НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

Важната среща между Севера и Юга – какво трябва да знаем

Време за четене: 5 мин.
Само след часове, около три през нощта българско време, ще започне третата лидерска среща между Северна и Южна Корея в досегашната история – предишните две бяха през 2000 и 2007 година. (бел.ред. срещата премина успешно, резултатите от нея са все още неясни) Това се случва дни след като новината, че Ким Чен Ун „прекратява ракетната си програма” обиколи света и около месец преди другата голяма среща – на Ким и Доналд Тръмп.
Тези събития вдъхват надежда на света, че може да има мирно разрешаване на конфликта на Корейския полуостров, въпреки изблиците на напражение в края на миналата година. Анализът обаче показва много по-сложна реалност от тази, която политиците се опитват да представят.

 Какво да очакваме от срещата?

 Очаква се Мун Джей-ин и Км Чен-ун да разговарят по три основни теми:

1. Подписване на мирно споразумение, което официално да прекрати Корейската война. Формално, през 1953 година е подписано само споразумение за прекратяване на огъня, но мирен договор все още няма, 65 години по-късно. Южна Корея дори продължава символично да поддържа комитет от управители на петте северни провинции.

2. Подобряване на трансграничното сътрудничество. Това ще рече разхлабване на напрежението по границата – например символично разоръжаване на войниците в демилитаризираната зона и спиране на излъчването на пропаганда в граничните райони. По-нататък, това може да значи събиране на разделени семейства – проблем, близък до сърцето на Мун Джей-ин, който произхожда от семейство на бежанци и през 2004, като съветник на тогавашния президент, придружава майка си на емоционална среща с нейната сестра, която е останала в Северна Корея. В още по-широк смисъл, може да се водят и разговори за изработване на някаква рамка за постепенно бъдещо обединение на двете Кореи – въпрос, който е обсъждан още през 2000 година. Тогава Пхенян предлага федерация, а Сеул конфедеративно управление – разликата между двете опции е най-вече във външната политика и възможността за разполагане на американски войски в Юга.

3. Денуклеаризация на полуострова. Това е единствената тема, по която няма предварително изготвени и съгласувани решения между дипломатическите екипи; двамата лидери ще трябва да обсъдят и разрешат този въпрос на място. Всички държави замесени пряко или непряко в конфликта – КНДР, РК, Китай, САЩ, Япония и Русия – изразяват желание и подкрепа за денуклеаризация (премахване на ядрените оръжия и програми), но различните столици имат различно разбиране за значението на тази дума. За това ще стане дума малко по-нататък

Оптимизъм в Сеул

Президентът Мун Джей-ин е представител на определено крило в южнокорейската политика, което вярва в политиката на диалог и взаимодействие със Севера като път за обединение. Неговият оптимизъм изглежда безграничен и на моменти разделен от реалността.

През миналата седмицата, той събра представители на корейските медии, за да ги убеди че Ким Чен-ун е искрен и че КНДР е готова за пълна денуклеаризация. Междувременно, откакто е обявена официално срещата, правителството инвестира много пари в положителен пиар за срещата, като ангажира държавни служители на всички нива да участват в неговото популяризиране (например южнокорейски полицаи се снимат в клипове, в които се сравняват със севернокорейските си колеги) и дори плаща за реклами с известни актьори и певци.  Медиите в Сеул публикуват огромен брой статии, които обясняват как ще се състои срещата до най-малката подробност – целият протокол, жестовете които ще се разменят, храната която ще се поднася и т.н.

Не толкова оптимистичният поглед

Хладната оценка за потенциала на тази среща изисква да се отчетат много фактори:

1. Ким представя манипулативно т.нар. спиране на ядрените и ракетните тестове. В действителност, площадката Пунгйе-ри, на която се тествт на ядрени устройства  е тежко повредена от шестте ядрени опита проведени в недрата на планинат Мантап от 2006 година насам. Според китайски геолози, опитът от септември миналата година е причинил големи вътрешни срутвания (според друга информация 200 работници са били затрупани и убити при инцидента), които са направили площадката неизползваема и дори опасна, тъй като още срутвания може да доведат до изтичане на радиация в атмосферата. В този смисъл, много е възможно Ким да се опитва да изтъргува техническо си изоставане като добра воля. Но дори да му вярваме, по неговите собствени думи, Северна Корея вече разполага с работещи ядрени глави и ракети, които имат малък, но непренебрежим шанс да поразят цели в САЩ. Именно това е важното за Ким Чен-ун, неговата стратегия е да бъде заплашителен, а не прецизен; ако ракетите Хуасонг-15 имат дори един процент шанс да поразят западна държава, това е достатъчно да държи враговете му на дистанция.

2. Мун Джей-ин трябва да убеди Ким да подпише споразумение за обезопасяване на конкретни обекти с Международната агенция за ядрена енергия. В светлината на описаното по-горе, ако КНДР наистина има ядрени способности, то вече „замразяване на ядрената програма” трябва да означава нещо повече от мораториум върху тестовете. Пхенян трябва да допусне наблюдение и инспекция на ядрените си обекти или на разумно договорена част от тях. Това не само ще въвлече (донякъде) КНДР в системата на международно сътрудничество, но и ще позволи на външния свят да придобие по-реална представа за състоянието на севернокорейския технологичен потенциал, върху който нямаме поглед от десетилетия.

3. Ким ще се опита да раздалечи позициите на Сеул и Вашингтон. Още от Олимпийските игри насам, той осъзнава ясно, че Мун е много отворен за диалог, докато Тръмп е по-агресивен и назначава в администрацията си ястреби като Помпео и Болтън. Това води до безпрецедентна липса на хармония на настроенията в Сеул и Вашингтон, която засега не намира конкретен израз, но Ким ще се опита да я използва. В идеалния сценарий за него, Южна Корея мълчаливо ще престане на прилага стратегията за максимален натиск и ще мине неофициално в лагера на Китай и Русия, които промотират воденето на мирен диалог с режима в Пхенян.

Очакванията не трябва да бъдат прекалено високи. Властта на Ким Чен-ун е силно зависима от ядрения му потенциал и той няма лесно да направи отстъпки. Засега обаче, стратегията на максимално напрежение работи добре и не бива да бъде изтъргувана за дреболии, нито на тази среща, нито на следващата.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!