fbpx

НОВО

Коронавирусът и гражданското

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай облаков, както и Петър Кичашки от "Сдружение републикански център", гостуваха в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бяха мерките, които държавните органи предприеха в...

НПО-тата се използват от хора, които нямат куража да се заявят като политически лица

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Плюс - минус" по "Нова телевизия". Тема на разговора бяха неправителствените организации у нас и кой ги използва. Вижте пълното...

Вълната от Минеаполис – вандализъм или гражданска пандемия?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Тема на разговора бяха размириците в САЩ и техните причини. Вижте пълното видео: Журналистът гостува също в предаванията "Свободна зона с Георги...

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Дълбоко ли е расовото разделение в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Никола Бушняков гостува в предаването "Свободна зона с Георги Коритаров" по "ТВ Европа". Тема на разговора бяха протестите и грабежите в САЩ, както и причините за тях. Вижте пълното видео:...

Тончо Краевски: Широките коалиции в Европа вече не са възможни

Време за четене: 5 мин.
Нашият автор Тончо Краевски коментира пред Frognews поредните парламентарни избори в Европа, при които Австерийската народна партия спечели вота в Австрия, както и за геополитическите процеси в Европейския съюз.

-Г-н Краевски, как ще коментирате резултатите от парламентарните избори във Франция и победата на Австрийската народна партия начело със Себастиан Курц?

-Победата на Австрийската народна партия беше очаквана, но избирането на Себастиан Курц за нейн лидер през юли е това, което й даде решаващия тласък. Курц се превърна в нещо като звезда в цяла Европа откакто стана външен министър през 2013 г., когато беше само на 27 години. Той е млад, енергичен и безцеремонно десен. Може да се каже, че той е консервативният еквивалент на Макрон, защото ребрандира цялата партия и създаде движение около своята личност, като обеща да наложи нова политическа култура в Австрия.

Курц премина през много тежка кампания – интригите и скандалите около тези избори не получиха особен отзвук в Европа и у нас, но това което се случи през последните месеци беше безпрецедентно жестока и коварна изборна битка. Народната партия и Социалдемократите, които управляват заедно Австрия от десетилетие заляха прокуратурата със сигнали и оплаквания едни срещу други. Оказа се, че Социалдемократите седят в основата на изключително нечестна интернет кампания срещу Курц, водена през множество страници за фалшиви новини, които изобразяват Курц като кукла на конци на Джордж Сорос и някаква еврейска конспирация насочена към отварянето на страната за мигранти – пълен абсурд предвид антиимигрантската реторика на Себастиан Курц. После Социалдемократите обвиниха говорителя на Курц в опит да подкупи и привлече техен консултант, за да стане шпионин в щаба на левицата. Атаки с антисемитски подтекст имаше срещу младия лидер и от Партията на свободата – в телевизионен дебат, Щрахе го попита за еврейските донори на кампанията му. Общото падение и непристойните ексцесии помогнаха на Себастиан Курц да изплува на повърхността и да спечели симпатиите на хората с това, че „играе честно”.

-Австрия бе една от страните от Европейския съюз, които се противопоставиха на призивите на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер за присъединяване на България и Румъния към Шенген. Можем ли да очакваме промяна, ако начело на държавата застане Себастиан Курц?

-Краткият отговор е не. Себастиан Курц също беше сред критиците на този параграф от речта на Юнкер. Все пак миналата година Австрия на практика стана първата държава, преустановила действието на Шенген заради мигрантската криза. В Австрия има силен консенсус срещу разширяването на Европа в момента – не само Шенген, но и еврозоната. Това не означава, че България не може да развие полезни отношения с Австрия. Ако Курц се коалира с националистите, ще стане едва втория политик в ЕС който се е решил на такъв ход след Борисов. Така че първото място от което австрийският канцлер ще търси подкрепа, след Вишеградската четворка разбира се, е логично да бъде България.

-Веднага след вота се появиха анализи, според които „Австрия завива надясно“. Подобна беше и картината след парламентарните избори в Германия. Можем ли да говорим за тенденция, че „Европа завива надясно“?

-Не бива да преувеличаваме десния завой, нито в Австрия, нито в Европа като цяло. Струва ми се, че виждаме дърветата, а не гората. Това което става е, че се разбива центристкия консенсус, който от половин век доминира особено много германската и австрийската политика. Широките коалиции между дясно-центристи и ляво-центристи в името на стабилността и удържането на националистите извън управлението, вече не са възможни. В Германия левите разбиха консенсуса, когато Шулц заяви, че излиза в опозиция, защото не иска СДП да продължава да се обезличава в коалицията с Меркел.

В Австрия най-вероятно консенсуса ще разбият десните, ако Народната партия се коалира с националистите, вместо със Социалдемократите. Себастиан Курц направи смела крачка в тази посока, въпреки че всички европейски експерти предупреждават десните партии да не се заиграват с реториката на крайнодесните си конкуренти. Курц до такава степен зави надясно, че Щрахе го обвини по време на кампанията, че му плагиатства програмата и посланията. Младият Курц успя да види нещо, което по-опитните политици не можаха. По време на президентските избори в Австрия миналата година на балотажа отидоха най-десния и най-левия кандидат – Хофер от Свободните демократи и ван дер Белен от Зелените. Те имаха почти равен резултат и простата аритметика показва, че избирателите на Народната партия са гласували за Хофер, а тези на Социалдемократите са гласували за ван дер Белен. Така стана ясно, че електоратите на двете управляващи партии вече не вярват в центристкия консенсус и са готови за крачка съответно вдясно и вляво. Коалицията между тях вече нямаше смисъл и не се ползваше с доверие, затова Курц предпочете да се сблъска с партньорите си и да черпи сила от поляризацията между ляво и дясно, вместо да брани широкия консенсус.

В Източна Европа действително се наблюдава десен завой, но това е от години. Това което наблюдаваме в Западна Европа е по-различно – там има разбиване на ляво-десния консенсус, на идеята за широката коалиция. Тепърва това ще доведе до поляризация между дясноконсервативно и ляволиберално. Някъде от това може да излязат десни победители (в Австрия), някъде може да излязат леви (във Франция).

-Как ще коментирате плановете за обща европейска отбрана и евентуалните заплахи за страната ни от Русия или Турция, които бяха обсъдени през последните дни?

-Общата европейска отбрана изглежда на пръв поглед неизбежна. Все пак най-изявените евроскептици станаха пионери на тази идея. Тя е логичен отговор на руската агресия от изток и турската непредвидимост откъм Босфора от една страна и на Брекзит и американския изолационизъм от друга. Досега САЩ и Великобритания почти изцяло осигуряваха отбраната на Европа. Разбира се, няма да спрат да го правят утре, но сътресенията в НАТО показват че ЕС трябва да започне да разчита повече на себе си.

Прави впечатление обаче, че около идеята за обща отбрана има подозрително широк консенсус.

В подкрепа на тази идея с изказаха всички, от Борисов и Каракачанов до Нинова и Радев. Такова е положението и в Европа. Липсата на спор по този въпрос обаче е измамно обнадеждваща, защото когато управляващи и опозиция не се карат за нещо, то вероятно е защото не го взимат насериозно, тоест като възможност в близкото бъдеще. Когато общата отбрана стане реална перспектива и почука на вратата с конкретни предложения и изисквания, ще я познаете по шумния спор който ще предизвика.

Оригинална публикация във Frognews.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