НОВО

Терорът на мазохизма

Какъв общ проект за бъдещето може да имаме с хора, които мразят миналото и желаят да заличат културата и цивилизацията на своите предци? Как да се разберем с тези от нас, решени да превърнат Европа в земя на вечната вина. В територия без никаква стойност извън...

Представяне: Сър Роджър Скрутън – „Зелената философия“

„Сиела Норма“ и "Консерваторъ“ имат удоволствието да ви информират, че за първи път на български език излиза книга на Роджър Скрутън. „ЗЕЛЕНАТА ФИЛОСОФИЯ. Консервативно за екологията“ ще бъде представена на 7 декември (събота) от 18:30 ч. в литературен клуб „Перото“,...

Глобалното затопляне се използва за пропаганда

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Боян Рашев гостува в предаването "Гласове" с водещ Явор Дачков по телевизия БСТВ. Тема на разговора бе глобалното затопляне и използването му с пропагандни цели. Вижте пълното видео:...

Основните послания от срещата между Борисов и Тръмп

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, авторът Кристиян Шкварек и Боян Стефанов от Младежки консервативен клуб гостуваха в предаването "Реакция" по ТВ Европа. Какви са основните послания от срещата между Бойко Борисов и Доналд Тръмп? България и...

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Страсти по Гибсън

Време за четене: 5 мин.

Борислав Гърдев*

С удивителна апостолска смелост Мел Гибсън осъществява един от проектите на живота си – “Страстите Христови”.

С този свой трети режисьорски филм доказва, че е смел професионалист, заел се с реализацията на история, известна на милиони зрители, за която обаче е отговорно подготвен, излагайки дръзко своята версия за последните 12 часа от живота на богочовека Исус Христос и осигурявайки финансиране от 25 млн. долара.

Ситуирайки разказа в рамките между предателството на Юда в Гестиманската градина и възкресението Исусово, Гибсън очертава едрия контур на своята изчистена от излишни подробности страстна графична драма, в която и като сценарист (заедно с Бенедикт Фицджералд), и като постановчик, и като съпродуцент (с Брус Дейви и Стивън Маккиевити) защитава отривисто гледната точка на традиционалиста-католик, акцентиращ най-вече на човешките преживявания и чувства, без излишно задълбаване в библейско-теологичната казуистика.

Неговата позиция обаче присъства отчетливо върху киноплатното.

Той напипва вещо сърцевината на колизията. За него Христос е преди всичко пророк и страдалец, а след това “царят, обещан на евреите”.

Исус е активен правдолюбец (“Аз затова съм роден, за да свидетелствам за истината“) и учител-спасител за последователите си и обикновените люде.

А тъй като с проповедите си се явява опасен конкурент на еврейските първосвещеници (осквернявайки Шабàта), е съвсем логично тъкмо те да го предадат на римския прокуратор Пилат Понтийски и да искат настървено смъртта му.

Режисьорът не се страхува да посочи открито първородното греховно предателство на юдеите, олицетворени от Каяфа.

Нещо повече, в отличие от благата илюстративност на Франко-Дзефирелиевия “Исус от Назарет“ (1977) и левичарската назидателност на “Евангелието по Матея” (1964) на Пазолини, Мел Гибсън набляга именно на агресивното желание на еврейските фарисеи да умъртвят Христос.

Във филма двубоят Пилат-Каяфа е разкрит ефектно и убедително в постъпателен устрем, чийто финал е втората заповед за разпъването на Исус, издадена от Пилат под давлението на тълпата и първосвещениците, които буквално го рекетират.

Логично Христовите мъки са следствие от липсата на авторитети, а самите римляни се оказват неми свидетели на домашна сектантска свада, която така и не успяват да проумеят до край.

Аз (за разлика от центъра “Симон Визентал“) не обвинявам Гибсън в антисемитизъм. По-скоро го поздравявам за неговата безкомпромисна честност при отстояване на историческата правда.

Може би в тази насока той стига до престараване, тъй като Христовите страдания предизвикват потрес и физическа болка у зрителя, но така режисьорът уверено и категорично защитава концепцията си за обвързването на страданието, изкуплението и възкресението на богочовека Исус Христос.

