НОВО

Визията за Европа на Урсула фон дер Лайен

Редакторите в дясната платформа "Консерваторъ" Тончо Краевски и Кристиян Шкварек гостуваха в предаването "Реакция" с водещ Мартин Табаков. Гост също бе журналистът Евгени Кръстев. Тема на разговора бе новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен,...

Писъците на НАП огласят нощта

Днес НАП ще си получи заслуженото. Това съобщи вчера по телевизията Венцислав Караджов. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) щяла да наложи глоба на Националната агенция за приходите (НАП) заради "брутална кражба" (БК) на информация и разпространяването ѝ в...

Имам човек в НАП

Скандалът с изтичането на данни от НАП е на път да отмине, предвид огромният бонус за управляващите, че се случи, когато повечето от населението на Републиката е на море (на едно от трите). Същевременно, той успя да породи освен дежурните коментари и доста...

Самоубийството на Франция

Джулио Меоти е италиански журналист, редактор на Il Foglio, с публикации за GateStone Institute, FoxNews, National Review, Arutz Sheva, The Wall Street Journal и други. Автор на множество книги на тема международна политика и Близък Изток Колкото повече френските...

Либералното статукво – несъстоятелно в морализаторската си поза

Изборът на Урсула фон дер Лайен е политически факт. Срещал съм дамата като немски военен министър. Слушал съм нейна лекция. Впечатлението, което остави е по-скоро добро. Убедена визия за интегрирана европейска отбрана. С ръка на сърце трябва да кажем, че Урсула...

Темите, които ни разделят

Главният редактор на "Консерваторъ" Николай Облаков и Тодор Джонев от Informo.bg по темите, които ни разделят през последната седмица - за кампанията "Направи го сега", субсидиите, машинното гласуване и още във видеото:...

Плачем, че VW не идва, но активно гоним тези, които вече са тук

Информацията, че VW най-вероятно няма да изгради новия си завод в България, се приема като малка национална катастрофа – медиите и социалните мрежи са залети от мрачни коментари за „провалената“ ни държава. Донякъде съм съгласен с подобна интерпретация – всеки неуспех...

Социализъм или аз!

В последните дни левицата /крайна или не/ в САЩ и ЕС, и нейните медии нападнаха за пореден път най-големия си враг. Президентът Тръмп.  Разбра се, че бившият посланик на Великобритания в САЩ преди две години, т.е. при най-яростната война против Тръмп, е изпратил...

Конспирации за умни и красиви

Едно от редовните обвинения, които градските прогресивни либерали отправят към останалите е, че се хващат на всякакви конспиративни теории и налудничави интерпретации на събития и явления. По-агресивните активисти от години се опитват да брандират почти всички...

Бебето като атентат срещу правата и свободите

Вече мина достатъчно време и всички познават кампанията „Направи го сега“, известна повече като кампанията на Иван и Андрей. Тя сама по себе си е достатъчно забавна, дотам, че човек се пита дали е правена ОТ идиоти или е правена ЗА идиоти. Според мен е...

Антикомунизъм и Антисоциализъм

Време за четене: 4 мин.

Има разлика между антикомунизъм и антисоциализъм – те изобщо не са едно и също.

Антикомунизъм (в неавторитарния му вид) представлява критика на тоталитарния характер, присъщ на комунистическите режими в историята, както и критика на еднопартийния модел, който те често/почти винаги следват.

Основите на аникомунизъм са политически плурализъм т.е. множество политически партии в държавата, както и защита на “базови” човешки права.

Антисоциализъм от своя страна представлява критика на социалистическия метод за разпореждане с икономиката на дадена държава, както и критика на държавното управление на дадени отрасли в икономиката.

Основите на антисоциализма са пазарна икономика, защита на частната собственост, и лична индивидуална свобода.

Често антикомунисти могат да бъдат леви т.е. социалисти и въпреки това да оспорват тоталитаризма и правдиво да го критикуват.

В България много антикомунисти са социалисти т.е. леви, но пък поради критиката им на комунизма, както и заявената подкрепа за НАТО и ЕС, минават грешно за десни. Това води до сериозни усложнения в нашия политически дискурс.

