НОВО

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Изборът на Гешев – позор или радост

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му. Противниците...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: "Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в...

Всички обичат Реймънд и мразят Клинтън

Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или...

“Зелената чума” приближава България

В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като "черната чума" или по-точно "черната смърт". Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася....

Как е „няма ляво и дясно“ на френски?

След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде...

Свободата е опасна ценност

Вчера ме порази мисълта, че сме забравили какво е Свободата и в представите си сме го заместили с нещо друго - вярно, не с нещо коренно различно, но с някакъв частен случай, твърде далеч от обхвата на цялото. Свели сме свободата до липса на забрана, а липсата на...

София вече излетя: Колко далеч искаме да стигне?

През седмицата попаднах на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях, който е особено...

Хормоните на либерализма

Декоративно просветените български либерали, които неиронично се смятат за елит, постоянно пришиват истерични и конспиративни мотиви към всяка критика на така наречената „джендър идеология“. Самото съчетание от думи стимулира спазми по лицето на местния прогресивен...

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Черният девети

Време за четене: 7 мин.

09.09.1944г. е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство – Деветосептемврийският преврат. Това е успешно и насилствено превземане на държавната и местната власт в Царство България с въоръжени сили, организирано от опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт. Превратът през нощта на осми срещу девети септември не е бил извършен самостоятелно – не е просто революция на работническата класа, а се дължи на червената армия, окупирала отделни части от територията на страната ни. В резултат е свалено законното правителство на Константин Муравиев, което скъсва връзките си с Германия и позволява на немските войски да се изтеглят. Същевременно такова е и отношението на България към СССР – пълен неутралитет. Въпреки това Държавата е свалена от „братята руснаци“. След преврата на власт идват Отечествен фронт с лидер Кимон Георгиев и страната ни е принудена да сключи примирие със съюзниците, като започва да воюва на тяхна страна. Защо тогава не сме победители? Защо е окупация, а не освобождение?

България излиза от войната на 5-ти септември и започва преговори със страните от анти-хитлеристката коалиция. Всички немски войски са изгонени от страната или им е иззето оръжието. СССР е напълно наясно с тези стъпки на новото регентство и правителство. При подобна международна ситуация, навлизането на РККА в българските земи е в нарушение на международното право. Със заповед на българския военен министър, войските на Царството остават в казармите. След края на войната са оставени руски войски, чиято издръжка е поета изцяло от българската държава. Изнесен е целия архив на Царството, много злато и още безброй ценности, което отново говори, че РККА не освобождава България, а я окупира и вкарва в своята зона на влияние.

Непростими са действията на Народния съд. Фактически орган на левия революционен терор, действал в Царство България през декември 1944 – април 1945г. Това са думите на немския журналист-антифашист Волфганг Бретхолц, кореспондент на швейцарски и шведски издания – очевидец на събитията:

На девети септември, държавната власт в София, бе обсебена от група мъже, които се представят за истински демократи и представители на българския народ. През януари, 1945г. в София се разигра чудовищният процес срещу повече от 100 военнопрестъпници. Още в деня на пристигането си, издействах от министерството на пропагандата входна карта. Получих я с цял порой от пропагандно многословие, че този процес доказвал колко честно България скъсвала с фашисткото си минало. Самият съд се бе превърнал в театрална сцена с прожектори, високоговорители и публика, на която никой не пречеше да дава израз на своето отвращение и възмущение. Върху многото, подредени една зад друга пейки, седяха подсъдимите, общо 162-ма. Те представляваха най-знаменитата подсъдима скамейка, която някога е съществувала в цялата история на правосъдието. Голямото избиване на хора бе започнало. То нямаше да приключи преди във всеки град и във всяко село да бъде унищожена и последната свободомислеща личност, която би застрашила комунистическата диктатура. Един цял слой от населението. Духовният елит на народа. Той трябваше да бъде ликвидиран физически.

Този инструмент на терор е създаден с наредба-закон на 30.09.1944 г., от правителството на Георгиев, като това става в противоречие с Търновската конституция, която кабинетът претендира, че ще възстанови, и легализира започналото с Деветосептемврийския преврат повсеместното политическо насилие в страната.

