НОВО

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации. Кой е големият победител на изборите? На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и...

Всички обичат Радев

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за...

Вредата от данъчната хармонизация

В телевизионно интервю, новият икономически еврокомисар Паоло Джентилони сподели, че не било нормално в ЕС да има единна валута и една централна банка, а в същото време във всяка страна да има различно данъчно облагане.  Той изрично посочи, че не може в България...

Бюджет 2020: Първи впечатления

Министерски съвет одобри държавния бюджет за 2020 г. Малко първи впечатления: За моя изненада, Бюджет 2020 е подобрение спрямо Бюджет 2019, който беше позициониран силно в ляво. Та този път, освен негативните, ще изброя и някои позитивни страни на бюджета:...

Бюджет 2020: Без изненади

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните...

Стопанската немощ на социализма

“...стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията,...

Един необикновен ден преди 30 години

Не бива да се бърка денят 10 ноември 1989 с прехода или пък с други последващи събития, които като цяло наричаме „демокрацията“. Денят си е ден, докато преходът и демокрацията са разтегливи понятия, на които все още не са сложили окончателни граници в пространството и...

Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин.

Време за четене: 6 мин. Слави Трифонов в политиката – рубриката “Сблъсък” Кристиян Шкварек и Николай Облаков

Споделете чрез

Събужда се една консервативна Франция

Време за четене: 3 мин.

„Франс прес“

Протест против абортите, антисемитски лозунги, съпротива срещу еднополовите бракове: една консервативна и на моменти реакционна Франция вече надава глас и обединява разнородни групи. Тези хора се характеризират с подсъзнателно отхвърляне на елитите и на общество, в което вече не виждат място за себе си, пише във вторник агенция Франс прес.

Повод за анализа са състоялите се през изминалите седмици демонстрации, на които се събраха католици, привърженици на крайния консерватизъм, противници на еднополовите бракове и симпатизанти на комика Диодоне, обвинен в антисемитизъм.

Явлението е израз на „преобладаващото впечатление сред хората от крайната десница, че мисията на управляващата левица е да подкопава традиционните основи на обществото“, разсъждава пред агенцията специалистът по крайнодясното в политиката Жан-Ив Камю.

Същевременно има и едно „схващане, вкоренено в най-радикалната десница“, че никое социалистическо правителство не може да бъде легитимно, подчертава Камю. Това явление не е ново и вече се е проявявало, когато леви сили са идвали на власт през 30-те и през 1981 г. с избирането на президента Франсоа Митеран.

За последно тази нагласа намери израз в няколко демонстрации. Първо бе „Походът на живота“ на отрицателите на аборта на 19 януари в Париж, в който се включиха хиляди. След това дойде редът на „Ден на гнева“ на 26 януари, отново в столицата, където гърмяха призиви за оставката на президента Франсоа Оланд. Имаше обаче и антисемитски възгласи. „Имаше антисемитски лозунги, каквито не бяхме чували от доста време“, казва Камю.

Крайно консервативни католици, противници на брака на хомосексуалните двойки, симпатизанти на Диодоне и семейства дефилираха заедно през този дъждовен ден. Наброяваха 17 000, според полицията, и 120 000 според организаторите.

По скоро коалиция на интереси, отколкото съюз

„Новото тук е, че става дума по-скоро за коалиция на интереси, отколкото за съюз, която се формира от хора, принадлежащи към крайнодесни групи и частни лица, част от мъглявината“ на крайната десница, коментира Камю.

И накрая тази неделя видяхме „Демонстрацията за всички“, която изрази неприемане на гей браковете.

Разнородният характер на протестиращите е обясним, казва Камю. „В някои мюсюлмански фундаменталистки среди и дори сред някои мюсюлмани, които силно се отъждествяват с религията си, е възможно да се появи сближаване на гледните точки с крайната десница, даже с католиците традиционалисти по обществените проблеми, отношенията мъже-жени, схващането на понятието „светско“ и противопоставянето срещу хомосексуализма“.

„Те се споразумяват заедно да отхвърлят еволюцията на обществото и властта на елитите, най-общо казано“, твърди Еди Фужие от Института за международни и стратегически отношения (ИРИС). Според него „в страната се наблюдава ясно изразено засилване на консерватизма“.

„Политическите партии изглеждат тотално изпреварени от събитията, включително Националният фронт“, подчертава анализаторът. Те ще се опитат да наваксат изоставането, но не съм сигурен, че това е толкова лесно. Групите, които са в основата на тези движения, са твърде негативно настроени“ към всички политически институции, а някои дори срещу функционирането на демокрацията.

Цунами от промени

Социалните мрежи служат за трибуна, от която отеква гласът на тези движения, които съвсем доскоро разпечатваха нелегално пропагандни брошури.

Обществото е силно разтревожено от промените, убеден е социологът Жан Виар. „Създава се впечатление, че през нас минава цунами от промени, което не контролираме“.

Освен това той смята, че има „тотално объркване“ у тези, които в обществото са „напълно отхвърлени, макар и да са положили огромни усилия да намерят мястото си“. Това ги кара да намерят себе си „в даден момент в нишите, близки до фашизма“.

Ще доведе ли този кипеж до големи кризи? Камю приема, че язвителността на лозунгите, чути на 24 януари, може и да напомня 30-те, но допълва, че по време на вълненията срещу Републиката от февруари 1934 г. са участвали близо милион души.

От bta.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!