НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Достоевски, епилепсия и комунизъм

Време за четене: 5 мин.

Санкт Петербург, 1849 година. На власт в руската империя е Цар Николай I, който, уплашен до смърт от европейските революционни вълни от 1848 година, предприема сурови мерки за обезвредяването на всякакви възможни радикални елементи в руската държава.

На 23 декември същата година приличен младеж от старо руско знатно семейство, унасящ се често във вътрешни фантазии и  нелепи мечти, с фина физическа натура, но все пак силно самонадеян и вироглав, образован в престижна военна академия (останал известен като отшелника на своя випуск), попада в една от най-тежките каторги на Сибир заедно със  съмишлениците си.

Фьодор Достоевски изживява четири години, изпълнени с изключителни болки и мъки, долнопробна мизерия, пропита от въшки, мухи и болести, в компанията на най-низките руски престъпници и убийци, поради своята принадлежност към младежки социалистически кръжок.

В тия четири години, вследствие на умопомрачителните условия за живеене, развива и епилепсия, бележеща остатъка от живота му с насилствени епилептични пристъпи.

Достоевски е хвален повсеместно от литературния свят; Ницше го слави като “единствения психолог от когото имам какво да науча”, а пък ирландският авангарден писател Джеймс Джойс пише за него

Той повече от всеки друг роди модерната проза. Беше експлозивната му сила, която разби на парчета викторианския роман с неговите престорено усмихващи се слугини и послушни баналности; книги, лишени от въображение или насилие.

В творбите му се откроява дълбока и многопластова дисекция на човешката психология във вътрешните мотиви и противоречия на главните му герои, неизследваните и непреодолими тъмнини на душите им; в писанията му се разглежда твърде човешката природа на безкрайно прелестните и подлежащи на критика дисониращи акорди на човешкото съществуване.

Въпрос на дебат е между почитатели и критици какво точно позволява на Достоевски  така непосредствено да се взира в психиката на литературните си персонажи и да подлага на съмнение чрез действията, чувствата и делата им, всички наши най-ценени представи за самите себе си. Някои смятат, че това се дължи на неговата епилепсия.

През XIX век епилепсията е била все още неизследван  феномен със своите крайни особености; доста страдащи от пристъпи са споделяли, че в миговете преди да изгубят контрол над цялото си тяло те изпитвали изменено състояние на съзнанието*, водещо до необясними и свръхестествени откровения и преживявания. Някои умишлено не са пили лекарствата си, за да продължават да получават пристъпи и съпътстващите ги т.нар. “аури”.

Един пациент описва как в началото на пристъпа изпитва усещането, че ръката му започва постепенно да попада под обладанието на демон; усещането се придвижва, повишава и разпростира по цялата ръка чак до врата му, и когато обхваща главата му и си пробива път до ума, изпада в епилептичен пристъп.

Друг пък описва как в началния стадий си въобразява, че зад него стои противоестественият му двойник и ако се обърне да го погледне, изпада в епилептичен пристъп, ако пък успее да се въздържи, се избавя.

Психиатри твърдят, че именно епилептичните пристъпи и т.нар. аури по болезнен, грозен и мъчителен начин са позволили на Достоевски да вниква все по-дълбоко и обстойно в човешката психика и да разкрива пластовете от значение и смисъл, в които нашите личности са впити.

Точно по време на Достоевски се надигат и предшествениците на всички социалистически и утопични политически движения, които ще доминират света през XX век и ще оставят чудовищната си следа върху него.

В своята книга от 1864 г. “Записки от Подземието” руският писател предлага едно от най-елегантните и проникновени опровержения на политическите утопии, разглеждащи човека като глинена суровина, подлежаща на преображения.

Самата книга се счита за първия в света екзистенциален роман, имащ дълбоко влияние върху последвалите екзистенциалисти, и изобщо философията на XX век.

Първата част на книгата се състои от свободни философски размишления, наситени с ловки описания на вечната противоречива и комплексна природа на хората; описания как тя самата е неуловима за всичките утопични мисловни постройки, пропагандирани неистово от всеотдадени последователи.

В нея той пише –

           …дори и да си представим човека, отрупан с всички земни блага, потопен изцяло в щастие, така че само мехурчета да изскачат на повърхността на щастието като над вода; да си го представим икономически задоволен, така че нищо да не му остане да прави, освен да спи, яде курабийки и да се грижи за непрекратяването на световната история – той и тогава, човекът де, и тогава само от неблагодарност, само заради пасквила ще направи мръсотия. Ще рискува дори курабийките и нарочно ще направи най-пагубната глупост, най-неикономическата безсмислица, само и само да примеси към това положително неблагоразумие своя пагубен фантастичен елемент.

…… Тъкмо своите фантастични мечти, най-пошлата си глупост ще пожелае да си запази само за да си потвърди (сякаш е чак толкова необходимо) , че хората все още са хора, а не клавиши на пиано..

И не само това: дори ако той наистина би се оказал клавиш на пиано и това му се докажеше даже с естествените науки и математически, той пак няма да се вразуми, а нарочно ще направи нещо напук, единствено от неблагодарност; всъщност за да настои на своето. Ако пък не намери средства – ще измисли разрушение и хаос, ще измисли разни страдания и пак ще настои на своето!

…. Ако кажете, че всичкото това може да се изчисли по таблица, и хаосът, и мракът, и проклятието, тъй че вече самата възможност за предварително пресмятане ще спре всичко и разумът ще наделее – тогава човекът нарочно за този случай ще се направи на луд, за да няма разум и да настои на своето!

….. Човешката дейност се състои, изглежда, наистина само в това всяка минута човек да доказва, че е човек, а не винтче….

Тия редове, въпреки че са писани половин век преди ужасиите на болшевишката революция и последвалия геноциден режим, все пак неописуемо проникват в най-дълбоките корени на всички недостатъци; всички недостатъци, присъщи на грандоманските опити за строене на чужди за човека политически и обществени порядъци през XX век. Болезнено разобличават грешките и неистинните предубедености в идеологиите, превърнали половината свят в тоталитарнa крепост.

Те се докосват до главния извор на човешката съпротива, която въпреки концентрационни лагери, граждански войни, масови гладове, насилствени депортации, системни преследвания и изтезавания от тайни полиции, все не съумява да се пречупи и доброволно да снижи човека до клавиш на пиано или винтче.

*Подобно изменено състояние на съзнанието също може умишлено да се предизвиква чрез консумацията на халюцигенни вещества.

Картина 1 – Портрет на Достоевски 

Картина 2 – Изображения към “Записки от Подземието” 

Картина 3 – Утопия на Томас Мур 

 

Свързана литература –

Фьодор Достоевски – Записки от Подземието

Джордан Питърсън – https://www.youtube.com/watch?v=SsoVhKo4UvQ&t=3954s

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!