НОВО

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

Събужда се една консервативна Франция

Време за четене: 3 мин.

„Франс прес“

Протест против абортите, антисемитски лозунги, съпротива срещу еднополовите бракове: една консервативна и на моменти реакционна Франция вече надава глас и обединява разнородни групи. Тези хора се характеризират с подсъзнателно отхвърляне на елитите и на общество, в което вече не виждат място за себе си, пише във вторник агенция Франс прес.

Повод за анализа са състоялите се през изминалите седмици демонстрации, на които се събраха католици, привърженици на крайния консерватизъм, противници на еднополовите бракове и симпатизанти на комика Диодоне, обвинен в антисемитизъм.

Явлението е израз на „преобладаващото впечатление сред хората от крайната десница, че мисията на управляващата левица е да подкопава традиционните основи на обществото“, разсъждава пред агенцията специалистът по крайнодясното в политиката Жан-Ив Камю.

Същевременно има и едно „схващане, вкоренено в най-радикалната десница“, че никое социалистическо правителство не може да бъде легитимно, подчертава Камю. Това явление не е ново и вече се е проявявало, когато леви сили са идвали на власт през 30-те и през 1981 г. с избирането на президента Франсоа Митеран.

За последно тази нагласа намери израз в няколко демонстрации. Първо бе „Походът на живота“ на отрицателите на аборта на 19 януари в Париж, в който се включиха хиляди. След това дойде редът на „Ден на гнева“ на 26 януари, отново в столицата, където гърмяха призиви за оставката на президента Франсоа Оланд. Имаше обаче и антисемитски възгласи. „Имаше антисемитски лозунги, каквито не бяхме чували от доста време“, казва Камю.

Крайно консервативни католици, противници на брака на хомосексуалните двойки, симпатизанти на Диодоне и семейства дефилираха заедно през този дъждовен ден. Наброяваха 17 000, според полицията, и 120 000 според организаторите.

По скоро коалиция на интереси, отколкото съюз

„Новото тук е, че става дума по-скоро за коалиция на интереси, отколкото за съюз, която се формира от хора, принадлежащи към крайнодесни групи и частни лица, част от мъглявината“ на крайната десница, коментира Камю.

И накрая тази неделя видяхме „Демонстрацията за всички“, която изрази неприемане на гей браковете.

Разнородният характер на протестиращите е обясним, казва Камю. „В някои мюсюлмански фундаменталистки среди и дори сред някои мюсюлмани, които силно се отъждествяват с религията си, е възможно да се появи сближаване на гледните точки с крайната десница, даже с католиците традиционалисти по обществените проблеми, отношенията мъже-жени, схващането на понятието „светско“ и противопоставянето срещу хомосексуализма“.

„Те се споразумяват заедно да отхвърлят еволюцията на обществото и властта на елитите, най-общо казано“, твърди Еди Фужие от Института за международни и стратегически отношения (ИРИС). Според него „в страната се наблюдава ясно изразено засилване на консерватизма“.

„Политическите партии изглеждат тотално изпреварени от събитията, включително Националният фронт“, подчертава анализаторът. Те ще се опитат да наваксат изоставането, но не съм сигурен, че това е толкова лесно. Групите, които са в основата на тези движения, са твърде негативно настроени“ към всички политически институции, а някои дори срещу функционирането на демокрацията.

Цунами от промени

Социалните мрежи служат за трибуна, от която отеква гласът на тези движения, които съвсем доскоро разпечатваха нелегално пропагандни брошури.

Обществото е силно разтревожено от промените, убеден е социологът Жан Виар. „Създава се впечатление, че през нас минава цунами от промени, което не контролираме“.

Освен това той смята, че има „тотално объркване“ у тези, които в обществото са „напълно отхвърлени, макар и да са положили огромни усилия да намерят мястото си“. Това ги кара да намерят себе си „в даден момент в нишите, близки до фашизма“.

Ще доведе ли този кипеж до големи кризи? Камю приема, че язвителността на лозунгите, чути на 24 януари, може и да напомня 30-те, но допълва, че по време на вълненията срещу Републиката от февруари 1934 г. са участвали близо милион души.

От bta.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!