НОВО

ЕНП в задънена улица

Небрежното отношение, с което Европейската народна партия (ЕНП) минаваше през проблемите на ЕС, дава логичен резултат в постепенното отслабване на партията. ЕНП повтори всички възможни грешки на германската християндемокрация от близките години. Затова партията ще...

Ален Делон: Аз не играех. Аз живях

“Не може да очакваш да си Делон в продължение на петдесет или шестдесет години, с кариера като моята, и да се надяваш да те обичат”. Как да оцелееш с такава съдба? Какво да бъдеш, когато всичко си бил? В неделя той ще получи в Кан почетната Златна палма за цялостната...

За Чернобил и неопролетариата

Много хубав нов сериал от HBO - Чернобил. Изглежда исторически достоверен, със соц-декорите, старите пепелници, панелките, и всички тези неща, които все още виждахме в детството си, че и сега в някои забравени от Бога места.  Идва втори епизод и гледам интересен...

Знаем си номерата

Аз не бих влизал в спор за очевидни неща - като например за ползата от чуждоезиковото обучение и за свободата да се изучава всеки език - бил той майчин или чужд. Бих искал само да напомня контекста, в който идва това изказване на посланик Улусой. От две десетилетия...

Манфред Понтийски

Изминалият дебат между кандидатите за председателския пост на Европейската комисия не показа абсолютно нищо ново и дори това не е новина. Участници бяха Манфред Вебер (Германия, Европейска народна партия), Франс Тимерманс (Холандия, Партия на европейските социалисти),...

Разновидности на троловете

Откъде се пръкват тези мутанти на българския народ в електронната ера и всъщност мутанти ли са те или някаква съвсем значителна част от един народ, който вече седемдесет години е подложен на негативна селекция? Трол-гюме Тези ще ги познаете, че са винаги първи под...

Бойкот на разума

Живеем във времена на бойкоти, кой от кой по-смехотворен, несъстоятелен и абсурден. Културата на протестния пърформанс е заразила публичното общуване, превърнала го е в заложник на чупливите чувства на одиозни демонстранти и агитатори. Агресивни активисти паразитират...

Оръжията и тяхната роля в цивилизованите общества

В човешкото общуване има само два начина за постигане на дадена цел - чрез взаимно съгласие или чрез принуда. Това не е просто някакво философско твърдение, което подлежи на дискусия, това е факт от природата. Принудата е била естествена, дори нормална част от бита на...

Орбан между двете Америки

2019 година изглежда най-добрата за унгарската дипломация от незапомнени времена. Вчера Виктор Орбан беше приет от американския президент в Белия дом, само няколко седмици след като получи сходно посрещане в Пекин и след като цяла пролет приемаше на свой ред...

Лидерският дебат за председател на ЕК

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Всичко коз" в Канал 3. Тема на разговора бе състоялият се дебат между лидерите на европейските партии. Гост още бе Божидар Чеков. Вижте пълното видео:...

Макроновия ренесанс

Време за четене: 5 мин.

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската визия се подписа не канцлерът Меркел, а готвената за неин наследник, Анегрет Крамп-Каренбауер.

В най-общи контури, Макрон повтаря обичайния си разказ – Европа е заплашена от популисти, статуквото няма смелост и енергия да ги конфронтира; не може да останем на същото място, но и не може да се върнем назад, затова трябва да последваме Макрон, който обещава да ни води напред, което ще означава към по-силен Европейски съюз. Макар да е често обвиняван (включително от мен), че лети на крилете на обещания за новост, докато на практика претопля стари ястия, следва да се отбележи, че визията в писмото му носи някои нововъведения.

Макрон застъпва позиции, които само допреди няколко години можеше да бъдат приписани на някой “популист”. Той иска укрепване на границите на Шенген и ясно дефиниране на границите на Европа по принцип, като заявява че “никоя общност не може да създаде чувство за принадлежност, ако няма защитени териториални граници”. Да не забравяме, че съвсем доскоро официалната трактовка гласеше, че Европа има принципно разширяващи се, флуидни граници и затова няма съществена пречка държави като Турция или Русия в даден момент да се присъединят. (От друга страна, Макрон прави мъгляв намек за някакъв бъдещ договор с Африка, но да се надяваме, че няма предвид договор за присъединяване). Подир това, президентът се обявява и за европейска минимална работна заплата – друга идея, която до неотдавна се изговаряше от маргинали и “популисти”.

