НОВО

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Войната на колективно (без)отговорните

Криза е. Този път не финансова, а водна. Недостигът на вода в Перник, а и в други населени места, е на път не просто да вземе главата на един министър и дори да го прати на скамейката на обвиняемите, което само по себе си не се вижда често по родните географски...

Пробабилистично либертарианство

Увод Пробабилистичното либертарианство е ново течение в либертарианската философия, за основоположник на което приемаме Насим Талеб. Той доразвива теории на Фридрих Хайек от икономиката (Heyek, 1945) и Джон Мейнард Кейнс (Keynes, 1921) от теория на вероятностите като...

Коминните филтри: решение или разхищение?

През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на...

Какво каза и какво премълча патриарх Кирил

Време за четене: 13 мин.

След всяка визита на политик и църковник от ранга на Московския патриарх е добре посланията му да бъдат осъзнати и разтълкувани от техните адресати. В реториката на патриарх Кирил адресатите бяха обобщени така: българският народ и българската политическа класа. Някъде между тях, като медиатор между тези две големи целеви групи патриарх Кирил виждаше и Българската православна църква, която бе неговият официален домакин и по чиято покана той се включи в отбелязването на 140-годишнината от Освобождението ни. Всъщност истината е, че идеята Московският патриарх да оглави тържествата на 3 март е с политически източници, а българските архиереи просто я възприеха и осъществиха. Нека не забравяме, че идеята за поканването на Московския патриарх у нас бе огласена през изминалата година успоредно с идеята на честванията на присъства и президентът Владимир Путин. Явно на фона на настоящото българско европредседателство вторият вариант е бил отхвърлен като неприемлив от властите. А що се отнася за църковната ни управа, въпреки широко коментараните „традиционно топли българо-руски църковни връзки“ визитата на патриарх Кирил също бе източник на напрежение и тревоги, особено на фона на критичните отзиви от страна на РПЦ към намесата на Българската православна църква в македонския църковен въпрос (да си припомним, че Българският патриарх Неофит отмени в последния момент участието си в грандиозните тържества по случай големия юбилей от 100-годишнината от обявяването на Московската патриаршия).

И така, какви бяха основните послания, които патриарх Кирил бе решил, че трябва да достигнат до българските граждани и българските политици, в това число и чрез Българската православна църква. Или, ако формулираме въпроса така: какво каза и какво премълча Московският патриарх?

За да сме обективни, трябва да кажем, че при тази си визита Московският патриарх не премълча почти нищо. Той наруши добрия дипломатически тон и с това предизвика скандал, като резонният въпрос не е дали думите му към българските политици бяха скандални или не, а доколко провокацията е била търсена или е плод на неконтролирана емоция.

 

shipka treti mart 1

 

Посланията в църковните слова

„Църковните послания“ на патриарх Кирил бяха изложени в словата му, подготвени за централните моменти от визитата му, както и в интервюто му за БНТ, дадено от Москва в навечерието на визитата. Те със сигурност бяха внимателно обмислени и премерени.

Първото послание бе „целево“ и имаше за цел да въодушеви българските домакини чрез следното признание: „Без българско православие нямаше да има и руско православие“.

В Руската православна църква винаги сме помнили, че именно българските мисионери, ученици на светите равноапостолни Кирил и Методий, в 10 век просветиха нашите предци чрез светата православна вяра, приобщиха ги към славянската писменост, откриха им съкровищницата на християнската култура и светоотеческата мисъл. Без българското православие нямаше да има и руско православие.

Тази теза обаче бе предназначена единствено за вътрешно-българска употреба, тъй като не намери никакъв отзвук и разпространение в руските медии.

Победата на руската армия в Руско-турската война от 1877-78 г. е връщане на дълга на руснаците към българите. Защото благодарение на руската победа българите са запазили своя език, вяра и традиции.

Десетки хиляди руски воини, отдали своя живот за избавлението на България от горчивото иноверно робство, върнаха на братята-българи този велик исторически дълг, засвидетелствайки за всички векове неугасимата братска любов между нашите Църкви…

… Величайшата равносметка от тази война стана придобиването на свободата за духовното развитие на православния български народ, спасяването на неговия език, култура и традиции (из словото, произнесено в Синодната палата на 2 март).

