Мечтата на модерния комунист

[et_pb_section admin_label=”section”] [et_pb_row admin_label=”row”] [et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Text”]

Тъкмо си въобразих, че наглостта на пакета “Макрон” може да обедини нацията… Защо да я обедини? Защото с антипазарни мерки иска да отнеме на България един печеливш отрасъл, който осигурява сериозна част от Брутния вътрешен продукт.

Защото десетките хиляди работещи в този сектор изкарват минимални заплати от 2000 лв., като май средното отива към 4000 лв. Защото конкурентността на експорта на българската индустрия е изключително зависим от евтин транспорт, понеже сме в географската периферия на ЕС.

Защото увеличаването на цените на транспорта, неизбежно ще увеличи цените на експортираните стоки, което ще доведе до загуба на пазари т.е. клиенти. Защото загубата на пазари може да доведе до съкращаване на хора, заети в индустрията т.е. вредите ще са далеч не само за транспортните компании. Тези, последните съждения ги знам от личен опит, защото това е естеството на работата ми, запознат съм с ценообразуването на индустриални стоки за експорт и знам каква важна роля играе цената на транспорта. Лично мога да свидетелствам колко е трудно да се конкурираш с немски производител, който доставя същия продукт от 70 км. разстояние, а ти го караш от 1700 км. 

Обаче не. Намериха се идиоти, които напоително да обясняват, че тези протекционистки регулации били чудесна мярка срещу тежката експлоатация, която злите български чорбаджии упражняват върху отрудения пролетариат. Нямало да фалират фирми, шофьорите щели да са по-често със семействата си… Чорбаджиите имали големи печалби, а давали малки заплати – само по 2 000 евро. Не били като европейските. Говорим за свободен пазар на труда, където всеки може да отиде да работи, където си поиска! Значи някой прави по 4 хиляди лева, но трябвало да работи много. Трябва по-малко да се работи явно.

И явно големите печалби за български фирми са лошо нещо. Не съм сигурен колко са големи тези печалби, защото хора в бранша твърдят, че заради тежката конкуренция цените са много изпилени. Но дори да са големи печалбите – не трябва. Трябва да се работи за едното име, парите не са важни. Тези хора не правят връзката между това, че за да има бизнес и работни места, собствениците му трябва да имат финансов интерес от него.

Явно си представят частните компании като социални служби. Това се нарича комунизъм. Защото ако се окажат верни твърденията, че ще има фалити, а ако вземе и индустрията да го закъса, тогава не само шофьорите ще си седят вкъщи със семействата, а много хора ще си стоят вкъщи и само вкъщи. На социални помощи… Мечтата на модерния комунист!

Мечтата на модерния комунист!

[/et_pb_text][/et_pb_column] [/et_pb_row] [/et_pb_section]
Споделете:
Николай Козарски
Николай Козарски

Николай Козарски е завършил право в Софийски Университет "Св. Климент Охридски". В момента се занимава с B2B търговия в българска компания