НОВО

Отхвърлянето на “джендър теорията” от папа Франциск

Ватиканът продължава да поражда смесени чувства сред прогресистката общност - както по света, така и в България. Папа Франциск нееднократно даде доказателства, че желае да адаптира католицизма към предизвикателствата на съвременната епоха и част от неговите изявления...

Просто преговори

Твърдият отговор на България към претенцията на Р С Македония по отношение на националната принадлежност на Гоце Делчев е правилно поведение. Защитавал съм и защитавам тезата, че в отношенията си с Македония трябва да бъдем максимално широко скроени и прагматични и...

Ще стане ли Москва “заложник” на Пекин

Друго важно събитие в рамките на седмицата, този път в източната част на Европа: срещата между руския президент Владимир Путин с китайския му колега Си Дцинпин в Санкт Петербург. Това е 28-ият път, в който двамата се виждат през последните 6 години. Срещата им дава...

Испанската партия Вокс – безапелационно дясно

Наскоро случайно попаднах на една реч на лидера на новата испанската дясна партия Вокс (Vox) Сантиаго Абаскал (Santiago Abascal). Речта е от партийно събрание в Мадрид на 7 октомври 2018 г. и причината да я преведа е, че по прекрасен начин показва как можем да се...

Комисарите в западните университети

Терминът „политически коректен“ е въведен в края на 20-те години на миналия век от руснаците и техните идеологически съюзници по целия свят, за да опишат защо възгледите на някои от верните на партията се нуждаят от корекция на партийната линия, пише в свой анализ...

От шеги и закачки към сериозната политика

Има нещо изконно сгрешено в безспорно отчетения през последните седмици факт, че най-добрите предложения за законови промени на изпълнителната власт или на народните представители, идват като шега, като опит за заяждане с политическите опоненти. Развихрилият се след...

Ще бъде ли Гърция двуполюсна?

Фокс Нюз: Гръцките консерватори печелят втория тур на местните избориРойтерс: Опозиционните консерватори победиха в гръцките местни избориАл Джазира: Консерваторите пометоха местните избори в Гърция Признавам, че това е музика за моите уши. След като спечели евровота...

Колко справедливо е Парижкото споразумение за климата?

Тръмп заяви, че ще оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, защото то не е справедливо и трябва да бъде предоговорено. Охулиха го. На срещата на Г-20 обаче и Ердоган заплаши, че няма да го ратифицира. Последното беше връх на дипломатическата наглост, на която...

Либералстващата ортодоксия

Миналата седмица папата се помоли заедно с румънския патриарх. Това стана повод за поредна вълна омраза по адрес на Българската Църква: "Видяхте ли? Видяхте ли как постъпват цивилизованите хора? А нашите?... Безобразие!" У нас критиците на Църквата се делят...

Защо имаше само бели хора в „Чернобил“?

Минисериалът „Чернобил“ се превърна в културно събитие и телевизионно явление с огромно влияние върху ежедневните разговори за съвременния обществен пейзаж. Всеки видя и взе каквото пожела от петте части на приключилата преди дни поредица за промишлената авария в...

Важната среща между Севера и Юга – какво трябва да знаем

Време за четене: 5 мин.
Само след часове, около три през нощта българско време, ще започне третата лидерска среща между Северна и Южна Корея в досегашната история – предишните две бяха през 2000 и 2007 година. (бел.ред. срещата премина успешно, резултатите от нея са все още неясни) Това се случва дни след като новината, че Ким Чен Ун „прекратява ракетната си програма” обиколи света и около месец преди другата голяма среща – на Ким и Доналд Тръмп.
Тези събития вдъхват надежда на света, че може да има мирно разрешаване на конфликта на Корейския полуостров, въпреки изблиците на напражение в края на миналата година. Анализът обаче показва много по-сложна реалност от тази, която политиците се опитват да представят.

 Какво да очакваме от срещата?

 Очаква се Мун Джей-ин и Км Чен-ун да разговарят по три основни теми:

1. Подписване на мирно споразумение, което официално да прекрати Корейската война. Формално, през 1953 година е подписано само споразумение за прекратяване на огъня, но мирен договор все още няма, 65 години по-късно. Южна Корея дори продължава символично да поддържа комитет от управители на петте северни провинции.

2. Подобряване на трансграничното сътрудничество. Това ще рече разхлабване на напрежението по границата – например символично разоръжаване на войниците в демилитаризираната зона и спиране на излъчването на пропаганда в граничните райони. По-нататък, това може да значи събиране на разделени семейства – проблем, близък до сърцето на Мун Джей-ин, който произхожда от семейство на бежанци и през 2004, като съветник на тогавашния президент, придружава майка си на емоционална среща с нейната сестра, която е останала в Северна Корея. В още по-широк смисъл, може да се водят и разговори за изработване на някаква рамка за постепенно бъдещо обединение на двете Кореи – въпрос, който е обсъждан още през 2000 година. Тогава Пхенян предлага федерация, а Сеул конфедеративно управление – разликата между двете опции е най-вече във външната политика и възможността за разполагане на американски войски в Юга.

