НОВО

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Нов президент от Демократическата партия може да нанесе непоправими щети на космонавтиката на САЩ

„Ние избираме да отидем на Луната! Ние избираме да отидем на Луната през това десетилетие и да направим други неща. Не защото са лесни, а защото са трудни“ - с тази вдъхновяваща реч, произнесена в Университета Райс в Хюстън през 1962 година, президентът на САЩ Джон...

Войната на колективно (без)отговорните

Криза е. Този път не финансова, а водна. Недостигът на вода в Перник, а и в други населени места, е на път не просто да вземе главата на един министър и дори да го прати на скамейката на обвиняемите, което само по себе си не се вижда често по родните географски...

Пробабилистично либертарианство

Увод Пробабилистичното либертарианство е ново течение в либертарианската философия, за основоположник на което приемаме Насим Талеб. Той доразвива теории на Фридрих Хайек от икономиката (Heyek, 1945) и Джон Мейнард Кейнс (Keynes, 1921) от теория на вероятностите като...

Коминните филтри: решение или разхищение?

През седмицата научихме, че Столична община вече е инсталирала 85 филтъра на комини в квартал Факултета, а още през лятото бе планирана обществена поръчка за почти 8 милиона лева за общо 2000 бройки. Те трябва да спасяват софиянци от замърсяването на...

Тончо Краевски: Широките коалиции в Европа вече не са възможни

Време за четене: 5 мин.
Нашият автор Тончо Краевски коментира пред Frognews поредните парламентарни избори в Европа, при които Австерийската народна партия спечели вота в Австрия, както и за геополитическите процеси в Европейския съюз.

-Г-н Краевски, как ще коментирате резултатите от парламентарните избори във Франция и победата на Австрийската народна партия начело със Себастиан Курц?

-Победата на Австрийската народна партия беше очаквана, но избирането на Себастиан Курц за нейн лидер през юли е това, което й даде решаващия тласък. Курц се превърна в нещо като звезда в цяла Европа откакто стана външен министър през 2013 г., когато беше само на 27 години. Той е млад, енергичен и безцеремонно десен. Може да се каже, че той е консервативният еквивалент на Макрон, защото ребрандира цялата партия и създаде движение около своята личност, като обеща да наложи нова политическа култура в Австрия.

Курц премина през много тежка кампания – интригите и скандалите около тези избори не получиха особен отзвук в Европа и у нас, но това което се случи през последните месеци беше безпрецедентно жестока и коварна изборна битка. Народната партия и Социалдемократите, които управляват заедно Австрия от десетилетие заляха прокуратурата със сигнали и оплаквания едни срещу други. Оказа се, че Социалдемократите седят в основата на изключително нечестна интернет кампания срещу Курц, водена през множество страници за фалшиви новини, които изобразяват Курц като кукла на конци на Джордж Сорос и някаква еврейска конспирация насочена към отварянето на страната за мигранти – пълен абсурд предвид антиимигрантската реторика на Себастиан Курц. После Социалдемократите обвиниха говорителя на Курц в опит да подкупи и привлече техен консултант, за да стане шпионин в щаба на левицата. Атаки с антисемитски подтекст имаше срещу младия лидер и от Партията на свободата – в телевизионен дебат, Щрахе го попита за еврейските донори на кампанията му. Общото падение и непристойните ексцесии помогнаха на Себастиан Курц да изплува на повърхността и да спечели симпатиите на хората с това, че „играе честно”.

-Австрия бе една от страните от Европейския съюз, които се противопоставиха на призивите на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер за присъединяване на България и Румъния към Шенген. Можем ли да очакваме промяна, ако начело на държавата застане Себастиан Курц?

