fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Да ти отнемат детето, защото съсед е видял да го биеш… на шах

Време за четене: 5 мин.

Източник: WebCafe.bg

 

Когато преди двайсетина година започнах да пътувам из Норвегия и да опознавам нравите в страната, едно от първите неща, които ме впечатлиха, бяха децата. Но не понеже бяха русички и милички като от ретро реклама за кока-кола, нито пък защото в пети клас вече носеха 38-ми номер маратонки. Челюстта ми се откачи от почуда, когато видях колко са разлигавени.

Гледката на хлапета, които се влачат по корем по улицата, ядат камъни, сополи и дървени стърготини, тичат само по гащи и гумени ботуши на минус десет градуса и ритат с всичка сила седалката пред тяхната в автобуса е съвсем обичайна.

Децата са си деца навсякъде и, ако бъдат оставени без контрол, са в състояние да сринат до основи дори Айфеловата кула. Да, това е така, но за мен беше загадка защо в “големите” в Норвегия не правят дори минимални опити да застанат на пътя на деструктивната им мощ и да им се скарат. И после разбрах.

Официалната версия е, че при възпитанието на децата не само в Норвегия, но в скандинавските държави по принцип, се гледа дори на двегодишното хлапе като на индивид, който трябва да бъде оставен сам да усъвършенства преценката си за нещата, на които е способен.

Този лежерен подход при поемането на риск изглежда като родителско безхаберие в очите на чужденците. Скандинавците обаче обличат това в други думи.

Ние, казват те, даваме свобода на децата си да опознават света, който ги заобикаля.

Има обаче и една друга, по-завоалирана и далеч по-мрачна причина, която стои зад наглед разхайтеното възпитание на малките.

Родителите просто не смеят да повишат тон или, не дай си Боже, да изпаднат в такъв афект, че да изгубят контрол и да дръпнат ухото на отрочето си.

А не смеят заради скандално нашумялата през последните години Агенция за закрила на детето (Barnevernet), която проверява всеки подаден сигнал почти моментално. Ще кажете, много хубаво, че точно тази институция им работи на хората, имайки предвид фрапантните случаи на насилие над деца в нашата страна напоследък.

Да, дейността на службата щеше да е достoйна за адмирации, ако обаче не поставяше под общия знаменател на “нарушение” както блудството, така и миенето на чинии като форма за наказание при ненаписана домашна.

Бомбата избухна през пролетта на 2016-та, когато държавата отне и петте деца на възраст между 3 месеца и 9 години на младо семейство заради подозрения, че им били налагани физически наказания.

Иначе казано, хлапетата получавали по някое и друго шамарче, ако сторят някоя сериозна беля. Акцията се развила в рамките само на няколко часа. Един ден двете най-големи момиченца изобщо не се прибрали от училище, защото били отведени от социалните служители още преди голямото междучасие. По-късно същия ден два черни автомобила със затъмнени стъкла спрели пред дома на компютърния специалист от Румъния Мариус и норвежката му съпруга Рут, медицинска сестра по професия, и насила извели другите три по-малки деца, без да дават каквито и да е обяснения на паникьосаните родители.

Случаят предизвика голям отзвук не само в Норвегия, но и в Европа. Последваха серия от протести, а осем случая на деца, буквално отвлечени от дома им от служители на Агенцията, бяха представени за изслушване пред Европейския съд за човешки права в Страсбург.

През 2011-та властите отнемат децата на индийско семейство, защото позволявали на децата да се хранят с ръце, а най-малките спели в едно легло на родителите си.

Заради подобен случай, само че в семейство с родители от чешки произход, неотдавна избухна дипломатически скандал между Норвегия и Чешката Република. През същата година Агенцията отнема децата на семейство чешки емигранти.

Заради храносмилателни проблеми вследствие на вродено заболяване едното дете изостава в растежа. От детската градина неглижират както медицинския случай на Денис, така и факта, че по-малкия му брат Давид е тормозен от другите деца и често се прибира вкъщи със счупени очила или посинен от бой.

Вместо да препоръчат консултация с медицински лица и психотерапевти, от детската градина сигнализиарат Агенцията за сексуално насилие срещу двете деца от страна на бащата, защото… Ами просто защото така им се е сторило!

Държавата моментално извежда децата от семейното жилище и ги предоставя на грижите на приемни родители. Майката и бащата на Денис и Давид попадат в съдебен и бюрократичен ад.

Разбира се, има и случаи, в които става въпрос за реално насилие от страна на родителите, в резултат на което децата им са били отнети. Но между 2008 и 2017 година около 80% от регистрираните случаи на изведени от дома им деца НЕ включват домашно насилие, нито пък заплаха за развитието им от друг характер като, например, алкохолизъм или различни форми на наркомании.

Вместо това най-често цитираната причина е…”липса на родителски умения“. А в тази графа влизат всякакъв вид “неумения” – от твърде напредналата възраст на някой от родителите до безумни обвинения от рода на това, че “бащата е твърде простоват”.

Учени, криминолози и юристи недоумяват какво се случва. Те твърдят, че в страната се извършва безнаказан “погром над семейството”.

На практика всеки може да звънне в Агенцията за закрила на детето, да се закълне, че е станал свидетел как майката удря шамар на детето си или бащата го целува по устата. Приемането на анонимни сигнали стимулира доносничеството.

Докато правех проучването за тази статия, се срещнах с приятелка, която десетина години живя в Норвегия преди да реши да се прибере в България с малолетния си син.

Тя ми разказа за нашумял в социалните мрежи случай на майка, на която отнели детето, понеже някаква докторка установила при рутинен преглед занижени нива на витамин Б12 в кръвта му. Нямаше как да не се запитам: Какво следва? Спира един ден черен джип пред къщата ти и двама души с физиономията на Ханибал Лектър и еднакви сиви костюми влизат и ти взима детето, понеже загрижен съсед e видял предния ден как го биеш… на шах.

Споделете чрез

Предишен

Следващ