fbpx

НОВО

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Счупените прозорци на западната цивилизация

"Теорията на счупените прозорци" е формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието...

Възпитание на изразяването – сбъднатото пророчество на Оруел

През 1949 г. английският писател Джордж Оруел публикува написания си през 1948 г. роман „1984” – антиутопия, в която действието се развива във въображаемата свръхдържава Океания, включваща териториите в Западното полукълбо, Британските острови, Австралазия, Полинезия...

Колосът на глинени крака

Целогодишна победа Тази година, вместо на 9-ти май, Русия отбеляза своя своеобразен най-важен ден в годината на 24-ти юни. В последните години, приготовленията за 9-ти май започват все по-рано през есента.  Тогава се разработват новите празнични пана, знамена и украси...

Малката крачка напред на Реформаторите

Време за четене: 6 мин.

Велина Господинова, “Капитал”

Когато в изборната нощ в НДК миналата неделя стана ясно, че Реформаторският блок ще има свой представител в Брюксел, а след това се разбра и че с малко повече усилия са можели да изпратят двама евродепутати в Европейския парламент, разговорите сред реформаторите започваха така: “Ако “Зелените” и “Синьо единство” бяха останали в РБ, гласовете щяха да ни стигнат за двама.” Дори и спечелили място в ЕП реформаторите съзряха “външен план” за провал, такъв, какъвто виждаха в решението на СДС за развалянето на “Синята коалиция” преди парламентарните избори миналата година – разцепление, което коства и на двете партии оставането извън борда на голямата политическа сцена. И може би от дясното обединение имат известно основание за подобни съмнения.

След обявяването на окончателните резултати стана ясно, че за втория мандат в ЕП не са им достигнали 19 500 гласа. За “Зелените”, които на евровота взеха 12 547 гласа, предварително се знаеше, че дори и да бяха останали в политическия съюз, пак щяха да участват самостоятелно на евроизборите. За разлика от ДСБ и СДС, които са членове на Европейската народна партия, “Зелените” са в друго политическо семейство – това на Европейската зелена партия, и това ги задължаваше да се явят самостоятелно на изборите. Евролистата на “Синьо единство” начело с Надежда Нейнски спечели 10 786 гласа и реформаторите са убедени, че ако бяха заедно, и с малко повече усилия щяха да се поздравят с двама свои представители в Брюксел. Но това, разбира се, са сметки постфактум и дали, “ако “Синьо единство” беше в десния съюз”, щеше да се случи подобен резултат, вече няма никакво значение.

Добрата новина 

Спечелването на един мандат в Брюксел е успех за десния съюз. При това в изключително неприятна медийна и социологическа среда, както описа кампанията говорителят на РБ Радан Кънев, и в “условията на купен и контролиран вот, взел нечувани размери” според него. Реформаторите се нуждаеха от тази “малка победа” на евроизборите, защото отпадането още при явяването на първия вот заедно вероятно щеше да отключи процеси на конфликти между петте формации от блока, смяна на лидери и дори разпад.

Влизането в челната петица от формации, които ще имат свои представители в европарламента, ще има няколко положителни ефекта за политическия съюз. Първо, ще задържи избирателите на обединението, защото на евроизборите вотът им не отиде напразно, както това се случи на парламентарните избори. Може да върне доверието и на разочаровали се през годините бивши сини активисти, които се оттеглиха след разпада на СДС. Не е изключено да направи по-лесно привличането и на нови. Освен това очертаваща се перспектива пред Реформаторския блок да влязат в Народното събрание при евентуални предсрочни избори поне засега ще стопира процеси на разцепление Нещо повече – може да привлече и нови. Радан Кънев вече заяви, че политическият съюз може да се коалира със “Зелените”. А и гласуването от евроизборите показа, че самостоятелно или в друга конфигурация с някоя партия, извън големите формации, нито една от тях няма шанс да се сдобие с депутати.

Резултатите от евровота показват, че обединението е сравнително добре представено по места и има потенциал да разширява подкрепата си. В два от трите района в София десният съюз постигна около 17% и по резултат се изравни с този на БСП. В 22 области на страната реформаторите имат резултат над 4%, а в останалите – между 2 и 3%.

