fbpx

НОВО

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Джордж Буш като Черния рицар

Време за четене: 4 мин.

Андрю Клейвън*

Зов за помощ се понася над един град, обхванат от насилие и страх. В нощното небе се появява лъч светлина и очертава символ на прилеп върху бягащите облаци…

 О, момент, това всъщност не е прилеп, по-скоро прилича на “W.”

 Без съмнение последният филм за Батман “Черният рицар”, който в момента разбива бокс-офис рекордите, е в някаква степен хвалебствен химн за мъжеството и морала на Джордж У. Буш в това време на терор и войни. Точно като W., Батман е оклеветен и мразен за това, че се е разправил с терористите по единствения начин, който те биха разбрали. И пак като W., Батман трябва от време на време да пристъпи границата на гражданските свободи, за да се справи с някой спешен случай, сигурен, че ще възстанови тази граница веднага, щом опасността премине.

 И Батман, като W., разбира, че няма морално равенство между свободното общество, в което хората понякога правят грешен избор, и една криминална секта, изповядваща само разрушение. Свободното общество трябва да бъде грижливо пазено дори в моменти на падение, криминалната секта трябва да бъде преследвана до портите на Ада.

 В този смисъл “Черният рицар” е един консервативен филм за войната срещу тероризма. Той много прилича на миналогодишния хит “300” и точно като него прави милиони, изобразявайки посланията и ценностите, от които администрацията на Буш не успява да спечели и жълти стотинки.

 Обратно, филмите за войната срещу тероризма на левичарите, като “Долината на Давид и Голиат”, “Извличане” и “Redacted”, проповядват морално равенство и пропагандират капитулация. Те показват неуважение към военните и тяхната мисия и май не правят разлика между Америка и ислямския фанатизъм. Бомбата, която те хвърлиха, беше много по-зрелищна от операция “Шок и ужас”.

 И възниква въпросът: защо левичарите се чувстват толкова свободни да излагат тезите си директно и реалистично във филмите си, а на консерваторите в Холивуд им се налага да маскират своите идеи, дори когато всички знаят, че са истина? Защо консервативните ценности като морал, вяра, саможертва и благородството да воюваш за добра кауза се появяват само във фентъзита или филми по комикси – “300”, “Властелинът на пръстените”, “Хрониките на Нарния”, “Спайдърмен” и сега в “Черният рицар”?

 Тези ценности изчезват в момента, в който филмовите продуценти вкарат проблема с ислямския тероризъм в реалистични ленти. Добрите не могат да бъдат различени от Лошите и всичко приключва с охулване на героите, които всъщност ни защитават. Защо става така?

 Отговорите на тези въпроси могат да бъдат открити във фабула на “Черния рицар”: да вършиш това, което е правилно, е трудно, да не кажем опасно. Мнозина са били оплюти, някои убити, Един е бил разпнат на кръст.

 Левичарите често обвиняват дясното крило в опростенчески морал. Моралът, казват те, е относително понятие, сложно и нюансирано. Грешат, разбира се, дори на своя територия.

 Без значение леви или десни, всички американци знаят, че свободата е по-добра от робството, че любовта е по-добра от омразата, че благородството е по-добро от жестокостта, че толерантността е по-добра от тесногръдието. Понякога дори не помним откъде сме научили тези истини. И все пак ги знаем.

 Положението обаче се усложнява, когато ние трябва да защитим тези ценности в един свят, който не винаги ги изповядва – тогава стигаме до момента, в който трябва да бъдем нетолерантни, за да защитим толерантността, да бъдем груби, за да защитим добротата, да мразим, за да защитим любовта.

 Когато се появят герои, които поемат на своите плещи този нелек дълг, останалите са изкушени да им обърнат гръб и да ги охулят, за да запазят собствения си имидж на праведници. Те обвиняват и презират бруталния войник и жестокия таен агент, за да парадират с това, че защитават мира. Както Гариолдмъновия комисар Гордън казва за мразения Батман: “Той трябва да бяга, защото ние трябва да го преследваме”.

 Това е истинската сложност на морала. И когато нашата артистична общност е готова да признае, че понякога хората трябва да убиват, за да спасят живот, да погазят собствените си ценности, за да ги запазят, и че докато филмовите звезди се перчат под светлините на хвалебствията задето са се престорили на герои, истинските герои се промъкват в сенките, прегърбени и мразени – само тогава тази артистична общност ще може да отдаде дължимото на президента Буш и да направи добър и истински филм за войната срещу терора.

 Вероятно тогава консерваторите в Холивуд ще свалят маските и ще се осмелят да говорят открито на дневна светлина.

 От vsekiden.com

* Андрю Клейвън е носител на две награди “Едгар”. Книгата му “Империя от лъжи” разказва за един обикновен човек, въвлечен във войната срещу тероризма.

Споделете чрез

Предишен

Следващ