НОВО

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации. Кой е големият победител на изборите? На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и...

Всички обичат Радев

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за...

Вредата от данъчната хармонизация

В телевизионно интервю, новият икономически еврокомисар Паоло Джентилони сподели, че не било нормално в ЕС да има единна валута и една централна банка, а в същото време във всяка страна да има различно данъчно облагане.  Той изрично посочи, че не може в България...

Бюджет 2020: Първи впечатления

Министерски съвет одобри държавния бюджет за 2020 г. Малко първи впечатления: За моя изненада, Бюджет 2020 е подобрение спрямо Бюджет 2019, който беше позициониран силно в ляво. Та този път, освен негативните, ще изброя и някои позитивни страни на бюджета:...

Бюджет 2020: Без изненади

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните...

Стопанската немощ на социализма

“...стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията,...

Един необикновен ден преди 30 години

Не бива да се бърка денят 10 ноември 1989 с прехода или пък с други последващи събития, които като цяло наричаме „демокрацията“. Денят си е ден, докато преходът и демокрацията са разтегливи понятия, на които все още не са сложили окончателни граници в пространството и...

Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин.

Време за четене: 6 мин. Слави Трифонов в политиката – рубриката “Сблъсък” Кристиян Шкварек и Николай Облаков

Споделете чрез

Болката отляво

Време за четене: 3 мин.

Д-р Антон Койчев е асистент в университетската катедра по хирургия на Александровска болница, завършил е специалност „Хирургия“ през 1996 г. в Медицинския университет в София, магистър в същия университет по здравен мениджмънт към Факултета по обществено здраве. Специализирал в Италия, Германия, САЩ и Белгия.  Д-р Койчев е общински  в София  от 2014 година. Той влиза на мястото на назначения за министър на здравеопазването д-р Петър Москов.

 

Едва ли някой е очаквал по-разтърсващо и драматично начало на 2015год. Глобалният отзвук на случилото се в Париж фокусира цялото медийно внимание. И точно в този момент във виртуалното пространство се появи нещо напoдобяващо анализ с помпозно-въпросителното заглавие: „За кого работи община София?“ на Петър Кичашки от Института за модерна политика.

Като човек, участващ макар и само от два месеца в работата на Столничния общински съвет и подведен от интелигентната визия на автора, очаквах да прочета един анализ фиксиращ проблемите, но отчитащ и положителните тенденции в развитието на столицата. Съдържанието на текста се оказа точно обратното. “Инвестициите в градска инфраструктура не превръщат града в по-добър за живеене”, е първата теза на автора. Втората е, че  “гиганските пари” не трябва да се харчат за няколко детски градини. Задава се и въпрос на цената на какво ще имаме завод за отпадъци.

Господин Кичашки, вие София отпреди 10-тина години помните ли я? Помните ли километричните опашки по Околовръстното или как чакането на светофара на Телевизионната кула служеше като своеобразна социална мрежа за шофьорите? Представете си да бяхме останали на същото ниво на инфраструктурата, но с два пъти повече жители? Представете си, че метрото го нямаше, а 30 хиляди души на ден пътуваха с личните си автомобили или с автобусите през центъра. Тогава нямаше да се оплаквате, че има задръстване на „Сливница“ и „Раковска“, просто защото по това време щяхте да седите в колоната още на надлез „Надежда“, а за да пристигнете на работа в понеделник, щяхте да тръгвате още в неделя. Господин Кичашки, какво е лошото да се строят детски градини? Вие пробвали ли сте да си запишете детето на детска градина или ясла? Децата в столицата са много, и се увеличават, което е една чудесна новина, като се има предвид, че сме една от страните с най-лоши демографски показатели. Какъв избор имаме – да ограничим раждаемостта или да строим
детски градини? Вие кое бихте избрали? Какво имате против завода за боклук? Нима Вашето домакинство функционира като напълно безотпадна технология? Гражданите на столицата
плащат данък смет, като срещу това имат право да поискат да получат услугата, за която плащат. Изграждането на завода е не само необходимо, но дори е и закъсняло.

Разбира се, не всичко в София е перфектно (както на мен би ми се искало). Би ми се искало да имаме и градска железница, и по-нови автобуси, и много-по-добри общински здравни и социални заведения. Надявам се, че и това ще стане. Но няма да стане само с мърморене и хейт в Мрежата. Дайте разумно предложение и то ще бъде разгледано, а ако наистина е добро – ще бъде реализирано. Не мога да ви дам комисионна, но обещавам да сложа паметна плоча: „По идея на Петър Кичашки от Института за модерна политика“. Така че – дайте конкретни идеи и предложения. Всичко останало си е хвърляне на кал и безпомощен израз на болката
отляво.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!