3. Денуклеаризация на полуострова. Това е единствената тема, по която няма предварително изготвени и съгласувани решения между дипломатическите екипи; двамата лидери ще трябва да обсъдят и разрешат този въпрос на място. Всички държави замесени пряко или непряко в конфликта – КНДР, РК, Китай, САЩ, Япония и Русия – изразяват желание и подкрепа за денуклеаризация (премахване на ядрените оръжия и програми), но различните столици имат различно разбиране за значението на тази дума. За това ще стане дума малко по-нататък

Оптимизъм в Сеул

Президентът Мун Джей-ин е представител на определено крило в южнокорейската политика, което вярва в политиката на диалог и взаимодействие със Севера като път за обединение. Неговият оптимизъм изглежда безграничен и на моменти разделен от реалността.

През миналата седмицата, той събра представители на корейските медии, за да ги убеди че Ким Чен-ун е искрен и че КНДР е готова за пълна денуклеаризация. Междувременно, откакто е обявена официално срещата, правителството инвестира много пари в положителен пиар за срещата, като ангажира държавни служители на всички нива да участват в неговото популяризиране (например южнокорейски полицаи се снимат в клипове, в които се сравняват със севернокорейските си колеги) и дори плаща за реклами с известни актьори и певци.  Медиите в Сеул публикуват огромен брой статии, които обясняват как ще се състои срещата до най-малката подробност – целият протокол, жестовете които ще се разменят, храната която ще се поднася и т.н.

Не толкова оптимистичният поглед

Хладната оценка за потенциала на тази среща изисква да се отчетат много фактори:

1. Ким представя манипулативно т.нар. спиране на ядрените и ракетните тестове. В действителност, площадката Пунгйе-ри, на която се тествт на ядрени устройства  е тежко повредена от шестте ядрени опита проведени в недрата на планинат Мантап от 2006 година насам. Според китайски геолози, опитът от септември миналата година е причинил големи вътрешни срутвания (според друга информация 200 работници са били затрупани и убити при инцидента), които са направили площадката неизползваема и дори опасна, тъй като още срутвания може да доведат до изтичане на радиация в атмосферата. В този смисъл, много е възможно Ким да се опитва да изтъргува техническо си изоставане като добра воля. Но дори да му вярваме, по неговите собствени думи, Северна Корея вече разполага с работещи ядрени глави и ракети, които имат малък, но непренебрежим шанс да поразят цели в САЩ. Именно това е важното за Ким Чен-ун, неговата стратегия е да бъде заплашителен, а не прецизен; ако ракетите Хуасонг-15 имат дори един процент шанс да поразят западна държава, това е достатъчно да държи враговете му на дистанция.

2. Мун Джей-ин трябва да убеди Ким да подпише споразумение за обезопасяване на конкретни обекти с Международната агенция за ядрена енергия. В светлината на описаното по-горе, ако КНДР наистина има ядрени способности, то вече „замразяване на ядрената програма” трябва да означава нещо повече от мораториум върху тестовете. Пхенян трябва да допусне наблюдение и инспекция на ядрените си обекти или на разумно договорена част от тях. Това не само ще въвлече (донякъде) КНДР в системата на международно сътрудничество, но и ще позволи на външния свят да придобие по-реална представа за състоянието на севернокорейския технологичен потенциал, върху който нямаме поглед от десетилетия.

3. Ким ще се опита да раздалечи позициите на Сеул и Вашингтон. Още от Олимпийските игри насам, той осъзнава ясно, че Мун е много отворен за диалог, докато Тръмп е по-агресивен и назначава в администрацията си ястреби като Помпео и Болтън. Това води до безпрецедентна липса на хармония на настроенията в Сеул и Вашингтон, която засега не намира конкретен израз, но Ким ще се опита да я използва. В идеалния сценарий за него, Южна Корея мълчаливо ще престане на прилага стратегията за максимален натиск и ще мине неофициално в лагера на Китай и Русия, които промотират воденето на мирен диалог с режима в Пхенян.

Очакванията не трябва да бъдат прекалено високи. Властта на Ким Чен-ун е силно зависима от ядрения му потенциал и той няма лесно да направи отстъпки. Засега обаче, стратегията на максимално напрежение работи добре и не бива да бъде изтъргувана за дреболии, нито на тази среща, нито на следващата.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!