Второто „църковно“ послание беше за неразрушимите духовни връзки между Българската и Руската православна църква, които са основа за духовното единство на двата народа. Тъй като православието е по-висша и устойчива ценност от политиката, то внушението е, че политическите отношения между двете държави трябва бъдат отражение на това религиозно единство. Всяко отклонение от тази линия е плод на неразбиране „желанията на православния български народ“ от страна на политиците, които трябва да коригират политическата линия в съответствие с тези нагласи.

Православната църква, Руската църква и Българската църква имат една дълга история на братски отношения именно защото нашите народи, в мнозинството си, са православни. Защото нашите народи имат много общо като култура, дори и като език.

Не е имало някакви трудни отношения между нашите църкви. Това е много важно. Не е имало тежки, тъмни страници в отношенията. А ако между църквите няма някакви тежки страници, значи и в отношенията между народите не може да има такива. Що се отнася до политиката – тя е много променливо явление. Днес политиката е една, утре друга. Важното е братските народи, независимо от политическия контекст, да запазват добрите отношения едни с други и общата система от ценности (откъс от интервюто за БНТ).

Липсващото послание във всички публични речи на Московския патриарх беше за общоправославното единство. Този ключов елемент в православната реторика по принцип в „българските слова“ на патриарх Кирил бе целенасочено пропуснат. Напротив – той няколко пъти говори за липсата на единство между православните църкви, като изведе на първо място единството на Руската и Българската православна църква, които заедно са влизали в конфликт с останалите православни църкви:

Вече казах за подкрепата на Руската църква за българското православие, когато то не беше признавано от гръцкото православие, когато беше българо-гръцката схизма. Споменах за активната позиция на Руската църква за осигуряване на автокефалния статут на Българската православна църква и на Българската патриаршия.

А през 53-та година същият решаващ глас на Руската православна църква съдейства за признаването на Българската патриаршия, която както се знае, навремето прекратява съществуването си поради политиката на Турция. И след 53-та година, в продължение на 8 години, трябваше да бъдат убеждавани някои православни църкви да бъде призната Българската патриаршия, призната от всички.

Историческата ретроспекция към българската схизма изпраща послание за негативната роля на Вселенската патриаршия в новата българска история. Това кореспондира със студените отношения между Московската и Вселенската патриаршия, обтегнали се до краен предел след Всеправославния събор в Крит през 2016 г. На българската аудитория се изпраща посланието, че както тогава, така и сега РПЦ е страната, от която Българската църква и българският народ трябва да търсят подкрепа.

Твърде вероятно е липсата на този водещ акцент (за единството на православните църкви) в посланието на Руския първойерарх да е намек за критичното отношение на Москва към активността на БПЦ по македонския църковен въпрос, тъй като само броени дни по-рано „външният министър“ на РПЦ Волоколамски митр. Иларион (Алфеев) заяви от Белград, че с действията си БПЦ подхранва разкола в Македония и трябва да се солидаризира със Сръбската патриаршия в този казус.

 

2018 03 06 1029

 

Посланията към политиците

Срещите на Руския патриарх с българските политици и разговорите между тях не бяха отразени в детайли от българските медии. Подробностите за тях станаха ясни от видеоматериалите, публикувани на youtube канала на Руската православна църква. От тях прави впечатление твърдият тон, с който патриарх Кирил разговаря с нашите политици, стигайки на моменти до крайности, както е при срещата с президента Румен Радев. Там Руският патриарх не успява да овладее емоциите си и си позволява ултимативна реторика и повишаване на тона. Според руски медии, когато градусът на напрежение в тона на патриарха се е повишил над допустимото, домакините са изключили микрофоните извън залата, така че представителите на средствата за масово осведомяване да не стават свидетели на случващото се.

Явно разговорите с нашите държавници са се оказали неудовлетворителни за патриарх Кирил и той веднага обяви това на медиите при напускането на страната. По негово изрично настояване това беше изведено като основен акцент от посещението му у нас в руските медии.

Възможно е предстоятелят на РПЦ да е пристигнал и с друга мисия, освен честването на 140 години от Освобождението, която не е успял да изпълни и това да е причина за острите изказвания срещу нашия политически елит. За това обаче не се съобщава нищо.