-Краткият отговор е не. Себастиан Курц също беше сред критиците на този параграф от речта на Юнкер. Все пак миналата година Австрия на практика стана първата държава, преустановила действието на Шенген заради мигрантската криза. В Австрия има силен консенсус срещу разширяването на Европа в момента – не само Шенген, но и еврозоната. Това не означава, че България не може да развие полезни отношения с Австрия. Ако Курц се коалира с националистите, ще стане едва втория политик в ЕС който се е решил на такъв ход след Борисов. Така че първото място от което австрийският канцлер ще търси подкрепа, след Вишеградската четворка разбира се, е логично да бъде България.

-Веднага след вота се появиха анализи, според които „Австрия завива надясно“. Подобна беше и картината след парламентарните избори в Германия. Можем ли да говорим за тенденция, че „Европа завива надясно“?

-Не бива да преувеличаваме десния завой, нито в Австрия, нито в Европа като цяло. Струва ми се, че виждаме дърветата, а не гората. Това което става е, че се разбива центристкия консенсус, който от половин век доминира особено много германската и австрийската политика. Широките коалиции между дясно-центристи и ляво-центристи в името на стабилността и удържането на националистите извън управлението, вече не са възможни. В Германия левите разбиха консенсуса, когато Шулц заяви, че излиза в опозиция, защото не иска СДП да продължава да се обезличава в коалицията с Меркел.

В Австрия най-вероятно консенсуса ще разбият десните, ако Народната партия се коалира с националистите, вместо със Социалдемократите. Себастиан Курц направи смела крачка в тази посока, въпреки че всички европейски експерти предупреждават десните партии да не се заиграват с реториката на крайнодесните си конкуренти. Курц до такава степен зави надясно, че Щрахе го обвини по време на кампанията, че му плагиатства програмата и посланията. Младият Курц успя да види нещо, което по-опитните политици не можаха. По време на президентските избори в Австрия миналата година на балотажа отидоха най-десния и най-левия кандидат – Хофер от Свободните демократи и ван дер Белен от Зелените. Те имаха почти равен резултат и простата аритметика показва, че избирателите на Народната партия са гласували за Хофер, а тези на Социалдемократите са гласували за ван дер Белен. Така стана ясно, че електоратите на двете управляващи партии вече не вярват в центристкия консенсус и са готови за крачка съответно вдясно и вляво. Коалицията между тях вече нямаше смисъл и не се ползваше с доверие, затова Курц предпочете да се сблъска с партньорите си и да черпи сила от поляризацията между ляво и дясно, вместо да брани широкия консенсус.

В Източна Европа действително се наблюдава десен завой, но това е от години. Това което наблюдаваме в Западна Европа е по-различно – там има разбиване на ляво-десния консенсус, на идеята за широката коалиция. Тепърва това ще доведе до поляризация между дясноконсервативно и ляволиберално. Някъде от това може да излязат десни победители (в Австрия), някъде може да излязат леви (във Франция).

-Как ще коментирате плановете за обща европейска отбрана и евентуалните заплахи за страната ни от Русия или Турция, които бяха обсъдени през последните дни?

-Общата европейска отбрана изглежда на пръв поглед неизбежна. Все пак най-изявените евроскептици станаха пионери на тази идея. Тя е логичен отговор на руската агресия от изток и турската непредвидимост откъм Босфора от една страна и на Брекзит и американския изолационизъм от друга. Досега САЩ и Великобритания почти изцяло осигуряваха отбраната на Европа. Разбира се, няма да спрат да го правят утре, но сътресенията в НАТО показват че ЕС трябва да започне да разчита повече на себе си.

Прави впечатление обаче, че около идеята за обща отбрана има подозрително широк консенсус.

В подкрепа на тази идея с изказаха всички, от Борисов и Каракачанов до Нинова и Радев. Такова е положението и в Европа. Липсата на спор по този въпрос обаче е измамно обнадеждваща, защото когато управляващи и опозиция не се карат за нещо, то вероятно е защото не го взимат насериозно, тоест като възможност в близкото бъдеще. Когато общата отбрана стане реална перспектива и почука на вратата с конкретни предложения и изисквания, ще я познаете по шумния спор който ще предизвика.

Оригинална публикация във Frognews.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!