С това обаче се изчерпва гъвкавостта на Макрон в антипопулистката му борба. Всички останали класически тези на европеизма са не само препотвърдени, но и войнствено застъпени от него. Климатичните промени трябва да се предотвратят и за целта ЕС трябва да произвежда нула процента въглеродни емисии до 2050. После, Еврозоната трябва да бъде сърцето на Съюза и да върви с няколко крачки пред останалите, като създаде свой общ бюджет. Сред най-зловещите предложения на Макрон е създаването на Европейска aгенция за защита на демокрацията, която да съблюдава непорочността на изборите в цяла Европа и да се произнася по повод евентуалната чужда намеса в тях. “Европейска aгенция за защита на демокрацията” може да извиква у някои хора смущаващи асоциации със Закон за защита на държавата, Комитет за разследване на неамериканска дейност или Чрезвичайна комисия за борба с контрареволюцията, ала “ренесансовият човек”, който реши да последва Макрон, следва да игнорира подобни песимистични мисли.

В Германия писмото на френския президент бе посрещнато повече от радушно. Бившият външен министър Зигмар Габриел похвали инициативата на Макрон и реторично попита кога Германия ще се включи с предложения. Чуха се дори гласове от вътрешността на ХДС. Норберт Рьотген, председателят на външната комисия в Бундестага, също се изказа положително за Макрон. Тези реакции бързо заставиха партийното лидерство да отговори на предизвикателството и след няколко дни Крамп-Каренбауер излезе с подобен текст. Той не притежаваше енергията, нито очарованието на писмото на френския президент, но все пак представлява негово естествено допълнение и отговор. Каренбауер декларира подкрепата си за “по-силна Европа”, застава също и зад идеята за по-охранявани граници. Естествено, все още не знаем колко е силно убеждението й и дали подобни твърди изказвания по повод миграцията или трансджендърите не са издържани в стила на нейната наставница Меркел, която понякога нарочно изговаряше политически некоректни слова, за да погали слуха на консерваторите в партията си, но после действаше строго съобразно либералната конюнктура (спомнете си как тя каза “Мултикултурализмът се провали!” малко преди да приеме няколко милиона мигранти).

Каренбауер обаче противопостави немската предпазливост на френския авантюризъм и се изказа срещу създаването на бюджет на еврозоната и срещу въвеждането на европейска минимална заплата. Тя се позиционира като защитник на статуквото и постепенната промяна и охлади реформисткия ентусиазъм на Макрон.

Много неща тепърва предстои да станат ясни, включително на изборите през май. Макрон и Каренбауер трябва да сближат още позициите си. Едно нещо обаче може да се каже със сигурност. “Ренесансът” на Макрон се очертава да бъде “Каролингски ренесанс”, т.е. неговото сърце ще е френско-германско, а останалата Европа в очите на президента е просто периферия. В годините когато Германия бе водещият партньор, Изтокът беше много по-приобщен. Сега Макрон смята просто да застави Източна Европа да следва ренесансовата му линия. Белезите на това намерение и инструментите за неговото осъществяване прозират в писмото – еврозоната и шенген трябва да станат привилегия за “вътрешните държави”, а специална агенция ще следи за демократичността на изборите, т.е. ще атакува страните като тези от Вишеградската четворка, които избират нелиберални управления и ще оспорва тяхната легитимност.

Популярната представа за Ренесанса като за период на разцвет и напредък датира от много късно, около средата на 19 век. Самите ренесансови хора не са гледали на себе си като на исторически авангард. Най-добрите произведения на тяхната епоха са били пропити с цинизъм спрямо настоящето и носталгия по класическото минало. Вглъбяването в собственото минало и критиката на собствената епоха стои в основата на ренесансовите постижения, а не припряното желание за “рестарт” и напредък. Именно това изглежда, че липсва във визията на Еманюел Макрон. Той поддържа клишето, че “разрушената от война Европа се е обединила и се е поучила от грешките си, за да стане безпрецедентен мирен и човеколюбив проект”; следователно историята на Европа след създаването на ЕС е “успех”, докато нашата (три хиляди годишна) история преди ЕС е “провал”. В този тесногръд предразсъдък няма нито капка ренесансов дух.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!