските корени бяха възприети от Просвещението и се развиват по друг начин. Реакцията на силно чувство на вина на европейците след Холокоста показва, че ние не сме загубили нито чувството за човешко достойнство, нито идеята за грях. Що се отнася до масовата култура, тя е не толкова американска, колкото наследница на една зле разбрана или заблудена демокрация. Ако смятате, че демокрацията изисква да изпращаме всички в университета, дори онези, които не са прочели и няма да прочетат нито една книга, така че да раздадем дипломи с отстъпка в цената, тогава вие създавате масова култура. Демокрацията се превръща в демагогия.

Оригинален източник: atlantico.fr

От: glasove.com

Превод: Галя Дачкова

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!