НОВО

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

За тежестта на един комисар

Преди дни бяха официално оповестени новите ресори в бъдещата Европейска комисия, която ще започне работа от 1 ноември. Ресорът, който получи България е „Иновации и Младеж“. Всъщност, това са два ресора, които в сегашната ЕК са разделени като „Изследвания, Наука и...

Атаката срещу полетите е престъпление срещу човечеството

Преди броени дни пътническата авиация навърши 100 години: На 25 август 1919 г. е пуснат първият всекидневен международен пътнически полет – от Лондон до Париж. Днес над 100 000 полета на ден кръстосват небето на света и пренасят хора и стоки по-бързо, евтино и...

Историята се повтаря като фарс

Нито един скучен ден в Републиката. Можеше просто този материал да бъде продължението на онзи за лицемерието, но „фарс“ вече е далеч по-точнo определение. Фарс №1 В София се проведе протест срещу избирането на нов главен прокурор. Независимо от фигурата и...

Четири поуки от един сексскандал

Естествено, става дума за снимките със сексуално съдържание на годеницата на един кандидат-кмет на София, които се появиха в една медиа. Вече няколко дни общественото пространство се тресе от реакции и коментари, така че спокойно можем да си извадим някои поуки от...

Каква щеше да бъде България без комунизма?

Сравнение с Гърция Населението Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България...

Избори: Да изчистим България за един ден

Днес, тридесет години след свалянето на престъпния и тоталитарен комунистически режим от власт, неговите останки продължават да ни заобикалят. Почти няма град или село в България, в които да не стоят улици, булеварди или площади, носещи имената на признати престъпници...

Черният девети

09.09.1944г. е един от най-пагубните дни за България. Това не е дата, в която България е освободена от измисления фашизъм, учил се в последствие в червените учебници по история, а е ден на окупация на българското царство - Деветосептемврийският преврат. Това е успешно...

Освободи ли Червената армия България?

Преди дни (б.ред.) Министерство на външните работи на Република България излезе с неочаквано адекватна позиция. В нея Министерството адресираше изложба, организирана от посолството на Руската Федерация у нас, посветена на „Освобождаването на България“ на 9 септември...

Киев и сепаратистите си разменят закани

Време за четене: 4 мин.

Украинското правителство няма да преговаря с бунтовниците в Източна Украйна, докато те не сложат оръжие, заяви украинският министър на отбраната Валерий Хелетей, цитиран от АФП.

Повече няма да има едностранно прекратяване на огъня от страна на украинските въоръжени сили, изпълняващи антитерористична операция в източните региони, посочи Хелетей в изявление, поместено в сайта на министерството.

„Украинският президент ясно го каза: всякакви преговори, каквито и да са те, ще бъдат възможни единствено след като бунтовниците окончателно сложат оръжие“, добави министърът.

Същевременно обаче сепаратистки лидер от Източна Украйна предупреди Киев, че проруските бунтовници отново ще предприемат офанзива, след като прегрупират силите си в най-големия индустриален център в региона – Донецк, предаде Ройтерс.

„Не се готвим за обсада, готвим се за действие“, заявил Александър Бородай, който в момента е в Москва, за руския сайт „Газета.ру“.

Бородай, назначен от бунтовниците за министър-председател на самопровъзгласилата се Донецка народна република, заяви, че бягството от Славянск в Донецк на „министъра на отбраната“Игор Стрелков е дало на сепаратистите възможност да концентрират огневата си мощ.

Според него каквато и да било блокада на Донецк и Луганск е невъзможна. „Украинската армия и нейните ресурси не са в състояние да осъществят истинска блокада дори само на Донецк, така че не виждам истинска заплаха в бъдеще“, каза той.

Бородай потвърди, че е за консултации в Москва, но уточни, че не е в течение на плановете на Кремъл. Определено обаче не виждал в тях желание за запазване на нестабилността в Югоизточна Украйна. Той отрече и бунтовниците да получават пряко финансиране от Москва. „Москва провежда консултации с нас за уреждане на конфликта, ето защо съм тук. Москва обаче не е страна в конфликта, не участва в него“, каза той.

Три седмици преди украинската армия да изгони бунтовническите бойци от стратегическия източен град Славянск техният командир отправи отчаян зов за помощ към Русия. „Ще минат седмица, две, три, може би месец и най-добрите бойци на въстанието ще оредеят и рано или късно ще бъдат смазани и унищожени“, каза в широко разпространено онлайн изявление Игор Гиркин, по-известен като Стрелков.

Призивът беше посрещнат с мълчание от руския президент Владимир Путин и в събота по-малобройните и по-зле въоръжени в сравнение с украинската армия сили на Гиркин напуснаха града след седмици на обстрел, коментира Ройтерс.

Събитията от уикенда вероятно не са просто обрат във военната кампания на украинския президент Петро Порошенко срещу бунта, оглавяван от сепаратисти, които искат Източна Украйна да се присъедини към Русия. Те може би са сигнал, че Путин няма намерение да повтори в Източна Украйна последователността от събития, които доведоха до руското анексиране на Крим през март и че той възнамерява да свали градуса на напрежението в кризата.

В реч пред руските посланици, събрани в Москва в миналата седмица, Путин повтори, че си запазва правото да защитава рускоезичното население в чужбина чрез „употреба на целия възможен набор от средства – от политически и икономически до оперативни съгласно международното хуманитарно право и правото на самоотбрана“. Но президентът многократно сигнализира, че иска да намали напрежението – макар че е възможно да иска то да продължи да тлее, така че да смущава прозападното ръководство на Украйна.

Стремежът на Русия беше за „федерална“ Украйна, където правомощията на централната власт да бъдат още по-малки. Тя все още иска руски мироопазващи сили да бъдат допуснати в Източна Украйна, въпреки притесненията в чужбина, че по този начин Русия може да опита да поднови военните доставки за бунтовниците.

Путин обаче изглежда постигна това, което е най-важно за него – отстъплението на киевското ръководство от обещанието да работи за членство в НАТО. Путин много пъти е давал да се разбере, че Москва няма да допусне присъединяването на Украйна към Алианса, който беше неин враг по време на Студената война, тъй като това би представлявало прекалено голяма заплаха за сигурността.

„Какво очакваха нашите партньори от нас, когато започнаха събитията в Украйна?“, запита Путин пред посланиците миналата седмица. Отговаряйки на собствения си въпрос той посочи, че Русия не може да остави Крим на „националистически и радикални бойци“, така че достъпът ѝ до Черно море да бъде отрязан – Русия има военна база в Крим – или да позволи на НАТО да се разпорежда в „този край на руска военна слава“.

„Това би означавало да се откажем практически от всичко, за което Русия се бори още от времето на Петър Велики или дори от още по-рано – историците би трябвало да знаят“, посочи Путин.

От vesti.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!