fbpx

НОВО

Корупцията е симптом

Намесата на държавата води до изкривяване, което води до друга нова намеса За да влезе детето в детска градина - трябват връзки. За да не чакаш в КАТ с дни, или да получиш разрешение за строеж; за да няма проверки на ресторанта ти до откат, или да избегнеш ревизии с...

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Болката отляво

Време за четене: 3 мин.

Д-р Антон Койчев е асистент в университетската катедра по хирургия на Александровска болница, завършил е специалност „Хирургия“ през 1996 г. в Медицинския университет в София, магистър в същия университет по здравен мениджмънт към Факултета по обществено здраве. Специализирал в Италия, Германия, САЩ и Белгия.  Д-р Койчев е общински  в София  от 2014 година. Той влиза на мястото на назначения за министър на здравеопазването д-р Петър Москов.

 

Едва ли някой е очаквал по-разтърсващо и драматично начало на 2015год. Глобалният отзвук на случилото се в Париж фокусира цялото медийно внимание. И точно в този момент във виртуалното пространство се появи нещо напoдобяващо анализ с помпозно-въпросителното заглавие: „За кого работи община София?“ на Петър Кичашки от Института за модерна политика.

Като човек, участващ макар и само от два месеца в работата на Столничния общински съвет и подведен от интелигентната визия на автора, очаквах да прочета един анализ фиксиращ проблемите, но отчитащ и положителните тенденции в развитието на столицата. Съдържанието на текста се оказа точно обратното. “Инвестициите в градска инфраструктура не превръщат града в по-добър за живеене”, е първата теза на автора. Втората е, че  “гиганските пари” не трябва да се харчат за няколко детски градини. Задава се и въпрос на цената на какво ще имаме завод за отпадъци.

Господин Кичашки, вие София отпреди 10-тина години помните ли я? Помните ли километричните опашки по Околовръстното или как чакането на светофара на Телевизионната кула служеше като своеобразна социална мрежа за шофьорите? Представете си да бяхме останали на същото ниво на инфраструктурата, но с два пъти повече жители? Представете си, че метрото го нямаше, а 30 хиляди души на ден пътуваха с личните си автомобили или с автобусите през центъра. Тогава нямаше да се оплаквате, че има задръстване на „Сливница“ и „Раковска“, просто защото по това време щяхте да седите в колоната още на надлез „Надежда“, а за да пристигнете на работа в понеделник, щяхте да тръгвате още в неделя. Господин Кичашки, какво е лошото да се строят детски градини? Вие пробвали ли сте да си запишете детето на детска градина или ясла? Децата в столицата са много, и се увеличават, което е една чудесна новина, като се има предвид, че сме една от страните с най-лоши демографски показатели. Какъв избор имаме – да ограничим раждаемостта или да строим
детски градини? Вие кое бихте избрали? Какво имате против завода за боклук? Нима Вашето домакинство функционира като напълно безотпадна технология? Гражданите на столицата
плащат данък смет, като срещу това имат право да поискат да получат услугата, за която плащат. Изграждането на завода е не само необходимо, но дори е и закъсняло.

Разбира се, не всичко в София е перфектно (както на мен би ми се искало). Би ми се искало да имаме и градска железница, и по-нови автобуси, и много-по-добри общински здравни и социални заведения. Надявам се, че и това ще стане. Но няма да стане само с мърморене и хейт в Мрежата. Дайте разумно предложение и то ще бъде разгледано, а ако наистина е добро – ще бъде реализирано. Не мога да ви дам комисионна, но обещавам да сложа паметна плоча: „По идея на Петър Кичашки от Института за модерна политика“. Така че – дайте конкретни идеи и предложения. Всичко останало си е хвърляне на кал и безпомощен израз на болката
отляво.

Споделете чрез

Предишен

Следващ