Китай е по-голяма заплаха за САЩ от Русия

Роджър Кимбол, The Spectator

Един от най-запомнящите се моменти от американските президентските дебати през 2012 година  беше, когато участниците бяха попитани какво считат, че представлява най-сериознаjа заплаха за САЩ. Мит Ромни отговори, че е Русия. Барак Обама счете това за нелепо. Забавлявайки публиката и панела, Обама шеговито допълни – „Осемдесетте години на XX век ни се обаждат, за да си поискат обратно външната политика“.

Това беше преди Хилъри Клинтън, кандидатът ръкоположен от Обама да спечели през 2016 година, да стори невъзможното и да загуби от Доналд Тръмп.

Изведнъж отново всички започнаха непрестанно да споменават само Русия като фактор. Доналд Тръмп бил си „съдействал“ с руснаците. Това беше единствения отговор на иначе трудния въпрос – защо Хилъри Клинтън загуби? Всички приемаха бъдещата й победа за даденост, както всички приемаха Доналд Тръмп за вулгарен палячо с абсурдна и нелепа политическа програма.

Единственият недостатък на тази теза е, че никой не може да намери доказателства, че Тръмп наистина e получил помощ от руснаците. И то не защото не се търси достатъчно упорито. Демократите успяха да принудят администрацията на Тръмп да назначи специален прокурор за разследването на това обвинение.

В продължение на почти една година бившият директор на ФБР Робърт Мълър и неговият екип от 16 прокурори местят планини, за да разкрият доказателства за обвързващо съглашение между екипа Тръмп и руснаците. Засега нищо значимо не се е появило като следа. Но на това мое твърдение веднага ще бъде отвърнато  – „Ами десетките повдигнати обвинения срещу различни руснаци от страна на Мълър миналата седмица?

Какво точно за тях? Както Тръмп отбеляза в поредните си противоречиви туитове, разкритието на Мълър установява, че е ималон руски опити да се повлияе на американските избори, а не някакъв заговор между Тръмп и Русия. Няма ни най-малък намек за съглашателство. Даже обратното. Документът изрично изяснява, че „не отправя никакви обвинения, че американски гражданин е бил наясно с руските опити да се повлияе на изборите“.

Струва си да се отбележи факта, че руските опити за вмешателство не са новост. Руснаците впрочем се стараят да се намесват в американските избори от десетилетия. Точно както, бързам да добавя, Съединените щати редовно се стремят да се намесват в политиката на други страни, включително на Великобритания. Спомняте ли си, как Обама  предупреди британските граждани да не гласуват за Брекзит, тъй като ще бъдат изпратени „накрая на опашката“? Спомняте ли си когато през 2016 г. Обама изпрати 350 000 щатски долара от парите на американските данъкоплатци на израелски политически проект, за да помогне в кампанията срещу Бенямин Нетаняху?

Намесата в изборите на други държави е нещо, което суверенните нации правят, особено богатите и влиятелните.

На руснаците изглежда не им се удава особено. Деянията, описани в обвинението на Мълър, са отчасти жалки, отчасти комични. От 2014 г. насам руснаците пускат реклами във Facebook и Twitter от фалшиви акаунти. Някои са подкряли Бърни Сандърс и Джил Стайн. Някои са нападали Марко Рубио и Тед Круз. Голяма част от усилията им са били насочени срещу Клинтън. Някой, например е построил клетка, в която да се вкара актриса преоблечена като г-жа Клинтън. Руснаците обаче се съсредоточиха върху Хилъри, защото както всички останали, те смятаха че тя ще спечели. В края на надпреварата те са спонсорирали и някои реклами и събития за Тръмп.

Клинтън и Тръмп общо изхарчиха 2.6 милиарда долара по време на кампаниите си. В ключовият щат Уисконсин руснаците са похарчили 1979 долара. В Мичигън – 832 долара. В Пенсилвания – 300 долара. Както Тръмп отбеляза в един свой туит, руснаците най-вероятно се „спукват от смях“ около американската параноя и врява.

Но това винаги е била главната цел на вмешателството във вътрешните работи на друга държава, да предизвиква конфликти и раздор сред нейните граждани и управляващи.

Хората изглеждат неподатливи на хаоса. Но не и медийният ни елит. Отразявайки обвиненията на Мълър и издадените присъди, един коментатор написа, че „Тръмп пренебрегва най-сериозната атака върху САЩ от 11 септември насам“. Друг журналист отбеляза, че е „зле колкото Пърл Харбър“, разбира се, уточнявайки, че няма жертви в този случай.

Тези твърдения според мен са абсурдни. Както написа колумнистът на Уошингтън Екзаминър, Байрън Йорк – „разкри се, че цялата руска операция е представлявала една нискобюджетна мисия с изключително нищожно влияние, което дори не може да се измери“.

Има две иронични обстоятелства около историята на Тръмп с руснаците. Първото обстоятелство е, че единственото съглашение които ни е известно засега, забърква кампанията на Клинтън, не на Тръмп. Все пак, кампанията на Клинтън и Националия комитет на демократите тайно са платили за печално известното досие „Стийл” – лъжливата и жълта хартийка, съставена от бившия британски шпионин Кристофър Стийл. Откъде е разбрал той за перверзните истории? От анонимни руски източници „близки до Кремъл“. Този сборник от различни свидетелства на „руски източници“ е бил предоставен ФБР, които са го използвали, за да се сдобият с тайни съдебни заповеди, позволяващи им да шпионират и следят хора в кампанията на Тръмп. С други думи, кампанията на Клинтън косвено съдейства на руските източници, за да повлияе на изборите, а когато тази идея се проваля, се опитва да дискредитира Тръмп с тях.

Втората ирония е, че макар медиите основно да говорят за руснаците, Китай методично разширява мрежата си на влияние и сила. Всички сме чели за тяхната експанзия в Южнокитайско море. Техният огромен, въоръжен, изкуствено построен архипелаг е дързък опит да се разширят териториалните претенции на Китай и да се осигури хегемонията му в тази част на света.

Не минава и ден без новина за китайския военен и технологичен напредък. В момента, в който пиша тези редове, известен технологичен уебсайт предупреждава, че господството на САЩ във военните технологии вече не е гарантирано . „Китай бързо развива свои бойни самолети и свои стелт изтребители“, предупреждава той. „Китай е разработил конкурентоспособни ракети въздух-въздух”.

Китай също така стана експерт в упражняването на „мека“ сила. За това говорят институтите „Конфуций“, културните центрове спонсорирани от китайското правителство и изникнали в университетите в САЩ. Те не просто представляват потенциални убежища за шпиони – те активно се оползотворяват от китайското правителство за разпространение на партийната пропаганда. Както отбеляза Питър Матис, бивш американски разузнавателен анализатор, институтите са инструмент на властта на партията, а не подкрепа за независима наука „. Сенаторът Рубио отбелязва същото. – Това е дългосрочен, търпелив подход – казва той. Но китайците са известни с търпението си. Чжоу Енлай, първият премиер на Китайската народна република, веднъж бил попитан дали Френската революция е била успешна. – „Твърде рано е да се каже” – отвърнал той.

Политически коректните елити в Америка крещят за намесата на Русия. Междувременно една тежка, многостранна заплаха се явява точно зад хоризонта на тяхното съзнание. Кога ще се събудят?

mm

“ Консерваторъ “ е независима платформа за всички дясно мислещи хора в България в истинския смисъл на тази дума. Нашата мисия е да защитаваме истински десните позиции.

Share This