НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

Истерия с двоен стандарт

Време за четене: 4 мин.

След срещата на Доналд Тръмп и Сергей Лавров в Белия дом тази седмица, се създаде скандал, свързан с потенциален теч на секретна информация. Според “Ню Йорк Таймс” и “Вашингтон Пост”, Тръмп е издал конфиденциална разузнавателна информация, споделена от израелското разузнаване в Сирия. Ето няколко неща, които трябва да знаете за това.

Какви са източниците?

Източниците на двата вестника, по техните собствени думи, са били анонимни. Това разбира се не трябва да ги дискредитира на напълно. Има много хора в администрацията, които се страхуват, че може да си загубят работата, но искат да разкрият важна за обществото информация. Това обаче е в идеалния случай.

 

Ние никога не можем да знаем дали анонимният източник е реален, дали е надежден и дали медията не е изкривила думите му. Когато зад информацията не седи име, неяснотите са на много нива. Затова не забравяме за историята, но чакаме да излезе допълнителна информация, която да потвърди или отхвърли скандала.

Тръмп престъпил ли е закона?

Не. Член 2 от Конституцията на САЩ урежда компетенциите на президента да управлява класифицирана информация.

 

Президентът може да разсекретява такава информация по свое усмотрение и без да уведомява предварително службите и администрацията. Де факто, президентът може да преценява кое е и кое не е класифицирана информация. Призивите за импийчмънт са необосновани.

Има ли все пак някакъв гаф?

Разбира се, само защото нещо, което президентът е направил е законно, не означава че е добро или разумно. Може да е споделил някаква информация, за да установи ниво на доверие и сътрудничество с Лавров.

Ако е споделил критично важна тайна и изложил американски войници и съюзници на опасност без никаква адекватна причина, има винаги вариант държавният секретар и вицепрезидентът да стартират процедура по импийчмънт на основание, че президентът не е в състояние да изпълнява дълга си. Тоест, ако Тръмп е неадекватен или полудял, кабинетът му може да го свали във всеки един момент.

Пенс и Тилерсън обаче стоят здраво зад него. Истинският гаф тук дойде на другия ден, след като съветникът по национална сигурност, ген. Макмастър беше заявил пред медиите, че историята е напълно измислена, а Тръмп пусна туийт в който обясни, че е сподели и е имал право да споделя информация, с което злепостави собствения си съветник, часове след като го беше накарал да излезе и да отрече историята.

Безпрецедентен ли е случаят?

 

Не разбира се, администрацията на Обама многократно е издавала секретна информация поради нелепи грешки или лоша преценка, включително на свои съюзници и конкретно на Израел.

През 2010 ген. Картрайт от администрацията на Обама разкри пред журналисти секретни документи, свързани с кибер атака срещу ядрената инфраструктура на Иран. Наложи се да лъжесвидетелства пред ФБР, че няма общо с изтичането на тези документи и да бъде помилван от Обама в края на миналата година.

Пак през 2010 администрацията на Обама беше издала пред лондонския “Таймс”, че Израел е договорила да ползва саудитското въздушно пространство за потенциален удар срещу Иран, като така злоупотреби с информацията споделена от Тел-Авив.

През 2013 Обама отново заби нож в гърба на Израел, когато Пентагонът издаде секретна споделена информация за израелски въздушен удар по летището в Дамаск и по-късно се наложи да се извинява, тъй като с това бяха застрашени и американски животи включително.

През 2014 без да иска, Белият дом издаде самоличността на шефа на ЦРУ в Афганистан, като така застраши живота му.

През миналата 2016 г., Обама предложи да сподели с руснаците информация, която да улесни таргетирането на терористи при въздушните удари. Според разузнавателния аналитик Хуан Сарате, руснаците после са използвали тази информация, за да поразят съюзници на САЩ.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!