За тридневния си престой патриарх Кирил се срещна с най-високопоставените държавници у нас – президента Румен Радев, председателя на Народното събрание Цвета Караянчева и премиера Бойко Борисов. За да създадат добро впечатление у високия гост, когото светската власт възприемаше като представител на Владимир Путин, българските политици направиха редица компромиси с протокола и оказаха на Московския патриарх почести като на държавен глава, въпреки че той беше у нас официално по покана на БПЦ. Той бе посрещнат на летището от вицепрезидента Илияна Йотова, бе приет от президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов. Въпреки тези усилия на домакините, гостът си тръгна „обиден“ и „неудовлетворен“. „Ще съобщя това на света“, рязко заяви той на излитане от България. За истинските причини за неудовлетворението на Московския патриарх можем само да гадаем. Официално той обясни това с отдаването на почит от страна на българската държава към войници от други националности, освен руските, които са загинали по нашите земи в Руско-турската освободителна война.

Ето някои от основните послания, които патриарх Кирил отправи към нашите политици в личните си срещи с тях.

Само Русия и руският народ са освободили България. Това е главното послание, върху което набляга патриарх Кирил – нито един друг народ не е участвал в Освобождението.  Дори да е имало представители на други народи, те са били част от армията на Руската империя. Искам ясно да ви кажа, че Русия е освободила България, нито Полша, нито Литва, нито други страни, а Русия, заяви категорично патриарх Кирил на срещата си в президенството. Според него изказването на официална почит към войни от други народи се дължи на желанието на българските власти да омаловажат ролята на Русия и на руския император за освобождаването на България.

Освободителната война е безкористна помощ на православния руски народ, тръгнал да освобождава своите единоверни братя. В нея няма политически интерес и имперски амбиции, а единствено желание да се помогне на българите. В тази война нямаше никакви политически цели и стратегии. Простите руски хора, взимат в ръце оръжие и тръгват на смъртен бой, за да освободят своите братя от робство, посочи патриарх Кирил в обръщението си към президента Радев.

Българите имат моралния дълг да бъдат признателни на Русия. Безкористната жертва, извършена без политически интерес, изисква също така безкористна признателност, независимо от политическия интерес – това е тезата на Московския патриарх, която според него трябва да бъде възприета както от политиците, така и от „народа“. Той призова властта да възпитава тази признателност в народа: Бих искал да помоля вас, властите, да пазите паметта за това независимо от политическата конюнктура.

Антиевропейската реторика преминава като червена нишка през изказванията на патриарх Кирил у нас – както пред църковната аудитория, така и в разговорите с българските политици. Без съмнение това послание е търсено, защото то е отправено именно в момента, когато България е председател на ЕС.

При срещата си с президента Радев патриархът си позволи с интонация на учител пред ученици да интерпретира историята на Освобождението биполярно, в духа на официалната в момента руска пропаганда за непримирим конфликт (ценностен, идеологически, икономически, политически) между Европа и Русия. Например, той заяви, че Русия влиза в Освободителната война „въпреки Европа“, „без да се съобразява с европейските държави“, „само за да освободи страдащите българи“ (само по себе си това твърдение не отговаря на историческата истина).

Според Московския патриарх цяла Европа е била против воденето на Освободителнатата война. Русия е пренебрегнала това и е влязла във войната, движена от своята любов към българския народ. При положение, че е била отслабена от предишната война. Без да има политическа подкрепа от никого в света. Но тя започва борба за освобождението на българите.

Много показателно за това пропагандно внушение е употребата на анахронизми – например „обединена Европа“ за събития от 19 век. Например:

Искам да ви кажа, че Кримската война беше война на обединена Европа срещу Русия… и Русия загуби тази война.

В президентството патриархът бе катогоричен, че Русия е жертва на европейската политкоректност, която кара нашите политици да признават ролята и на други народи в освободителната война – румънци, сърби, поляци, финландци и др.

При заминаването си на летището патриарх Кирил отново изрази надежда, че този „политически контекст“ ще се промени, а „общите ценности“ на Русия и България ще останат.

Антиевропейската реторика присъстваше, макар и индиректно, и в словото на патриарх Кирил в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Там той направи препратка към Вавилонската кула (без това да го изисква логиката на словото му) като един неуспешен опит на човечеството за обединение.