И лошата 

Дотук обаче с добрите новини. На евроизборите петте партии от РБ спечелиха 144 535 и ако вотът беше за парламент дясното обединение, вероятно щеше да е извън него. В сравнение с представянето на всяка една от партиите на парламентарните избори показва, че само за една година тези формации са загубили избирателите си наполовина. На вота през май 2013 г. общият им брой гласове е около 300 000. От тях очевидно най-драстично е положението с партия “Движение България на гражданите” (ДБГ). Според данните на агенция “Алфа рисърч” за евровота повече от 32% от гласоподавателите на формацията на Меглена Кунева са гласували за партията на новия политик Николай Бареков. Това само потвърди подозренията за разпад на местните структури на партията, който започна малко след парламентарните избори, след като движението не успя да влезе в парламента.

Към това сега се прибавя и още един проблем – водачът на листата на РБ на евроизборите Меглена Кунева беше изместена от евродепутатското място от втория в нея Светослав Малинов от ДСБ. Това стана чрез преференциалния вот като за зам.-председателя на ДСБ гласуваха 39 173, а бившият еврокомисар беше подкрепена от 21 306 души. По тази причина не е изключено сътресенията в ДБГ да продължат. Заради голямата разлика между двамата в преференциалното гласуване в някои от членовете на ръководството, включително и у самата Кунева, са подозрения, че преференциалният вот е фалшифициран. Националният съвет на ДБГ ще анализира резултатите от изборите на заседание в неделя в Пазарджик и от ръководството не изключват на него да се чуят гласове за оставка на Меглена Кунева и за напускане на Реформаторския блок. От централата на партията обаче засега изключват вариант за раздяла с партньорите от дясното обединение. Такова е мнението и на бившия еврокомисар, която в нощта на изборите заяви, че “се счита за свой дълг да работи за единството на Реформаторския блок”.

Проблеми могат да се появят и откъм другата основна партия в политическия съюз – ДСБ. От останалите партии в съюза не изключват вероятността заради добрите резултати от партията да поискат преразглеждане на споразумението, и по-специално на разпределението на квотите за участие на отделните партии с кандидати за различни видове избори. То беше подписано заедно със споразумението на сформирането на политическия съюз и параметрите му не станаха публично известни. Знае се обаче, че квотите са разпределени на базата на резултатите от парламентарните избори, според които ДБГ е формацията с най-добър резултат и съответно най-голямо представителство със свои кандидати за различните видове избори. Резултатът от евроизборите обаче показаха, че това съотношение на силите вече е променено в полза на ДСБ.

Накъде след вота 

Добрият резултат на евровота и перспективата за евентуални предсрочни избори поставя пред Реформаторския блок и още един въпрос – как организационно да продължи да функционира обединението. В основния документ при учредяването си реформаторите заложиха опцията за прерастването на съюза в единна политическа формация. От формациите обаче са скептични на този етап блокът да стане партия. Но вече се чуват и гласове за преминаване на по-централизиран начин на управление чрез избор на лидер. Сега решенията се вземат от председателите на формациите, а Радан Кънев е говорител на Реформаторския блок. Пред “Капитал” членът на изпълнителния съвет на ДБГ Тома Биков каза, че трябва да се въведе индивидуалното членство в политическия съюз. “Така тези, които не членуват в някоя от петте партии от блока, но искат да станат членове на съюза, ще могат да го направят”, смята той. Според Биков това е един от начините за разширяване на обединението.

В блока със сигурност си дават сметка, че спечелването на евродепутатско място е само крачка напред за обединението, която обаче не им гарантира все още място на българската политическа сцена. “Представянето на РБ на Евроизборите е успех, но в никакъв случай не е победа”, каза Радан Кънев в нощта след вота, с което показа, че е разчел правилно резултатите от вота. Вероятно си дават и сметка, че една немалка част от гласовете на евровота са кредит на доверие и този път реформаторите трябва да направят всичко възможно да не го пропилеят отново.

От capital.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