НОВО

Горанов и зелената ерес

Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия,...

Изборът на Гешев – позор или радост

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му. Противниците...

Има ли смисъл Националната принадлежност?

Всички сме чували или чели все по-нашумяващите аргументи против национализма, патриотизма или дори против най-обикновената и естествена национална принадлежност: "Какъв е смисълът в националната принадлежност? В елементарна племенна лоялност към нещо, в...

Всички обичат Реймънд и мразят Клинтън

Година преди изборите за президент на САЩ, които ще се проведат ноември месец 2020-та година, се състояха частични избори в някои щати от страната, включително във Вирджиния, в Кентъки и в Мисисипи. В тях гласоподавателите избираха състава на местните парламенти и/или...

“Зелената чума” приближава България

В средата на 14. век Европа е покосена от чумна епидемия, известна като "черната чума" или по-точно "черната смърт". Само за няколко години населението на Стария континент намалява наполовина, но още по-страшен е психологическия шок, който това бедствие нанася....

Как е „няма ляво и дясно“ на френски?

След като в продължение на няколко седмици се чудихме в какво се е превърнала политическата парадигма; след като се опитвахме да намерим аргументиран отговор дали голямото противопоставяне на днешния ден се е превърнало в „статукво/промяна“ или продължава да бъде...

Свободата е опасна ценност

Вчера ме порази мисълта, че сме забравили какво е Свободата и в представите си сме го заместили с нещо друго - вярно, не с нещо коренно различно, но с някакъв частен случай, твърде далеч от обхвата на цялото. Свели сме свободата до липса на забрана, а липсата на...

София вече излетя: Колко далеч искаме да стигне?

През седмицата попаднах на новия доклад на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции „Туризъм и въздушен транспорт в София“. Става ясно, че от 2010 г. насам се наблюдава стабилен ръст на туристите, нощувките и приходите от тях, който е особено...

Хормоните на либерализма

Декоративно просветените български либерали, които неиронично се смятат за елит, постоянно пришиват истерични и конспиративни мотиви към всяка критика на така наречената „джендър идеология“. Самото съчетание от думи стимулира спазми по лицето на местния прогресивен...

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Меркел срещу реалността и Доналд Тръмп

Време за четене: 4 мин.

След срещата на G-7 в Сицилия на 26 и 27 май, Ангела Меркел заяви, че „Европа не може повече да разчита на съюзниците си“ в контекста на Брекзит и Тръмп, с което разбуди силни страсти в Германия и ЕС.

Много проевропейски настроени журналисти и коментатори побързаха да я похвалят, задето е „втвърдила тона“ срещу Тръмп и е заела мястото си на лидер на Европа и либералния свят. Но вярно ли е изказването й?

 

Може ли Европа да разчита на САЩ и Великобритания за отбрана?

В Европа от 70 години насам има стотици американски и британски военни съоръжения. Само в Германия има 38 американски и 10 британски военни инсталации, които изпълняват сухопътни, въздушни, разузнавателни и снабдителни задачи.

 

В Европа са постоянно разквартирувани повече от 99 000 американски и 21 000 британски военни. Само преди месец Великобритания изпрати допълнително 800 войници, за да участват в стратегическото сдържане на Русия в Прибалтика, където Кралските въздушни сили вече от години пресрещат редовно руски самолети на границата на естонското въздушно пространство.

В подобни операции участват американски изтребители в Черно море. САЩ и Великобритания на практика издържат бюджета на организацията на НАТО и са две от петте страни, които изпълняват 2-процентовия минимум на военни разходи.

Може ли Европа да разчита на САЩ и Великобритания в икономиката?

Европейският съюз осъществява по-голямата част от износа си за САЩ и Великобритания. Търговията през морето не само е изключително интензивна, но американците и британците имат огромен търговски дефицит с ЕС, което ще рече, че Европа продава на тях повече, отколкото те продават на Европа.

Търговският излишък с Великобритания е 60 милиарда паунда, а със САЩ е 146 милиарда долара в полза на ЕС.

Може ли Европа да се отбранява сама?

Отбранителните способности на повечето страни в Европа са под всякаква критика. Относително по-бедни държави като Естония, Полша и Гърция полагат усилия да отделят 2% от БВП за отбрана, но тъкмо най-големите и най-богати страни като Германия и Франция предпочитат да харчат приходите си за раздути публични сектори и социални програми.

 

Решения за обща отбранителна политика на ЕС се търсят най-често именно с цел да се съкратят разходите.

Консенсус за обща европейска армия обаче няма, дори сега, когато британците напускат Европейския съвет.

Консенсус няма и в Германия, от която всички други очакват лидерство. На „субевропейско“ ниво Германия опитва да интегрира бойни способности – миналия месец една чешка и една румънска бригада преминаха под командването на Бундесвера, а година по-рано това се случи с две бойни части от Холандия. Тези крачки са смели в краткосрочен план и противоречиви в дългосрочен.

Как да четем това изказване тогава?

Когато някой политик каже с голяма сигурност нещо, което няма връзка с реалността, винаги поглеждаме календара и проверяваме дали не предстоят избори.

Очевидно е, че стратегическите геополитически съюзи се градят повече на споделени интереси, а не толкова на споделени идеологии и ценности, както е модерно да се повтаря. Това, че в САЩ и Великобритания има консервативни правителства на власт, че англичаните искат да коват собствените си закони, а Тръмп иска държавата му сама да решава колко въглища да добива; че на Острова искат да ограничат имиграцията, а отвъд океана искат да забранят на транссексуални мъже да влизат в женските тоалетни, не означава, че Вашингтон и Лондон вече не споделят интереси с Европа. Интересите са свързани с отбрана и бизнес – разговорът за споделените „либерални ценности“ не е и не може да бъде в центъра, той е само подправка на основното.

Тук има по-тривиална причина. Ангела Меркел ще се бори за четвърти мандат в Германия тази есен и за някакво неформално лидерство в Европа в следващите четири години.

Когато тя казва „не може да разчитаме на САЩ и Великобритания, затова трябва да започнем да се грижим сами за себе си“, това е просто нейният ловък начин де факто да отстъпи пред Тръмп и да изпълни исканията му за увеличен военен бюджет, но без да изглежда победена.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!