НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Числото 33 и казана на Путин

Време за четене: 4 мин.

Мариана Кирова е политически журналист и литератор, доктор по българска литература и хоноруван преподавател в Софийския университет „ Св. Климент Охридски”. Има десетки коментари, интервюта и анализи в българската преса през периода 1989 – 2011 г. През последните три години публикува във френското списание „Revue périodique”. Автор е на три книги със стихове и разкази, и е носител на две първи награди за литература – за поезия и проза. Работи в Националния литературен музей – институцията, призвана да се грижи за литературната памет на българските творци.

 

Нямаме избор – трябва да заложим на 33. Най-малко толкова и нито един по-малко трябва да бъдат мандатите на Реформаторския блок на 5 октомври вечерта! И не защото числото е библейско, а защото всичко под него означава 7,5 милиона българи да попаднем в казана на Путин.

Причината да затворя файловете си с литературни изследвания и да изкажа журналистическото си становище е опасността, която ни дебне след изборите, ако не се постигне пълна мобилизация на всички демократично мислещи хора у нас. Мълча от три години, защото вестниците, финансирани с пари на неясни субекти, не са моята територия. Днес дясномислещите неангажирани с политически каузи хора чакат изборите заради възможността за промяна. Само че тя няма да се случи, ако се задоволим с 18 места за Реформаторския блок – толкова, колкото дава последното социологическо изследване на „АФИС” от 24 август. Изследването посочва и друго  — възходящата тенденция за реформаторите, която наложително трябва да бъде продължена.

Защо наложително? Ето броя на мандатите според данните от изследването – ГЕРБ – 90 мандата, БСП – 64 мандата, ДПС – 29 мандата, РБ  – 18 мандата, АБВ – 14 мандата, ББЦ – 13 мандата, ПФ – 12 мандата. Хайде сега да смятаме по определящата разделителна линия – колко са мандатите за проевропейските и колко за проруските формации. БСП, ДПС, АБВ, ББЦ, ПФ не само че не са декларирали ясно европейската си политическа визия, а много от тях публично и пряко работят в защита на руските интереси у нас. Всички тези формации имат прогнозирани към момента общо 132 мандата, т.е. те могат да направят пак правителство от типа „Орешарски”. Двете формации, които са декларирали и доказали европейската си политика, са ГЕРБ и Реформаторският блок. Но те имат само 108 места. Тъй като трябва да признаем факта, че ГЕРБ носи редица негативи от миналото си управление, е логично да не натоварваме формацията с очаквания да вдигне значително изборния си резултат от прогнозирания към момента.

Реформаторският блок обаче не носи негативи — формацията като цяло се освободи от старите си лидери — къде справедливо, къде не, и сега в нея са нови, дейни, активни и най-важното — необременени с управлението досега хора. Тоест, единствената формация, която може да даде шанс на страната да се откъсне веднъж и най-после завинаги от руслото на Русия, е точно Реформаторският блок. И за да го направи, той трябва да има най-малко 33 мандата в парламента. Тогава, дори и ГЕРБ да има 1-2 мандата по-малко от прогнозираните, пак ще е достатъчно партиите от „европейското семейство”, както банално се изразяват политиците, да сформират проевропейска коалиция въпреки различията си — вътрешнополитически, манталитетни, социокултурни. А че различията ги има , е факт — и най-красноречивият е наличието на тези две отделни политически формации. Но общата геополитическа линия също е факт и трябва да се съобразим с нея, ако не искаме да кипим в руския казан като Украйна.

Ето защо не говорим за това, че Реформаторският блок ще влезе в парламента. Той ще влезе, но става дума за това с колко депутати ще влезе — и тук е разковничето за бъдещето на страната. Тогава след изборите ще трябва да се преценява може ли или не може, и ако може –  при какви условия, да се пристъпи към разговори с ГЕРБ за общо управление, така че реформаторите да запазят принципите си и да реализират идеите си.

Трябва да го кажем ясно – всеки, който декларира проевропейска политика, той мисли за бъдещето на сънародниците си. Всеки, който декларира проруска политика, е политически опонент и враг на собствената си страна. Като симпатизант на Реформаторския блок познавам мисленето на моите приятели и всичките им резерви не само към ГЕРБ, но и към лидери вътре във формацията — и най-вече към  Меглена Кунева. Затова от позицията на човек, в чието семейство не е имало комунисти (заслуга, която не е моя, а е въпрос на позиции на родовете ми), ще кажа следното – политически лидер, който може да декларира, че „България трябва да започне да избира проевропейски, а не просъветски политици”, е наш съмишленик. Към него не може да имаме резерви. Думите са на Меглена Кунева.

Време е кампанията да започва!

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!