fbpx

НОВО

Александър Велики пред портите на Брюксел

Днес същите поднебесни сили, които преди 200 години родиха националната държава, се мъчат да я унищожат Сметката показва, че глобализмът вече е по-изгоден от национализма Човек трябва да е готов да се съгласи с всекиго. С БСП сме съгласни, че не бива да се ратифицира...

Лъчезар Томов в Панорама за математическите модели на Коронакризата

Авторът в "Консерваторъ" Д-р Лъчезар Томов е математик, който прави свои модели на разпространение на вируса. "Имаме доста надвишена смъртност до момента, направил съм няколко прогнози, които се реализираха, имам прогноза за тази 48-а седмица, че е напълно възможно да...

Фалшивата дилема „икономика или здраве”

Дилемата „икономика или здраве“ е фалшива. Икономиката произвежда лекарствата, екипировката и препаратите; тя слага храна на масата за балансирано и здравословно хранене, повишавайки имунитета на хората; тя осигурява топлината, покрива над главите ни и транспорта. Тя...

Съобразен ли е Бюджет 2021 със социално-икономическите последици на COVID кризата?

Авторът в Консерваторъ, Кузман Илиев, участва в предаването "Референдум" по БНТ. Тема на разговора беше Бюджет 2021.

Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през...

Сблъсък: Има ли дилема – здравето или икономиката?

Време за четене: 7 мин.

Време за четене: 7 мин. Има ли дилема между здравето и икономиката в “коронакризата”? Кой е десният прочит? В рубриката Сблъсък – Никола Филипов и Мартин Табаков

Споделете чрез

Пропагандата на македонските правителства заслужава вето

Обикновените граждани на днешната Република Северна Македония по никакъв начин не заслужават българското вето. Те, както всички други граждани на нашия континент, заслужават своя шанс и надежда за добро и благоденстващо бъдеще. В границите на тази изстрадала...

Бедний Бойко Василев, защо не умря при Гредетин!

Прекарах уикенда в тежки угризения на съвестта, задето не гледах "Панорама" в петък. Четях сайтове и социални мрежи и се проклинах как така съм пропуснал журналистическото събитие, възпламенило душите на гражданите, силно любещи истината и справедливостта, все едно от...

Грозното лице на милосърдието

В двоичния свят всичко има поне две лица, включително милосърдието и благотворителността. Хората са едни и същи, независимо от това каква маска е модерно да носят - на пролетариат, на дисиденти, на юпита или на хипстъри. А маскарадите оскверняват и най-добрите...

В защита на „пазара“ от байонетите на тоталитаризма

Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни Държавата добива все по-голям картбланш да се меси в икономическия процес Навлизаме в мракобесни и истерични времена, където добрите идеи стават все по-дефицитни, а предлозите да...

Болката отляво

Време за четене: 3 мин.

Д-р Антон Койчев е асистент в университетската катедра по хирургия на Александровска болница, завършил е специалност „Хирургия“ през 1996 г. в Медицинския университет в София, магистър в същия университет по здравен мениджмънт към Факултета по обществено здраве. Специализирал в Италия, Германия, САЩ и Белгия.  Д-р Койчев е общински  в София  от 2014 година. Той влиза на мястото на назначения за министър на здравеопазването д-р Петър Москов.

 

Едва ли някой е очаквал по-разтърсващо и драматично начало на 2015год. Глобалният отзвук на случилото се в Париж фокусира цялото медийно внимание. И точно в този момент във виртуалното пространство се появи нещо напoдобяващо анализ с помпозно-въпросителното заглавие: „За кого работи община София?“ на Петър Кичашки от Института за модерна политика.

Като човек, участващ макар и само от два месеца в работата на Столничния общински съвет и подведен от интелигентната визия на автора, очаквах да прочета един анализ фиксиращ проблемите, но отчитащ и положителните тенденции в развитието на столицата. Съдържанието на текста се оказа точно обратното. “Инвестициите в градска инфраструктура не превръщат града в по-добър за живеене”, е първата теза на автора. Втората е, че  “гиганските пари” не трябва да се харчат за няколко детски градини. Задава се и въпрос на цената на какво ще имаме завод за отпадъци.

Господин Кичашки, вие София отпреди 10-тина години помните ли я? Помните ли километричните опашки по Околовръстното или как чакането на светофара на Телевизионната кула служеше като своеобразна социална мрежа за шофьорите? Представете си да бяхме останали на същото ниво на инфраструктурата, но с два пъти повече жители? Представете си, че метрото го нямаше, а 30 хиляди души на ден пътуваха с личните си автомобили или с автобусите през центъра. Тогава нямаше да се оплаквате, че има задръстване на „Сливница“ и „Раковска“, просто защото по това време щяхте да седите в колоната още на надлез „Надежда“, а за да пристигнете на работа в понеделник, щяхте да тръгвате още в неделя. Господин Кичашки, какво е лошото да се строят детски градини? Вие пробвали ли сте да си запишете детето на детска градина или ясла? Децата в столицата са много, и се увеличават, което е една чудесна новина, като се има предвид, че сме една от страните с най-лоши демографски показатели. Какъв избор имаме – да ограничим раждаемостта или да строим
детски градини? Вие кое бихте избрали? Какво имате против завода за боклук? Нима Вашето домакинство функционира като напълно безотпадна технология? Гражданите на столицата
плащат данък смет, като срещу това имат право да поискат да получат услугата, за която плащат. Изграждането на завода е не само необходимо, но дори е и закъсняло.

Разбира се, не всичко в София е перфектно (както на мен би ми се искало). Би ми се искало да имаме и градска железница, и по-нови автобуси, и много-по-добри общински здравни и социални заведения. Надявам се, че и това ще стане. Но няма да стане само с мърморене и хейт в Мрежата. Дайте разумно предложение и то ще бъде разгледано, а ако наистина е добро – ще бъде реализирано. Не мога да ви дам комисионна, но обещавам да сложа паметна плоча: „По идея на Петър Кичашки от Института за модерна политика“. Така че – дайте конкретни идеи и предложения. Всичко останало си е хвърляне на кал и безпомощен израз на болката
отляво.

Споделете чрез

Предишен

Следващ