НОВО

Парадоксът на македонската политика

До какво ниво на парадоксалност достигна македонската политика през 2019 година? Настоящото правителство ръководено от СДСМ подписа Договор за приятелство и добросъседство с България, а ВМРО-ДПМНЕ остро се противопостави на този договор и го окачестви като...

Джок на свобода

Освободиха предсрочно от затвора убиецът на Андрей Монов - австралиецът анархокомунист и авантюрист Джок Полфрийман. След осем години зад решетките Джок е свободен човек. Така реши българският съд. Онзи, същият - уж несправедливият, уж корумпираният, уж зависимият:...

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

Какво научихме от разследването на Мълър

Време за четене: 4 мин.

Проблемът с разследването на специалния прокурор Робърт Мълър от самото начало се коренеше в неговия неясен обхват. Вместо заговор (conspiracy), Мълър получи от Конгреса мандат да разследва съглашателство (collusion) – и това е много важно уточнение, защото първото е престъпление, а второто не е.

Така от момента на назначаването на Мълър, разследването на руската намеса в изборите през 2016 г. се превърна от криминално разследване в контраразузнавателно разследване. И под предлог, че разследва съглашателството на екипа на Тръмп с Русия, Робърт Мълър получи възможност за достъп до всякаква информация и всеки човек, свързан с Тръмп, независимо дали се отнася до престъпление или до клюка.

Публикуваният в петък обвинителен акт, с който Робърт Мълър изобличи 13 руски граждани и три руски фирми, замесени в политическата кампания от 2016 г., получи широко отразяване от медиите в чужбина и в България; ала заглавията оставиха публиката с погрешното впечатление, че разследването е отбелязало успех.

Ето четири причини, поради които обвинителният акт на Мълър е поражение за него:

Намесата на руските граждани е незначителна

Според документът обвинените руски граждани и фирми са похарчили за реклама на съдържание в социалните мрежи… 1,2 милиона долара. Това може да звучи много за някои хора, но всъщност е незначителна сума в американския изборен процес. Кампаниите на Тръмп и Клинтън струваха общо 2,7 милиарда долара, а в надпреварата за места в Конгреса и Сената, партиите са похарчили почти 4,3 милиарда.

Най-успешният туитър акаунт, който руснаците са създали, е събрал около 100 000 последователи, а всеки запознат отблизо с медийната среда в САЩ знае, че повечето средно известни журналисти в Щатите имат повече.

Прокурор Робърт Мълър

Прокурор Робърт Мълър

Няма нито заговор, нито дори съглашателство с кампанията на Тръмп

Според разкритията на Мълър руснаците са успели да се свържат с центъра на кампанията на Тръмп във Флорида и криейки истинската си самоличност, да предложат помощ за организиране на митинги. За да има съглашателство, от екипа на Тръмп е трябвало да са знаели кой всъщност им предлага помощ. Така не само, че не е налице никакво престъпление, но и опитът да се изобличи Тръмп в получаване на решаваща помощ от руснаците търпи пълен крах.

Намесата не е само в полза на Тръмп, нито само в ущърб на Клинтън

Най-голямата полза от обвинителния акт е, че успя най-сетне да постави информацията за руската намеса в изборите в подробен контекст. До този момент смятахме, че руснаците са подкрепяли Тръмп и са атакували Клинтън, от което логично следва, че явно техният интерес е бил Доналд Тръмп да победи, което пък от своя страна даваше основание на съмненията за връзките му с Русия.

Хилари и Бил Клинтън

Хилари и Бил Клинтън

Картината, която се разкрива сега е много по-различна. Руските тролове са атакували и подкрепяли кандидати от ляво и дясно – тяхна жертва не е била само Хилари Клинтън, но също така републиканците Тед Круз и Марко Рубио и положително съдържание са споделяли не само за Тръмп, но също и за левите кандидати Бърни Сандърс и Джил Стайн.

Очевидно победата на Тръмп не е била целта на плана. Единствената смислена цел, която можем да доловим от тези разнопосочни действия е друга – да се очернят мейнстрийм кандидатите и да се подкрепят радикалните, т.е. да се разбърка пейзажът и да се разпали максимално противопоставяне в американското общество.

Повечето пари са изхарчени за реклама във Фейсбук и Туитър СЛЕД края на кампанията

В подкрепа на казаното по-горе, можем още да добавим, че 56% от всички средства са изразходвани след края на изборите. На 12 ноември руската група е участвала в организирането и промотирането на две събития в Ню Йорк – демонстрация в полза на Доналд Тръмп и… протест против избирането на Тръмп. Последното е особено шокиращо, защото на протеста отидоха най-гласовитите противници на новоизбрания президент, а и телевизиите, които най-много поддържат наратива за връзката на Тръмп с Русия дадоха страхотна публичност и отразяване на кръгъл час на събитието, с което без да искат са спомогнали именно целта на руската пропаганда.

Ако искаха да повлияят на изборния резултат и то тъкмо в полза на Тръмп, руснаците щяха да инвестират и без това малкото си пари преди края на кампанията. Фактът, че са насочили повечето си ресурси след изборите и дори са организирали две демонстрации – за и против Тръмп – ясно показва, че тяхната цел е била да създадат максимално разделение в американското общество и да подкопаят доверието на гражданите в демократичната система.

Ако целта е била такава, то тя е успешно постигната. И сме длъжни да кажем, че параноята и пристрастията на мейнстрийм медиите са проработили в тяхна полза не по-малко от пиперливия език на Тръмп.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!