НОВО

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

Германците трябва да се отърват от романтичния си образ за Русия

Време за четене: 5 мин.

Гледната точка на германците към Русия е пропита от романтизъм и историческа обремененост. Но без трезвен поглед към Москва никога няма да намерим адекватна стратегия за справяне с консервативния и антизападен подход на Владимир Путин към властта, коментира Кристиян Нееф в германското списание “Шпигел”.

В статията си “Време е да спрем да гледаме романтично на Русия”, той обяснява колко дълбоко погрешно и непрекъснато повтаряното в Германия твърдение, че германците разбират руснаците по-добре от всички останали.

“Германците не разбират руснаците, те знаят за тях по-малко, отколкото за британците, испанците или французите”, казва авторът.

“Вярно е, че Германия и Руската империя навремето са имали специални отношения. Германци са били царе и царици, веднъж германец е бил руски премиер, германци е имало сред офицерите, лекарите и учителите в императорския двор в Санкт Петербург. Германски инженери са ръководили железните мини в Урал, германски фермери са орали земите по Волга и Днепър. (…) Градове като Москва и Санкт Петербург нямаше да бъдат днес това, което са, ако ги нямаше германците. Това е романтичната гледна точка към гурманско-руските отношения. Но после идват войните от миналия век и разрухата, причинена от германци на Съветския съюз. След това образът, който германците си изграждат за Русия, е погрешен.”

Нееф припомня, че следвоенното поколение германци са израснали със страх от руснаците – в Източна Германия те са били окупатори, а в Западна непрекъснато са живеели под страх от съветска инвазия.

“И тогава се появи Горбачов. Германците го харесват толкова много, защото той им подари обединението. С един замах бе забравена цялата враждебност от 60-те и 70-те години към всичко, идващо от Кремъл. Това бе време на ентусиазъм и облекчение, особено на Запад. Горбачов бе страхотно харесван от германците. те проектираха върху него собствените си фантазии за нови отношение между германци и руснаци и визията си за една нова Русия. Германците вярваха, че руснаците могат в някакъв смисъл да станат като тях.”

Нееф, който е дългогодишен кореспондент на “Шпигел” в Москва, обаче припомня, че Русия не е Европа и никога няма да бъде, както и че след опустошението на руската душа от Сталин страната никога не е преминавала през период на “просвещение”. “Германците никога не възприеха сериозно този факт, защото той щеше да развали представата им за Русия”.

“А германците трябваше да знаят какво се задава. Не само защото Михаил Горбачов по никакъв начин не представляваше твърдоглавите руски лидери, с които сме свикнали през последните няколко века. Германците не чуваха какво казваше Александър Солженицин за създателя на перестройката – че стилът на Горбачов не е управление, а “безмозъчен отказ от властта”.

Реалността е, че Горбачов е най-непопулярният руски лидер на съвременността и че разпадането на СССР, за което руснаците го обвиняват, не просто ги лиши от родина. “Това ги хвърли с главата надолу в един вид капитализъм, който е дори по-безпощаден от този в Манчестър през ХIХ век. За нула време шепа олигарси присвоиха най-ценните активи на страната, а хората рязко обедняха. Германците виждаха това, но никога не разбраха какво се случва в главите на руснаците.”

Нееф предлага цитат от романа “Време секънд хенд” на Светлана Алексиевич като илюстрация защо руснаците не могат да бъдат сравнявани с хората на Запад. “Всички ние, идващите от социализма, сме различни от останалите хора. Имаме свои собствени идеи за това що е добро и зло, кои са героите и жертвите. Изпълнени сме с омраза и предразсъдъци. Всички идваме от място, което някога е било родината на ГУЛАГ и колективизацията и разкулачването, на принудителното изселване на цели народи. Това бе социализъм, но това си беше и нашият живот.” След което тя обяснява какво се случило през 1991г. “Мнозина възприеха истината за съветското ни минало като основния ни враг. Същото важи и за свободата. Русия се промени, но и се мразеше заради тази промяна.”

Германците вярваха, че руснаците ще бъдат във възторг от гласността и новото време и дори политиците, които пътуваха до Русия нямаха точна представа какво се случва, защото контактуваха с едно прозападно малцинство, говорещо английски, което не е представително за обикновените руснаци.

Авторът изрежда как руснаците харесват Владимир Путин не само защото е намалил властта на олигарсите и е повишил малко стандарта им. Те жадуват за силен лидер, отхвърлят всичко, което намирисва на либерализъм, търсенето на компромис се смята за проява на слабост, не обичат чужденците и “неруското”, може да не харесват състоянието на градовете си, но се гордеят с тях, отново демонстрират господарски манталитет, наричат съгражданите си от Кавказ “нашите негри”, имат нужда от работна ръка, но се смятат за втора ръка хора имигрантите от Централна Азия или гастарбайтерите от Украйна, антисемитизмът вече не почти не се прикрива, а стигне ли се до темата Крим, абсолютно всички са убедени, че откъсването му от Украйна и анексирането му от Русия е напълно естествен ход на събитията.

Това се виждаше от години и въпреки всичко Германия казва, че е неприятно изненадана. Хора като социалдемократите – бившият канцлер Хелмут Шмит и Егон Бар, автор на германската външнополитическа стратегия за сближаване, а не конфронтация, със СССР през 70-те години, сега говорят, че действията на Путин в Крим са “разбираеми” и че има известни “съмнения в законността на сегашната власт в Киев”. Проблемът не е, че това е визия отпреди 40 години, а че тя се споделя от мнозина германци, които според Нееф продължават да гледат на руснаците през призмата на вината за войната и желанието тя да бъде изкупена. “Това също така разкрива, че предпочитаме да обвиняваме себе си, а то изкривява още повече образа, който сме си създали за Русия.”

Романтичната гледна точка на германците към руснаците е виновна за погрешната политика към Мсква и за факта, че в Кремъл вече започват да не гледат сериозно на нас, казва авторът.

От dnevnik.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!