Защо поляците са очернени повече дори от нацистите?

Дануша Госка, Haaretz

За повечето наблюдатели, особено тези без полски или еврейски корени, изключително критичното медийно отразяване на новия полски закон за Холокоста, който криминализира твърденията за полско участие в убийството на евреи по време на Втората световна война, не е нещо неочаквано.

Все пак поляците с особен ентусиазъм са подкрепяли геноцида над евреите, защото поляците са върли католици, назадничави и шовинистични. Дясно мислещи коментатори трябва непрестанно да приканват поляците да изоставят своите позиции, да признаят вината си и да поискат прошка.

Полско-еврейските отношения по този начин са сведени до калкулации на сметало с черни и бели камъчета. Черните камъчета представляват лошите, антисемитски поляци. Белите пък са изключителните, непредубедени поляци. „Истински“ исторически разказ ще се постигне само когато черните камъчета в пъти надхвърлят белите. Емблемата на праведните бели камъчета в Полша, Ян Карски, е най-големият белег за липсата на какъвто и да е баланс. Карски е полският офицер, завел първия свидетел на Холокоста пред Рузвелт.

Подходът със сметалото преобладава в обществената дискусия. Но той е интелектуално и етично банкрутирал, не просто защото изкривява хилядолетните взаимоотношения между поляци и евреи и уникалният терор от 1939-1945; но и защото сметалото пречи на историческата точност и моралната отговорност. А този дебат е с огромна значимост в ерата на Тръмп.

В книгата ми „Бигански: Стереотипът за полския дивак“ изследвах как различните хората говорят за Холокоста, жертвите и злодеите. По-голямата част от хората, с които разговарях, говореха различно за поляците и за германците.

Цветисти изрази и сравнения с животни бяха често употребявани в разговорите, които провеждах с различните хора по тази тема. Тази тенденция води своето начало още от мемоарите за Аушвиц на Фаня Фенелон. Фенелон пише как у поляците се откривала „особено смущаваща скотщина“; те били „чудовища“, „с груби черти“, „сервилни”, “свине“, „кучки“, “напаст“ и др. Някаква полякиня имала „пронизващи малки черни очи като два блестящи бисери от антрацит, набучени в свинска мас; тя бе безформена и пихтиеста“. Друга полякиня била „огромна, дебела и силна колкото мъж, едно същинско чудовище! Всеки би се затруднил да намери човешки черти в нея.“

Оцелелите рядко ползват подобен език, за да опишат германските нацисти. Фенелон описва един нацистки офицер по следния начин:“Боже, той бе хубав. Толкова хубав, че момичетата дори инстинктивно преоткриваха забравените движения от стария си свят, минаваха с влажни пръсти през миглите си, за да блестят, прехапваха си устните, опипваха си устата с пръсти, дърпаха си полите и горнищата. Пронизана от погледа на този мъж, аз се почувствах отново като жена“. Нацистът „носеше своята униформа с една непринудена елегантност и стил, смеейки се и пускайки шеги, особенo уверен в своя чар“. Описаният нацист е доктор Йозеф Менгеле.

Нацистите не се разглеждат като представителна извадка на Германия, нация често считана за цивилизована и благоприлична в сравнение с „назадничавата, сивата, готическа, примитивна, католическа“ Полша. Просто един луд на име Хитлер, експлоатирайки уникалните историческите обстоятелства, немският позор през Първата световна война и несправедливия Версайски договор, принудил иначе „приличните“ немци да извършат антисемитски престъпления.

Поляците от друга страна, според думите на израелския министър-председател Ицхак Шамир „поглъщат антисемитизъм с майчиното си мляко”. В една онлайн публикация видях следното написано за поляците – „те са като мразещите негрите американски реднеци от стария Юг“.

Всички поляци винаги са били и винаги ще бъдат готови да прегърнат възможността да убиват евреи. Академици, изоставили иначе подобни расистки генерализации в своите трудове по отношение на други етнически групи, все още смятат, че това е легитимен подход когато се отнася до поляците, както е видно от статията на Пол Берман от 1994 година в Ню Йоркър, в която пише за „най-мрачната Полша“.