От 20.12.1944 до 02.04.1945 са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са около 30 000, а обвинения са повдигнати на над 10 000. Съдбата на много други арестувани е неизвестна и до ден днешен. Процесите биват извършвани из цялата страна, включително на места като Софийския университет и Съдебната палата. За период от около 4 месеца са издадени над 9000 присъди, с които биват осъдени на смърт почти 3000 души, над 1000 получават доживотен затвор, а останалите получават присъдата от затвор от 1 до 20 години. Един от осъдените е Димитър Пешев, обявен за почетен гражданин на Израел и посмъртно получил най-високия български орден –,,Стара планина’’,  човек с голям принос за спасяването на българските евреи. Въпреки това присъдата му е 15 години затвор заради „фашистка дейност и антисемитизъм”. Константин

Муравиев е единственият оцелял министър председател на България от преди преврата. Присъдите се изпълняват в името на „Симеон Втори, цар на българите”, не заради него, а защото комунистите са искали да създадат илюзията, че Търновската конституция все още действа, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища.  Присъдата на тримата регенти Богдан Филов, княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов, както и на други бивши министър председатели става ясна в 16:00ч. на 01.02.1945г. В нощта на 1-ви срещу 2-ри февруари 1945г. край бомбени ями край Централните софийски гробища един след друг са разстреляни деветдесет души осъдени от народния съд, включително тримата регенти, бившите министър председатели Добри Божилов и Иван Багрянов, министри от техните кабинети, дворцови съветници и депутати от 25-тото Обикновено народно събрание. Присъдите са издадени под обвинението, че подсъдимите са монархо-фашисти и са виновни за въвличането на България във ВСВ на страната на Третия райх.

След установяване на властта и извършването на незаконния народен съд, са създадени няколко концентрационни лагери, най-известен от които – „Белене”. Там са вкарвани дори и хора, неизвършвали престъпление, всички – неудобни на властта или осмелили да й се противопоставят. Условията в лагера са ужасни, като дажбите храна са крайно недостатъчни.
Лагерът функционира почти до края на режима. Биват регистрирани 300 000 убити, безследно изчезнали и преследвани, без да споменаваме нерегистрираните.

Следващо престъпление на Окупацията е подаряването на българска територия – например Македония. Място, което тежи на сърцето на българския революционер от край време. Като част от замисъла за привличане на Тито и Югославия към СССР, Сталин изготвя план за създаване на македонска нация, като са правени такива и за създаване на добруджанска и тракийска. Войните от 1885, 1912, 1913 и 1915-1918, са представени като великобългарски шовинизъм и са отречени от новите управляващи. Българите в Македония са принудени да се отрекат от българското си гражданство. Същото се случва и в югозападния край, който се подготвя да бъде присъединен към Югославия. Има случаи на изтезавани и убити хора, поради отказа им да се пишат македонци. Единственото нещо, което попречва на осъществяването на плана, е спора между Тито и Сталин. Благодарение на него е спасен югозападният край и България не се присъединява към Югославия.

Списъкът с неща, случили се по времето на окупацията и след нея, които са в пълна вреда на българския народ, е толкова дълъг, че могат да бъдат изписани цели рафтове с книги. Девети септември не е датата, в която започват светли дни за България.

За съжаление в наши дни този социализъм отново е на мода. Цари дезинформация –  обществото не знае как функционира една държава икономически. Всеки иска безплатни неща, рязко увеличение на заплатите, солидарност към всички, липса на граници.

Това заплашва да доведе до нови черни дни за Българската държава и може да бъде спряно само и единствено със заинтересованост, любознание и четене, образоване с факти, а не вяра в избледнели спомени. По-кошмарното е, че  ако не вземем мерки този път жертви няма да бъдат само източните страни, а почти всички.

Социализмът е просто поредното красиво обещание, чиято реалност е деструктивна.

 

 

Студентски клуб "Спаичъ"

Студентски клуб "Спаичъ"

“СК Спаичъ” е дясна организация към дясната платформа “Консерваторъ”. Целта на младежката организация е да брани интереса на младежите от десния политически спектър, да организира събития свързани с политическия живот, икономиката. 

Любомир Цанев

Любомир Цанев

Редактор "Спаичъ"

Любомир Цанев завършва СУИЧЕ „Свети Климент Охридски“, град Благоевград през 2019 г. Той е настоящ студент по право в Юридическия факултет на Софийски университет ,,Свети Климент Охридски”. Пише проза и стихове. Има интерес към опазването на българската история.

Ангел Щурков

Ангел Щурков

автор в "Спаичъ"

Ангел Щурков е завършил НХГ”Св.св. Кирил и Методий” в град Благоевград. От тази година ще изучава История и геополитика на Балканите в СУ “Св. Климент Охридски”.

Тина Иванова

Тина Иванова

Редактор "Спаичъ"

Завършила ПМГ „Атанас Радев“, изучава „Българска филология“ в СУ „Свети Климент Охридски“, където работи по проекти, свързани с езикознанието и литературата. В последните 5 години активно се занимава с комуникации, социални мрежи и хуманитарна дейност. Участва в анализи на политическа и журналистическа реч

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!