fbpx

НОВО

Турция на шест морета

Както вече е добре известно, в Източното Средиземноморие Турция и Гърция си мерят дължината на плажните кърпи. И двете страни имат аргументи: докато чисто военното предимство е на страната на Анкара, то зад гърба на Атина наднича силна дипломатическа подкрепа....

Генетичната история на българите

Когато стане въпрос за история, особено за нашата, често изниква темата за произхода. Откъде идваме? Колко древен е нашият народ? Въпроси, за които няма точни отговори, а само теории. От кого всъщност сме произлезли ние българите, кои са нашите най-близки роднини? По...

Какво има на политическата сергия у нас?

Българският политически дебат страда от липсата на критично мислене и умение за вникване в нюансите. Разсъждаването в черно-бялата гама не помага за разбиране на реалността, която е сложна така или иначе. А и това е нарочно търсен ефект - емоциите се контролират...

Хората заделят за черни дни. Колко тежка ще е кризата?

Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства....

Защо всеки се прави на какъвто не е?

Скараха се премиерът и президентът и „революцията“ пламна Обществото е като организъм, като тяло, което има лява и дясна ръка След като „Великото народно въстание“ не се състоя (все още не разбирам защо го наричат така, при положение че нито е велико, нито е народно,...

Защо сменихте залата?

Потопени сме в символи, те са навсякъде около нас. Ето например новата сграда на Парламента. Защо смениха старата, защо се преместиха? Парламентът между паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е символ. Символ на...

Два месеца протести. Как стигнахме дотук?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Михаил Кръстев, води предаването "Реакция" по ТВ Европа. Гостуваха му авторът в платформата и журналист Кузман Илиев, проф. Антоанета Христова и Силвия Великова. Вижте пълното...

Урокът по екология, който децата ни няма да получат в училищe

Преди няколко години преживях стреса от първия си личен сблъсък с новото екологично образование в училищата. Беше точно преди подписването на Парижкото споразумение за климата в края на 2015 г. Дъщеря ми, тогава в 4-ти клас, сподели, че „въглеродният диоксид е...

Българското общество е жертва на политическо лицемерие

Гражданите са оставени на сляпо да се ориентират в обстановката Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми и неизвестни Основният въпрос е липсата на междуинституционален и междупартиен диалог Новият есенен политически сезон стартира с повече проблеми...

Обичам Родината, мразя държавата!

Миналата седмица в коментарите под един текст се появи баналното клише: "Обичам Родината, мразя държавата!". И човек не може да не се запита каква, аджеба, е разликата между родина и държава и защо хората са склонни да обичат едното и да мразят другото. И изобщо...

Юрген Хабермас: Елитите загърбиха хората и затова избуя десният популизъм

Време за четене: 4 мин.

Г-н Хабермас, как оценявате случилото се на срещата на върха в Брюксел (проведена в края на май – бел. ред.)?

Като доказателство, че от управляващите в момента няма нито един политик, който е в състояние да излезе от рутината на всекидневния властови покер и да се постави в ситуация, която изисква нови отговори.

Разбирате ли защо възраженията на Дейвид Камерън и Виктор Орбан не бяха формулирани още при номинирането на Жан-Клод Юнкер?

За останалите правителства в ЕС тези очаквани възражения бяха добре дошъл предлог. Ангела Меркел от месеци се противопоставяше на номинацията на водещ кандидат от социалдемократите. А тяхната листа отприщи демократичен тласък.

Затова и дистанцираната институционална Европа попадна във водовъртежа на поляризирано гласуване на европейците. За първи път Европейският парламент получи фактическа легитимност – противниците му спечелиха места в него, за да разтърсят отпадналите духом приятели на Европа и за да отделят „овцете от овните”.

Човек се пита на коя страна всъщност е фракцията на ЕНП, след като не иска да припознае дори собствения си кандидат Юнкер. И в същото време не изключва от редовете си такива вражески настроени към ЕС членове като депутатите на Орбан и на Берлускони.