Дори академичните критики на книги за нацистки военнопрестъпници и полски военнопрестъпници използват различен език. Изследователите полагат много труд, за да разграничат нацизма от немската идентичност. Но когато поляците извършват престъпления, то е защото поляците са виновни.

Дори когато Ян Томаш Грос издаде книгите си „Съседи: Унищожението на еврейската общност в Полша“ през 2001 година и „Страхът: Антисемитизмът в Полша след Аушвиц“ през 2006, които не подкрепят теорията за антисемитския полски етнос, то медийната реакция бе да представи именно този извод.

В ревюто от Йоан Мелън това става особено ясно. Според нея поляците са виновни, защото са поляци. Тя пише, че „Полските граждани от всички класи, поляци от всички социални слоеве, от стария строй и от армията, от новия комунистически апарат, кардинали и свещеници, всички те искаха да избият последните евреи в Полша“. Отбележете употребата на думата „всички“. Всички поляци са престъпни антисемити. Защо? Защото „антисемитизмът бил толкова вкоренен в културата на Полша, че поляците изразяват чисто, нeразкаяно зло.“

Ели Визел описа следвоенния антисемитизъм в Полша със същия цветист език и животински препратки: „Всичко, което е долно, примитивно, вулгарно и грозно в човешкото животно.“

Все по-честно полски, католически селяни, а не немските нацисти, са издигани като основните престъпници в Холокоста. Много по-лесно и удобно е за чистата, добре образована и прогресивна публика из целия западен свят да приеме, че мръсните, предубедени и суеверни селяни са главните виновници за най-печалното престъпление на XX век. Защото германските нацисти твърде много приличат на съвременната публика.

Водещите нацисти са били като нас, чисти, модерни, прогресивни и добре образовани. Всъщност, нацизмът не е продукт на селото, църквата или миналото. Научният расизъм е бил продукт на университетите, мястото, считано от съвременните хора за панацеята на всички наши примитивни грешки и злодеяния.

Америка жонглира по същия начин. Бедните, бели, провинциални, християнски южнаци са разглеждани масово като олицетворението на „омразата“. В нашите филми „реднеци“ са умствено слабите безделници, олигофрени и изнасилвачи, както е видно във филмът Deliverance. Бедните бели южнаци, реднеците, най-ниската прослойка, хилбилитата са виновници за робството и законите на Джим Кроу. Стига беззъбият тракторист да присъства на сцената на престъплението, всички останали сме оправдани.

Бедните бели осъзнават тази ситуация и своето демонизиране в публичното пространство. Затова и се втурнаха да подкрепят Тръмп, техният очевиден застъпник.

По същия начин и стереотипът на полския дивак ще служи за отдушник на вината, която целият „цивилизован“ свят носи за Холокоста. Докато антисемитизмът се счита за  престъпление, извършено от мърляви католически фермери, а не от образовани, „красиви“ елити, съвременните прогресивни американци ще бъдат защитени от агонията на това да знаят на какво са наистина способни хората.

Поляците все по-отчетливо ще усещат тази демонизация и ще подкрепят все по-националистически политици.

Трябва да признаем, че грешните и общоприети стереотипи за поляците всъщност пречат на нашето разбиране за съучастиетои отговорността за Холокоста.

Така Гита Серени през 1996 в своята статия за Таймс „Комплексността на съучастието“ се противопостави на анти-германската генерализация в книгата на Даниел Голдхаген „Охотните палачи на Хитлер“ със следните думи: „Смъртносният фанатизъм не е насаден в характера на нито една конкретна нация, а е част от човешката природа. Не са само младите германци, които трябва да бъдат научени на човещина, а всички деца от всички раси, веднъж и завинаги.“

Аз подкрепям свободата на словото и съм протим новия полски закон. Ала броженията, които породиха този закон, няма да стихнат докато не счупим сметалото и не задраскаме фалшивите му стереотипни сметки.

Вместо това имаме нужда от огледало. Източникът на жестокостта не са те; източникът сме ние.

Тончо Краевски е завършил Националната гимназия за древни езици и култури с профил История. В момента следва право в Софийския университет. Работил е в посолството на Великобритания и се интересува от международна политика с фокус върху англоамериканския свят. Член е на Института за дясна политика.

Share This