НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Важната среща между Севера и Юга – какво трябва да знаем

Време за четене: 5 мин.
Само след часове, около три през нощта българско време, ще започне третата лидерска среща между Северна и Южна Корея в досегашната история – предишните две бяха през 2000 и 2007 година. (бел.ред. срещата премина успешно, резултатите от нея са все още неясни) Това се случва дни след като новината, че Ким Чен Ун „прекратява ракетната си програма” обиколи света и около месец преди другата голяма среща – на Ким и Доналд Тръмп.
Тези събития вдъхват надежда на света, че може да има мирно разрешаване на конфликта на Корейския полуостров, въпреки изблиците на напражение в края на миналата година. Анализът обаче показва много по-сложна реалност от тази, която политиците се опитват да представят.

 Какво да очакваме от срещата?

 Очаква се Мун Джей-ин и Км Чен-ун да разговарят по три основни теми:

1. Подписване на мирно споразумение, което официално да прекрати Корейската война. Формално, през 1953 година е подписано само споразумение за прекратяване на огъня, но мирен договор все още няма, 65 години по-късно. Южна Корея дори продължава символично да поддържа комитет от управители на петте северни провинции.

2. Подобряване на трансграничното сътрудничество. Това ще рече разхлабване на напрежението по границата – например символично разоръжаване на войниците в демилитаризираната зона и спиране на излъчването на пропаганда в граничните райони. По-нататък, това може да значи събиране на разделени семейства – проблем, близък до сърцето на Мун Джей-ин, който произхожда от семейство на бежанци и през 2004, като съветник на тогавашния президент, придружава майка си на емоционална среща с нейната сестра, която е останала в Северна Корея. В още по-широк смисъл, може да се водят и разговори за изработване на някаква рамка за постепенно бъдещо обединение на двете Кореи – въпрос, който е обсъждан още през 2000 година. Тогава Пхенян предлага федерация, а Сеул конфедеративно управление – разликата между двете опции е най-вече във външната политика и възможността за разполагане на американски войски в Юга.

3. Денуклеаризация на полуострова. Това е единствената тема, по която няма предварително изготвени и съгласувани решения между дипломатическите екипи; двамата лидери ще трябва да обсъдят и разрешат този въпрос на място. Всички държави замесени пряко или непряко в конфликта – КНДР, РК, Китай, САЩ, Япония и Русия – изразяват желание и подкрепа за денуклеаризация (премахване на ядрените оръжия и програми), но различните столици имат различно разбиране за значението на тази дума. За това ще стане дума малко по-нататък

Оптимизъм в Сеул

Президентът Мун Джей-ин е представител на определено крило в южнокорейската политика, което вярва в политиката на диалог и взаимодействие със Севера като път за обединение. Неговият оптимизъм изглежда безграничен и на моменти разделен от реалността.

През миналата седмицата, той събра представители на корейските медии, за да ги убеди че Ким Чен-ун е искрен и че КНДР е готова за пълна денуклеаризация. Междувременно, откакто е обявена официално срещата, правителството инвестира много пари в положителен пиар за срещата, като ангажира държавни служители на всички нива да участват в неговото популяризиране (например южнокорейски полицаи се снимат в клипове, в които се сравняват със севернокорейските си колеги) и дори плаща за реклами с известни актьори и певци.  Медиите в Сеул публикуват огромен брой статии, които обясняват как ще се състои срещата до най-малката подробност – целият протокол, жестовете които ще се разменят, храната която ще се поднася и т.н.

Не толкова оптимистичният поглед

Хладната оценка за потенциала на тази среща изисква да се отчетат много фактори:

1. Ким представя манипулативно т.нар. спиране на ядрените и ракетните тестове. В действителност, площадката Пунгйе-ри, на която се тествт на ядрени устройства  е тежко повредена от шестте ядрени опита проведени в недрата на планинат Мантап от 2006 година насам. Според китайски геолози, опитът от септември миналата година е причинил големи вътрешни срутвания (според друга информация 200 работници са били затрупани и убити при инцидента), които са направили площадката неизползваема и дори опасна, тъй като още срутвания може да доведат до изтичане на радиация в атмосферата. В този смисъл, много е възможно Ким да се опитва да изтъргува техническо си изоставане като добра воля. Но дори да му вярваме, по неговите собствени думи, Северна Корея вече разполага с работещи ядрени глави и ракети, които имат малък, но непренебрежим шанс да поразят цели в САЩ. Именно това е важното за Ким Чен-ун, неговата стратегия е да бъде заплашителен, а не прецизен; ако ракетите Хуасонг-15 имат дори един процент шанс да поразят западна държава, това е достатъчно да държи враговете му на дистанция.

2. Мун Джей-ин трябва да убеди Ким да подпише споразумение за обезопасяване на конкретни обекти с Международната агенция за ядрена енергия. В светлината на описаното по-горе, ако КНДР наистина има ядрени способности, то вече „замразяване на ядрената програма” трябва да означава нещо повече от мораториум върху тестовете. Пхенян трябва да допусне наблюдение и инспекция на ядрените си обекти или на разумно договорена част от тях. Това не само ще въвлече (донякъде) КНДР в системата на международно сътрудничество, но и ще позволи на външния свят да придобие по-реална представа за състоянието на севернокорейския технологичен потенциал, върху който нямаме поглед от десетилетия.

3. Ким ще се опита да раздалечи позициите на Сеул и Вашингтон. Още от Олимпийските игри насам, той осъзнава ясно, че Мун е много отворен за диалог, докато Тръмп е по-агресивен и назначава в администрацията си ястреби като Помпео и Болтън. Това води до безпрецедентна липса на хармония на настроенията в Сеул и Вашингтон, която засега не намира конкретен израз, но Ким ще се опита да я използва. В идеалния сценарий за него, Южна Корея мълчаливо ще престане на прилага стратегията за максимален натиск и ще мине неофициално в лагера на Китай и Русия, които промотират воденето на мирен диалог с режима в Пхенян.

Очакванията не трябва да бъдат прекалено високи. Властта на Ким Чен-ун е силно зависима от ядрения му потенциал и той няма лесно да направи отстъпки. Засега обаче, стратегията на максимално напрежение работи добре и не бива да бъде изтъргувана за дреболии, нито на тази среща, нито на следващата.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!