НОВО

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

За тежестта на един комисар

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември. Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и...

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и...

Историята се повтаря като фарс

Нито един скучен ден в Републиката. Можеше просто този материал да бъде продължението на онзи за лицемерието, но „фарс“ вече е далеч по-точнo определение. Фарс №1 В София се проведе протест срещу избирането на нов главен прокурор. Независимо от фигурата и...

Четири поуки от един сексскандал

Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от...

Каква щеше да бъде България без комунизма?

Сравнение с Гърция Населението Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България...

Избори: Да изчистим България за един ден

Днес, тридесет години след свалянето на престъпния и тоталитарен комунистически режим от власт, неговите останки продължават да ни заобикалят. Почти няма град или село в България, в които да не стоят улици, булеварди или площади, носещи имената на признати престъпници...

Черният девети

09.09.1944г. е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство - Деветосептемврийският преврат. Това е успешно...

Освободи ли Червената армия България?

Преди дни (б.ред.) Министерство на външните работи на Република България излезе с неочаквано адекватна позиция. В нея Министерството адресираше изложба, организирана от посолството на Руската Федерация у нас, посветена на „Освобождаването на България“ на 9 септември...

Германците трябва да се отърват от романтичния си образ за Русия

Време за четене: 5 мин.

Гледната точка на германците към Русия е пропита от романтизъм и историческа обремененост. Но без трезвен поглед към Москва никога няма да намерим адекватна стратегия за справяне с консервативния и антизападен подход на Владимир Путин към властта, коментира Кристиян Нееф в германското списание “Шпигел”.

В статията си “Време е да спрем да гледаме романтично на Русия”, той обяснява колко дълбоко погрешно и непрекъснато повтаряното в Германия твърдение, че германците разбират руснаците по-добре от всички останали.

“Германците не разбират руснаците, те знаят за тях по-малко, отколкото за британците, испанците или французите”, казва авторът.

“Вярно е, че Германия и Руската империя навремето са имали специални отношения. Германци са били царе и царици, веднъж германец е бил руски премиер, германци е имало сред офицерите, лекарите и учителите в императорския двор в Санкт Петербург. Германски инженери са ръководили железните мини в Урал, германски фермери са орали земите по Волга и Днепър. (…) Градове като Москва и Санкт Петербург нямаше да бъдат днес това, което са, ако ги нямаше германците. Това е романтичната гледна точка към гурманско-руските отношения. Но после идват войните от миналия век и разрухата, причинена от германци на Съветския съюз. След това образът, който германците си изграждат за Русия, е погрешен.”

Нееф припомня, че следвоенното поколение германци са израснали със страх от руснаците – в Източна Германия те са били окупатори, а в Западна непрекъснато са живеели под страх от съветска инвазия.

“И тогава се появи Горбачов. Германците го харесват толкова много, защото той им подари обединението. С един замах бе забравена цялата враждебност от 60-те и 70-те години към всичко, идващо от Кремъл. Това бе време на ентусиазъм и облекчение, особено на Запад. Горбачов бе страхотно харесван от германците. те проектираха върху него собствените си фантазии за нови отношение между германци и руснаци и визията си за една нова Русия. Германците вярваха, че руснаците могат в някакъв смисъл да станат като тях.”

Нееф, който е дългогодишен кореспондент на “Шпигел” в Москва, обаче припомня, че Русия не е Европа и никога няма да бъде, както и че след опустошението на руската душа от Сталин страната никога не е преминавала през период на “просвещение”. “Германците никога не възприеха сериозно този факт, защото той щеше да развали представата им за Русия”.

“А германците трябваше да знаят какво се задава. Не само защото Михаил Горбачов по никакъв начин не представляваше твърдоглавите руски лидери, с които сме свикнали през последните няколко века. Германците не чуваха какво казваше Александър Солженицин за създателя на перестройката – че стилът на Горбачов не е управление, а “безмозъчен отказ от властта”.

Реалността е, че Горбачов е най-непопулярният руски лидер на съвременността и че разпадането на СССР, за което руснаците го обвиняват, не просто ги лиши от родина. “Това ги хвърли с главата надолу в един вид капитализъм, който е дори по-безпощаден от този в Манчестър през ХIХ век. За нула време шепа олигарси присвоиха най-ценните активи на страната, а хората рязко обедняха. Германците виждаха това, но никога не разбраха какво се случва в главите на руснаците.”

Нееф предлага цитат от романа “Време секънд хенд” на Светлана Алексиевич като илюстрация защо руснаците не могат да бъдат сравнявани с хората на Запад. “Всички ние, идващите от социализма, сме различни от останалите хора. Имаме свои собствени идеи за това що е добро и зло, кои са героите и жертвите. Изпълнени сме с омраза и предразсъдъци. Всички идваме от място, което някога е било родината на ГУЛАГ и колективизацията и разкулачването, на принудителното изселване на цели народи. Това бе социализъм, но това си беше и нашият живот.” След което тя обяснява какво се случило през 1991г. “Мнозина възприеха истината за съветското ни минало като основния ни враг. Същото важи и за свободата. Русия се промени, но и се мразеше заради тази промяна.”

Германците вярваха, че руснаците ще бъдат във възторг от гласността и новото време и дори политиците, които пътуваха до Русия нямаха точна представа какво се случва, защото контактуваха с едно прозападно малцинство, говорещо английски, което не е представително за обикновените руснаци.

Авторът изрежда как руснаците харесват Владимир Путин не само защото е намалил властта на олигарсите и е повишил малко стандарта им. Те жадуват за силен лидер, отхвърлят всичко, което намирисва на либерализъм, търсенето на компромис се смята за проява на слабост, не обичат чужденците и “неруското”, може да не харесват състоянието на градовете си, но се гордеят с тях, отново демонстрират господарски манталитет, наричат съгражданите си от Кавказ “нашите негри”, имат нужда от работна ръка, но се смятат за втора ръка хора имигрантите от Централна Азия или гастарбайтерите от Украйна, антисемитизмът вече не почти не се прикрива, а стигне ли се до темата Крим, абсолютно всички са убедени, че откъсването му от Украйна и анексирането му от Русия е напълно естествен ход на събитията.

Това се виждаше от години и въпреки всичко Германия казва, че е неприятно изненадана. Хора като социалдемократите – бившият канцлер Хелмут Шмит и Егон Бар, автор на германската външнополитическа стратегия за сближаване, а не конфронтация, със СССР през 70-те години, сега говорят, че действията на Путин в Крим са “разбираеми” и че има известни “съмнения в законността на сегашната власт в Киев”. Проблемът не е, че това е визия отпреди 40 години, а че тя се споделя от мнозина германци, които според Нееф продължават да гледат на руснаците през призмата на вината за войната и желанието тя да бъде изкупена. “Това също така разкрива, че предпочитаме да обвиняваме себе си, а то изкривява още повече образа, който сме си създали за Русия.”

Романтичната гледна точка на германците към руснаците е виновна за погрешната политика към Мсква и за факта, че в Кремъл вече започват да не гледат сериозно на нас, казва авторът.

От dnevnik.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!