НОВО

Климатичният активизъм като религия

Следя със засилен интерес споровете около климатичните промени през изминалите месеци и ми прави впечатление, че независимо от факта, че климатичните активисти непрекъснато  претендират за приемственост с науката, аз намирам по-голямо сходство между религията и...

Парадоксът на македонската политика

До какво ниво на парадоксалност достигна македонската политика през 2019 година? Настоящото правителство ръководено от СДСМ подписа Договор за приятелство и добросъседство с България, а ВМРО-ДПМНЕ остро се противопостави на този договор и го окачестви като...

Джок на свобода

Освободиха предсрочно от затвора убиецът на Андрей Монов - австралиецът анархокомунист и авантюрист Джок Полфрийман. След осем години зад решетките Джок е свободен човек. Така реши българският съд. Онзи, същият - уж несправедливият, уж корумпираният, уж зависимият:...

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Събужда се една консервативна Франция

Време за четене: 3 мин.

„Франс прес“

Протест против абортите, антисемитски лозунги, съпротива срещу еднополовите бракове: една консервативна и на моменти реакционна Франция вече надава глас и обединява разнородни групи. Тези хора се характеризират с подсъзнателно отхвърляне на елитите и на общество, в което вече не виждат място за себе си, пише във вторник агенция Франс прес.

Повод за анализа са състоялите се през изминалите седмици демонстрации, на които се събраха католици, привърженици на крайния консерватизъм, противници на еднополовите бракове и симпатизанти на комика Диодоне, обвинен в антисемитизъм.

Явлението е израз на „преобладаващото впечатление сред хората от крайната десница, че мисията на управляващата левица е да подкопава традиционните основи на обществото“, разсъждава пред агенцията специалистът по крайнодясното в политиката Жан-Ив Камю.

Същевременно има и едно „схващане, вкоренено в най-радикалната десница“, че никое социалистическо правителство не може да бъде легитимно, подчертава Камю. Това явление не е ново и вече се е проявявало, когато леви сили са идвали на власт през 30-те и през 1981 г. с избирането на президента Франсоа Митеран.

За последно тази нагласа намери израз в няколко демонстрации. Първо бе „Походът на живота“ на отрицателите на аборта на 19 януари в Париж, в който се включиха хиляди. След това дойде редът на „Ден на гнева“ на 26 януари, отново в столицата, където гърмяха призиви за оставката на президента Франсоа Оланд. Имаше обаче и антисемитски възгласи. „Имаше антисемитски лозунги, каквито не бяхме чували от доста време“, казва Камю.

Крайно консервативни католици, противници на брака на хомосексуалните двойки, симпатизанти на Диодоне и семейства дефилираха заедно през този дъждовен ден. Наброяваха 17 000, според полицията, и 120 000 според организаторите.

По скоро коалиция на интереси, отколкото съюз

„Новото тук е, че става дума по-скоро за коалиция на интереси, отколкото за съюз, която се формира от хора, принадлежащи към крайнодесни групи и частни лица, част от мъглявината“ на крайната десница, коментира Камю.

И накрая тази неделя видяхме „Демонстрацията за всички“, която изрази неприемане на гей браковете.

Разнородният характер на протестиращите е обясним, казва Камю. „В някои мюсюлмански фундаменталистки среди и дори сред някои мюсюлмани, които силно се отъждествяват с религията си, е възможно да се появи сближаване на гледните точки с крайната десница, даже с католиците традиционалисти по обществените проблеми, отношенията мъже-жени, схващането на понятието „светско“ и противопоставянето срещу хомосексуализма“.

„Те се споразумяват заедно да отхвърлят еволюцията на обществото и властта на елитите, най-общо казано“, твърди Еди Фужие от Института за международни и стратегически отношения (ИРИС). Според него „в страната се наблюдава ясно изразено засилване на консерватизма“.

„Политическите партии изглеждат тотално изпреварени от събитията, включително Националният фронт“, подчертава анализаторът. Те ще се опитат да наваксат изоставането, но не съм сигурен, че това е толкова лесно. Групите, които са в основата на тези движения, са твърде негативно настроени“ към всички политически институции, а някои дори срещу функционирането на демокрацията.

Цунами от промени

Социалните мрежи служат за трибуна, от която отеква гласът на тези движения, които съвсем доскоро разпечатваха нелегално пропагандни брошури.

Обществото е силно разтревожено от промените, убеден е социологът Жан Виар. „Създава се впечатление, че през нас минава цунами от промени, което не контролираме“.

Освен това той смята, че има „тотално объркване“ у тези, които в обществото са „напълно отхвърлени, макар и да са положили огромни усилия да намерят мястото си“. Това ги кара да намерят себе си „в даден момент в нишите, близки до фашизма“.

Ще доведе ли този кипеж до големи кризи? Камю приема, че язвителността на лозунгите, чути на 24 януари, може и да напомня 30-те, но допълва, че по време на вълненията срещу Републиката от февруари 1934 г. са участвали близо милион души.

От bta.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!