НОВО

Морал и догма в българската политика

Скандалът, завихрил се около апартаментите, продадени от фирма "Артекс" на ключови български политици при преференциални условия и последвалите съмнения за лобизъм и търговия с влияние се разгаря и ще се разгаря тепърва с още по-голяма сила.  Няколкото оставки в...

Хайде да си говорим за идеи и политики, а?

Казусът с апартаментите, продадени от фирма „Артекс инженеринг” на водещи политици от ГЕРБ, се очертава като „скандалът на скандалите”. Премиерът Борисов се закани, че който е съгрешил, ще си понесе последствията, а правосъдният мийнистър Цецка...

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Изборите в Америка изглеждат по-страшни от Хелоуин

Време за четене: 5 мин.

Краят на октомври е и хората в Америка тръпнат в очакване на две неща – Хелоуин и частичните избори. Тази година обаче страховитият кошмарен празник се очертава да бъде не на 31 октомври, а на 6 ноември.

Още в седмиците преди деня на вота, навън започнаха да излизат хора преоблечени в предизборни костюми – Кристин Форд се превъплъти в Духа на миналите Коледи, за да преследва Брет Кавано; сенатор Елизабет Уорън толкова много се вживя като индианец, че забрави че това е просто костюм, с помощта на който преди 25 години е излъгала Харвард да я назначи за професор понеже е от етническо малцинство; Хилари Клинтън реши да се включи в кампанията на демократите и се маскира отново като един от онези фентъзи герои, които живеят в Трансилвания, имат бледа кожа, безсмъртни са и затова винаги се завръщат, независимо колко пъти ги убиват на избори.

Кошмарите се продължават и в медиите, където всяка партия се опитва да привлече внимание върху удобните за нея скандали. Демократите се опитаха да подсилят “синята вълна” като използват обвиненията срещу съдия Кавано в сексуално нападение; това обаче според социолозите, по-скоро мобилизира републиканския лагер и разколеба задаващата се “синя вълна” в подкрепа на Демократите. Последва фиаското с ДНК теста на Елизабет Уорън, който показа че тя има не повече от 0,1% индианска кръв и това доведе до еднозначна пиар победа за президента.

В последните дни обаче, няколкото уловени бомби в пощенски пликове, изпратени на известни политици и общественици от левицата, успешно окупираха медийното време в тяхна полза. Дори след като се разбра, че бомбите са били дело на очевидно нестабилен човек с криминално минало, това не успокои страстите и не приключи казуса. Демократите коментират дали президентът е готов “да поеме лична отговорност”, за това че с политическото си слово е провокирал насилие. Разбира се, никой от тях не “пое отговорност” за стрелеца, фен на Бърни Сандърс, който почти уби републикански сенатор преди две години; нито за човека, който нанесе тежки телесни повреди на друг републикански сенатор миналата година; демократическата сенаторка Максин Уотърс дори наскоро призова гражданите “да конфронтират” републикански политици на публични места, в резултат на което разпалени тълпи от левичари започнаха системно да тормозят Мич Маконъл, Тед Круз и др., докато се хранят в ресторанти или ходят на улицата; естествено, Уотърс не е поела отговорност за подклаждане на насилие и разпалване на омраза. Случаят с писмата бомби е безспорен пиар успех за демократите, тъй като отклони вниманието от посланията на републиканските кандидати и наложи техния наратив.

Републиканците от своя страна се опитват да привлекат внимание върху две неща: успехите на Тръмп в икономиката и затягането на имиграционния контрол. Огромният керван от 5000 души, маршируващи към мексиканско-американската граница, създаде мощно внушение в медиите, преди да бъде изместен от скандала с писмата-бомби.

Тазгодишните избори са специални по няколко причини

Първо, заради медийната истерия и т.нар. културна война, избирателната активност се очаква да бъде рекордна за частични избори. Мнението на хората вече е предварително детерминирано поради принадлежността им към съответните културни групи; затова партиите полагат усилия не толкова да повлияят на мнението на колебаещите се избиратели, колкото да мобилизират максимално базите си, за да излязат да гласуват на 6 ноември.

Второ, освен гражданите, рекордно мобилизирани са икономическите елити на страната, които са дарили досега 5 млрд. долара за кампаниите на своите фаворити. За сравнение, на частичните избори през 2014 са дарени 3,8 млрд., а през 2010 около 3,6 млрд. Никога не е имало скок от над милиард спрямо минали избори досега.

Трето, тези избори разделят нацията на полов признак, повече от всякога преди. Демократите винаги са били по-популярни сред жените, а републиканците – сред мъжете, но тази разлика се превръща в истинска пропаст през 2018 г. Проучване на NBC и Wall Street Journal показва, че сред белите жени с висше образование, 61% подкрепят демократите и само 28% подкрепят републиканците. В една от най-оспорваните битки, тази за 21-ви конгресен район, демократът Антонио Делгадо има 17% преднина при женския вот, а републиканецът Джон Фасо води на опонента си с 19% при мъжете.

Четвърто, на тези избори се увеличава също и пропастта между големите градове и провинциалните райони. Тръмп, чиято персона е главна тема на изборите, е много популярен в провинцията и много непопулярен в крайбрежните мегаполиси. Предградията на градовете, които се намират географски по средата между Тръмп и анти-Тръмп Америка, са съответно и най-оспорваните райони с най-трудно предвидим изход.

Накрая, като следствие от горното, очертава се най-вероятно Демократите да си върнат Конгреса, а Републиканците да задържат мнозинството си в Сената. Такъв необичаен резултат на частични избори не е имало от 1982 г. Конгресът е долната камара на американското законодателство, той представлява Америка като нация. Сенаторите формират горната камара и всеки от тях представлява определен щат, т.е. Сенатът е представителството на Америка като федерален съюз на щати. Тъй като хората, които гласуват за Демократите са силно концентрирани в крайбрежията, те лесно печелят вота на национално равнище, но по-трудно могат да спечелят мнозинството от щати, тъй като огромната част от тях се намират в 5-6 щата. Ако тази тенденция продължава да се засилва – а Тръмп е мощен катализатор за нея – това неизменно ще доведе до грандиозен конституционен сблъсък, който ще разклати основите на Америка. След избирането на Брет Кавано, крайната левица излезе с лозунга “да премахнем Сената” и дори по-умерените демократи започнаха да говорят, че трябват конституционни промени, които да им гарантират повече сенатски места и по-лесно назначаване на върховни съдии.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!