Мел Гибсън обръща еднакво сериозно внимание както на философската плънка на творбата си, така и на нейното художествено пълноценно подплътяване.

Изяснил за себе си следваната доктринална линия, той се старае като постановчик перфекционист да създаде стойностен и екстремно разтърсващ спектакъл.

Прибягвайки до уникалния риск да го озвучи на арамейски, латински и иврит (с английски субтитри), Гибсън не само отдава дължимото на достоверността.

Той знае, че експериментът си струва – особено когато сюжетът е познат и разбираем. Целта му е друга – чрез умело пласираната интензивно-креативна музика на Джон Денби и внушителните, но смразяващо реалистични композиции на Калеб Дешанел, да създаде един по същество ням епос с основни доминанти изображението, музикалното оформление и актьорското лицедействие, хвърлящ смело мост към шедьовъра на Грифит “Нетърпимост” (1916, епизодът “Страданията на Христос”) и към безбройните пана на майсторите живописци (Джото, Мантеня, Пиеро дела Франческа, Роджиер и др.), с които са пълни западните катедрали.

Сценарист-режисьорът упражнява пълнообхватен контрол върху замисъла си.

За него интригата е толкова важна, колкото темпоритъма (времетраенето е само127 минути) и удачното разпределение на ролите.

При кастинга обаче отново се натъкваме на своеобразен, но ефикасен творчески подход.

Гибсън предпочита монодрамата (по американски one man show), експонирана в едротрагедийни краски. Не случайно и филмът му се казва “Страстите Христови”.

Мел Гибсън отделя подобаващо внимание на основните участници в драмата, но преимуществено като фон и необходима добавка на повествованието – и това се отнася както за Петър (Франческо де Вито), Юда (Лука Лионело) и Абенадер (Фабио Сартор), така и за Мария Магдалена (Моника Белучи), Света Богородица (Мая Моргенщерн), Йоан Зеведейски (Христо Живков) и Клаудия Понтийска (Клаудия Герини), за която дори разбираме, че е тайна последователка на Христос.

Цялото си внимание Гибсън съсредоточва върху тримата главни антагонисти – Исус, Каяфа и Пилат, представяйки конфликта между тях като светогледно съперничество за надмощие.

Каяфа държи на традициите и родовите завети. Пилат се стреми да запази 11-годишния мир в непокорната провинция, а Христос дири брод за спасението и усъвършенстването на човешките души.

Неизбежен е катаклизмът в този драматичен възел, след който Йерусалим и светът няма да са същите.

Матия Сбраджа изненадва приятно като лукавия и суетен Каяфа, Христо Шопов (Пилат) подсказва, че притежава потенциала на качествен характерен и поддържащ водещите звезди актьор, със своя физиономия и тема, за когото има място под слънцето на международните суперпродукции, а на Джеймс Кавийзъл само мога да стискам палци за бъдещото му развитие.

Той буквално износва и изстрадва своя Исус Христос на екрана със съдбовна отдаденост, доказвайки, че с него Гибсън е направил единствено верния избор. Оттук насетне името му ще се преплита неотклонно с Христовото, а клопките в кариерата му ще се съпътстват с адмирациите от неговата игра и престижните актьорски номинации. Затова смятам, че ще са му нужни силен характер и воля, за да продължи своето успешно и постъпателно развитие.

Този филм не би бил възможен без Мел Гибсън.

В него той се вгражда без остатък. Залагайки целия си артистичен авторитет и звезден блясък, той добре разбира, че провалът в голяма степен би накърнил по-нататъшната му кариера.

Гибсън обаче пресметливо поема риска, заснемайки силен и стойностен филм и след добре премислената PR-кампания, включваща дори спечелването “за каузата” на папа Йоан Павел Втори, закономерно обира дивидентите за своя крамолен проект.

В случая ни най-малко не го обвинявам в преднамерен комерсиализъм. Мел Гибсън си е заслужил изцяло успеха, след който, надявам се, ще се появят и други алтернативни прочити на саможертвата и страстите Христови.

От liternet.bg

* Борислав Гърдев е завършил ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Работи като учител в Елена, преподава история и теория на киното във Великотърновския университет; заема административни длъжности в областта на културата във В. Търново, а от 1997 е журналист на свободна практика. 

Споделете чрез

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!