НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Джордж Буш като Черния рицар

Време за четене: 4 мин.

Андрю Клейвън*

Зов за помощ се понася над един град, обхванат от насилие и страх. В нощното небе се появява лъч светлина и очертава символ на прилеп върху бягащите облаци…

 О, момент, това всъщност не е прилеп, по-скоро прилича на “W.”

 Без съмнение последният филм за Батман “Черният рицар”, който в момента разбива бокс-офис рекордите, е в някаква степен хвалебствен химн за мъжеството и морала на Джордж У. Буш в това време на терор и войни. Точно като W., Батман е оклеветен и мразен за това, че се е разправил с терористите по единствения начин, който те биха разбрали. И пак като W., Батман трябва от време на време да пристъпи границата на гражданските свободи, за да се справи с някой спешен случай, сигурен, че ще възстанови тази граница веднага, щом опасността премине.

 И Батман, като W., разбира, че няма морално равенство между свободното общество, в което хората понякога правят грешен избор, и една криминална секта, изповядваща само разрушение. Свободното общество трябва да бъде грижливо пазено дори в моменти на падение, криминалната секта трябва да бъде преследвана до портите на Ада.

 В този смисъл “Черният рицар” е един консервативен филм за войната срещу тероризма. Той много прилича на миналогодишния хит “300” и точно като него прави милиони, изобразявайки посланията и ценностите, от които администрацията на Буш не успява да спечели и жълти стотинки.

 Обратно, филмите за войната срещу тероризма на левичарите, като “Долината на Давид и Голиат”, “Извличане” и “Redacted”, проповядват морално равенство и пропагандират капитулация. Те показват неуважение към военните и тяхната мисия и май не правят разлика между Америка и ислямския фанатизъм. Бомбата, която те хвърлиха, беше много по-зрелищна от операция “Шок и ужас”.

 И възниква въпросът: защо левичарите се чувстват толкова свободни да излагат тезите си директно и реалистично във филмите си, а на консерваторите в Холивуд им се налага да маскират своите идеи, дори когато всички знаят, че са истина? Защо консервативните ценности като морал, вяра, саможертва и благородството да воюваш за добра кауза се появяват само във фентъзита или филми по комикси – “300”, “Властелинът на пръстените”, “Хрониките на Нарния”, “Спайдърмен” и сега в “Черният рицар”?

 Тези ценности изчезват в момента, в който филмовите продуценти вкарат проблема с ислямския тероризъм в реалистични ленти. Добрите не могат да бъдат различени от Лошите и всичко приключва с охулване на героите, които всъщност ни защитават. Защо става така?

 Отговорите на тези въпроси могат да бъдат открити във фабула на “Черния рицар”: да вършиш това, което е правилно, е трудно, да не кажем опасно. Мнозина са били оплюти, някои убити, Един е бил разпнат на кръст.

 Левичарите често обвиняват дясното крило в опростенчески морал. Моралът, казват те, е относително понятие, сложно и нюансирано. Грешат, разбира се, дори на своя територия.

 Без значение леви или десни, всички американци знаят, че свободата е по-добра от робството, че любовта е по-добра от омразата, че благородството е по-добро от жестокостта, че толерантността е по-добра от тесногръдието. Понякога дори не помним откъде сме научили тези истини. И все пак ги знаем.

 Положението обаче се усложнява, когато ние трябва да защитим тези ценности в един свят, който не винаги ги изповядва – тогава стигаме до момента, в който трябва да бъдем нетолерантни, за да защитим толерантността, да бъдем груби, за да защитим добротата, да мразим, за да защитим любовта.

 Когато се появят герои, които поемат на своите плещи този нелек дълг, останалите са изкушени да им обърнат гръб и да ги охулят, за да запазят собствения си имидж на праведници. Те обвиняват и презират бруталния войник и жестокия таен агент, за да парадират с това, че защитават мира. Както Гариолдмъновия комисар Гордън казва за мразения Батман: “Той трябва да бяга, защото ние трябва да го преследваме”.

 Това е истинската сложност на морала. И когато нашата артистична общност е готова да признае, че понякога хората трябва да убиват, за да спасят живот, да погазят собствените си ценности, за да ги запазят, и че докато филмовите звезди се перчат под светлините на хвалебствията задето са се престорили на герои, истинските герои се промъкват в сенките, прегърбени и мразени – само тогава тази артистична общност ще може да отдаде дължимото на президента Буш и да направи добър и истински филм за войната срещу терора.

 Вероятно тогава консерваторите в Холивуд ще свалят маските и ще се осмелят да говорят открито на дневна светлина.

 От vsekiden.com

* Андрю Клейвън е носител на две награди “Едгар”. Книгата му “Империя от лъжи” разказва за един обикновен човек, въвлечен във войната срещу тероризма.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!