И ние помним как безславно завършва този проект: Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й (Пс. 126:1).

Посещението на патриарх Кирил е е определено като чест за България. Годишнината от Освобождаването на България е от толкова голямо значение за Православната църква, че си заслужава за него да пристигне лично Руският патриарх.

Този юбилей ни помогна още веднъж да осъзнаем огромната роля в освобождението на Православната църква и заслужава Руският патриарх да пристигне тук. Надявам се у българския народ и политическия елит да остане признателност и уважение към великата жертва на нашия народ, напълно безкористно.

В потвърждение на това послание предстоятелят на РПЦ отбеляза пред нашия президент, че е имал много ангажименти в програмата си за тези дни, но ги е отменил, за да дойде в България. Това изрично отбелязване на натоварената патриаршеска програма, в която е вместена визитата в България, според патриарх Кирил също трябваше да внуши на домакините чувство на благодарност.

В България има двойствено отношение към Русия и нейната роля в Освобождението, отбеляза патриарх Кирил.  От едната страна е народът, който обича и уважава Русия и е дълбоко признателен за своето освобождение. На другата страна са политиците, които са водени от политически, конюнктурни и прагматични цели и се опитват да омаловажат тази ключова роля на Руската империя. По време на срещата с президента патриарх Кирил каза: Бях разочарован да чуя тези неправилни интерпретации на историята. Ние сме за историческата правда. Тази историческа истина я завоювахме с кръвта си! И няма никакви политически или прагматични причини тази истина да бъде премълчавана или лъжливо интерпретирана.

1520256664 2826

Разочарован съм от това, което видях в България. Това е финалното послание, което изпрати Московският патриарх няколко пъти преди да отпътува от страната ни. В президентството с рязък тон патриарх Кирил заяви, че е разочарован от неправилната политическа трактовка на историческите събития, свързани с Освобождението и ще напусне страната ни огорчен. Пред президента той изрази надеждата, че медиите го чуват и ще разпространят това. Както вече отбелязахме, заради острия тон на Руския патриарх българските медии изключиха звука в предаването си (виж видео от срещата, разпространено от руските медии).

После повтори същите думи и на пресконфернцията на летището при напускането на страната. Това доказва, че те не са емоционална и спонтанна реакция, а обмислено послание с търсен ефект. Това, което ме огорчи в реториката на представителите на държавната власт, е, че приравняват ролята на Русия в Освобожението с ролята на други страни като Полша, Литва, Финландия… Затова бих искал тази част от историята да излезе от политическа употреба в България. С никаква политкоректност не може да се оправдае лъжливата историческа интерпретация.

В заключение патриархът пожела всички руски медии да отразят неговото разочарование, което се превърна и в поанта на визитата му у нас.

В руските медии и социални мрежи се предлагат различни обяснения за твърдия тон на патриарх Кирил в България. Едно от обясненията е, че става дума за вписване в официалната предизборна реторика на руските власти в момента, която е силно полемична до агресивна спрямо европейските страни и цели сплотяване на руснаците срещу общ враг. Други са убедени, че тонът на Руския патриарх е дипломатически гаф, който се дължи на обидчивостта, която държавната пропаганда насажда сред руското население, което уж е онеправдано и мразено от всички.

Българските официални власти – политически и църковни, не са реагирали по никакъв начин на предизвикателството, отправено им от Московския патриарх, което показва, че то бе изненада за всички и най-вече за тези, които направиха всичко възможно неговата визита у нас да се осъществи и да премине според очакванията.

Сред многото неясноти и неизказани неща, неминуемо присъщи на висшата политика (била тя и църковна), много ярко на тези чествания се открои една голяма липса, огорчила нашите архиереи: липсата на радост от това, че братя в Христа се събират заедно, служат заедно и свидетелстват с думи на евангелска мъдрост за това, което най-остро липсва в днешния свят: смирение и любов. Само с тези две добродетели може да влезеш в радостта на брата си и да я споделиш. Това послание – на смирение и искрена обич българските домакини не успяха да почувстват сред членовете на високопоставената делегация, за която положиха всички усилия „да посрещнат по царски“.

Източник: dveri.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!