Възможно ли е председателят на Европейската комисия да бъде избран в разрез с желанията на Великобритания и Унгария?

Процесът има политическа и правна страна. На тези избори, от една страна, съществуваше разпознаваемата алтернатива между Юнкер и Шулц, и от друга, принципната алтернатива между тях и глашатаите на идеята за разрушаването на европейските институции. Европейският съвет е длъжен да се съобрази с предложението на парламента при избора на председател на комисията.

И как отговарят правителствените ръководители?

Те затръшват вратите, за да запазят агресивната изпълнителна власт от потопа на предполагаемо нерационалната народна ярост.

Но все пак се надявам, че в Европейския съвет (където членуват министър-председателите на страните от ЕС – бел. ред.) ще се случи промяна в мненията.

Ако двамата фаворити за Еврокомисията бъдат изместени от трета личност, европейският проект ще бъде улучен в сърцето. Защото никой гражданин повече няма да отиде да гласува на евроизбори.

Сега вече Европейският съвет трябва да одобри избора на председател на комисията с квалифицирано мнозинство, както казахме обаче, това решение е част от един умен и балансиран процес, според който предложеният трябва да бъде избран от парламента.

Заради това изискване за съгласие предложението трябва, още преди да бъде направено, да бъде съобразено с разпределението на силите в парламента.

В тази ситуация може да бъде предложен само този водещ кандидат, който има основателна перспектива да събере зад себе си мнозинството от гласовете на депутатите. Ако някой от правителствените ръководители настоява на правото си на вето по отношение на това демократично предложение, останалите членове на Европейския съвет би трябвало да го помолят страната му да напусне ЕС.

В много държави се появиха евроскептични и антиевропейски партии. Каква комисия ни трябва при това положение и каква европейска политика трябва да води тя?

Ясно е, че над 10% от избраните в Европейския парламент искат да го закрият или да орежат правата му. Но тази аномалия е огледало на обстоятелството, че ние все още се намираме в един спорен етап от конституционното развитие на съюза.

Намирам за добър факта, че противниците на ЕС си намериха форум, от който да заявят на политическите елити крайната необходимост да включат гражданите в процеса на обединението.

Десният популизъм избуя именно от загърбването на хората от елитите и изисква смяна на режима на работа от елитарен към участие на гражданите. Това само може да има благотворно влияние върху парламента и влиянието му върху европейското законодателство.

Друго е влиянието му обаче върху националните политики в страните членки. Има опасност партии в някои държави да бъдат сплашени.

С ужас наблюдавахме успеха на Националния фронт във Франция – крайната десница спечели най-много мандати на евроизборите там…

Докосвате невралгична точка. В нощта на изборите ме обзе ужасяващата идея, че европейският проект не само може да се провали в средни срокове вследствие на растящото икономическо  неравенство в Еврозоната, но и в краткосрочен план заради вътрешнополитическите последствия от дестабилизирането във Франция, която все по-силно е засенчена от Германия.

Създава се впечатлението, че от началото на кризата през 2008 г. федералното правителство се държи все по-високомерно към най-важния си партньор. Вероятно равновесието може да бъде възстановено само посредством политическа промяна в Европа, която трябва да се случи – с наложителен ремонт на финансовата общност.

До каква степен неравнопоставеността между водещите европейски нации е следствие от германската политика?

След обединяването на двете части на Германия се случи ментална промяна – Германия отново се чувства като нормална национална държава. Така в най-лошата криза ЕС загуби тихия, но настояващ за повече интеграция глас на старата федерална република, която беше наясно с изходната си позиция след 1945 г. Този важен глас е нужен повече от всякога.

Вместо да налага на слабите членове на Европейския финансов съюз курса си, който изисква жертви само от другите, германското правителство трябваше да направи отстъпки и да продължи традициите в стила на Аденауер, Хелмут Шмид и Хелмут Кол.

Но без да се трогне от неравнопоставените позиции на страните, пострадали от кризата, Германия дори спечели от кризата.

И мислите ли, че изборните резултати в други страни са останали незасегнати от това?

От pogled.info

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