Нещо, което трябва да се разбере е че американски държавни политики, в които се предвиждат грантове за проекти в източна европа, чиято цел се води „промотиране на демокрация“ почти винаги идват от демократическата партия в САЩ и вече фигурират единствено в нейната програма.

Демократите са левите в САЩ и логично подобна външна политика като държавно харчене за промотиране на демокрация в източноевроейски държави съответства единствено на ляв социален възглед за световна политика. Дори републиканците изрично я критикуват (както съответства на дясно-мислещи) и Тръмп предложи закон, в който сериозно орязва подобно държавно харчене на пари във външната политика, докато неговия външен министър Рекс Тилърсън поиска изобщо да се премахне от списъка на дейности „промотирането на демокрация” в европейски държави, което се изразява във финансова помощ за граждански нпо-та и демократични институции.*

Съответно хората, получаващи тези грантове, винаги ще проповядват леви идеи и ляв възглед, които обаче тук в България, поради обстоятелства, които описах по-горе, лесно може да минават за десни, тъй като вървят в комплект с антикомунизъм, подкрепа за ЕС и НАТО и някаква „демократична общност“.

Забелязали сме една притеснителна тенденция последните няколко избори, която беше и последвана от изборен провал –  наши „десни“ партии, а и центристки, които отхвърлят двуполюсния модел, не успяват да артикулират удачно и задоволително за избирателите принципите, над които е построена тяхната платформа и политическа програма.

Често се говори за „демократичност“ и „върховенство на правото,“, което би следвало да обозначава работеща съдебна система.

Демокрацията  представлява метод за достигане до решение, което да служи за основите на политическо действие, както и управление над дадено население, обитаващо конкретна географска територия.

Само по себе си е лишено от нормативен характер т.е. не изразява дадени политически принципи или възгледи върху проблема за управлението на държава и по-точно – как трябва да се управлява.

Демокрацията е инструмент чрез който се опредметяват дадени принципи в действие и реалност, най-вече под формата на закони, или законови поправки и тн. Принципите могат да са леви или десни, социалистически или пазарни, консервативни или либерални, както и могат да са авторитарни.

По същия начин и е с правото. По думите на доц. Кристиян Таков – „правото е инструмент“ – инструмент чрез който се изразяват дадени възгледи и принципи, но тия възгледи могат да бъдат както и правдиви, така и изгодни на властта, или повлияни от  псевдо-научна перспектива. В Царство България е имало върховенство на правото – имало е работеща съдебна система и правораздаването се е осъществявало на ниво – по същото време е имало антисемитски закони като “Закон за Защита на Нацията”; т.е. върховенство на правото по онова време изобщо не е съдържало позитивен характер и е означавало признаване на системен  антисемитизъм.*

Това са лозунги, които са лишени от съдържание и не говорят нищо за мотивациите и конкретните планове, както и философия, която дадената политическа партия проповядва.

Би могло да се разглежда като ефект от идеологическото неразбирателство, при което наши партии се явяват „десни“, докато проповядват леви идеи, както и активно подкрепят леви международни политики (включително зелени антипазарни) и политици.

Дали ще са „десни“ или „нито леви, нито десни“ нуждата, която би следвало да се задоволи, не е вниманително и осторожно брандиране или умело политическо пиар инженерство, а вместо това изговаряне на конкретни политически принципи, които впоследствие вече в управление би следвало да се  опредметяват чрез техни конкретни действия в изпълнителната, съдебната и законодателната власт.

Възгласи като „демократичност“ и „върховенство на правото“ не са принципи – те са инструменти, които служат за изразяване на конкретни политически планове; и партия, която си служи само с тях ясно се опитва да укрие своята уязвима безпринципност.

*в сайта на “Америка за България” изрично се уточнява, че подобна финансова помощ не се предлага за политически дейности и тази статия по никакъв начин не заявява наличието на подобна финансова помощ за политически субекти. 

*този закон по никакъв начин не отговаря на цялостното отношение както на българската общественост, българската църква и интелигенция, така и на повечето български управители спрямо еврейското население в България по онова време, което отношение често е заслужавало адмирации. 

Свързана литература: 
“България: военният трофей на Сталин”Георги Бозгдуганов
“Пътят към Робството”Фридрих Хайек
“Архипелаг Гулаг”Александър Солженицин
“Maps of Meaning”Jordan Peterson

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!